Лоялност на работното място
Бат’ Иво и силата на човешкия дух
23.04.2012
Колко ви струва да ходите на работа?
09.07.2012Лоялност на работното място
Петък, 9.00 часа сутринта. Вече сте си свършили задачите за седмицата и очаквате с нетърпение уикенда. Бизнеса върви все по-добре напоследък. Докато отпивате първите глътки от кафето си и мислено решавате къде да отидете събота и неделя, влиза най-добрия ви служител. Иска да поговорите за няколко минути. След това с леко притеснение ви казва, че му е било приятно да работи в компанията, но се е открила нова възможност и иска да се възползва от нея. Честито! Току що загубихте най-добрия си служител, без дори да знаете, че той си търси нова работа.
Думата лоялен означава „почтен, привързан, предан”. Но, какво означава да си лоялен към определен работодател? В различни икономически системи и политически строеве това означава различни неща. При японската икономическа система и при голяма част от другите азиатски икономики, лоялността е въпрос на чест. При тях, целия трудов стаж на един човек преминава в една компания, която се грижи за него и семейството му. Почти всичките му роднини са в нея. Това да ви напомня нещо? Да, познахте! Около 45 години и при нас е било нещо подобно, което не може да не се е отразило малко или много лоялността на служителите и на пазара на труда като цяло.
Само че, сега е демокрация с леки наченки на пазарна икономика. Въпреки, че в някои компании у нас, все още държат много хора, докато не се пенсионират и назначават в нея всичките им роднини, нещата се промениха в голяма степен. Причината за това, освен всички други, е и рецесията в момента. Работниците и служителите вече не се чувстват толкова свързани с работните си места. Когато виждаш как се уволняват хора по необективни критерии, няма как и да е по друг начин.
В едно изследване, което четох наскоро се казваше, че около 80% от хората не търсят нова работа, но ако им изпадне такава възможност, биха си я сменили без да се замислят. Дали това ще се окаже по-добро за тях, е друга тема и трябва всеки сам да прецени ситуацията от всички възможни страни, но фактите са си факти.
Каквото и да си говорим, много малко компании в света (още по-малко у нас) имат някаква кауза и хората са лоялни към тях. Като пример мога да дам Apple и Google. Но, и при тях преобладават материалните стимули като тенис корт, плувен басейн и няколко безплатни ресторанта, отколкото отдаденост на някаква кауза.
Хората са така устроени, че да гледат първо своите лични интереси и чак тогава да защитават интересите на някаква по-голяма група от хора. Другия момент е, че лоялност съществува най-вече към личности, а не към някакви изкуствено създадени организации като компаниите. И ако приложим тези разсъждения към работното място ще стигнем до следните изводи:
– За да купят вашата лоялност, работодателите могат да ви предложат някакви материални стимули като по-висока заплата, бонуси, карта за фитнес и други. Проблемът е, че такава лоялност е много нестабилна. Ако друг работодател предложи малко по-висока заплата или някаква допълнителна екстра, този служител ще напусне сегашната си компания без да се замисли.
– За лоялността на служителите важна роля играят и доста други материални и нематериални фактори. Към материалните можем да причислим локация на местоработата, колко ново и модерно е обзавеждането и техниката, дали има заведение за хранене в сградата и др. Нематериалните са имиджа на този работодател, което включва много елементи в себе си, като дали е престижно да работиш за него, има ли ясни вътрешни правила при различни ситуации, може ли да растеж в кариерата и др.
– Лоялен в истинския смисъл на думата (почтен, привързан, предан) може да бъде някой само към определена личност (а не организация). В офиса, това обикновено е прекия ви ръководител. В идеалния случай той ви е наел, той ви е помогнал да навлезете в началото, допитвате се до него, когато имате проблем и др., т.е. вие сте лоялни по някакъв начин към него и това може да е единственото нещо, което ще ви задържи в тази фирма. Може също да сте лоялни към вашите колеги. Разбирате се чудесно, помагали са в трудни моменти, станали сте почти приятели. Рядко се случва, но не е невъзможно.
