Един приятел си смени работата преди няколко месеца. Когато го попитах как е на новото място, вместо да ми каже стандартното „ами, по-добре е” или „още свиквам”, той ми каза, че си е намалил разходите с около 250 лева на месец. След това ми разказа как точно е сметнал тази сума и колко пари е „спестил” в единия месец почивка между двете работни места. Така, освен че знаеше с колко точно е намалил разходите си на новото място в сравнение със старото, знаеше и колко му струва да ходи на работа.

Тази история ме накара да се замисля какви са ежедневните разходи свързани с ходенето на работа и да направя някои корекции в изчисляването на буфера ми от заделени пари. Досега съм го смятал, че ако нещо се случи сумата ще ми стигне за Х месеца, но за база съм взимал нормалните месечни разходи без да изваждам разходите, свързани със самото ходене на работа. В този случай, парите биха ми стигнали за доста повече време.

Другото нещо, което ми дойде в главата е, че повечето хора не си правят такива изчисления, когато си сменят работата. Просто си казват „новото място е по-близо до вкъщи” или „има безплатен паркинг”, но не си правят труда да изчислят колко точно ще е разликата. Е, на моя приятел явно му беше станало скучно и си беше поиграл да я изчисли.

Но какви са тези разходи? В началото всички се сещат за транспортните разходи, но офис по-близо до дома не винаги означава по-малки разходи. Може да се окаже, че няма удобен транспорт и трябва да използвате личния си автомобил, което може да ви струва повече пари. Другия разход, който е свързан с пътуването е наличието или липсата на места за паркиране. Ако близо до офиса ви няма безплатен паркинг (както е в моя случай) имате общо взето два варианта – или да ползвате градски транспорт или да паркирате малко по-далече (както правя аз). Като при втория вариант печелите 2 здравословни разходки на ден. Има и трети вариант – да ходите на работа с велосипед, но на мен ми изглежда доста опасен, особено в град като София.

Транспорт до офиса

Втория разход за който се сещам са храната и напитките. Близо до предишната ми работа имаше само няколко „луксозни” ресторанта и избора за обяд беше доста ограничен. Цените в тези ресторанти също бяха доста завишени. Когато се преместих на новата работа разходите ми за храна през деня паднаха наполовина. Още по-облагодетелствани са служителите, които имат евтин стол (или заведение на самообслужване) в или близо до офиса. В тази връзка, ако не сте ходили все още посетете задължително Супатерия-та на Славейков. Супите са страхотни и почти всеки ден има италиански и испански ястия.

Напитките може да се окажат голям разход (особено лятото). Не е все едно дали може да си купиш минерална вода от 0,5 л. за 0.60 лв. от близкия супермаркет или за 1.50 лв. от барчето в сградата, нали? Кафето за повечето хора също е значим разход. Аз спестявам по някой лев, тъй като през деня пия само нес-кафе и съм си взел за офиса една електрическа кана за гореща вода и купувам по една кутия кафе на 2-3 седмици. Всъщност спестените пари ги давам за кафета в Onda, Coffee House, Costa Coffee и други подобни заведения, където кафето е безбожно скъпо (но това е друга тема).

Време за обяд

Другия разход, който ми идва наум са дрехите. Ако работата ви е свързана основно със срещи с клиенти или работодателя е определил някакъв дрес код (но е забравил да ви дава пари за дрехи), то в този случай разходите за официално облекло може да са съществена част от вашия бюджет. Тъй като аз не нося костюм (а още по-малко вратовръзка) в свободното си време (а и не ходя много по коктейли), ако работех в отдел „Маркетинг” на някоя семейна фирма, разходите за официално облекло щях да го спестя и да си ходя на работа с ежедневните ми дрехи. Само за справка един комплект от костюм, няколко официални ризи и вратовръзки, официални обувки, колан и други с горе-долу добро качество струва около 1,000 лева.

И накрая нещо, което почти никой не отчита е такса „корпоративна култура”, която може да ви излезе повече като разходи от всички останали. Има компании (дори отделни отдели в тях), които имат нещо като неписани правила за вида на облеклото, марката и модела на личния автомобил, стойността на часовника (например над 1,000 лв.) и други. Тези правила са установени от отделни членове на колектива, но с времето са се превърнали в задължителни за всички (или поне за онези, които искат да продължат да са част от този колектив). Най-безобидното „правило” е било „Събираме по 30 лева за рождения ден на шефа. Ще му купим една много яка (но доста грозна според мен) картина”, но съм бил и в компании, където са работили много „връзкари” и хора с професии като „син/дъщеря на мама и тати”, за които почивките на Малдивите и ваканциите в Сейнт Мориц са били нещо нормално.

Въпросът е дали много хора не си надскачат стандарта само за да са част от групата, която няма да ги приеме, ако не спазват нейните правила. Така че, ако видите служителите от един отдел да карат коли, които не могат да си позволят с техните заплати, замислете се дали искате да работите в тази компания. Да, може да станете част от тяхната група, но това ще е само временно. Рано или късно ще трябва да я напуснете, просто няма да издържите на темпото им.