петък , 9 декември 2016
jivot na kredit ili kreditna svoboda

Живот на кредит или кредитна свобода?

Кредитите не са нито добри, нито лоши, а просто продукти, както всички останали. Въпросът е дали може да си ги позволим, и дали ни правят по-богати или по-бедни.

Нашето семейство е кредитно свободно от близо две години и чувството е страхотно. Ако и ти искаш да се отървеш от бремето на заемите, отдели само 10 минути от твоето ценно време, за да прочетеш тази статия. Ще си струва, гарантирам ти.

На първо място, никого не ангажирам да иска да изплати кредитите си. Всеки е свободен да решава за себе си дали това положение му харесва или не. Също така, няма правилни и грешни начини за това, а само работещи и неработещи.

Аз и кредитите

Ще започна с моята история и как изплатих кредитите си. Както знаете, първите ми две работни места бяха в банки. Там имах лесен достъп до заеми със сравнително ниски лихви.

Това събужда у теб чувството, че може да си позволиш всичко сега, на момента. Ще плаща бъдещият Стойне. И така, реших да си купя първата си кола – на старо, разбира се.

Имах малко спестени пари, а останалото дойде от овърдрафта по картата, по която си получавах заплатата. Щях да ги върна за не повече от година. Да, ама не. Цената на колата се оказа, че е най-малкият разход в случая.

След това са застраховките, ремонтите, частите, акумулатора, смяна на ремъци и още хиляди дребни или по-едри разходи. Отне ми повече от 3 години, за да върна този заем.

След няколко години, си купихме апартамент в родния ми град. За него платихме с кредит, плюс част от спестяванията, като оставих само авариен фонд в банка. Както сами разбирате, цената на апартамента беше само началото.

Последва основен ремонт, който продължи близо една година. Разходите по него бяха около 50% стойността на жилището, отидоха и още 15,000 лева за обзавеждане.

Жилищният кредит беше за 10 години и вноските по него не позволяваха да отделяме повече средства за инвестиции. В края на 2013 година постигнахме „споразумение” със съпругата ми да напусна високоплатената си работа и да стана предприемач при едно условие – да изплатим всичките си задължения и да имаме авариен фонд, който да покрива месечните ни разходи в продължение на две години.

Не ме питайте как го направих – не беше лесно. Всеки свободен лев от заплатата отиваше в банката, както и всеки бонус. Наложи се да продадем няколко неща, както и да отложим покупката на други.

Последната вноска по жилищния ни кредит беше в началото на 2014 година. Когато го направих и излязох от банковия клон ме обзе едно такова приятно чувство на лекота, въздухът беше по-свеж, а съзнанието ми по-ясно от всякога.

Бях постигнал КРЕДИТНА СВОБОДА, за първи път от много години. Междувременно, попълнихме аварийния ни фонд за 18 месеца напред.

Къде сме ние?

Според анализите на една от водещите банки в България – Райфайзенбанк, като и на кредитния посредник „Кредит център”, направени през 2015 година показват, че средния ипотечен кредит е в размер на близо 80,000 лева.

Средния срок по ипотечните кредити е 18 години, а средната вноска е близо 600 лева, като тези данни са за цялата страна. Средната лихва за периода е 6%.

В същото време, анализите показват, че средния потребителски кредит е над 8,100 лева при 200 лева месечна вноска и срок на погасяване от 5 години при 9% средна лихва.

Средния размер на задълженията по кредитни карти е над 1,700 лева, като при тях лихвата е средно 18% (при теглене в брой и плащане на ПОС терминали).

Нека обобщим:

Ипотечен кредит – 80,000 лева

Потребителски кредит – 8,100 лева

Кредитна карта – 1,700 лева

Това са средните размери, като има и много по-високи стойности (както и по-ниски).

Какво излиза, всеки работещ българин в по-големите градове има над 90,000 лева задължения, като тук дори не се включват стоковите кредити е неплатените битови сметки. Тези данни са много близки до тези на клиентите, с които работя.

