„Съединението прави силата“ е изписано на нашето Народно събрание, но малко хора се замислят какво точно означава това. Още по-малко прилагаме този принцип в ежедневието си. Всеки у нас е „контра“. През последните седмици установих, че най-голямото разделение в България не е на Левски или ЦСКА (нещата се пообъркаха малко), СДС или БСП (вече няма дясно и ляво), софиянци и провинциалисти (разми се границата) или на чалга и естрада (май, вече е едно и също), а на работници и работодатели. В тази статия ще отговоря на Елица – читателка на сайта, която ме пита дали всички може да сме предприемачи и кой ще работи, ако всички станем бизнесмени и бизнес дами.

Предприемачеството е начин на мислене, а не професия

Нека излезем малко извън рамките на насаденото ни и традиционно разбиране за собствениците на бизнес (изедници, експлоататори и чорбаджии) и на работниците (потиснати, експлоатирани, недооценени и хора без право на глас). Навсякъде по света има хора, които са инициативни, амбициозни, виждат възможности, поемат премерен риск в името на успеха, мотивирани, и поемат отговорност за собствените си действия.

Аз ги наричам предприемачи, независимо дали работят някъде на заплата или имат бизнес. Те са си такива във всичките роли, които изпълняват – бащи, майки, служители, бизнес собственици, съседи, деца, съпрузи, съпруги и други. Те искат нещата да се случват, а не да се кара „постарому“ и да скатават.

Всички ние сме чували за Стив Джобс, Барак Обама, Бил Гейтс, Исак Нютон, Никола Тесла и много други. Всички те са предприели действия, за да превърнат страната си и света в едно по-добро място, и да улеснят живота на хората. Не са си казали „Това не е моя работа“, „И сега си е добре“ и  „Има кой да го свърши“. Ще дам още един пример – дядо Дончо от нашия вход е истински ПРЕДПРИЕМАч. Той прави градинката пред блока, оправя входната врата, сменя изгорелите крушки и още много неща, за да подобри живота на живущите във входа, при това напълно безплатно.

По света има и друга категория хора, които са противоположност на предприемачите – те не предприемат нищо, а чакат някой да им каже какво да правят. Те обвиняват другите за собствените си неуспехи – шефовете, държавата, родителите, политиците и други. Повечето от тях не обичат новите неща – карат ги да мислят, да работят повече и им създават неудобства. Най-често чуваме от тях „Защо аз? Не може ли някой друг да го свърши?“. Силно вярват, че първо трябва да получат, преди да дадат. Те се наричат… оставям на теб да им измислиш име, а аз ще ги наричам НЕпредприемачи.

Съотношението между предприемачите и НЕпредприемачите в различните държави е различно и зависи от много фактори. Първите са малцинство в България и в доста други държави, като основните причини за това са:

Всички учим за работници

Сегашната ни образователна система не се е променила много през последните 150 години, въпреки многото „реформи“ правени от всички правителства след 1989 година. В основата си тя е взела модела на пруската система, която създава „работни пчелички“ и добри войници, които следват сляпо заповеди.

Да си припомним как беше в училище. Влиза учителят, „изпява“ си урока, ние си записваме, учим вкъщи и следващия път „изпяваме“ същия урок на учителя. Колкото повече неща сме запомнили, толкова по-висока оценка са ни писали. Всички ученици сляпо следват това, което казва „авторитетът“, т.е. учителят и няма място за дискусии и несъгласие.

Този същият „авторитет“ може да създава свои правила, на които учениците трябва да се подчиняват. Може целият клас да бъде наказан, ако само един ученик се провини.

И кои бяха добрите ученици?

Тези, които се подчиняваха сляпо на учителите. Тези, които не създаваха проблеми. Тези, които „топяха“ останалите. Всяко мнение и действие извън „учебника“ беше наказвано. Проблемът в образователната ни система не е какво се преподава, а как се преподава. Нашата система, както и много други подобни, по света подготвят послушни работници и служители, които следват заповеди. И ако това е било ефективно в големите фабрики и заводи от XIX и XX век, където хората са извършвали еднообразни дейности по цял ден, през 2017 година нещата са малко по-различни.

Работата през вековете

Организацията, в която стотици или хиляди хора се събират на едно място и вършат една и съща работа, възниква преди около 250 години с началото на индустриалната революция. Преди това, големи групи от хора са правили нещо заедно само в два случая: робство или война.

Възникването и развитието на капитализма има много положителни страни. Рязко се повишава производителността на труда, а от там и жизнения статус на хората. Това позволява за относително кратко време да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация.

През ХХ век бурно се развива промишлеността, откриват се много нови материали, които заменят в голяма степен естествените материали. Фабриките и заводите бълват милиони еднакви изделия.

Бързото развитие налага и създаването на много нови професии, които да обслужват производството и търговията като счетоводители, финансисти, администратори, плановици, анализатори, а малко по-късно и IT специалисти с навлизането на персоналните компютри.

