Това, което ще ви разкажа, се случи през лятото на 2011 година. Почти всяко лято ходя на море в Гърция. Не съм толкова голям почитател на гръцкото море, но майка ми от дълги години работи там заедно със сестра си.
През въпросното лято, по същото това време, на гости на леля ми беше и моята племенница. Както винаги, лятото беше непоносимо топло. Бях взел с мен множество книги, които имах планове да прочета по време на престоя ми там. Повечето от тях бяха на бизнес тематика. Племенницата ми тогава беше на 10 години и както всяко 10-годишно дете беше изключително любопитна. Един ден започна да ме разпитва какво толкова интересно чета, че седя с часове без да отлепям очи от тези книги. Тя по същото време беше затрупана с различни литературни произведения, повечето от които не представляват голям интерес за подрастващото поколение.
Единият от дните прекарахме на плажа, заедно с племенницата ми. Още от момента, в който тръгнахме, аз започнах да и разказвам какво чета, при което бях засипан от различни въпроси.
„Какво е икономика? Какво е бизнес?”. И забелязах, че детето наистина проявява интерес да разбере какви са тези непознати за него неща.
Естествено, цял ден водихме разговори на тези теми под силно напичащото слънце. Разказвах й различни неща, които съм прочел и с които съм се сблъсквал в практиката. Тя ме слушаше с такъв интерес и най-интересното беше, че разбираше какво й говоря. За мен не бе толкова голямо учудване, защото се сетих, че и аз както повечето хора на нейната възраст могат да осъзнаят неща, които масово са неразбираеми от по-възрастните.
На следващия ден, когато се събудихме и седнахме да закусваме, тя веднага започна отново да ми задава въпроси. Искаше да ми разглежда книгите и учебниците, при което в нея се раждаха все нови и нови питанки, които аз с огромен интерес и желания и разяснявах. Бях изключително приятно изненадан, когато установих, че тя е запомнила определението за икономика, което беше написано в моя учебник по „Икономикс”.
„Икономиката – това е наука за задоволяване на човешките потребности в условията на ограниченост на ресурсите” каза тя. Аз пък се усмихнах, защото наистина не очаквах да е запомнила точно това. И, разбира се, отново целият ни ден мина в разискването на различни теми от бизнеса.
Общо взето, през цялото време, което прекарахме заедно това лято, водихме разговори на тема икономика и бизнес ,четяхме различна литература, като през цялото време й разяснявах на прост език различните неща, които пишеше в книгите и учебниците.
Няколко месеца след края на лятото с племенницата ми се видяхме по скайп. Докато си говорихме, тя ми сподели, че е започнала да плете гривни от едни въжета и кабели и ми ги показа. Гривните изглеждаха страхотно, а тя ми каза, че ги раздава на съучениците си. И познайте!
Даваше им ги по 0.50 стотинки бройката и беше изкарала 20 лева!
Е, явно усилията ми и времето прекарано в разговори на бизнес тематика с моята племенница, са си стрували. Никога не мислете, че вашите деца са още прекалено малки да им говорите за бизнес или пари. Моментът винаги е подходящ, защото само с един разговор, проведен по правилния начин, може да промени бъдещето на вашето дете.
Не отлагайте! Колкото по-рано децата ви разберат света, в който живеем, толкова по голям шанс ще им дадете сами да определят своето бъдещето.
Желая ви успех!
5 Comments
Явно сте пропуснали съществения урок – суровините също чат от себестойността на продукта. Надали въжетата и кабелите + труда правят по-малко от 0,50 лв. Това не е начин за печалба, а просто начин да те забележат. Когато човек иска да печели, трябва да купи/произведе нещо с ниска себестойност и да го продаде за пъти повече. Поправете уроците в тази им част.
Здравей,
Суровините, в конкретния случай, са в порядъка на 0,5-0,10ст., което при крайна цена от 0,50ст. води до 400% надценка или печалба от 0,40 стотинки на бр. и средно за периода на извършване на продажбите около 2лв. на ден, което за едно дете на 10г. мисля, че е доста добре и смятам ,че уроците са били доста полезни за нея и ще бъдат и за напред.
Весели празници!
Винаги има критика, но рядко е градивна, а почти никога не е на място.
За управление на парите, възраст и правила няма.
Ако имаш цел, която те радва и искаш да я постигнеш, и си готов на всичко, за да я постигнеш, кой ще ти прави оценка на ресурсите ??????
Браво на детето!
Когато започне да ги дава на едни да ги плетат, а след това на други да ги продават, ще стане доста по-интересно 🙂
Трябва да и дам тази идея 🙂