Какво си купуваме с кредит?

Данните на двете институции показват, че 35% от кредитополучателите използват финансирането за ремонт на жилището, 21% за обзавеждане, 20% – за покупка на автомобил и 15% за покупка на бяла и черна техника.

По-малка част от клиентите (8%) посочват, че целта на кредита е покриване на други задължения (по банкови карти, кредити от небанкови финансови институции, заеми от роднини и приятели).

Знаете ли какво е пасив?

За мен, ПАСИВ е нещо, от което нямам нужда (не го бъркайте с желание), не мога да си позволя в брой или няма да ми донесе приход в бъдеще!!!

И какво излиза?

Ние си купуваме пасиви с кредитите и ставаме още по-бедни, въпреки че демонстрираме по-висок стандарт с направените покупки. Ставаме по-бедни, защото не просто крадем от бъдещето (т.е. харчим сега, за сметка на бъдещите ни приходи), а и натоварваме бъдещото ни АЗ с големи лихви, такси и комисионни.

Нали никой не си мисли, че като вземе 40,000 евро ще върне пак толкова? Ще върне над 2 пъти същата сума за 30 години, като тук дори не включваме всички такси, таксички, комисионни и други плащания, които се повишават всяка година и нищо не може да направим.

Какво ни взима кредитното робство?

Щом има кредитна свобода, значи има и кредитно робство. Освен чисто психологическия ефект, който оказват заемите върху нас (при мен беше все едно съм в тъмна стая без прозорци и врати), има и чисто практически ограничения.

На първо място, това са ограниченията, свързани с работното ни място. Ако сме взели кредит с преференциални условия от банка, с която работи настоящия ни работодател, при смяна на компанията, лихвата ни може да се увеличи или банката да си поиска целия кредит наведнъж (предсрочна изискуемост – има го в договора ви за кредит).

Също така, не може да си позволим за изгубим работата си. Дори няколко месеца без доходи може да се окажат фатални и банката да ни вземе жилището или да започне принудително изпълнение по потребителски кредит.

Едно от най-големите ограничения, които ни носят кредитите са липсата на възможности за инвестиране и по-добър живот. Според мен, една от основните причини да българите да сме бедни е това, че 95% от нас имаме собствени жилища и то купени на кредит.;

Високите вноски по ипотечните кредите не ни позволяват да заделим пари за инвестиране и така да накараме парите да работят за нас, а не само ние за тях.

Очаквайте тази сряда 5 стъпки, за да се отървем веднъж завинаги от кредитите.

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

2 коментара

  1. Радослав Георгиев

    Здравейте, Стойне! Много добра статия, както винаги!
    Напълно съм съгласен с вас относно това, че не трябва да се взема кредит без ясна причина и изразена необходимост, а също забавят финансовото израстване и влошават (финансовото) здравето на хората като резултат.
    Имам един въпрос относно статистиката, която цитирахте и интерпретирахте: „Какво излиза, всеки работещ българин в по-големите градове има над 90,000 лева задължения, като тук дори не се включват стоковите кредити е неплатените битови сметки.“ – ако тълкувам правилно написаното, статистиката е базирана на общата сума на кредитите, разделена на броя работещи граждани… Струва ми се странно, че подобна статистика съществува. Би било по-логично да се изчисли на база лицата, взели кредити, а не на тези, които имат достъп до такива.
    Ако резултатите от Райфайзенбанк са публично достояние, бихте ли ги приложили?

  2. Стойне Василев

    Здравей Радослав,

    Статистиката е на база на хората взели кредит. Това са линковате http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/08/06/2586775_sredniiat_razmer_na_ipotechnite_krediti_raste/ и http://www.rbb.bg/bg/news-and-media-centre/news/2015/potrebitelski-kredit-se-tegli-predimno-za-remont-ili-obzavezhdane/, като съм екстрапулирал данните към края на 2015 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *