Сигурен съм, че всички знаете за този празник, но ето малко подробности в случай, че сте ги забравили от училище: На 3-ти март е подписан Санстефанският мирен договор. Той е предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско робство в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
Членовете в договора, които засягат България са:
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по-твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару-ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по¬-късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.
Честит 3-ти март на всички Българи!
0 Comments
Благодаря, ама ми се случи на два пъти да честитя 3-ти март и да ме питат що за празник е това и дори една съседка ми разви теорията, че и стигали 45 години да я убеждават, че това е било щастливо за българите стечение на обстоятелствата. И все пак така сме се освободили, а ако беше иначе…Но както знаем, “ако” е мръсна дума в историята…
Честно да си призная, и аз бях забравил много от събитията около датата 3 март. Вчера, когато подготвях тази статия прочетох целия договор и доста подробности около неговото подписване. Не мога да кажа дали е щастливо стечение на обстоятелствата или не, но лошото е, че в България празниците се “отбелязват”, а не се празнуват. Повечето хора знаят за 3 март, че е нещо свързано с Освобождението и, че на този ден не се работи.
А празниците са за това – да се празнуват.
Е аз празнувах и още как. Освен 3-ти март имах и имен ден. Двоен празник. 🙂
Не виждам какво има да дискутираме “що за празник”. Това е Националният празник, а не изпит по история. Важно е какви са действията ни днес, а не какво знаем или не знаем за миналото.
Болна тема ми е това, че празниците само се “отбелязват”. Така е. Не се празнуват. Моето виждане за почитането на Трети март – и не само – е тържества и веселия на площада с много радост, а не… като на погребение.
Да, трябва да се почете паметта на жертвите, но трябва да се изгради и духа на днешните българчета. Което няма как да стане с някакво умряло шествие и протоколно отбиване на номера…
Но полека лека вървим в правилната посока. Като за начало важно е повече хора да излизат навън, да са облечени официално – все пак това е УВАЖЕНИЕ на празника, родината, и на самите нас – и да носят знамена и цветя.
Надявам се да доживея да го видя това 🙂
Дискусията не е “що за празник” е 3 март. Празник е. Това е ясно, но за да разберат повече хора каква точно е тази дата е добре да знаят какво точно се е случило на 3 март.
Надявам се и аз да доживея да видя как хората наистина празнуват и се радват със знамена по улиците (нещо като след победата над Германия на САЩ 94, но по-официално 🙂
Честит Имен Ден, Теди (малко на патерици).
А между другото, вече няколко коментара ми се губят в твоя сайт. Не знам дали е защото съм посочил различни имейли или нещо друго?
И аз не знам защо. Напоследък много ми спамят и ги пускам след одобрение. Освен без да искам да съм изтрила нещо.
ОК. Благодаря, че си включила моя блог в страницата за Лични финанси в Безплатните Интернет ресурси.
Тя още не е готова. Не знаех, че е пусната вече. Как разбра, да не би да имаш посещения оттам?
@Теди – Да имах посещение от там.
A аз не искам само хората да празнуват, а просто да знаят що е то РОДИНА и защо са умирали дядовците и прадядовците им и да се чувстват горди, че са БЪЛГАРИ. Това трябва да е всеки ден, а не само на 3ти март да развеят по едно знаменце и след това да го отбележат в кръчмата на някоя чалга песен.
Именно това ми е идеята. Празника да се празнува, заради самия празник. Хората да знаят какво е станало на тази дата. А 3-ти март, за разлика от 6 и 22 септември, се празнува отдавна и би трябвало Българите да го почитат малко повече, и то по правилния начин, а не само да го “отбелязват” с чаша ракия пред телевизора.