И докато на първите две предпоставки работодателя може да повлияе сравнително лесно, то при третия елемент нещата са по-трудни и трябва да се изграждат такива преки ръководители и колеги с години, дори десетилетия, но накрая всичко това ще доведе до по-лоялни служители и по-малко търсещи „нови възможности”.
Това беше добър финал на статията, но ще добавя още един параграф. За мен, лоялността се крие във въпроса „Работиш ли за твоя работодател по същия начин и със същия хъс, както би работил за себе си?”. Ако това е така, значи ти си си намерил своето място. Ако отговорът е “Не” – потърси си друго място. Другия вариант е да си лоялен на себе си и на своите принципи, независимо къде работиш, т.е. ти да се превърнеш в един вид търговска марка, като непрекъснато добавяш стойност (умения, знания, разпознаваемост в определени среди) към нея.
The End.
30 Comments
Според мен, за да останеш лоялен към някого, той трябва също да те цени и да ти предложи помощ в труден момент. Пример за това е кризата. Ако да кажем работодателят ти жертва част от доходите си и ореже разходи, само за да те задържи във фирмата си при създалата се тежка пазарна обстановка, след това може да разчита, че ще има доверен човек на разположение.
Лоялността може да е и към организация, но както ти каза зад принципите й трябва да стоят идеите на определена личност – най-често основателят й, чиято линия се подкрепя от наследниците му.
Аз съм на мнение, че ако няма съществени различия между две компании (например много по-високи заплати в другата компания или много по-добри условия на труд, или по-голям престиж и т.н.), то изборът на даден служител за това дали да смени работното си място зависи най-вече от личните му качества – склонност към поемане на риск (все пак смяната на компанията е свързано и с поемането на риск), до каква степен се привързва към заобикалящата го среда (например има хора, които сменят автомобилите или пък жилищата си доста често, без никакви сантименти, и други, които използват един автомобил или живеят в едно жилище години наред, дори цял живот) и др.А добре ли е даден служител да прекара цялата си професионална кариера в една компания? Аз лично не мога да дам еднозначен отговор. Повечето специалисти определят някакъв период, в който служителят може да е от полза за компанията, но пък в същото време може да се посочат и аргументи за обратното твърдение – че служител с дългогодишен стаж също може да е от полза.
Но наистина най-важният фактор за лоялността на служителите са материалните и нематериалните стимули, а не толкова фирмените ценности, визията, мисията или нещо друго. Тук трябва да се отбележи, че ако служителят не получава адекватно възнаграждение, всякакви други стимули няма да постигнат желания ефект. Като техника за осигуряване на лоялността на ценните служители, за мотивирането им и за обвързване на техните интереси с интересите на компанията може да се посочи премирането на служителите с процент от печалбата или пък предоставянето на акции от капитала, за да се чувстват като съсобственици. В повечето компании у нас е трудно да се приложат такива неща, поради различни причини, но поне на теория съществува такава възможност. 🙂
Тони, две неща, направи си feed-a да ти показва цялата статия, а не първите си n-символа, по-добре се индексира от гугъл.
Второ, това с лоялността е такава глупост. Взимаш ли си от по-лошите домати, само защото си лоялен към един магазин? Не нали? А защо трябва да се навиваш на по-лошите условия, при положение, че никой не го интересува дали си взел два пъти по-ниска заплата, защото си лоялен, като влезнеш да пазаруваш.
Представям го много опростено, но е напълно вярно.
За никой парите не могат да спрат да са мотиватор, а просто вече не могат да намерят достатъчен марж за да се преместят. Защото, ако ти е спокойно и взимаш 5-6 к, няма да се преместиш за 1 к отгоре,
Ама ако взимаш 2 , дали няма да идеш веднага някъде за 3?
И разбира се, ако взимаш 5-6 и не ти се мести за 1, дали няма да ти се мести за 3к отгоре?
Dude, от къде мога да го настроя това, защото на мен ми се показва цялата статия, а не само част от нея?
