Днешната статия е на Валентин Стоянов и е за неговия опит с търговията с акции на Българска фондова борса. Има какво да научите от подхода и успехите му. Ето го и материала:

За повечето мои роднини, приятели и познати търговията с акции представлява абсолютно тайнство. Огромната част от българите никога не са имали реален и осъзнат досег с капиталовия пазар. Пиша „осъзнат“, тъй като не визирам масовата приватизация, в рамките на която много наши сънародници станаха собственици на ценни книжа.

Целта на настоящата статия е само и единствено да разкаже какъв път можете да извървите в случай, че решите да инвестирате в акции на Българска фондова борса (БФБ) – без да представлява препоръка за реализиране на такава цел. Смятам, че съм минал по типичния път за много български инвеститори на родната борса, както и че съм го извървял съзнателно, отговорно и предпазливо. Също бих искал да очертая основните етапи на този процес на съзряване, учене и действие.

Няколко думи за мен – завършил съм Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Допълнително учих като стипендиант в Германия. След завръщането ми в България си взех държавните изпити и в деня, в който издържах третия от тях, подписах първия си трудов договор – с една банка.

За мен и досега остава загадка произходът на интереса ми към капиталовия пазар. Нямам формално икономическо образование. Единствено от студентските години, та до ден днешен, чета разнородна икономическа литература. Към момента, когато стартирах тази дейност, на практика нямах приятели, занимаващи се с инвестиции на БФБ. Родителите ми също по никой начин не са насърчавали интереса ми към капиталовия пазар.

На 24 годишна възраст бях банков служител, несемеен и с желание за допълнителен доход. Имах достъп до нисколихвен финансов ресурс – служителски кредит от банката, в която работех. Знаех и нещо друго – че капиталовата печалба в България не се облага данъчно, т.е. търгувайки с акции на БФБ, аз не дължа данъци за тази дейност. Очевидно, това е един от начините за стимулиране развитието на родния капиталов пазар.

Решението за инвестиране обаче не дойде спонтанно. Основното ми желание в тази статия е да споделя именно това – моментът с подготовката и усвояването на знания преди впускане в нещо ново. Година и половина преди да пристъпя към реално инвестиране, започнах да чета и въобще да се информирам за това, което представлява тази дейност и какви процеси включва. Подходих като юрист – първо прочетох Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), както и негов детайлен коментар.

От сайта на БФБ изчетох раздела „Регулативна база“ – нещо, което също препоръчвам на начинаещи инвеститори. Материята не е лека, но трябва да се познава. Впоследствие прочетох две книги, които ме запознаха с реални аспекти от инвестиционната дейност, както и с историята на младия ни капиталов пазар – Развитие на фондовия пазар в България и насоки за подобряване на неговата ефективност, и Българският Уалстрийт.

Осъзнах също, че са ми необходими поне базови познания по финансов анализ и счетоводство. Затова се насочих към тази книги: Как да четем и разбираме финансовите отчети, и Корпоративен анализ (пътеводител).

Успоредно с това непрекъснато следях сайта Инвестор.бг и форума му. Продължавах да чета книги и актуални статии… През 2005 година вече бях минал 6-месечния срок за изпитване и пристъпих към следващия етап – изтеглих нисколихвен служителски заем от моята банка.

Избор на инвестиционен посредник не се налагаше – като служител бях длъжен да използвам услугите на същата банка. Само за начинаещите инвеститори ще спомена, че изборът на посредник е задължителен по закон. Осведомете се кои са лицензираните дружества и подпишете договор с някое от тях. Инвестиционният посредник извършва от Ваше име и за Ваша сметка действията по покупка и продажба на акции.

Още веднъж етапите:

1. Добра теоретична подготовка за инвестиционния процес (четене на литература, актуални статии и форуми, запознаване с регулаторната уредба и с основите на счетоводството и финансовия анализ).

2. Осигуряване на финансов ресурс.

3. Избор на инвестиционен посредник.

4. Избор и покупка на ценни книжа.

Бях инвеститор през периода 2005-2007 година и видях в общи линии най-доброто от развитието на родния фондов пазар. Едва ли съм продал нещо на загуба. Факт е, че съм инвестирал съвсем семпло, не съм правил РЕПО-сделки например. Не съм инвестирал в други инструменти освен акции. За мен, това беше източник на допълнителен (пасивен) доход  и трябваше да бъде „проста“ дейност, която не изисква непрекъсната активност, като същевременно може да се извършва и контролира дистанционно. Между другото, неформално „управлявах“ и портфейли с акции на приятели, които съм консултирал също неформално и които също спечелиха от това.

Най-интересно е може би излизането ми от пазара. Както написах по-горе, това се случи през 2007 година и не беше въпрос на лично желание. По онова време родителите ми развиваха семеен бизнес и не разполагаха с достатъчно средства за закупуване на едни машини. Обърнаха се към мен и аз с огромно нежелание продадох акциите си. Основното количество продадох през август 2007 година.

По онова време пазарът беше на върха, масово навлизаха всякакви хора без никакви познания, а постоянният паричен поток помпаше балон. Аз също не вярвах, че купонът някога може да свърши! Колко наивни сме били тогава! След ноември същата година борсата устойчиво тръгна надолу и много инвеститори изгубиха много пари. Аз бях късметлия – излязох от пазара по едно стечение на обстоятелствата и въпреки желанието ми.

До такава степен вярвах, че над борсата вечно „ще грее слънце“, че при друго развитие щях да си запазя всички акции и …да ги държа през следващите няколко години на упадък и криза, трупайки загуби. Какво стана със служителския ми кредит? Погасих го окончателно през 2011 година, като подчертавам, че ми донесе трикратна възвращаемост

Резултатите от инвеститорската ми дейност бяха наистина красноречиви. Утроих размера на инвестираните средства. Запознах се с различни аспекти и сектори от българската икономика, капиталовия пазар и десетки компании, за част от които дори не бях чувал преди. Запознах се с много хора със сходни на моите интереси.

Смятам, че инвестирането допринесе и за различни аспекти от личностното ми развитие – дисциплина, аналитичност, самочувствие. През 2007 година станах също член да Съвета на директорите на едно публично дружество (т.е. листвано на БФБ) от т.нар. „независима квота“ по ЗППЦК. Подчертавам, че никога не съм притежавал акции в това дружество. В края на същата и началото на 2008 година консултирах собственик на друго АД в процеса по листване на фондовата борса, но поради ясно изразения към онзи момент спад в капиталовия пазар човекът се отказа да направи бизнеса си публичен.

Да, от напускането ми на фондовия пазар вече измина една десетилетие. Инвеститорският ми фокус вече е различен (и житейските ми приоритети са други), но продължавам да следя родната борса и знам, че ще се върна там. Преди да го направя обаче, отново ще мина по препоръчания в тази статия път: ще актуализирам познанията си, месеци наред ще чета, ще възобновя контактите с приятели-инвеститори, ще изградя „екип“, ще осигуря финансов ресурс, който знам, че мога да си позволя да рискувам …и едва тогава ще предприема реални действия по инвестиране.