Както някои от вас знаят, че тази година участвах като външен експерт към една одиторска компания в проверката на качеството на активите на банките в България, или т.нар. стрес тестове. Основната ми работа беше свързана с преглед на кредитните досиета в една от по-малките банки у нас. Този опит ми беше много полезен и сега ще споделя с теб какво научих от този процес.

Стрес тест, но за кого?

Идеята на тези стрес тестовете е да отговорят на един важен въпрос „Ще оцелеят ли банките, в случай на неблагоприятни обстоятелства в икономиката?“. Както видяхме, всичко зависи от интерпретацията на резултатите и две от банките в България получиха само предписания, докато за италианската банка Monte dei Paschi die Siena (която има подобни показатели, а заложените критерии за европейските банки бяха доста по-строги) се говори, че е в криза и имаше изготвен спасителен план от Европейската централна банка.

Истинският стрес тест за много от банките в България беше около фалита на КТБ и те издържаха, не без намесата на останалите търговски банки и държавата. Само за няколко дни ПИБ изплати огромна сума, дори за европейските мащаби. В паниката още няколко банки трябваше да изплатят на вложителите си немалки суми.

Също така, банковия сектор беше напълно подготвен за стрес тестовете от тази година, защото имаха почти година и половина преди да започне по същество тази процедура. Дори да е имало някой проблемни експозиции, те са отдавна продадени или е събрано всичко възможно по тях, а остатъка е отписан, съгласно правилата на БНБ.

Всъщност, истинския стрес тест беше за мен. Съгласих се да участвам в този проект, защото исках да тествам още веднъж работата в корпоративния свят. Вече минаха над две години и половина, откакто напуснах работа и исках да видя дали нещо не се е променило, дали не съм допуснал грешка, дали някога ще мога да се върна на „нормална“ работа и т.н. Въпреки че бях външен експерт трябваше да ходя на място в банката, от 9 до 18.00 часа, по няколко дни в седмицата.

Другите плюсове бяха, че ще актуализирам знанията си за банките и техните продукти от „кухнята“, ще науча нови неща за проект, който за първи път се прави в България, а и ще изкарам малко пари. Одиторската фирма щеше да получи човек с опит в бранша, и то по време на активния сезон, когато повечето одитори са в други фирми. Истинска win-win сделка.

Като рибка в аквариум

Да, ама не. Още през първите дни си припомних защо точно напуснах корпоративния свят. Започваме с обстановката. От банката ни бяха дали един „аквариум“, т.е. малка стая със стъклени стени, в която температурата се покачваше до много над нормалната за работа. Отгоре на всичко, осветлението, охлаждането и външните щори се регулираха централно и нямахме възможност да направим нищо, за да увеличим комфорта.

– Стойне, това е просто нормална работна атмосфера – ще ми кажете.

Може и така да е, но когато си свикнал сам да определяш тази фактори, веднага ти прави впечатление. Другото нещо, което усетих още след първите два-три дни е седенето по 8 часа на ден, с кратка почивка за обяд и няколко ходения до тоалетна, е болката във врата и гърба. Преглеждането на кредитни досиета от по десетина големи папки със стотици листа вътре, и нанасянето на данните в предварително форматирани екселски таблици, дори няма да го споменавам, както и това, че трябваше да ходя с костюм и вратовръзка всеки ден.

За да съм честен, и аз изготвях подобни екселски таблици за хората от моя екип, когато бях в корпоративния свят. Идеята ми беше да не могат да сгрешат и да не проявяват излишно творчество. Когато не можех да оцветя дори клетката си в жълто, осъзнах каква глупост е било това. След този случай, просто давам анкетите от събитията, например, и казвам на някой да обработи резултатите както намери за добре. Задачата е изпълнена, но начините за това се оказаха доста.

Правилата, брат

Другото нещо, което бях отвикнал да правя е да изпълнявам правила, които всички проверяващи намираха за безсмислени и никой от тях не беше участвал в изготвянето им. Единственото, което получих като обяснение е, че „отгоре“ така са наредили и трябва да изпълняваме указанията. Тези „отгоре“ бяха чиновници от БНБ или от „Делойт България“, които бяха избрани да обобщят данните за всички банки и да контролират процеса.