Съгласен съм с теб, че трудно може да се говори за лоялност в днешно време, затова написах, че лоялността е само привидна, скрита зад разни “материални стимули”. Трябва да си лоялен към себе си и своите принципи.
Теди, много добре си го написала. Точно такава ми беше идеята.
Да, всичко зависи от самия човек. Дали той е склонен да рискува или не. Имам наглед двама еднакви по образования и възможности приятели. Единия смени няколко работодатели и се издигна леко в кариерата. Другия е на едно и също място, непрекъснато се оплаква, но нищо не предприема.
„Работиш ли за твоя работодател по същия начин и със същия хъс, както би работил за себе си?” – естествено, че не! Освен ако не вярвам в някаква… кауза или дело или нещо такова, но то пак няма да е заради работодателя, а заради каузата.
Защо трябва да си хабиш силите и енергията за някой друг? Примерно ако работя за себе си, ще работя на 100%. Ако е за друг, ще работя на 70%, 60%, 30%… колкото мога да падна, без да имам проблеми 🙂
Не виждам как (и защо!) някой ще работи за чужд човек, както би работил за себе си. Ако можеш да изкараш примерно 100лв с 1 час работа или с 3 часа работа (ако много се стараеш), кое ще избереш?
Изключваме разбира се случаите, когато това е продиктувано от личния интерес на служителя – повишение, бонус и пр.
На мен пък ако феодалът, пардон работодателят, ми осигурява такива условия, вкл. и заплащане, каквито бих имал, ако работех за себе си, няма никакъв проблем да съм лоялен и да работя на 100% за него, дори да можех да работя на 30%, без това да води до проблеми.
@Владимир – и от какъв зор ще го правиш?
от благодарност
“Примерно ако работя за себе си, ще работя на 100%. Ако е за друг, ще работя на 70%, 60%, 30%… колкото мога да падна, без да имам проблеми :)” – Тази теория ми харесва. А нали този другия работи за себе си. Той ще работи на 100%, а служителите му на 30%? А и не знам само доколко може да се падне. Имал съм колеги са падали до 10-15% почти без проблеми. А какво ще кажеш за въпроса на Владо – Ако работодателя ти дава дори повече от това, което би изкарала, ако работиш за себе си? А от какъв зор – ами заради риска да останеш без тези пари.
А и, когато работиш за някой работодател, ти пак работиш за себе си и за твоята заплата в края на месеца. Няма да дадеш заплатата на комшията, нали? Няма как и 100% от хората да работят за себе си, нали?
Въпреки че има и свестни и съвестни хора в държавната администрация, повечето хора там мисля така – ща работя на минимума без да имам проблеми. Да, добре звучи, но после тези хора се оплакват, че получават малко пари и никога не ги повишават (а повишават само връзкари). В доста частни фирми положението е подобно. Аз поне не бих търпял служител, които работи на минимума без да има проблеми. Аз знам, че дадена задача може да се свърши за 1 час и ако някоя я върши за 8 часа, няма да съм доволен.
“А от какъв зор – ами заради риска да останеш без тези пари.” – е, не, нали това казвам – намаляваш работата само дотам, докъдето няма риск.
“Ако работодателя ти дава дори повече от това, което би изкарала, ако работиш за себе си?” – никакво значение. Защо някой би платил повече (повече труд за същите пари), ако може да плати малко?
Естествено, че ако съм работодател, и аз няма да съм доволна работа за 1 час да отива 8 часа. (Ако съм работодател, то ще е моя грижа да юркам хората да работят.)
Като служител обаче, моят интерес е да разменя възможно най-малко работа за парите. (Пак казвам, освен ако не се стремя към повишение или бонус.)
