Финансовите страхове на българите – втора част

След като първата част на статията предизвика доста голям интерес и коментари реших да направя нейното продължение с още 3 от най-големите финансови страхове на българите и как да ги преодолеем. Искам само да ви предупредя, че материалът не е за хора със слаби сърца и да четете на собствена отговорност.

1. Да не фалира банка

Колкото и стабилна да е банковата ни система (а през 2014 година всички управляващи и ръководители на БНБ твърдяха, че е така), една банка може да фалира, както се случи с КТБ. При нея, случаят беше специфичен, но нов банкрут не е изключен. Сигурно си мислиш „За какво изобщо го коментираме, след като аз имам до 196,000 лева в банка и те са гарантирани от държавата?“.

Не искам да ти развалям спокойствието, но знаеш ли колко пари има във Фонда за гарантиране на влоговете в банките? Няма да те мъча. Има над 1 милиард лева …дефицит. Фондът дори не е празен и да има нула лева, а има огромна дупка заради фалита на КТБ, като шансът да се събере нещо от остатъците на тази банка е почти нулев. В тази връзка, страхът да не фалира някоя банка и да не си загубим парите в нея, не е толкова неоснователен.

Как да преодолеем този страх: Абсолютна гаранция няма за нищо, но все пак може да направим няколко неща с които да осигурим по-голяма защита на нашите средства в банките. На първо място е добре да изберем голяма и стабилна чужда банка. Не че нямам доверие на тези с български собственици, но масовите фалити от 1996 година и на още няколко банки след това, ме карат да имам едно наум. Големите западни банки също не са защитени от банкрут, но рискът е много по-малък.

На второ място, ако имам по-голяма сума, бих я разпределил поне в две банки (а при над 196,000 лева това е силно препоръчително). Също така, бих потърсил и клонове в България на големи западни банки, в които средствата се гарантират от държавен фонд с много по-голяма сума от минус 1 милиард лева.

2. Хиперинфлация и обезценка на лева

Много от нас си спомнят събитията от 1996 година. Цените се увеличаваха буквално за часове, а доходите си оставаха същите. Така се стигна до абсурдната ситуация заплатите и пенсиите да са по 2-3 долара на месец. Този период доведе до стопяването на спестяванията на милиони хора в България, а ние сме традиционно пестелив народ (сегашните над 53 милиарда лева в банките го доказват).

В началото на прехода почти всеки беше скътал по спестовен влог в ДСК (или някоя частна банка) пари за поне един апартамент. Събитията от 1996 година доведоха до това, че при деноминацията на българския лев три години след това и замяната на 1,000 стари лева за един нов, спестяванията на семейство от 50,000 лева (две гарсониери) се превърнаха в 5 лева, с които не може да си купиш нищо.

Много хора обвиняват правителството на Иван Костов, че е стопил спестяванията им, но то само накара истината да лъсне и замени старите хартийки, които не струваха нищо, с нови и махна три нули. Виновниците за тази финансова и политическа криза са другарите от една комунистическа партия, която и в момента е втора политическа сила.

Може ли са се повторят събитията от 1996 година? Разбира се. Все още не сме част от Еврозоната и официалната валута у нас е българският лев. Имаме валутен борд, но създаването му беше политическо решение и някое управление може да реши да го махне. Дори да приемем еврото като официално разплащателно средство у нас, това не ни гарантира, че инфлацията не може да изяде спестяванията ни. Не е нужен дори човек като Жан Виденов, а да се печат пари и да се наливат в икономиката. Всъщност, това се прави и сега.

Инфлацията в България от 2000 година до сега е близо 100%. Това означава, че ако нещо тогава е струвало 100 лева, сега вече е 200 лева. Има една съществена разлика обаче – тогава лихвите по депозитите бяха доста по-високи и покриваха инфлацията. Сега при почти нулеви лихви, повишаването на потребителските стоки за последната година е над 3%. Може да помислиш върху това.

Как да преодолеем този страх: Колкото сме по-подготвени за дадена ситуация, толкова по-малко неизвестни остават и страха ни намалява. Аз си спомних какво беше ценно през 1996 година и което спаси голяма част от моите и на семейството ми спестявания – германската марка и американския долар. За съжаление, фиатните (хартиените) пари вече не са онова убежище, което бяха. Дори „стабилните“ западни валути не могат да ни предпазят от (хипер) инфлацията. Все пак, ако имаме над 30-40 хиляди лева, може да помислим да ги обърнем в евро или долари. Това ще намали значително валутния ни риск.