Въпреки че се бях договорил да работя само по два дни на седмица, се оказа, че „няма хора“ и се наложи да работя по 3 или 4 дни. Имах право на избор дали да го правя или не, но все пак бях поел отговорност и исках работата да се свърши качествено и навреме. Това вътрешно ограничение не ми се отрази добре. Свикнах да си разполагам с времето и стоенето на едно място по 8-9 часа не ми беше особено приятно.

Всичко това, което ви казвам, сигурно ви е много познато и го правите всеки ден. За мен контрастът с това, което правех през последните две години беше голям и затова ви го споделям. Изводът, който си направих е, че ако зависи от мен (и ножът не е опрял до кокал), не бих работил отново като наемен служител. Преди, като работех на трудов договор, тези неща не ми правеха впечатление, но след като веднъж си усетил свободата, не искаш да се върнеш там, от където си избягал. Това е моето усещане за нещата. Сега, през 2016 година. След време мога и да мисля различно, но не издържах стрес теста на корпоративния свят.

Банката винаги печели

Както казиното винаги печели, така и банките никога не губят. Разгледах много кредитни досиета – от малки ипотечни кредити до многомилионни корпоративни заеми, като част от тях бяха лоши кредити, т.е. такива, при които има проблем със събирането и банката е стигнала до реализиране на обезпечението по заема. Колкото и добри адвокати да имат кредитополучателите, юристите на банката така са изготвили всички договори за кредит, приложения и споразумения, че е почти невъзможно банката да загуби.

Имаше дори парадоксални случаи, в които банката печелеше повече от нередовни платци, отколкото от редовните. Причината е, че наказателните лихви за просрочие са много по-високи от нормалните, а кредитополучателите няма какво да направят, защото е заложен техния дом или целия им бизнес. Интересното е, че банката я интересува само дължимата сума по кредита и може да продаде обезпечението на много под пазарната цена, както и сама да го купи.

Много хора все още си мислят, че когато банката продаде заложеното имущество по кредита, ще ги остави на мира и вече нищо няма да дължат. Това не е така. Ако цената, на която се продаде имота не може да покрие остатъка по кредита, кредитополучателят дължи разликата.

И още нещо, което много хора с ипотечни кредити забравят. Банката се е подсигурила по минимум 6 начина по тези заеми. На първо място е ипотеката на имота, след това залог върху бъдещите вземания от заплата. На трето място е самия договор за кредит, само с който може банката да си търси правата, без никакви други документи. На четвърто място е факта, че банката не отпуска 100% по ипотечните кредити, а не повече от 80%, докато ипотеката е върху целия имот. На пето място има имуществена застраховка в полза на банката, ако нещо се случи с недвижимия имот и на последно място е застраховката „Живот“ на кредитополучателите, която също е в полза на банката и ако нещо се случи с нас, тя ще прибере парите.

Не са виновни само банките

Всяко едно кредитно досие, което разгледах, беше различна история. Имаше хубави истории за семейства, купили жилището на мечтите си и с много работа и спестяване успели да погасят предсрочно кредита си. Други истории показваха как предприемачи са направили са увеличили приходите си над 10 пъти само са една година с правилната инвестиция и малък кредит от банката.

За съжаление, имаше и доста тъжни истории. Част от тях бяха на семейства, които не са си преценили добре силите, и извънредни разходи са направили невъзможно обслужването на техните кредити. Още по-лошото е, че не са се свързали още в началото с кредитния им експерт, а са чакали до последно, когато вече нищо не може да се направи и банката продава жилището им чрез частен съдебен изпълнител. Наличието на авариен фонд в тези случаи, може би, щеше да предотврати тази неприятна ситуация.

Имаше и много компании, които са разчитали само на един голям клиент и когато той си избере друг доставчик или прекрати тази дейност, тези компании много бързо фалират и не могат да си връщат кредитите. Освен това, банката продава активите им и те остават без нищо. И всичко това само заради едно недалновидно решение и неспособност да се помисли в перспектива.

Много интересен беше случаят на хотел от нашето Черноморие, които се беше фокусирал и е работил само с туристи от Украйна. Събитията, който се случиха там преди няколко години, и отливът на групи от тази страна бяха довели хотела до фалит само за един сезон. За това отново са виновни собствениците, които са се били вкопчили в „кокала“ и изобщо не се мислили, че това може да свърши някога. Интересното е, че съседните хотели, които също са имали туристи от Украйна много бързо са преодолели кризата и са предложили свободните стаи на туристи от Румъния и България.

Това бяха уроците, които научих от стрес теста на банките, в който участвах.