Ето сега например имаме едни майстори на село, надницата е 25лв на ден. Как мислиш, дали много съвестно работят без надзор, или гледат ако могат да се скатаят 🙂
И това е естествено. Всеки си гледа интереса. Това е същността на скапания капитализъм – никой не го интересува кое е правилно и кое е редно…
Според мен когато работиш за друг, ти се съсредоточаваш само върху задълженията, които той ти поставя. Не мислиш мащабно за цялата фирма и връзката за това, което е най-добро, понякога ти се губи искаш не искаш. Просто не си толкова навътре в нещата като работодателя си. За теб шефа ти е това, което са за него клиентите му. Ти имаш договорка с него, а той с тези, които дават парите. Не можеш да очакваш служителя да се постави напълно на мястото на собственика. Ако е съвестен може донякъде, но не и на 100%. Ама е хубаво да са поне 70%. 🙂
Теди, пак точно на място го закова 🙂 Явно си добър анализатор, умееш да казваш същината на нещата с малко думи.
Ами тогава, като всеки работи на минимума, защо всички се оплакват, че заплатите са им ниски? Ти произвеждаш стоки за 50 лева на ден, вместо за 200 лева и се чудиш защо няма пари за пенсионерите и защо получаваш 30% от заплатата на някой в Словения (примерно). Ами има някаква връзка.
Мда, 45 години скатаване няма как да не ни се отразят. Жалко, наистина. Едно време, като бях малък “най-хитрите” не излизаха да почистват пред блока, когато всички го правеха. И сега има доста “хитри” служители, май?
Така е, но тук говорим за % изпълнение на това, което ти се поставя като задача. Ако ти го изпълниш на 100% е ок, но ако го изпълниш на 30%? Интересно ми е на вас как прекия ви ръководител ви поставя задачите? Иска ли конкретен резултат за определено време или когато сте готови отивате при него? Аз си мисля, че навсякъде трябва да има някакъв измерим резултат от работата на всеки – определени дейности за определено време. Ако ми кажете друг начин, ще се радвам да го чуя.
А иначе, то е ясно, че интереса клати феса. Като аз правя нещо на вилата и викна още 10 приятели да ми помагат – те ще са на 80%, а аз на 100%.
@Стойне Василев 22.06.2012 в 10:46
“Ами тогава, като всеки работи на минимума, защо всички се оплакват, че заплатите са им ниски?” – ооо, чакай, чакай 🙂 Не съм казала, че всеки работи на минимума, нито че всички се оплакват от ниски заплати. А “минимума” може да е и само 80% – зависи работодателят колко е толерантен 🙂
“Ти произвеждаш стоки за 50 лева на ден, вместо за 200 лева и се чудиш защо няма пари за пенсионерите” – нещо не го разбрах този аргумент…
“Мда, 45 години скатаване няма как да не ни се отразят.” – това също няма връзка. Защото един и същи работник в БГ, от соц-поколението, работи по един начин, а в чужбина – по друг. Но там парите са други, а и никой не те оставя да се скатаваш. Това не е защото хората са по-работливи, а защото има контрол. (Както и шофьорите им не са по-съвестни – просто има контрол и солени глоби.)
Аз това разправям открай време, че един човек как ще работи зависи много от шефа му.
Впрочем темата беше за лоялност де… сори 🙂 Весел петък на всички!
Така е, но тук говорим за % изпълнение на това, което ти се поставя като задача. Ако ти го изпълниш на 100% е ок, но ако го изпълниш на 30%? Интересно ми е на вас как прекия ви ръководител ви поставя задачите? Иска ли конкретен резултат за определено време или когато сте готови отивате при него? Аз си мисля, че навсякъде трябва да има някакъв измерим резултат от работата на всеки – определени дейности за определено време. Ако ми кажете друг начин, ще се радвам да го чуя.
А иначе, то е ясно, че интереса клати феса. Като аз правя нещо на вилата и викна още 10 приятели да ми помагат – те ще са на 80%, а аз на 100%.
За пенсионерите – произвеждаш повече – ти и твоя работодател плащате по-високи данъци – повече пари за пенсионерите.
За 45-те години си е напълно на място. Шефа ти дава задача да направиш 5 доклада за 1 ден. Ти обаче ги правиш за 5 дни. Колко е изпълнението за един ден? Аз мисля, че е 20%, т.е. ти работиш на 20% от необходимото.