Хората са ходили на работа от 9 до 5 часа в техните офиси, разположение в големи сгради. Върхът на манията по ефективност са били т.нар. кюбикъли – пространства от 2 квадратни метра, оградени с прегради на нивото на очите, в които всеки прекарва между 8 и 10 часа на ден със забит в компютъра поглед.

Те много приличали на клетките в птицефермите за производство на яйца, в които всяка кокошка живее в клетка, получава малко количество храна и вода с една единствена цел – да дава яйца за своя работодател.

(Почти) всички в тези компании били доволни, че могат да си позволят по 2 седмици почивка в годината, собствено жилище и кола на кредит. В замяна те давали своето време и труд, и така докато се пенсионират.

След това държавата се грижила за тях. Срещу осигуровките, които внасяли в продължение на 40 години, тя им осигурявала пенсия за 10-ина години (средната продължителност на живота в България е 74 години, а възрастта за пенсиониране е 63 години).

Машините ще заменят хората

Погледни цялата картинка от малко по-високо. Бъдещето се случва сега. Най-вероятно, моята работа, твоята и още на стотици милиони хора по света, ще бъде заменена от роботи. Аз не си правя илюзия, че съм незаменим и машина не може да върши моята работа. Според наскоро публикувано изследване, до 20 години над 50% от сегашните работни места ще изчезнат и тяхната работа ще се върши от машини. В по-дългосрочен план, нещата са още по-плашещи (или оптимистични, зависи от гледната точка).

Това го видях с очите си в една от компаниите, в която работих. Първоначално отдела беше от 10 души, а само след няколко години останахме 4-ма и вършехме същата работа. Просто останалите 6 човека бяха заменени от софтуер, който замени почти изцяло хартиените документи и анализа на данните стана по-лесен.

Развитието на технологиите позволи на хората да работят по общ проект и да живеят в страни, разположени на различни континенти. За разлика от миналия век, сега офисът ни може да се побере в ръчна чанта. Всичко, което ни е необходимо, е на екрана на нашия лаптоп, таблет или телефон – от видео срещи до обработка на големи масиви от информация.

Ако ти си НЕпредприемач, получаваш заповеди и правиш почти едни и същи действия всеки ден – Честито! Скоро ще бъдеш заменен от машина, която не боледува, не се оплаква, дори не иска заплата.

Може ли всички да сме предприемачи? Кой ще работи тогава?

Разбира се, че всички може да сме предприемачи – и в двата смисъла (като собственици на бизнес и като хора, които променят света около себе си). Не само МОЖЕ, дори ТРЯБВА всички да сме предприемачи. А кой ще работи тогава? Отговорът е лесен – машини и други предприемачи. За машините е ясно. И сега почти 100% от автомобилите се правят от роботи, като само най-луксозните марки разчитат на ръчен труд. Това се отразява и върху цената им.

За втората теза ще ти дам пример. В съвсем близкото бъдеще повечето заведения ще станат на самообслужване и повечето неща ще се правят автоматично от роботи. Те ще приготвят ястия в точно зададено съотношение на продуктите, с точно време за изпичане, и всяко от тях ще изглежда идентично и ще е със същия вкус. Къде е човекът тук? Няма го – робот поръчва продуктите, дрон ги доставя, робот ги складира, роботи приготвят продуктите и дрон може да ги пренесе до нашия балкон. Цената за порция мусака (тя е вечна класика) ще бъде 2.50 лева сегашни пари (заради спестените разходи ръчен труд – заплати, осигуровки и други).

Ще има и ресторанти като сегашните. Там ще ходят само богаташи. Ще има готвачи, бармани, сервитьори. Храната ще е ръчно направена. Цената на порция мусака (с вкус като от едно време) ще е 99.90 лева сегашни пари. Безработицата ще е минимум 80%, а малкото работещи ще получават космически заплати и сами ще определят как, къде и колко да работят.

В тази ситуация, какъв искаш да си предприемач или НEпредприемач?

Ще ти издам една тайна – описаната ситуация ще се случи по-скоро, отколкото си мислиш. В това не толкова далечно бъдеще собствениците на бизнес ще търсят предприемачи, които да им свършат работата, която не може да се автоматизира. За останалата ще има машини.

За финал, нека се върнем за малко в настоящето. Аз предпочитам да работя с други предприемачи, които са мои партньори, а не служители. Ако трябва да се свърши нещо – например да се направи Конференция за парите, ще потърся хора и ще им предложа да го направим заедно, като всеки ще получи процент от печалбата и ще има ясно отговорности и задължения.

Ако наема служители (НЕпредприемачи) в тази ситуация, какво мислиш, че ще се случи? Аз съм го виждал на практика, сигурно и ти – „Това трябваше някой друг да го направи“, „Ще работя толкова, за колкото ми плащат“, „На Иванчо заплатата е по-висока, нека той го свърши“ и „На другите конференции има безплатна храна, а тук – не“. Дори проектът да се получи, това ще стане с много мъки и стрес.

И така, ти предприемач или НЕпредприемач си?