Какъв да стана и какво да уча – Висше образование
Какъв да стана и какво да уча – Начално и средно образование
19.04.2012
Доматени техники за мениджъри
21.04.2012Какъв да стана и какво да уча – Висше образование
След Историческата справка и статията за Началното и средно образование стигнахме и до статията за висшето образование. Първия въпрос е „Има ли смисъл да учите висше образование?”. Аз ще ви дам няколко причини „ЗА”:
– Светът става все по-сложен и в много области знанията получени от средното образование не са достатъчни. Много хора казват (без изобщо да се поинтересуват малко по темата), че броя на висшистите у нас е бил „много голям”. Какво значи „много голям”? Нека да погледнат броя на хората, завършили висше образование е в Германия като процент от населението. Той е много по-голям, отколкото в България, и продължава да расте именно защото все повече професии изискват по-високо образование.
– За да сте конкурентни. В момента, пазара на труда в България и доста свит и затова работодателите непрекъснато увеличават изискванията към кандидатите. Дипломата за висше образование и английския език вече са абсолютно задължителни, дори и за ниски позиции. Има ли логика в това – не. Но защо аз като работодател да не вземе на 500 лева заплата висшист, вместо среднист?
– Ще придобиете важни знания и умения за живота. И това не са знанията, които ще придобиете в дългите часове сън по време на лекция, уморителното писане на пищови или търсене на реферат в интернет, а тези, които ще получите в „академичната” среда на студентския живот. Тя ще ви научи на самостоятелност (без мама и тате), отговорност („Сори момчета, аз днес трябваше да купя хляб!”), работа в екип („Аз ще направя пищовите по Гражданско право, а ти по Трудово”), управление на средства („Днес е вторник, а вече изхарчих парите за седмицата. Някой да има да ми даде 5 лева?”), справяне с бюджетни ограничения („Пак ще трябва да караме на солети и лютеница”), преследване на поставените цели („Спокойно пичове, още две преки и сме си у нас”), изпълнение на дадени обещания („Повече никога няма да пия!”), устойчивост в стресови ситуации („Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен”) и други. А тези качества се ценят особено много от работодателите.
– Ще създадете контакти. Приятелствата и контактите, които се създават по време на следването са едни от най-трайните, а организациите на завършилите определен университет стават все по-силни.
Ако се питате къде да учите ще се опитам да ви дам някакви насоки. Най-лесно е да кандидатствате в направлението, което сте завършили в средното образование. Ако сте учили в икономическа гимназия е най-естествено да продължите в някаква икономическа специалност. Моя съвет е не учете някаква модерна специалност на всяка цена, без тази сфера да ви влече. Рано или късно ще съжалявате. Ако сте роден за учител, но повечето ви приятели и познати, кандидатстват за финансисти и счетоводители, не ги следвайте сляпо. Ще изкарате криво-ляво следването (само магаре, което не се е записало в български университет, не е завършило), но след това цял живот ще работите като счетоводител и ще се питате „А ако бях станал учител?”.
Ще ви дам един пример. Моят брат, който е по-малък, влезе да учи най-желаната специалност в най-добрия икономически университет. Не издържа много и се отказа още след първия семестър, въпреки че всички му казваха да не го прави. Кандидатства пак и с отлична оценка от изпита по история влезе да учи „Археология” (аз го насърчавах да учи „Право”, но това е друга тема). Сега мога да кажа, че е един от най-добрите специалисти в България в тази област и най-важното – това е нещото, което му харесва и го работи с желание.
Много хора ще кажат „Ми, то за археолози/химици/специалисти „Хладилна техника” има ли работа?” Има, ако наистина сте добри. За тези специалности има по-малко работни места, но и кандидатите са много по-малко. Сега, според статистиката над 50% от завършващите висшисти в България са учили Бизнес специалности или Право. За справка, същия процент в Германия е 25%. Какво следва от това ли? Ами, че над 70% от висшистите не работят по специалността си, а искат да станат мениджъри или адвокати :). В тази връзка, не може студент в икономическа специалност да не знае колко е ОЛП в България.
