събота , 3 декември 2016
smart predpriemachi ivaylo hristov predpriemachestvoto e nachin na mislene

Smart Предприемачи – Ивайло Христов: „Предприемачеството е начин на мислене”

Продължаваме със следващия участник в рубриката – Ивайло Христов. Той е предприемач, ментор и IT специалист, който разполага с няколко успешни проекта зад гърба си. Съосновател на българо-датската компания Komfo и съосновател на Lab08, той разказва за това колко важно е да предприемаш действия, да се обграждаш с правилните хора и да избереш точният екип, с който ще градиш компанията си.

Как се зароди идеята да станеш предприемач?

От малък знаех, че искам да си направя свой бизнес. Може би в дъното е това, че съм израснал във време, в което този, който работеше нещо свое, се приемаше за успял. Винаги съм искал да си създам собствен бизнес, но нито знаех как, нито имах някакви семейни напътствия. Просто знаех, че искам да стана предприемач, и минах през всички етапи, за да го направя. Още когато бях на 17-18-годишна възраст, живеех с вътрешната увереност, че някой ден ще си имам собствен бизнес. По детски невинно вярвах, че някой ден това ще се случи.

В последствие, когато станах на 20 години, си казах, че нямам средствата, за да реализирам тази своя идея, и заминах на бригада в САЩ, за да събера определена сума пари. И тогава разбрах, че парите не са били най-важното, и минах през още няколко етапа – гледах видеа, четях книги, участвах в състезания, правех учебни компании и така, докато един ден просто не стартирах.

Идеята за стартирането на първата ми компания се зароди, докато бях на по бира с един приятел. И двамата бяхме IT специалисти, но по това време вече силно се интересувах от предприемачество. От дума на дума стигнахме до: „Ами, хайде да си стартираме компания“. И така се започна. Година и половина по-късно осъзнахме, че двамата сме абсолютно еднакви като компетенции и никой не беше помислил нито за маркетинг, нито за бизнес аспекта, нито сме се замисляли дали някой изобщо ще иска да купува нашият продукт. В самото начало тези неща изобщо не ни идваха на ум. Може би това беше основната причина тази компания да не просъществува. Това беше началото за мен.

Разкажи ми за следващите ти проекти?

Следващата ми компания е Komfo, която изградих върху урока, извлечен от предната. Вече знаех колко е важен основателският екип, колко е важно да има разнообразие и да има хора, които да помислят за маркетинга, продажбите и бизнес частта, да ги има и IT хората. По това време живеех в Дания и така започна Komfo – събрахме се екип от четирима души, на по около 25 години, и решихме, че ще правим бизнес. Това беше началото на Komfo.

Кои бяха основните стъпки, които ви помогнаха да се изкачите по стълбата до успеха?

Много съм мислил по този въпрос и отговорът отново се крие в екипа. Аз имах такъв фокус, когато събирах екипа, с който създадохме компанията. Просто екипът на Komfo бяхме много силни заедно. Всички бяхме абсолютно различни, но можехме да работим заедно и това беше един от основните фактори. Всяка една компания минава през турбулентности, минава през много изкачвания и много спадове, много проблеми, и ако няма силен основателски екип, човек се прекършва. Много помогнаха и компетенциите, които притежаваха всички.

Каква е същността на предприемачеството за теб?

Много хора, когато чуят думата „предприемачество“, се сещат единствено за стартиране на бизнес, изграждане на компании и т.н. За мен предприемачеството е начин на мислене и човек може да бъде предприемач и в една голяма компания, и в личния си живот.

Има една стратегия, която аз много уважавам, тя е валидна за всичко и гласи: action, action, action. В предприемачеството всичко е action, action, action. Виждам много хора, които умуват по 3–4 години за това какъв бизнес да започнат. Повтарят си, че искат да постигнат и направят това или онова, но никога не действат. Това го наричам paralysis by analysis, защото особено в България всички са наизустили изразът „3 пъти мери, 1 път режи“ и всичките му там мантри и поговорки. Вероятно затова тези хората реално никога не действат.

Много обичам да казвам, че предприемачеството е като да скочиш от самолет, а по пътя надолу да започнеш да си шиеш парашута. Много малко хора имат смелостта да скочат в боя, а това е и един от основните принципи, който следвам. Винаги, когато видя, че нещата не се случват, гледам да направя така, че да се случат – добро-лошо, става или не, важното е да има действие и това е нещо, което на мен винаги ми помага. А чрез действието се учи най–добре.

Едно от най-трудните неща е да превърнеш една идея в успешно реализиран продукт. Ти как валидираш идеите си?

Само и единствено чрез действие. Действието е единственият начин, който може да ти даде истинска валидация. Не казвам, че няма да отделим време да говорим с хора, но по принцип единственото нещо, което ти дава валидация, е ако можеш да направиш нещо, което хората могат да пипнат и да вземат в ръце.

Кои са ценните умения, които трябва да притежаваш, за да си успешен предприемач?

Ценните неща в предприемачеството за мен са няколко. На първо място е предприемането на действие. Нямам против да седнем да си говорим и да обмисляме нещо един, два, три часа, но когато видя, че едно нещо го обмисляме 3 седмици, явно ни липсва някаква информация, която можем да запълним само чрез опит и действие.

Второто нещо, което е много, много важно – това са хората. Хората са едно от най-важните неща. С какви хора ще се обградиш, с какви хора ще работиш и с какви хора ще си прекарваш времето е много важно, защото ние хората сме много социални животни и се влияем много от околните. Вярвам, че човек е общо кратно на петима от хората, с които се заобиколи. Реално едно от нещата, които много ценя, това са хората, с които се обграждам – в личния живот, в работата, предприемаческите начинания. Във всички тези неща в Komfo инвестирахме много още от самото начало.

