Миналата седмица един приятел ми се обади и ми постави следния въпрос „Дали да си купя мотора, за който отдавна мечтая или да продължавам да спестявам и инвестирам за моите дългосрочни цели, както бяхме говорили?“. Всеки от нас чува изрази като „И аз съм човек“, „Искам да се поглезя“, „Заслужих си го“ и други подобни. Когато някой си купи нов модерен телефон, луксозна кола или скъпа джаджа, в човешката ни природа е да се запитаме дали и ние не може да си позволим подобна вещ, вместо да завиждаме благородно, и да спестяваме за бъдещето.

Но как да съчетаем преследването на финансовите цели с купуването на не толкова нужни глезотийки? Може ли да постигнем баланс между тях или трябва да изберем само едно от двете? В тази статия ще ти представя моето виждане по този въпрос.

Всяка крайност е вредна

Нито непрекъснатото импулсивно купуване, нито строгото спазване на финансова диета, е полезно за нашите пари. Аз също не обичам крайностите. Ако искам да си купя нещо дребно, с което да се поглезя, го правя. Много добре знам, че ако не го направя, умът ми непрекъснато ще си мисли за него, ще търси оправдания и причини за покупката, и така няма да ме остави да върша по-важни неща. Подобно нещо се случва и когато сме на диета, нали?

Имал съм периоди от моя живот, в които съм бил отдаден 100% на една, единствена финансова цел, и съм спестявал всеки свободен лев в името на постигането й. Сега, когато си спомня за този период, се сещам по-скоро за лишенията, отколкото за постигането на целта. Ако ги няма по пътя към финансовата свобода, дребните неща, които ни правят щастливи, този път ще е доста мъчителен. Разбира се, всичко трябва да става в разумни граници и според нашия стандарт. Народът има много добра поговорка за този случай – „На гол тумбак, чифте пищови“.

Може да сме или богати, или да се правим на богати. Нашият живот е прекалено кратък, за да правим и двете. Когато бях наемен мениджър, имах добър стандарт на живот – висока заплата, служебна кола, самостоятелен офис, хубав дом, скъпа черна и бяла техника. Този живот не беше много реален, защото можеше да изчезне за миг (както се случи с мои колеги). Уволняват те и всичко свършва. Остава ти само 30-годишната ипотека, лизинга на колата, неплатените такси за частното училище на децата и …спомените, разбира се.

Какви са нашите ценности

Всъщност, с финансовия план и неговото спазване, ние си купуваме една от най-луксозните стоки на света. Може и да нямаме последния модел мобилен телефон или луксозна кола, както нашите приятели, но имаме финансова стабилност и съм сигурен, че ще можем да си позволим да спрем да работим много преди тях. Така ще може да се наслаждаваме на свободно време, в което може да правим каквото си поискаме.

За мен, няма по-добър начин да управлявам и използвам парите си. Не мога да си представя, че има нещо по-ценно от свободното време и финансовата свобода, които ще ми позволят да не се тревожа за пари и да живея, както намеря за добре. Има толкова много неща, които все още не съм направил в живота си и начинът да ги постигна е да имам достатъчно време и стабилни финансови основи.

Това, което се опитвам да правя е да превръщам луксозните вещи в свободно време. Повечето ми приятели, които работят на заплати от по 1,500 лева, карат коли за 15,000 – 20,000 лева, докато аз имам по-старо Ауди А4. Всеки път, когато погледна лъскавите им „играчки“, аз виждам минимум една година свободно време, в което да се наслаждавам на нещата, които ми харесва да правя. Сигурен съм, че ако всеки от нас се замисли върху това, ще има повече хора избрали свободата, за сметка на вещите.

Дали наистина го искам

Много пъти се хващам, че искам да притежавам някаква джаджа, която си е купил мой приятел. Мобилните телефони са типичен пример. Като по-млад си купувах всеки нов модел GSM, който излезе на пазара, като се започне от далечната 1999 година, когато това беше голяма рядкост. Дал съм страшно много пари, за да се чувствам на „гребена на вълната“. С всички тези телефони се случваше едно и също – наслаждавах им се една-две седмици, показвах ги на всичките си приятели и след това ми омръзваше. Когато излезе нов модел, продавах стария на 2-3 пъти по-ниска цена, и наливах пари в следващия.

Сега вече мисля малко по-трезво. Преди да си купя нещо, се запитвам дали наистина имам нужда от него и дали няма да ми „писне“ само няколко дни, след като го купя. Повечето „играчки“ не бих си ги купил, дори да бях мултимилионер. Преди няколко години, един приятел си купи на старо Porsche Boxster – страхотна спортна кола и негова мечта от първи клас, когато събирахме картинки от дъвки Турбо. Веднага ми мина през ума, че и аз мога да си купя такава кола. Можех да си я позволя, а и цената им пада по-бавно от тази на останалите коли, така че дори да не мога да я поддържам, ще я продам с малка загуба.

Почти се бях „навил“, когато дойде и моя ред да покарам поршето на моя приятел. Не ми хареса. Не беше стабилно на хлъзгавия път, позицията на шофьора е прекалено ниско за моите разбирания и трябваше да набивам непрекъснато спирачки, защото имаше някакви коли, които си караха с ограничението от 90 км в час. Скоро след това започнаха и проблемите със спортната кола. В рамките на няколко месеца трябваше да се смени скоростната кутия, както и да се направи скъп ремонт на двигателя. Всичко това, заедно със скъпата поддръжка, почти доведоха до фалит моя приятел. Резултатът след една година беше загуба от над 15,000 лева.

Разбира се, има и много положителни истории за собственици на скъпи спортни коли. Не упреквам никой за неговото решение да купи каквото и да е било. Просто си казвам, че нещо не е за мен или още не е дошъл момента да си го купя. Всеки гледа каква стойност ще получи от дадена покупка. За моя приятел стойността беше голяма (преди да започнат проблемите) и напълно го разбирам защо го направи. Той си взе ценен урок, аз също.

Аз искрено се радвам, когато мои близки и приятели са сбъднали мечтата си и са си купили нещо, което отдавна желаят. И аз, както  при всеки човек, може би има капка завист някъде в дъното на душата ми, но тя е благородна и ме кара да работя още повече, за да постигна същото, ако го искам, разбира се. По същия начин искам да постъпват и моите приятели – да се радват, когато аз си купя нещо или постигна моя желана цел.

Това, което съм открил за себе си е, че капката завист се появява в моя живот, когато съм негативно настроен или съм имал някакъв проблем наскоро. След като го открих, се стремя да преодолявам тези моменти с положителни хора и малки радости като вкусна храна, ароматно кафе, разходка сред природата и игри с дъщеря ми.

Има ли друг начин

Има, разбира се, и хората в западните страни са го измислили, казва се икономика на споделянето. Има и по-традиционни бизнес модели както отдаване под наем. Сега ще предложа една бизнес идея, която ми е малко извън сферата на дейност, но мисля, че ще е печеливша и я има вече в по-развитите страни. Идеята е платформа, която да свързва хора, които притежават луксозни вещи като часовници, телефони, коли, къщи, дрехи, с такива, които искат да ги наемат за известен период от време.

Дори сега може да си наемем Порше (а защо не Lamborghini Gallardo) за няколко дни, за да изпитаме тръпката от спортната кола, без да я купуваме и да плащаме скъпо за поддръжката й. С толкова много притежатели, отдаването под наем на iPhone също може да се превърне в бизнес, от който всички ще спечелят. Искаш да живееш като богат бизнесмен за един месец – наемаш си луксозна къща, скъпа кола и секретарка на име Мара (всъщност, може да й казваш, както решиш). Ако ти хареса такъв живот, връщаш се в апартамента си в Люлин и правиш план как да го постигнеш, а след това ти трябват само време и яко бачкане.

И за финал

Казусът, който съм описал в тази статия, както и повечето важни решения в нашия живот, изискват само едно нещо – време за размисъл. Аз си давам време да помисля всеки път, когато се породи у мен някаква завист, гняв или друго отрицателно чувство. От какво е породено? Защо точно сега? Свързано ли е с конкретен човек, събитие или място? Какво ще стане в двата варианта (покупка или не, например)?

Ако отделяме такова време за саморефлексия на случващото се и знаем как да стигнем до корена на нашите мисли, животът ни ще стане по-спокоен, с по-малко стрес и по-смислен.

Също така, ние много често „проектираме“ бъдещето си в нашите глави и разиграваме „възможни“ сценарии от типа: „Ако, аз кажа това, тя ще каже еди-какво си“ или „Ако направя Х, то Иван ще ми се обиди“. И така преживяваме една неприятна ситуация отново и отново в главата си, без да се е случила реално. Затова, да не предполагаме и да не мислим за проблем, който все още не е дошъл. На това ме научи един източен мъдрец, който живее в кв. „Изток“.