Наскоро в сайта ми имаше анкета с въпрос „Кое е по-полезно за студентите по време на следването им?”. С най-голям резултат беше отговора „Да съчетават ходенето на лекции и на работа, доколкото е възможно”. Да, може би това е най-доброто, но тук уловката е „доколкото е възможно”. В някои специалности да съчетаваш работата и ходенето на лекции не е проблем, но има и специалности като „Право”, „Медицина” и много други, в които това не е възможно. Аз съм на принципа или си студент или не. Аз съм работил, но само през летните ваканции. А иначе какво се получава. Работиш не по специалността за някаква ниска заплата и ходиш на лекции от време на време. След това зазубряш няколко „въпроса” или преписваш на изпита и накрая ставаш висшист. Всеки трябва да знае защо е отишъл да учи в София, Варна, Свищов, Лондон или Мадрид.
Студент в действие
Друг важен въпрос е безработицата сред младежите завършили висше образование. В България тя е една от най-високите в ЕС. „Криза” ще кажат някои, но това не е основната причина. Кой работодател би наел за „Финансов анализатор” току-що завършил студент, който не е виждал истински финансов отчет. В същото време завършилите казват „Работодателите искат стаж. Аз откъде да го намеря. За да го натрупам, трябва да работя някъде. Това е омагьосан кръг!”. Има нещо вярно, но истината е някъде по средата. Работодателите искат стаж, защото знанията от университета нямат нищо общо с практиката. Дори на „практическите” стажове студентите взимат само „бележка” и отиват да продават банички след това.
Моят съвет към студентите е да работят само, ако няма друга възможност или работата си струва. Продавач на дюнери не е „по специалността”. Ходете на лекции и упражнения, създавайте контакти, участвайте в различни проекти, посещавайте различни практически лекции и семинари, направете няколко стажа през лятото и когато завършите университета ще сте по-спокойни при търсенето на работа.
22 Comments
Според мен причината за трагичното състояние на трудовия пазар е, че просто няма бизнес и съответно няма търсене на кадри. В провинцията е още по-зле. Без да преувеличавам мога да кажа, че 99% от завършилите Русенския университет не работят по специалнстта. Просто защото в Русе нищо не се търси, дори липсват обяви (освен такива за шивачки и сервитьорки). Познавам хора, завършили, разбират много, защото им е интересно и постоянно се интересуват, учат извън университета, но за тях няма работа. Дори да има там се назначават само връзкари.
Проблемът е, че няма фирми. Ако имаше, бизнесът щеше да обучава, да инвестира в хора и пак да си намери кадри (дори университета да не предлага качествено образование). Но при положение че има 5 големи фирми в града, а 5000 висшисти излизат на пазара на труда всяка година за какво да говорим въобще. Трябва да се започне от бизнеса, не от образованието. Трябва да се създадат условия за бизнес – трябва да се намали бюрокрацията, трябва да се инвестира в инфраструктура, трябва да се намали корупцията и т. н. и т. н. Аз ако съм инвеститор няма да инвестирам в Бг заради 10-те процента данък и ниските заплати при положение че ще трябва да дам под масата на 1000 човека, за да старирам, трябва да чакам месеци докато минат процедурите, трябва да се боря за пазар, на който не важи пазарния принцип, а това на кого си плащаш и колко близък си до властта, трябва да си извозваш продукцията на 1000 пъти вместо наведнъж, защото инфраструктурата не го позволява и така нататък. Ако се подобри бизнес средата, автоматично ще се подобри и образованието, защото ще стане по-ценно, по-реализуемо. Ще се задвижи държавния бюджет, ще се раздвижи потреблението, ще падне безработица, ще се вдигат доходите… НО няма политическа воля, защото бизнесът е на властта и като добри бизнесмени си осигуряват монопол. Колкото по-малко фирми навлизат, толкова по-големи монополисти са. От къде трябва да се започне? От обществото, което го няма в Бг – докато не осъзнаем, че заедно сме по-силни, че имаме общи интереси и че трябва да си отстояваме права; докато гледаме само да се прецакваме; докато се мразим; докато си завиждаме; доката не се уважаваме – така ще е.
Аз съм на мнение, че висшето образование в България ти дава само обща култура и насоки накъде да се развиваш. Всичко останало постигаш сам след това. Без да си вишист обаче имаш много малко шансове да постъпиш на работа, а и да задържиш позицията си. Например във фирмата на мъжа ми в неговия отдел съкратиха всички, които нямаха висше образование.
А той през цялото време се ядосваше защо си е губил времето да учи 5 години, като почти нищо не ползва от тези знания. Преподават се едни и същи неща от години без да се отчитат иновациите в сферата. И все пак благодарение на дипломата, той си запази работата.
А това с крокодила и ти ли си го преживял? Почти нямам познат, който да не е 🙂
Впрочем и аз имам приятел, който учи археология. Работи в музея. Защити докторска степен, след което чака ок.8 месеца по спомен, за да одобрят някаква си нова бланка, която да съответства на новоприетия закон, за да може да го преназначат и да му направят заплатата от минимална на 300 и няколко лева. И тая бланка май се оказа абсолютно същата като предната, но ги мързеше да разпишат, че я одобряват. Перспективата на този мой приятел е да стана научен сътрудник /те го приравниха с доцент/ и да взима 400 и няколко лева. не знам за брат ти – дано е по-добре, но с тия пари как се живее и как се гледа семейство в перспектива?
Владо, какво означава политическа воля? Обществото има право на всеки 4 години да определи кой да кара влака и накъде. Значи, кой е виновен за тези неща, които описваш? Аз, ти и всички българи.
Аз не мисля, че положението е толкова зле. Да, едни региони се развиват по-добре, други не чак толкова, но общото състояние в страната се подобрява. Върни се назад 5-10 години, как беше тогава? Ако не си спомняш, отиди в Македония. Сега там е като България преди 10 години.
Трябва да има бизнес. Ами трябва. Но той търси най-добрите условия. Знаеш ли колко много пари идват от ЕС за стартиране и развитие на бизнеса? Но, няма кой да ги вземе, няма добри проекти. Да, сигурно има и корупция при одобрението, но къде няма. В Германия или Франция, може би. Но, ние не може да се сравняваме с тях, най-малкото по исторически причини.
Запитай се ти как би помогнал нещата да се оправят. Ако няма работа в Русе, в София – има. Ако и там няма – има във Виена или другаде.
Мда, висшето образование е като пропуск за по-добра работа. Влезеш ли в клуба, вече трябва да се доказваш.
Имаме право да избираме кой да кара влака. Проблемът е, че няма свестни машинисти. Всички крадат гориво и влака спира много бързо, след като е тръгнал. Затова казвам, че не само трябва да избираме машинист, а и да го дисциплинираме, като го принудим да спазва законите, които сам е измислил.
Е ние го дисциплинираме като не му продължаваме срочния договор 🙂
Е да ама той толкова гориво е откраднал, че само ще си го премести (да не казвам кое и къде), без да си понесе отговорността. После по същия начин със следващия. Не знам кога е края, дай Боже скоро.
@Владо – може и така да е. Но се запитай какво ти можеш да направиш за държавата, а не какво може да направи за теб. “Всички са маскари” мислене не е помогнало на никого.
Вместо повечето хора, сутрин като излизат от блока, където живеят да псуват държавата, че не е изчистила, да се хванат и да почистят. Само така “ще се оправим”.
Или го принуждаваме да мине на четиричасово работно време…
Мога ли да попитам какво е образованието Ви, Теодора?
Не го приемайте за заяждане, но не приемам повърхностнимнения и клишета за образованието, което дава само обща култура.Ако сте завършили някаква ‘обща’ педагогика, с прием с оценка от матура в уни на Горно нанадолнище- да, но да се правят генерални изводи и обобщения е недопустимо.
О, да, идват страшно много пари, но за да ги вземеш, трябва първо да вложиш едни доста големи парици, които…да де, не е проблем да вземеш от банка, при нейните условия, после- да подготвиш пакет документи / за справка- консултантските фирми вземат минимум 5 бона до едни по-сериозни суми, формирани с % от цтойността на проекта/+ плащане на ‘бонус’ на правилният човек.
