Кой e богат, кой е успял и кой е щастлив? Може ли това да е един и същ човек? Да започнем с това защо повечето хора искат да са богати. В един стар виц се казваше, че най-голямото нещастие на света е да си бил с Анджелина Джоли (или Брад Пит за дамите) и да няма на кой да се похвалиш. Хората са социални животни и имат вътрешна потребност да споделят това, което са постигнали и това, което имат. Не е достатъчно да отидеш на почивка на Карибите, важно е да качиш снимките от там във Facebook и всички да ти завиждат.

Социалното одобрение играе важна роля в живота на всеки един човек. За поколението на моите родители, баби и дядовци, е определящо „какво ще кажат хората“. Ако хората казват, че ти си беден или че имаш стара кола, значи това е така. Но, ако „хората“ от твоето обкръжение са милионери, а ти изкарваш „само“ по 10,000 лева на месец, за тях ти ще си беден. Ако всичките ти приятели имат чисто нови коли, а твоята е на 3 години, тя вече е стара. Въпрос на гледна точка, както се казва.

В идеалния свят трябва да цари свобода и комунизъм, т.е. хем да имаш всички известни на човечеството свободи, хем всички хора да са равни и да имат един и същ социален статус и придобивки. Но това, за съжаление, е невъзможно. Дори в сравнително свободните комунистически страни като Китай, някои другари са по-равни от други. Демокрецията и пазарната икономика не са идеални, но не е измислено нищо по-добро.

И така, вие богати или сте бедни? Или може би сте някъде по средата? Какво биха казали за вас вашите близки и приятели? А всъщност, има ли значение? Трябва ли да се съобразяваме с общественото мнение и да искаме нещата, които всички искат. Ако всички искат да работят усърдно по 8 часа, за да станат шефове и да работят по 12 часа, ние трябва ли да се стремим към това? Не искам да правя обобщение, но веднага ми изникна една (може би) типично българска черта – всеки у нас иска да е нещо друго. Ако си сервитьорка, то е за кратко преди да станеш известна певица. Ако си чистач, искаш да работиш на бюро и радио Благоевград да свири от радиоточката. Ако имаш Форд, искаш BMW…

Говорил съм с много чужденци с всякакви професии и всички искат да станат най-добрите, в това, което правят. Чистачът иска да стане най-добрия чистач, счетоводителя – най-добрия счетоводител и т.н. Никой не живее с мисълта, че има всемирна конспирация, точно срещу него, и затова не може да постигне целите си.

Казаното дотук се отнася с пълна сила и за личните финанси. Всеки си е изградил собствени ценности и навици и не трябва да се сравнява с другите. Какво значение има, че съседът ти притежава скъпа кола и всеки ден се храни на ресторант. Замисляли ли сте се, че всичко това може да е на кредит и той да затъва в дългове. Дори да не е така, защо мислите, че той е успял и защо искате същите неща, които и той? Ако вас ви прави щастливи домашно приготвената и здравословна храна, а не съмнителната продукция на известен ресторант, защо да не се чувствате доволни от това?

Наскоро бях в една от най-добрите детски градини в София. Не добрата материална база и  различните занимания я правят такава, а учителите и ценностите, които те преподават на децата. Първата е „Всички са равни и всеки има своята индивидуалност“. В какво се изразява тази ценност? На първо място, правилата важат за всички деца, независимо от различния икономически статус на техните родители. Там, те са просто мама и тате, а не собственика на голяма компания или министър, въпреки че има и такива.

Звучи елементарно, но не е лесно за изпълнение. Отидете в произволна държавна детска градина или училище и ще видите за какво говоря. Детето на местната мутра или ТВ звезда раздава справедливост, а учителите си мълчат, за да не обидят човека, който е подарил това или онова. Свързано с тази ценност е децата да не носят играчки от вкъщи, а учителите да се отнасят еднакво към всички. Интересно е, че в тази детска градина няма завист, няма крещене и децата са толерантни. Те не говорят за това, какви играчки имат и къде живеят, а работят в екип и се състезават по знанията и уменията, които притежават.

След като видяхме каква е реалността, нека се запитаме защо се е стигнало до тук. Кой създава този непрекъснат копнеж да сме други, а не да се приемаме такива, каквито сме? Отговорът е НИЕ самите. Когато отидем на работа ние създаваме рекламите, които казват „Вие сте руса. Това вече не е модерно. С нашата боя за коса, вие ще сте уникална брюнетка и всички ще ви завиждат“, „Вие сте с черна коса. Това вече не е модерно. Станете руса“, „Имате къдрава коса – изправете я“, „Обуздайте къдриците си“, „Ако нямаш най-новия модел на Мерцедес, ти си пълен глупак. Виж какви екстри има само“ и още много други.

А след като ние сме възприели тази философия и сме си купили това или онова, с всичка сила се стремим да наложим нашия „стандарт“ и начин на мислене на останалите. Ако те нямат това, което ние имаме, те не заслужават да са в нашето обкръжение. Такива конфликти има колкото искаш и са навсякъде около нас. Ще ви разкажа само една лична история:

Преди няколко години, аз и приятелката ми (сега съпруга) направихме една страхотна екскурзия, в която обиколихме почти цяла Европа, за да стигнем до Лондон. Тогава един приятел ми каза: „Ти луд ли си? Да давате толкова пари за една екскурзия, от която няма да ви остане нищо! С тези пари може да си купите кола“. Само отвърнах, че ще имам спомените, а те ще ми останат дълги години, след като дори най-здравата кола замине за старо желязо.

За мен, това да се докоснеш до уникални места и да се насладиш на незабравими гледки е доста по-ценно от някаква кола. Докато за него, вещите са основното мерило за успех и той не би си позволил да пилее пари за нематериални неща. Кой беше прав в тази ситуация? И двамата. Всеки има различен мироглед и различни ценности. Просто не трябва да натрапваш своите на другите хора.

Друга съществена причина за тези объркани ценности са моделите за подражание. В България те липсват. Кой е успешен човек у нас? Има ли някой, който е станал богат с „честен труд“? Едно от многото неща, което сме наследили от комунизма е омразата към богатите и предприемачите (или т.нар. чорбаджии), като и тезата, че само ако работиш някаква физическа работа всеки ден в продължение на години, може да се каже, че си заслужил да си богат (но, и тогава не е сигурно, че не си направил някоя далавера). Ако забогатееш на двадесет и три години от някакви интернет „глупости“ без да си виждал мотика през живота си, има нещо гнило – сигурно си връзкар или баща ти е помогнал.

Всичко това поражда толкова силна завист, че тя разяжда живота на много хора. Завистта не изчезва след Калотина или Капитан Андреево и я има навсякъде по света. Различно е само отношението към нея. В Западна Европа и в САЩ гледат на нея като болест, а на хората – като болни, които се нуждаят от лечение и подкрепа. Завистта на хората, обаче, не спира отделния човек да се стреми да е успешен, богат или щастлив.

Затова, не оставяйте другите да определят какъв си, защото успехът е да бъдеш щастлив с това, което правиш, а богатството ще дойде рано или късно.