Трябва да имаш визията и да си вярваш, останалото е просто много работа

Това е само част от философията, която стои зад успехите на предприемача Деян Витанов. Той е сериен предприемач и визионер с набор от три успешно разработени компании. Кои са ключовите елементи, които са предпоставка за изграждането на успешен продукт. Колко важни са визията, психологията и взаимодействието с хората ще разберете в следващите редове.

Как се зароди любовта ти към IT технологиите?

Когато бях на 9 години, един ден баща ми се прибра вкъщи, носейки компютър. В началото главно играех игри и това ми беше страшно интересно, но по онова време още нямаше интернет и в един момент еднообразието на игрите ми омръзна. Тогава започнах да се занимавам с друг тип дейности и постепенно навлязох в програмирането.

Как възникна идеята да станеш предприемач?

През ученическите си години не просто се занимавах с програмиране, но и участвах в различни състезания по информатика. Един ден при мен дойде моят съученик Илия Йорданов и каза „хайде да си направим сайт”. Да си призная не знаех какво означава това, но така или иначе направихме сайт за програмисти. Тогава форматът се наричаше форум – сега бихме могли да го наречем социална мрежа. Оказа се, че този форум просто не спираше да се разраства. Не мисля, че тогава сме осъзнавали защо, но по мое мнение просто се получи приятелска атмосфера, в която всеки се стремеше да помага на други хора в същата област. Постепенно форумът се разви, после го продадохме, дори направихме за купувача още няколко подобрения.

И така първите ми стъпки бяха малко по случайност, но тогава си казах, че можеш да правиш неща от нищото, буквално. Една идея може да я изведеш до нещо стойностно, без значение дали това ще бъде уебсайт, фирма или нещо друго. И от тогава се занимавам с такъв тип дейности – дали ще е нещо с идеална цел или ще е просто частна фирма това е, с което се занимавам.

Ти си сериен предприемач. Колко бизнеса си основал до сега?

В момента работя върху третият си бизнес. Първият го започнах в гимназията, а следващия веднага след като завърших магистърската си степен в Станфорд. Беше фирма, която нарекохме Philanthropedia и която започнах 2009 г. Продадох я 2011 година и обмислях да остана, да работя при купувача, но в края на 2012 г. стартирах Chobolabs.

Имал ли си неуспехи? Какви са били те и какви са изводите от тях?

Заминах да уча в Станфорд с ясната цел, че искам  да стартирам компания. Там се запознах с още няколко момчета и започнахме да експериментираме по най-различни идеи. Работихме по седем идеи, които се провалиха с гръм и трясък, преди осмата (Philanthropedia) да потръгне поне малко. Някои от тези компании си останаха само на идейно ниво, но за повечето от тях разработвахме прототип. Пускахме го онлайн, но нищо не се получаваше, както казах. Имахме поредица неуспехи и то големи.

Изводите са много, но главния извод, който аз си направих е, че няма заместител на визията. Когато започваш нещо трябва да имаш много конкретна и ясна визия, за това какво е бъдещето на някоя индустрия или отрасъл. Как ти можеш да играеш в него и как да си набавиш правилните ресурси, били те парични, човешки или някакви други. Смятам, че повечето хора пробват идеи на принципа „а, това звучи интересно – нека да го пробвам” и в това няма нищо лошо, но е трудно да направиш нещо качествено и голямо ако нямаш някаква изградена визия за този продукт, как средата ще се развива и как твоят startup ще бъде част от цялото това нещо.

Кои са предимствата да стартираш бизнес в Силициевата долина и какви са предимствата на България в това отношение?

Моделът, който работи в долината е такъв, че там има един огромен капиталов ресурс (специално рисков капитал). Говорим за десетки милиарди долари, които се разпределят всяка година. Голямото мнозинство от тези пари се губят безвъзвратно, но начинът, по който работи долината е, че от време на време се намира по една или две, в най-добрия случай 10 компании на година, които стават фирми за милиарди долари и те възвръщат парите, които са инвестирани. Смятам че този модел работи за тях поради редица фактори – много от тях исторически и много от тях уникални т.е. не могат да бъдат повторени нито в България, нито на повечето места по света.

Но в България, както сигурно и на много други места по света има идеални условия за определени типове бизнес. Отскоро следя по-отблизо българската екосистема и напоследък се вижда, че има ред фондове, които са изключително впечатляващи (Eleven, LAUNCHub и Black Peak Capital). Тези фондове са подпомогнали стотици startup-и на този етап. Тези startup-и са с много различни характеристики и много от тях правят пари на много ранен етап. В долината правенето на пари е малко табу, особено в началото. Много от тези бизнеси са страхотни и развитието им тук върви чудесно. Има и предпоставки да се създаде startup, който да покори Европа.

Двете екосистеми са много различни и аз просто не бих ги сравнявал. Всеки бизнес модел работи според ситуацията.

Спомена инвестициите. Ти как извоюва инвестиция за твоя проект?

Аз вече три пъти съм набирал капитал – два от тях са обявени, третият още не, но с Philanthropedia набрахме половин милион долара капитал, още когато завърших. Това бяха доста интересни и под интересни имам предвид трудни времена. Беше през 2009 г. съответно цялата икономика се срина на глобално ниво, но главно в долината. Ние имахме уговорка с няколко инвеститора, на стисната ръка, която в Калифорния е легална уговорка и от правна гледна точка има тежест. За една седмица нещата се обърнаха коренно и ни казаха, че няма да сключим сделката. Дълго време удряхме на огромен камък. Никой не можеше да си набере капитал и да събере пари, не само ние.