Е как да стане вземането на европари за бизнес? Вземат тези, дето има какво да дадат предварително..
Изключвам онази измислена програма за старт в бизнеса, дето е само за безработни. И там огромна част от парите се пръскат в безплодни обучения, но товае друга тема.
Здравей bella,
Никой не е казал, че е лесно. След последните събития с Гърция и Испания (а и преди това), ЕС няма толкова лесно да даде парите на всички европейци на някакви закъсали страни от Източна Европа. Те трябва да докажат, че проектите са сериозни и не са поредната схема за източване на пари.
Не знам, за кои точно проекти говориш, но според мен не е невъзможно да се вземат пари по структурните фондове на ЕС. Естествено, иска се и самофинансиране. Никой няма да ти даде пари, ако не вложиш собствени пари, така е и в реалния бизнес.
Казваш, че консултантите взимат пари. Ами да, това е техния бизнес. Те не са задължителни, ако сам си подготвиш документите и проекта. Знанието на всякъде е скъпо.
И последно, ако не можеш да подготвиш добър проект или да намериш пари за твоето начинание, значи то не е толкова добро или ти нямаш нужното желание. Остави фондовете на ЕС. Ако потърсиш, финансиране ще се намери.
Завършила съм Софийския университет, специалност “Балканистика”. Изучавала съм основно 3 балкански езика /румънски, гръцки и албански/+ руски, турски и английски по 1 семестър, освен това ни преподаваха и латински, старогръцки и старобългарски. Изучавахме антична, византийска и средновековна балканска история, много литературни произведения предимно на балкански автори, антропология, езикознание и др. При такова разнообразие от предмети всеки от колегите се фокусира върху определен език, който да научи добре, тъй като е ясно, че няма как да се усвоят всички накуп, особено като нямаше възможност да се отиде на практика във всяка една от страните. Може би сега разбирате защо мисля така за образованието в България? Впрочем брат ми е на същото мнение, а той е завършил Физика /Микроелектроника/ в Софийския университет. Родителите ми също мислят така, макар че те са доценти и отдавна са завършили следването си.:)
Здравей, Теодора!
Благодаря за отговора! Той ми каза това, което знаех- за пропуските в образователната система и нежеланието това да се промени, но , в никой случай, не потвърдимнението ти, че висшето образование дава само обща култура!:)
Тази степен на образование е поредната врата за нови хоризонти, но далеч не показва посоката към тях! Успех в реализацията ти желая!
Не ме разбра, изглежда, Тони! Не отричам , че няма безброй възможности, а, че е почти невъзможно да се възползваш от тях, ако нямаш- в някои случаи- и солиден личен капитал! Колко банки, според теб, биха го дали сега, в този момент, дори и да имаш перфектния бизнесплан?:) Признай, че твърде малко. Кредитирането е свито до минимум…
За плащането на труда на консултантите- на едно мнение сме. Далеч не мисля, че някой трябва да работи за друг даром или без никакви гаранции, че ще получи възнаграждение. Което пак ни връща в изходна точка..парици си трябват..:)
Преди да стигне до банковото кредитиране, всяка стартираща фирма набира средства от трите F-та (Friends, Family and Fools – Приятели, семейство и някакви будали:)Едва след това, може да се търси банково финансиране. Не е имало период, в които банките да са финансирали само на етап идея. За сметка на това има доста други възможности. Освен ако твоята идея е “Трябват ми 100 хил. лева да я осъществя” 🙂
@bella,
Аз се опитах да се включа точно по онази програма за финансиране на стртиращ бизнес. Тогава живеех под наем и бях измислил как хола на квартирата да се превърне в офис на 5 минути от факултета, в който вероятно ще учат първите ми служители (да могат да си ходят и на лекции без да пътуват по един час). Събрах документите, които ми трябваха за да се издадат друг куп документи, с които пък да кандидатствам за включване. Впрочем, имаше тук една таксичка, там една опашка и така няколко пъти.
