Не чакай. Направи го сега!

Независимо от възрастта и ситуацията, в която се намира, всеки от нас си има някакви цели в живота. Те могат да бъдат от малки, като да имаме покрив над главата ни и храна на масата, до значими цели като финансова свобода, успешен бизнес, пътуване по света и други. За съжаление, само малка част от хората постигат това, което искат. Много често, проблемът е че имат грешен подход в планирането и изпълнението на целите си. В тази статия ще ти споделя моя личен опит и ще синтезирам наблюденията от индивидуалната ми работата с над 500 клиенти и пътят им към успеха.

Защо целите (не) работят?

Ние си поставяме цели, защото НЕ сме достатъчно удовлетворени от това, което имаме в момента. Искаме повече, нещо по-голямо или по-добро. И това е нормално, защото стремежът ни към развитие и все по-високи резултати е бил двигателят, който е довел човечеството до сегашните постижения, които са били немислими само до преди няколко века. Големите цели и преследването им са тези, които са направили обикновени хора велики. Мечтатели като Исак Нютон, Томас Едисън, Никола Тесла, Махатма Ганди, Стив Джобс, Илън Мъск и други ще останат завинаги в човешката история.

Аз съм голям привърженик на поставянето на цели и това ми е помогнало да постигна успехи, за които дори не съм сънувал. Въпреки това, осъзнавам, че те невинаги са полезни и определено не са подходящи за всички хора. И проблемът не е в самите цели, а в начина им на поставяне, изпълнение и отчитане. Статистиката показва, че една много малка част от хората постигат това, което са искали. За мен, това също е нормално, защото ако беше толкова лесно, нямаше да е толкова ценно и уникално. Както и в почти всички сфери, не повече от 5% от хората стигат върха.

Една от основните причини за тези резултати е, че често не знаем какво точно искаме. Ако говорим за следващите няколко месеца или година, нещата са сравнително ясни – искаме да спестим 3,000 лева, да поискаме увеличение на заплатата, да направим ремонт вкъщи, да отидем на почивка в Испания или нещо друго. Средносрочните ни цели (от 1 до 5 години) също са сравнително ясни – да се издигнем в службата, да развия бизнеса си, да си купя кола и други.

Целите над 5 години са ни доста неясни. Кой знае какво ще стане след 10 или 15 години? Светът ще е друг. Може да няма такива понятия като работа и бизнес. Най-вероятно, няма да има нужда да учим чужди езици, а академичното образование ще е останало някъде в миналото. За да съм честен, и аз не знам какво ни очаква в далечното бъдеще и как аз ще се впиша в тогавашната ситуация, но имам дългосрочна визия и тя се променя спрямо текущите събития. Също така, бъдещето не идва толкова бързо, колкото ние си мислим. Ако се върнем 15 години назад, не беше много по-различно от сега, нали?

Постигната цел ≠ Успех

Много обичам да слагам тикчета или директно да задрасквам постигнати по-малки или по-големи цели. Както много неща, тази система си има и тъмна страна. Ако дълго време не отметна дадена цел, въпреки желанието и работата по нея, не се чувствам добре. Вече свикнах, но в началото положението беше доста по-тежко. Започвах да си задавам въпроси като „Защо не се получава?“, „Може би, не правя нещо както трябва?“, „Защо Петър го направи вече, а аз не мога? Сигурно, не съм достатъчно добър“, „Дали си струва? Не е ли по-добре да се откажа?“ и други подобни.

Сега, сядам и внимателно обмислям какво се е случило. Много често, целите просто не са „моите“, т.е. искал съм нещо, което останалите са пожелали или са постигнали. В други случаи, целта е твърде неясна или трудна за постигане. Да, мога да отделя още няколко месеца или дори година, но какво от това? Ще направя ли качествен скок в моето развитие? Може би, не, и всичко е плод на моето его.

Също така, една или няколко постигнати цели не се равнява на това да сме успешни. Има хора в историята, които са направили едно единствено нещо и с него са получили световна слава, но те са рядкост. Успехът е един процес на непрекъснато усъвършенстване и достигане на все по-високи върхове.

Постигната цел ≠ Щастие

Дори да си мислим, че поредното тикче ще ни донесе щастие или удовлетворение, това не е така. Има еуфория за няколко дни, но от утре имаме още по-голяма цел, която трябва да следваме. Това го виждам при почти всички клиенти, с които работя лично. Част от тях са на много високи позиции или собственици на голям бизнес и постигат успехи на световно ниво. Те не говорят за тях, а за следващата голяма цел. Тя е тази, която ги кара сутрин да се събуждат с желания да я постигнат.

Това води до лека форма на непрекъснато неудовлетворение и преследване на следващото голямо нещо. И аз се чувствам така. След като постигнах много от целите си само за няколко години, се питам кое е следващото нещо, към което да насоча всичките си усилия. В момента съм в период на търсене.

Когато стана …, тогава ще …

Колко хубаво (или тъжно) щеше да е животът ни да се състоеше само от моментите, в които постигаме целите си, а останалата част с тежкия труд и усилията да може да я превъртаме като видео в YouTube. Много хора са в този капан. Казват си, че ще са истински щастливи, успешни и ще могат да правят каквото поискат, когато постигнат някоя важна цел.

Всеки от нас е чувал поне веднъж през живота си някой да казва, че когато стане богат (или финансово свободен), тогава ще може да се отпусне и да живее истински. До тогава ще е в омагьосаната въртележка на забързаното си ежедневие и ще мечтае за онзи ден, когато всичко ще се нареди и ще може да прави каквото си иска.