Инвеститорите доста често ни казваха неща от сорта на „вие сте една банда хлапаци“ или „това нещо сме го чували преди и не работи” и всякакви други, бих казал, логични възражения. Това, което много ни помогна е, че използвахме лятото на 2008 г., за да направим малък прототип на нашата идея. В момента, в който имахме доказателства, че има някакъв шанс това да проработи, за наше огромно щастие се намери капитал от фондацията Hewlett, а тя е една от най-големите, с капитал от 10 милиарда долара. Те инвестираха половин милион долара във фирмата и в крайна сметка ни свързаха с много хора, включително и купувача на компанията.

За втората фирма, с която се занимавам в момента Chobolabs – там ситуацията е съвсем различна – ние вече сме имали едно финансиране от 1,3 милиона долара, имаме и друг вид финансиране, което още не сме обявили, което е изцяло частно – venture capital фирми и бизнес ангели главно от Щатите.

Има един процес по набирането на капитал, който не го пожелавам на никого. Обикновено имаш водещ инвеститор, с който се разбираш с основните условия на финансирането. От там нататък търсиш други хора, които да попълнят останалата част от капитала.

Колко силна е предприемаческата психика и как се управлява първоначален капитал от 1 милион долара?

Начинът, по който аз правя startup-и е all in – скачам с мисълта, че ще изгорим всички лодки, за да няма връщане назад, защото това е единствения начин нещо да сработи, защото е много по-лесно да се върнеш назад, отколкото, да продължиш напред. Особено, когато правиш startup, никой нищо не ти е дал и всичко трябва да си го вземеш сам. Тази гледна точка не само, че ти дава възможността да управляваш един милион долара или в нашия конкретен случай цифрите са с още една отзад.

Тогава цялата ти кариера е заложена на това нещо, цялата ти същност е заложена обикновено във фирмата. В известен смисъл управлението и визуализирането на психологията е може би най-трудното нещо, което от лична гледна точка аз трябва да правя. Няма лесен отговор, това, което много ми помага е, че около себе си имам редица други предприемачи. В крайна сметка трябва да имаш визията и да си вярваш. Останалото е просто много работа. Но не е лесно – това е може би най-трудното нещо.

Има ли ролеви модели, които следваш?

Аз съм имал щастието родителите ми да ме възпитат и да ми дадат някакъв старт в живота от към манталитет. Главно с това че с работа всичко може да се постигне. Майка ми е предприемач и това винаги ме е вдъхновявало много. Тя нито има бизнес образование, нито има нещо общо с бизнес или предприемачество. Въпреки това вече повече от 10 години има доста успешен бизнес.

Кои са най-важните уроци, които си научил?

Хората, с които се заобикаляш са 50% от работата и особено в ситуацията, в която въпросът е „с кого започваш бизнесът си?”. Това е меко казано най-важното нещо, не само защото трябва да имаш пълна вяра, а и защото се осланяш на тези хора и тази психология, за която говорим – ти я споделяш с тях и те трябва също да я чувстват, за да не рухнат и те самите. Трябва да се получи така че 1+1 да е равно на 3, а не на минус 1, както обикновено се получава. Това, което много помага е просто да имаш хора, които споделят визията и моралните ти ценности, но да имат друг тип способности, за да се допълвате.

За мое щастие аз имам такива хора около себе си в Chobolabs. Например дългогодишният ми партньор Петър Добрев, с който вече за втори път работим заедно. Това е огромна част от успеха на фирмата до момента, макар тя да е развита едва в своята начална фаза. Хората са огромна част от това, което съм научил и затова мисля, че няма как да ги заместиш. Ти градиш връзка с тези хора с години. Много често хората хващат някой, с който са се запознали и казват „хайде да правим бизнес заедно” – някой път се получава, но обикновено това не е така, поради очевидни причини.

Другото нещо, което мога да кажа, че съм научил – това е, че няма заместител на визията. Няма лошо да се правят и пробват различни неща, защото това е същността на работата, но отправната точка на всичко трябва, да е някаква визия за това как света се развива и как това, което ще правим като идея, като бизнес, като фирма, като startup ще играе в този свят.

Какво би казал на българските предприемачи?

Това, което бих казал на всеки предприемач е, че най-ценното, с което разполага един човек е собственото му време. Много по-ценно е от това, което изглежда ценно като например капитала, но времето е нещо, което не можеш да си върнеш.  Добре трябва да се премисли, защо и с каква цел правиш нещо, а най-напред каква е визията ти за самия себе си и ако тази визия се преплита с предприемачеството – чудесно.

Всеки трябва да намери някакво място в живота, което да го прави щастлив. За тези от нас, които се превръщат в предприемачи и са преценили, че това е правилното нещо бих им казал да намерят начин да работят умно. Работенето умно, спрямо работенето не умно доказва, че има огромна разлика.

Да се заобикаляш с правилните хора – тези, които могат да ти дадат съвет и на които можеш да се осланяш, тези, с които можете да работите заедно и да си вярвате са разликата между успеха и всичко останало. Затова предприемачеството не е за всеки, изисква се особен тип креативност, по отношение на това как да се сближиш с този тип хора, които ти дори не знаеш как и къде да намериш.

Много е трудно, но за тези хора, които избират предприемачеството и им хареса – отказване няма и им пожелавам успех.