Когато в крайна сметка мислех, че първата крачка е направена – ново 20. Трябваше да се регистрирам в бюрото по труда, а там пък решиха да ме регистрират като учащ, което пък не се водело точно безработен. Т.е. не ме включват в програмата преди да завърша.
Естествено, реших да не стоя последния ми семестър (когато имах да покривам само един изборен курс) без работа, за да чакам след това евентуално да отговарям на критериите на програмата. Щеше да е като онази приказка за викането на неволята 😉
Какво излезе – “подкрепа за предприемчивите българи” се оказа подкрепа за закъсалите българи, които нито учат, нито работят, нито имат пари сами да си финансират начинанието, но искат да започнат собствен бизнес. Може би аз разсъждавам грешно, но таргет групата ми се струва подбрана неуместно.
Не съм съгласна с някои от написаните неща. Например, че трябвало или да се работи, или да се учи. Имам приятел, който е от много бедно семейство и от както го помня работи, за да се издържа. няма мама и тати да плащат, а той да си вее байрячето и да “учи”. С 300 зора се опитва да завърши това, за което си мечтае и друг начин просто няма – работи и учи. Няма дори собствено жилище, нито семейството му. Някой път като говорите, не се замисляте, че при някои хора животът е доста различен…
Браво,Мими!
Някои хора са родени със златна лъжица в устата….и определят хораат по това не кой си а какво имаш…ще си позволя да излезна малко от темата…подразни ме една статия на г-н Стойне Василев за навиците на няаккави “преуспяли българи” само че……те са успели с пари отпреди хиперинфлацията през 1995-1996 ,когато така наречените кредитни милионери вече имаха собствен капитал след тоталното ограбване на обществените средства и това и това не са хора със случайни професии ,мъжа е машинен инжинер,жената счетоводител ЕМИ ,ДОБЪР ДЕН ! АМА ЧЕ БАНАЛНИ И НЕПОДХОДЯЩО ИЗБРАНИ ПЕРСОНАЖИ….над 50 годишни ,ами разбира се ,след правилното нареждане на картите след като са имали пари в брой и са купили на безценица …имоти …така и баба знае ,естествено ,че ще имат пари ,да не са интелигенрни млади хора от средни семейства ,които имат деца и нямат собствено жилище и са принудени да работят по 500 лева ,да плащат 300 лв ток и къде тук има място за мечти ,ентусиаст и мечтател ,който печели пари от интернет……що не направите нещо да подкрепите хорат на културата ,не можем всички да сме машинни инжинери ,счетоводители ,програмисти ,адвокати ,има и художници и то завършили първи с изключително майсторство …и понеже не могат да продават скъпото си изкуство на хора ,които не различават щампа ,и маслени бои а и нямат пари да купят картина за 800,2000 лв ,ей такива висшисти карат пратки в Германия за 1500 евро на месец…..
Моля ви, не се заблуждавайте …. Никой не отрича, че образованието е излишно. В БГ всеки се натиска да доказва каква диплома има поради факта, че всеки може да си купи диплома дори от Харвард. Нека да всеки един да докаже кой какво и колко може. Аз и може би още хиляди като мен знаят поне още няколко стотин висшисти с дипломи от престижни университети, които не могат да си кажат правилно трите имена, а да не говорим и за другия факт, че изобщо не знаят какво пише в собствените им дипломи за висше образование. Ако си работодател в частния сектор и ти трябва професионалист счетоводител, може би ще търсиш оня счетоводител който да прави всичко по правилния начин и навреме, а не кокона с маникюр, минижуп и голям бюст. В държавната сфера се търсят само с диплома за висше, а в същото време са абсолютни некадърници …… е не всички, но в по-голямата си част ДА.
Сещам се за стария сръбски виц. Срещат се двама стари приятели и единия пита другия: “Како е твоя нова секретарица?”. А другия отговаря: “Као секретарица е дупе, али као дупе е фантастична!”
Нямам претенции за сръбския изказ, но се надявам вица да Ви допада!