Започването на бизнес е лесно. Разбира се вярно е това, че голяма част от бизнесите трябва да посрещат множество изисквания. А за да ги посрещнат, се губят време и пари, в името на това да се викат инспектори и прочие държавни органи за получаване на разрешителни, на сертифитикати и т.н. и т.н.

Днес обаче бизнес можем да започнем и в интернет – регистрирате един сайт, избирате и изпозлвате някоя от безбройните платформи, които можете да получите на символична цена. За суми между 30 и 100 лева на месец преспокойно можете да притежавате онлайн магазин, което спестява безбройни усилия, огромно количество време, а понякога и не малко пари.

Имате продукт – имате магазин. Какво ви трябва? Някой да ви намери, т.е. клиенти. Малко реклама на приятели, малко стандартна такава и ако приемем, че продукта ви е полезен (по-ниска цена, не се намира другаде, безплатна доставка), то бизнесът ви е готов. И носи печалба. Всичко, за което трябва да мислите е набавянето на стока и удовлетворяването на клиентите.

Само дето не е толкова просто. Сега цялото ви време е посветено на бизнеса. И какво излиза? Имате си работа. Вярно, само от вас зависи колко ще работите, но в крайна сметка сте на работа.  С малко повече отговорности и свободата да си наемете някой да ви помага.

Това ли беше вашата цел?

Искрено вярвам, а и се надявам, че тук ще отговорите отрицателно. Ако искате добре платена работа има само една единствена инвестиция, която трябва да направите, тя е в образование. Ако искате да правите по над 1,000 лева на месец, които може би са малко, а може би са достатъчно, отново отговорът е в университета. Някъде там. В зависимост от вашите умения и интереси подбирате специалността и учите. Но учите наистина. След четири години ще имате нещо далеч по-сигурно от никому неизвестен онлайн магазин, над който треперите ден и нощ, а именно образованието.

Образованието е по-сигурно, защото никой срив в интернет, или на икономиката не може да ви го отнеме. Искате пари – учете. Сигурно си казвате „чакай, чакай, нали сме тук за да учим как да правим бизнес?“. Елементарното създаване на бизнес е детска игра (почти буквално, само дето трябва да сте навършили 18 години). Обясних ви го. Без подробности, които можете да получите за 50-100 лева от някой адвокат …или защо не за 20-30 лева от някой студент по право пети курс.

Проблема според мен е в това, че какъвто и бизнес да започнете той трябва да отговаря на две неща. Първо трябва да ви позволява да го оставите, т.е. да има вариант да работи без вас. Без да ви търсят за щяло и нещяло и без да наблюдавате случващото се от разстояние. Второто според мен е по-важно и дори би могло да премахне първото напълно.

Нека това, което правите да ви носи удоволствие.

В предишната си статия разисквах въпроса „защо“. Но тогава го разгледахме повече от страната на клиента, т.е. как да сме полезни на Негово Височество. Сега, ако приемем, че се върнем на същият въпрос, то ще го разгледаме от нашата страна. Не желая да го правя, тъй като статиите биха се припокрили. Искам да говоря за страстта. Онова, което ви кара да се движите.

Познавате ли се достатъчно добре, за да отговорите без да се замислите на въпросът „Кой съм аз?“ или „С какво искам да се занимавам“? Допускам, че аудиторията на сайта е от хора, които са далеч по-възрастни от мен, но все пак възможно ли е започването на бизнес да е просто, за да правите „нещо“ или да „не работите“? Ако е така – направете кафене, направете магазин за хранителни стоки, направете фитнес зала. Тези са най-лесни за създаване… вероятно за това ги има навсякъде. Но ако намерите точното местенце – давайте. Няма да работите за друг. Но най – веротно …ще работите.

В квартала ми има фитнес зала. Вече 10 години. Собственикът никога не намери начин (или по-скоро желание) да запознае хората с нея, с полезността на тренирането. Предпочита да гледа филми и да си говори с приятелчета в залата. Затова от 10 години  стои вътре, а понякога майка му го замества, явно има нужда от почивка. Не искате това. Никой не иска това. Това е работа. По-добре платена (вероятно) и по-отговорна (със сигурност).