Това, което ти се постави трябва да се изпълни на 100%. Не може да ти кажат поръчай еди-какви си стоки и се разбери с твоите клиенти за доставките, после подредете производствената програма, а ти да направиш част от нещата, а други не. Тогава директно изхвърчаш.
Обаче служителят няма интерес като работодателя си да остане след работно време или да планира разширение на фирмата.
Та май сме на едно мнение в крайна сметка.
Благодаря, Рая. Успявам понякога.
Може да е от жегата 😉 Приятна събота и неделя, Теди.
Благодаря, приятна събота и неделя и на вас 🙂
Има само един начин да се избегне “скатаването” не служителите – заплащане, обвързано с постигнатите резултати. Тотава вече ако искаш да получаваш добра заплата, ще трябва и да работиш добре. Иначе, познатият принцип: “Работникът ще лъже шефа, че работи, а шефът ще лъже работника, че му плаща”. 🙂 За част от длъжностите (тези, които са пряко свързани с производството) може да се приложи сделна система на възнаграждение и колкото произведе работникът, толкова получава. Трудностите идват при тези длъжности, при които не може директно да се измери извършената работа. Тук вече от съществено значение е наличието на работеща система за оценка, чрез която да се оценят служителите и на базата на тази оценка да се определи заплащането. По мое мнение, преценяването на човешките ресурси и определянето на работната заплата са най-трудните дейности от цялостното управление на човешките ресурси. Без адекватна система за оценка е много трудно, даже невъзможно, да се определи мотивиращо и справедливо възнаграждение за всеки служител.
Тъпото е, че повечет работодатели си мислят – “Виж давам ти заплата, трябва да си лоялен и да си доволен на това, което ти дам…”. А с такова мислене знаете до къде се стига.
Думата “лоялен” към фирма/работодател е много неуместна и изкривена. Използва се най-вече като начин да се заклейми някой, че бил “нелоялен” сякаш лоялност = честност. Лоялен в случая има смисъл като вярно куче или послушен служител просто защото взема заплата. В тоя смисъл за мен е почти обидно да се чувствам лоялен, защото не съм нито роб нито слуга на някого. С работодателя може да имате взаимни (не общи) интереси и само толкова. Останалото е (само)заблуда или проява на лакейство.
До Иванов по-горе: Темата със “заплащане, обвързано с постигнатите резултати” е най-дивата заблуда, която вирее в България и сигурно и по целия свят. Виждал съм я на практика, чувал съм и за други фирми. Заблудата е в това, че премията обикновено е символичен %. Примерно твърда заплата + 3% от печалбата (а не оборота). Целият оборот е 5000лв – правиш струваш и добавяш 150лв. Ако си факир може да вдигнеш оборота на 50,000 или може би на 200,000 – при един и същи капитал. Чисто и просто собственика не ти казва “ще вземаш 600лв заплата”, а ти казва “заплатата е 400лв + процент”. Тоя процент така е сметнат, че дали ще работиш спокойно или ще се побъркаш от напъване – крайният резултат ще е или 500 или 650лв. Някой ако сметне че разликата м/у 500 и 650лв е нещо значимо и стимулиращо заплащане “според резултата” е голям наивник. Обикновено фразата се ползва не за да те стимулират, а да ти обяснят с други думи малката сума, която ще видиш накрая на месеца – “според резултатите”.
PS: Малко съм объркал примера с печалба и оборот, но няма значение. Идеята беше, че получаваш % от нещо като крайната сума варира в предварително замислени граници. Ако някога ви кажат, че заплащането ще е според резултатите, т.е. ще има премии може да попитате “мога ли да работя извънредно много и да получа 5000лв накрая на месеца?”. Защото обикновено за да излезе сметката трябва да се работи 60-100часа в денонощие примерно…
Ето как лесно може да се установи корпоративната лоялност
http://xn--80aaanfai4akskywch9j.com/uslugi.html
ДЕТЕКТОР НА ЛАЖАТА, би ли дал малко повече подробности за използването на този метод в България – кой го ползва, дали е надежден и т.н.