Ще ви издам една тайна – нещата не стават по този начин. Говорил съм с много хора, които са финансово свободни и не е нужно да правят нищо до края на живота си. Сигурно си мислите, че може да ги открием на някой плаж в екзотична страна или просто да си почиват в някое родопско село. Всъщност, през първите няколко месеца, когато постигнат осъзнаят какво точно се е случило, те ще са там. През последните години са си мечтали именно за това – почивка, пътувания, време за семейството и за приятелите. Финансовата свобода им го осигурява. Не е нужно да мислят за пари и за време.

Човек не се променя толкова бързо и тези хора след няколко месеца отново започва да ги „сърби“ да се захванат с нов проект. Разликата е, че вече не е нужно да се доказват или да го правят за пари, а защото им носи удоволствие. Иронията е, че често тези проекти стават по-печеливши от предишните, именно защото го няма напрежението. На този етап има една „бананова кора“, на която може да са подхлъзнем и тя е отново да увеличим оборотите и да влезем в работен режим. Този път целта е друга (или може би не).

Ако съумеем да се насладим изцяло на финансовата свобода и да правим само това, което ни харесва, нещата ще се променят в положителна посока. Ако толкова сме свикнали с това, което правим и искаме да продължаваме да го развиваме, въпреки че нямаме финансова нужда, това е истинското ни призвание. В България все още няма много хора в това положение и е трудно да се правят обобщения и анализи, но вярвам, че движението FIRE (Financial Independence, Retire Early – финансова свобода и ранно пенсиониране) ще има все повече привърженици у нас.

Ако не са целите, тогава какво?

Сигурно се питаш, ако ги няма целите, как ще напредваш в живота и в различните сфери като финанси, физическа форма, взаимоотношения, кариера и други? Аз не искам да живея ден за ден, предполагам и ти? Но и не искаш да отлагаш щастието и удовлетворението си за след 10, 15 или 20 години, нали?

Решението е просто – започни да живееш живота си така, както искаш СЕГА. Няма да те изненадам, ако ти кажа, че повечето неща, които правиш са защото „така трябва“. Познай какво? Нищо не е задължително.

Ако искаш да си почиваш, защо не го направиш СЕГА, а трябва да чакаш дълги години, докато постигнеш финансова свобода и чак тогава ще може да си позволиш 2-3 седмици непредвидена ваканция. Може ли да го направиш още този месец? Разбира се. Фирмата няма да фалира, ако един неин служител го няма за няколко седмици. Да, може другите да очакват, че ти винаги ще си „на пост“ и няма да ги изоставиш, но те са егоисти и го искат за тяхно добро, а не за твое. Твоите желания са различни. Ти искаш почивка (ако наистина го искаш).

Искаш да пътуваш?

Да, може да чакаш до пенсионирането или финансовата свобода (което постигнеш първо), но дали тогава ще имаш същата енергия? Не ми се вярва. Аз съм привърженик на това да си „платим цената“ и да отложим удоволствието, защото тези неща те научават на много неща, но ако непрекъснато отлагаме да „платим“ на себе си и да правим нещата, които искаме, ще се превърнем в мрънкащи старци, които имат финансовата възможност и времето, за да пътуват, но не и енергията да го направят. Няма да е същото, нали?

Каквото и да решиш да правиш, направи го според твоите ценности. Ако искаш да пътуваш, пътувай. Ако искаш да помагаш на другите, направи го СЕГА, а не чакай да имаш милиони левове за благотворителност. Ако искаш да започнеш бизнеса на мечтите ти, защо трябва да чакаш толкова години. Да, може и да се провалиш, но поне опита.

Нещата не се променят толкова бързо

Дори сега да си мечтаеш да си на някой плаж и да си пиеш коктейла, когато постигнеш финансова свобода, много е вероятно това да е само сегашното ти желание на човек, който не е почивал от месеци и няма време за нищо. Ако бездействието не ти харесва, това няма да се промени, когато имаш милиони в банката. Най-вероятно, ще продължаваш да правиш нещата, които са важни за теб в момента, освен ако не си един от модерните роби на консуматорския си начин на живот и трябва да работиш, за да си купуваш все по-скъпи играчки и глезотийки. Ще те е много трудно да постигнеш финансова свобода, но дори това да стане, няма да е за дълъг период от време. Човек, който предпочита да харчи, а не да инвестира, много трудно ще излезе от омагьосаната въртележка.

Това не ти е приоритет!

Много хора се оплакват, че времето не им стига и непрекъснато бързат. Всъщност, всеки от нас има 24 часа и сам решава как да го използва. Ако даваме по 10-12 часа на работата ни, това е нашият приоритет и е добре да си го признаем. Ако нямаме време за себе си, това е така, защото ние така сме решили и никой друг. По същия начин стоят нещата и с останалите неща. Ако не пътуваме колкото би ни се искало, това е така, защото това не се е превърнало в приоритет за нас. Нека ти дам малко по-екстремен пример. Ако живота ти зависи от това да спреш цигарите или да спортуваш повече, ще го направиш и ще намериш време, нали?

Тази статия беше един опит за преосмисляне на системата с целите, как ги постигаме, какво ни носят и ни вземат те, и как може да живеем според нашите ценности и да не чакаме да станем финансово свободни или богати, за да може да си позволим повече почивка, пътувания, да работим за някоя благотворителна кауза или да стартираме страничен проект, в който ще вложим цялото си сърце и душа. Не чакай. Направи го сега!

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 15 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансовата си грамотност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.