Последните две години нещата се промениха. Отвориха още една зала. С повече пари, по-лъскава, по-скъпа, а вече и по-известна. Нашият герой в момента се крепи едва, едва. Не вярвам, че е защото е глупав. Не. По-скоро защото да има фитнес не е неговата страст, а го е направил за да печели пари, което в крайна сметка води до този резултат. Той не желае да се грижи за залата. Според мен, защото не го влече. Някои от вас ще си кажат, че е мързелив. И ще сте прави. Но щеше ли да го мързи, ако това беше неговата страст?

Прави каквото обичаш, обичай каквото правиш

Колко пъти сме го чували. Ако намериш работа, която да ти носи удоволствие, никога няма да работиш. Искам да отворя голяма скоба. Не желая да бъда разбиран погрешно и обвинен в пропаганда на това да си стоим на работа. Не. Цитирам тези слова, защото изразяват, в общи линии, идеята ми. А тя е да разберете каква е вашата страст и след това да я монетаризирате.

Аз обичам да пиша. Не съм го монетразирал, за сега и нямам желание да го правя. Правя го защото ми е приятно. Носи ми вътрешно удовлетворение. А вие от какво се вълнувате? Отговорът на този въпрос е изцяло ваш. Ако ви харесва да карате сърф, да играете футбол, да лежите по цял ден (и трите биха могли да се монетаризират в нашият свят) – правете го. Но го правете защото на вас ви харесва, наистина.

Как да различим страстта от елементарното удоволствие?

Признавам, на този въпрос нямам конкретен отговор. Аз сам все още се опитвам да разбера. Това, което съм виждал до сега, наблюдавайки няколко човека наистина открили своята страст е, че те ясно се отличават.  Когато ви каже „не мога да изляза“, бихте могли да сте почти 100% сигурни, че се е посветил на страстта си.  В разговорите с тези хора ще откривате къде по-ясно, къде не дотам, вметки именно от тази страст.

Най-интересното е, че те никога не казват „ами аз имам страст към маркетинга“. То личи. Хората, които говорят с тях сами стигат до това заключение. Разбират го. И говорят за въпросната личност, знаейки „кой е той“. Историк, маркетолог, художник, музикант, писател. Така го помнят. Когато не губим времето си в други дейности, които ни носят просто пари, бихме могли да дадем на страстта си да се изяви. А именно това би могло  да бъде разликата между удовлетвореност и финансово благополучие.

В крайна сметка – страстта или парите?

Не мога да отговоря на този въпрос. Защото на него трябва да си отговори всеки сам за себе си. Мога обаче да дам пример от личният си живот.

Имах един работодател, който имаше три автомобила, поне два апартамента (до колкото ми беше известно), 4 обекта (в един, от които работех аз), плюс друга фирма, за която трябваше от време на време да се среща с хора делово. Уау! Нали? Успял човек ще кажете. Ами да, ако успехът го измерваме финансово – да, такъв беше. В него обаче имаше някаква тъга. Беше вътрешно нещастен. Не мога да кажа дали е защото не е преследвал страстта си и сега нямаше какво да си прави времето. Нямам идея. Но го допускам.

Междувременно имам приятел, който цял живот знае какво иска. Наистина, от малък. Сега посвещава всичко, което е на това някой ден да бъде онова, което иска. Честно казано не съм виждал по-щастлив човек.

Знам, че има безброй други фактори, но когато говорим за бизнес смятам, че най- важното е харесва ли ми това, което правя. Ако отговорът е не, можем да се запитаме, това което правя сега ще ми помогне ли да стигна там където искам и да правя онова, което наистина ме запълва и ми носи удовлетворение.

Сега сте вие – страстта или парите?

Ако статията ви е харесала или накарала да се замислите, не бъдете егоисти и я споделете с вашите приятели в социалните мрежи. Те ще са ви благодарни. Ние също, че ни помагате да се развиваме и да ви предлагаме още по-добри и полезни материали.