Традиция или experience
Наръчник за наемане на служител
19.10.2011
Не се отказвайте! (Коледна приказка с продължение)
23.11.2011Традиция или experience
Млад изобретател
Наскоро гледах едно предаване по телевизията, в което правеха сравнение между американците и българите. Мисълта, която ми направи силно впечатление и запомних беше: Американците не разбират от нищо, но въпреки това опитват нови неща и наричат това „experience” (опит или преживяване).Българите, от друга страна, разбират от всичко, но не опитват нищо ново и наричат това „традиция”.
Тази констатация, направена от американка живяла в България ме накара да се замисля – наистина ли сме такива? Наистина ли не приемаме нищо ново и си правим нещата по „нашия” си начин? Колкото и да не ми се иска да го призная, май е така. Ще ви дам един пример. Колкото пъти съм давал съвети на собственици на малък бизнес, за това как да направят реклама на техния магазин или фризьорски салон, или как да подредят стоките, така че те да са максимално достъпни, съм получава един и същ отговор – „Да, звучи добре, но при мен това няма да проработи”. Всеки си мисли, че неговия бизнес е уникален и това, което работи на други места, при него, по една или друга причина, няма да се получи.
На въпроса ми дали има някаква сезонност в бизнеса, отговора е „Всеки ден е различен”. Може и така да е, но все нещо е повлияло този ден да е силен, а на другия нито един клиент да не е влязъл в офиса. А и колкото и уникален да е бизнеса има някаква периодичност на приходите. Просто трябва да се проследи. И тогава излиза, че най-силния месец е май, повечето покупки се правят между 9 и 11 часа и т.н. Аха, значи имало все пак някаква регулярност. Това е добро начало.
Другия мит е, че практиките които са се наложили в целия свят, поради някакви причини, няма да успеят у нас заради специфичния ни пазар. Според мен няма нищо специфично в една малка отворена икономика като българската с пазар, които се равнява на този в един по-голям град в Германия или Англия. В държава, в която по-голямата част от пазара се държи от мултинационални компании (които използват например една и съща реклама във всички страни), рано или късно, световните практики ще започнат да се прилагат. И ако нещо все още го няма, значи все още не сме узрели за него.
Няма нужда всеки да открива топлата вода и колелото за да реши даден проблем. Аз ако не съм се сблъсквал с подобна ситуация, първо питам някой, който е имал такава или има повече опит от мен. Ако не намеря такъв човек, се допитвам до някоя от книгите, които съм чел. Абсолютен мит е, че те не са практически насочени и дават само теоретични знания. Специално в управлението и в различни аспекти на маркетинга надали ще получиш по добър съвет от световно признати корифеи като Питър Дракър или Филип Котлър, например.
8 Comments
Същата американка беше казала култовото за мен: “Добре, как искаш да промениш живота си, след като днес не правиш нищо по-различно от вчера!” Простичко, но разбиващо.
Battony драсни ми един мейл, че някъде ти запилях мейла
Това, че нещо “западно” при нас няма да проработи, щото сме уникални… мисля, че вече има достатъчно примери, че не сме чак толкова уникални и нещата си работят 🙂 Стига да се изпълнят както трябва.
Наскоро ми разказваха една история. Шеф на завод си търси обикновен технически персонал – заварчици, стругари и т.н. В нашия град се оплакват хората от висока безработица. Шефът на няколко пъти прави подбор – трябват му 8 човека и все не може да намери. Накрая с триста зора събира 5. На първия ден на работа отиват 4 от тях, на втория се явява само 1, на третия ден този един заявява “Напускам”. Шефа – що бе, чакай бе, ти още не си почнал, къде ще напускаш, нали искаше работа. Работника – да бе, ама… ти ме караш да работя.
За примерите съм съгласен и това го казвам на много собственици на малки магазинчета. Но, засега, те си държат на своето, че “това няма как да стане при мен”.
Колкото и невероятно е в тази криза и аз съм чувал истории, подобни на твоята. Принципа е “по-добре малко пари от бюрото, отколкото малко повече при частника”.
Абе хората ги мързи какво искате????
Я вижте тука
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=23988&category=329&msg=ok#comments
редят се за 20 000лв срешу бизнес план безвъзмездни ама толкова са предприемачески настроени, че си оставят телефоните и мейлите с молби “някой си” да им прати информация….господи!!!
Ами ние като сме толкова умни да правим пари и да помагаме на хората, които имат желание и това е. При мен като дойде някой не го убеждавам, колко може да съм му полезен на бизнеса ( мамка му на някоя ясновидка по сякаш и вярват и си дават парите ), ако иска работим , ако не пътя…
Само че американците наистина не разбират от всичко и затова всеки там може да стартира бизнес с каквато и да е глупост и да я продава на другите. Примерно, измислям си и започвам да произвеждам уникални солени толумбички с крем от синьо сирене. Обаче идеята е строго секретна и не я казвам на никого. Събирам желаещи да я изучат, правя семинари, издавам DVD и техническо ръководство как се правят толумбичките. Накрая тръгвам на национално турне да си промотирам уникалните толумбички. Е, всичко това, повярвайте ми, в България просто няма кой да му се хване! Нали веднага ще му изкопират DVD-то, ще разпространят безплатно рецептата и хоп! отиде на кино производителят…
@Свилен Николов
И аз не знам от къде се намериха толкова “предприемачи”. Да не са от типа “Абе, аз да взема тия 20 хил., пък после ще му мисля” 🙂
@m.ivanov
Да, най-вероятно в България това ще се случи. Аз съм на мнение, че тук не е необходимо да имаш чак толкова революционна идея за да успееш. Българите не са някакви отворени и новатори. Те по-скоро измислят причина, защо нещо няма да стане, отколкото да го подкрепят.
В България е достатъчно да предлагаш добър продукт, на добра цена и с качествено обслужване и ще успееш, защото поне на мен ми липсва доброто отношение. Дори малки жестове като „Добро утро” или „Как сте днес?” ме печелят за клиент.
Преди време с жена ми решихме да правим магазинче за дрехи.
Тя си беше харесала място купи дрехи и т.н. и започнахме.
Първите един два месеца всичко изглеждаше добре, но след това приходите започнаха да спадат. Междувременно наехме едно момиче, което да работи на половин ден, за да можем да работим от сутринта до вечерта.
И тогава се опитах да въведа малко мисъл в идеята, като направих примерен разчет на приходите и разходите. По мои сметки за да излезем на нула трябваше да правим по 2000 лева оборот. И при това положение нищо не остава като печалба (или заплата на жена ми). За сметка на това трябваше да се плащат заплата, осигуровки и т.н. Предложих да робатим само половината ден – по времето когато е по-вероятно да идват клиенти, и така да не наемаме поне човек.
В крайна сметка зарязахме всичко и се отказахме. Просто на това място няма толкова човекопоток, че да се прави такъв оборот. А аз самия не се изживявам като бизнесмен – с работата си печеля повече пари отколкото бих могъл със собствен бизнес.