Другото ценно преди 23 години бяха имотите. Цените им веднага се превалутираха и се предлагаха в марки или долари, без да загубят собствениците им голяма част от стойността. Разбира се, не всеки имот е ценен (хората в по-малките градове и села вече го разбраха) и може да ни защити от инфлация. С доста условности, жилищен апартамент в София и останалите големи градове в България са добър вариант за инвестиция, която ще увеличава стойността си във времето над темпа на инфлацията.

Златото също е актив, който се използва като застраховка при несигурни времена и обезценка на национални валути. То може да е физическо или през различни инструменти като взаимни и борсово търгувани фондове.

3. Да не съм в тежест на децата си

Този страх е свързан с това да не останем без пари, но има и нещо друго. У нас, в много семейства децата имат (моралното) задължение да се грижат за родителите си, когато те не могат да го правят. Вместо да се наслаждават на живота си след пенсиониране и да се отдадат на любимите си неща, за които не са имали време докато са работили и отглеждали своите наследници, мнозинството от пенсионерите у нас имат здравословни и финансови проблеми. Част от тях трябва да работят почти до края на живота си, защото не могат да се издържат с ниските пенсии, а не искат да са в тежест на децата си.

Не се учудвам, че един от най-големите страхове на много българи са свързани с времето, когато няма да имат желание и възможност да работят. С наближаването на 60-те години, те стават все по-големи, а времето за планиране и реакция намалява драстично. Ако единственият ни план за осигуряването на старините ни е да работим 40 и повече години, да си внасяме осигуровките и да се надяваме НОИ и държавата да се погрижат за нас, то ни остава само да се молим за някакво чудо (като това раждаемостта да се увеличи драстично, емигрантите да се върнат да работят у нас или в България да се открие голямо находище на нефт, което да осигури високи пенсии за всички).

Как да преодолеем този страх: Дори да ни остават само няколко години до пенсия, може да се подготвим за този период от живота ни. Ако работим на трудов договор, нека се осигуряваме на реалната ни заплата. Знам, че е изкушаващо да получаваме малко повече пари в плик, но ако не ги спестяваме и инвестираме за нашето бъдеще, това няма да ни донесе нищо добро. Аз не бих се съгласил да работя за фирма, която крие данъци и осигуровки. Не го препоръчвам и на теб.

Разбира се, пенсионните осигуровки са само началото. Продължаваме с т.нар. УПФ (универсални пенсионни фондове). Както при държавното обществено осигуряване, и при тях нямаме особен контрол, освен да изберем дружеството, в което да ги внасяме. Не бих ти препоръчал такива със съмнителна репутация, а такива зад които застават големи финансови компании като NN и Алианц. Да, те може да ни донесат по-ниска доходност, но поне не влагат нашите пари в свързани дружества, както други пенсионни компании.

Ако искаме да осигурим добро финансово бъдеще и да не сме в тежест на децата си, ще трябва да се потрудим малко и предишните две точки няма да са достатъчни. Ще е необходимо да си създадем частен пенсионен фонд от инвестиции, които ще може да контролираме. Има много варианти за това, но едно добро начало е да започнем да инвестираме в активни взаимни или пасивни борсово търгувани фондове. Двата варианта си имат своите предимства и недостатъци, но могат да ни осигурят средна доходност от 7-8%, което е напълно достатъчно, за да задвижим нашето инвестиционно колело и да оставим сложната лихва да си свърши работата.

Ще ти разкажа за един от първите ми клиенти – Теодор. Срещнах се с него преди близо 8 години. Той беше започнал на инвестира 4 години преди това с първоначална сума от 40,000 лева (от продажба на земеделска земя и спестявания) и 500 лева всеки месец. Направихме някои корекции по финансовия му план и за този период средната му доходност е над 8%.

Към днешна дата той има над 250,000 лева, който му осигуряват около 20,000 лева на година пасивни доходи (или над 1,600 лева на месец). Тео продължава да работи, но дори да спре, тази сума ще му е достатъчна, за да покрива месечните си разходи и да се „пенсионира“. По груби сметки, ще може да разчита и на около 800 лева държавна пенсия, както и на 150 лева от УПФ, когато стане на 65 години. Той си има своите страхове, както всеки от нас, но не и такъв, че ще е в тежест на децата си, когато се оттегли от активна дейност.

Това бяха втората порция от най-големите финансови страхове на българите и как да се справим с тях. В повечето случаи, просто трябва да си дадем малко време и да помислим, за да вземем разумни решения, които ще ни предпазят от финансови проблеми и ще спим малко по-спокойно.

Стани част от над 15,000 имейл абонати и получи подарък 2 електронни книги

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 15 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансовата си грамотност.

One comment

  1. Станислав Тодоров

    Благодаря ви за статията господин Василев , тя беше част от отговора на въпросите ми в анкетата от e-mail бюлетина .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.