Както сам казваш, хората са съществена част от успеха на една компания. Може ли една стартираща компания да привлече добрите кадри?

Бяхме четири 25-годишни момчета и на онзи етап разполагахме с начален капитал от 2 000 лева, с който основахме компанията, нямахме офис, нямахме нищо, а искахме да наемаме само най-добрите хора. И това беше мотото ни от първия до последния ден. Тази философия се е запазила и виждам, че и сега е абсолютно същата.

Много от startup-ите казват, че не могат да си позволят да наемат на работа най-добрите хора и започват да правят компромиси. Постепенно се оказват насред лавина от компромиси, докато най-накрая не видят как компанията залязва именно защото е пълна с хората, които никъде другаде не са били желани. Има една сентенция, която гласи, че 80% от работата на предприемача е свършена, ако наеме правилните хора.

Аз обаче ще  допълня тази максима така: ако наемеш правилните хора, сложиш ги на правилните позиции, дадеш им правилните пълномощия и ги мотивираш правилно, то вярвам силно, че това е 80% от успеха. Това беше и една от основните ми задачи през голяма част от времето, което съм отделил на фирмата. Както аз, така и колегите отделяхме максимално усилие в това да се обградим с правилния екип, а след това и да създадем този дух на едно семейство, посредством личното отношение, което влагахме към екипа.

Вярвам, че това, че една компания е малка, е най-голямото й преимущество. Една голяма компания не може да си позволи да бъде гъвкава, докато една по-малка може да си позволи да се погрижи за своите хора и да им осигури комфорт, било то само като им предложи гъвкаво работно време или нещо друго. Философията, че ще работим само с най-добрите хора, беше много важна за нас. В последствие това се оказа едно от най-добрите ни решения, защото е и най-големият фактор, който изигра роля за успеха на Komfo. Ако се обградиш с кадърни, мотивирани, проактивни хора, нещата се случват.

Как съумяваш да поддържаш собствената си мотивация, както и тази на служителите си?

Като мениджъри на една компания, това, което ние правим, е да транслираме успехите на компанията по различен начин за служителите.

Да вземем за пример една графика. От едната страна на скалата поставяме успеха, а от другата – усилието и времето. Хората ще бъдат силно мотивирани, когато графиката е линейна – т.е. колкото повече усилия и време влагат, толкова повече успехи ще постигат. Или ако свършиш нещо и веднага видиш успеха, то това те прави щастлив и те мотивира. Точно както, когато строиш къща – слагаш тухлите и виждаш как постепенно си иззидал стената ред по ред. Когато полагаш усилия за нещо, и то расте пред теб, ето това роботи за поддържането на мотивацията на хората. Това, което ние като мениджъри на компанията трябва да правим, е да превръщаме успеха на компанията в нещо, което служителите виждат – собственото им развитие и ползата от труда им.

В предприемачеството тази графика е стъпаловидна. Влагаш усилия и време, а графиката на успеха често сочи нула. Понякога е възможно тази линия дори да слезе и под нулата. Като предприемач трябва да имаш много мотивация, за да съумееш точно в тези моменти, в които ти работиш неспирно, но не достигаш финалният успех, в който си се прицелил, да имаш силите да изчакаш момента, в който рязко ще се изстреляш нагоре към успеха. След което настъпва и вече поддържането на равнинното задържане на състоянието на успеха на компанията. На този етап трябва да задържиш мотивацията до момента, в който ще дойде изкачването до следващата точка на успеха.

При много от хората липсва точно тази мотивация и това упорство да дочакат момента, в който ще настъпи успехът. Трябва да имаш тази луда увереност в себе си и да вярваш, че това, което правиш, ще бъде успешно. Така ще можеш да продължиш въпреки трудностите. Това е и именно може би най-голямата предприемаческа черта, която трябва да притежаваш в характера си.

Ако искате да получавате още полезна информация за стартирането на бизнес и съвети от успешни хора, включете се в нашия Бюлетин – над 1,600 умни хора вече го направиха.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стеляна Луизова

Вярвам, че всеки е продукт на собствените си избори. За себе си избрах да гледам на света откъм слънчевата му страна, да уча по нещо ново всеки ден и да запазя частицата любопитство, която е така характерна за мен. В рамките на рубриката SmartПредприемачи ще Ви представям вдъхновяващите истории зад нелекия избор да станеш предприемач и да започнеш нещо ново сам.

2 коментара

  1. Искам да попитам как Ивайло е преодолял недоверието към българските компании, как е презентирана самата компания, и как е придобит първия клиент. В момента експериментирам със създаване на бизнес консултантска компания за онлайн маркетинг и създаване на съдържание за международния пазар и това за мен е едно от най-големите предизвикателства

  2. Сега прочетох в блога на Ивайло статията за това какво е лаб08, направи ми впечатление пасажа за липсващото звено на софтуерните компании и изобщо като цяло. За това как не се сещат изобщо за бизнес частта, както и той споменава в статията, и се провалят защото не знаят как да си продават нещата. Да речем, че аз съм това липсващо звено и мога да предложа подобна услуга с не по-лошо качество на софтуерни фирми които искат да излязат в чужбина. Какъв е начина според него да се убедят тези компании, че това може да проработи и да инвестират в него. Те повечето не искат да си оправят текстовете по сайтовете и си личи езиковата група на писалия текста от далеч, камо л и да плащат месечно абонаменти от 500 долара нагоре за поддръжка на блог, нищо че конкурентите им най-открито си обявяват, че точно така са се развили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *