понеделник , 27 март 2017
демотивация-или-просто-мързел

Демотивация или просто мързел?

„Колегата Петров е демотивиран напоследък”, „В този отдел няма никаква мотивация!”, „Незнам какво да направя за да се повиши мотивацията в екипа”. Сигурно сте чували подобни изказвания. Но какво означава да си мотивиран или демотивиран.

Имам един приятел, който работи в строителството и по-точно в довършителните работи. Много е интелигентен. Завършил е магистратура по история с отличен. В един разговор с него стана на въпрос за демотивацията. Той ми каза: ”Какво означава да си демотивиран? Нали някой ти плаща заплата за да свършиш определена работа. Ако не го направиш или не искаш да го направиш, какво означава това? Просто не ти се работи и си мързелив, а не демотивиран.”

При него мотивацията е пределно ясна – плика със седмичната заплата в петък. Ако работодателят е доволен от теб ти слага няколко банкноти повече в плика. Ако не – си получаваш само договореното възнаграждение. Моят приятел е мотивиран, не толкова заради „седмичния бонус”, колкото от  самата работа – иска да я свърши по възможно най-качествения начин и в срок. Него го мотивират почти невъзможните за изпълнение желания на клиента или инвеститора. Това, обаче, не се отнася за неговите колеги.

Повечето от които се от т.н. „стара школа” – на възраст между 50 и 65 години. Те се свикнали цял живот да карат по лесния начин. Не си дават много зор. „И утре е ден. Ако днес свършим цялата работа утре какво ще правим” е тяхното мото в живота. Те никога не получават пари над договорената надница. Казват, че не си струва да се „трепят” за „няколко двайсетачки отгоре”. Доволни са от това което получават. Има кой да се грижи за тях – преди това е била Държавата, а сега „Чорбаджията”.

„Има лесно решение” – ще кажете – „да ги уволним”. На практика, обаче, не се получава така. Те са от дълги години в тази фирма. Собственикът й е свикнал на техния „стил на работа”. А и винаги ще се намерят мотивирани по-млади хора да свършат работата.

Тези „демотивирани” работници, обаче, са царе на приказките. Когато на обекта дойде някои от шефовете, те ще ти надуят главата колко много работят и ще започнат да ръсят идеи как да се реши един или друг проблем. След това, отново продължават в същия дух – да се скатават и да разказват „колко много се е работело едно време”. Да бе. Може и да е имало работливи хора по време на комунизма, но те са били предимно в селата. Всички останали „нови граждани” много бързо са разбрали, че да си даваш зор няма много смисъл. Държавата и Партията ще се погрижат за теб. Те ще ти осигурят храната на масата, а тока и парното ще получиш за жълти стотинки. Това мислене се е запазило, в много голяма степен и днес, в по-старото поколение. Съдя по моите родители и родителите на моите приятели, както и от някои „мениджъри” във фирмите, където съм работил.

Ако проблема, обаче, беше само в цитираната строителна фирма и само със „старите пушки”, всичко щеше да е наред. Лошото е, че напоследък много млади хора са „демотивирани” (или по-скоро мързеливи). Това се получава заради тяхната „много добра” адаптивност и възприемчивост. Ако са имали работодател, при който работата е била „ден да мине, друг да дойде” те много добре са усвоили този „начин на работа”. Дори, ако това им е първата месторабота или са били старателни на предишната, много бързо възприемат „best practices” от старите „демотивирани” кучетапри сегашния работодател. Имах един колега (току що беше завършил престижен университет), който си беше поставил за цел да изгледа всички клипчета в YouTube (през работно време, естествено). Добре се справяше :).

И какво излиза. В България има армия от мързеливи и скучаещи млади хора. Може би, няма да чакаме дълго за да възникне и у нас „Бунт на плазмите”, какъвто имаше във Великобритания.

Защо са станали такива тези млади хора? При една част от тях влияние са оказали родителите, при друга – предишните работодатели. Кога ще се промени това положение? Незнам. Съвест и отговорност се градят бавно и трудно. Трябва да минат поне няколко поколения, след като и последният живял и работил по време на комунизма си отиде. А това продължава минимум 40 години. Ако невярвате, питайте Мойсей :).

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

22 коментара

  1. Рая (Пари и лични финанси)

    >Тони, "мързелив" и "демотивиран" са две съвсем различни неща и едното няма нищо общо с другото. Който си е мързелив, си е мързелив винаги и навсякъде.

    Да си демотивиран е различно. Да си демотивиран се получава, когато никой не проявява интерес към това да се свърши нещо наистина полезно. Или когато ти плащат малко. Когато работиш с идиоти. Наистина разликата между "демотивиран" и "мързелив" е огромна.

    Колкото до клипчетата във Vbox 🙂 Извинявай, ама ти да не би сега да ми кажеш, че наистина предпочиташ да работиш за благото на шефа ти, вместо да си гледаш кефа и да блееш във Vbox-a ? :))

    Има много неща, които демотивират човека, но едното нещо, което го мотивира е личната изгода, личния интерес, личното благо. Ако някой се мотивира от това да заработи парите за новия джип на шефа – гръмни ме 🙂 Не, хората се мотивират от това какви пари могат да изкарат за себе си. И то ако може с по-малко усилия (което е съвсем нормално).

    Ако можеш да си взимаш заплатата, без да си даваш зор, какво точно лошо има в това?

  2. Бат' Тони

    >Рая, и аз си мислех, че "мързелив" и "демотивиран" са различни неща. За мотивационните теории съм прочел доста неща. Имам и доста опит в различни фирми с различни шефове и колеги.

    Какво значи да си "демотивиран"? Колегите не ти харесват, шефът ти е идиот, плащат ти малко? Такава е картинката почти навсякъде. А какво правиш още на такова място?

    Според теб, демотивацията е нещо като протест, така ли? Плащат ти да свършиш определена работа. Дали това са 3 проекта на месец или ежедневна рутинна работа, няма значение. Ти обаче, не я свършваш. Защо? Защото си "демотивиран". Да, това трябва да е причината. Преди чувах „Нещо ме мързи”, сега – „Нещо съм демотивиран”, но аз не виждам разлика между двете.

    Моята мотивация не е новия джип на шефа, а месечното ми възнаграждение за свършената работа т.е. правя го в личен интерес и за личното ми благо. Без него благата ми ще намалеят :). Докато всеки месец си получавам заплатата редовно аз съм мотивиран. Каква друга мотивация ти трябва? Годишен бонус, карта за фитнес, безплатна храна. Ако работодателя ги дава – ОК. Ако не – ще се „демотивираш” ли, че на другата ливада тревата е по-зелена? И какво става. Отиваш на другото място и виждаш, че там положението е същото и тревата е дори по-малко зелена…

    Ако гледаш от време на време клипчета в нета за разтоварване (при нас са забранени, но това е друга тема) и това не ти пречи да си вършиш работата – ОК. Но ако по цял ден го правиш – това е проблем. И тогава какъв си – мързелив или демотивиран? Според мен – първото.

    Ако можеш да си взимаш заплатата, без да си даваш зор, какво точно лошо има в това? Няма нищо лошо, ако ти си от единия процент служители, които имат свръх интелигентност и умения и могат с едно тяхно действие или решение да увеличат печалбата на фирмата с 20 или 30% или да завършат проекта за една седмица, вместо за един месец. Но ако си от останалите 99% трябва да полагаш усилия всеки ден през по-голямата част от работното ти време, за което всъщност ти плащат. Не съм ли прав?

  3. Рая (Пари и лични финанси)

    >Тони, не ме разбираш.

    Моята цел като служител е АЗ да съм добре. Дреме ми за фирмата – тя си има собственик, той да му мисли. Като имам моя фирма и служители, тогава вече целта ми ще е фирмата да е добре (а така и аз), и тогава ще се погрижа служителите да си уплътняват времето.

    Да, мотивацията е заплатата. Нали това казвам – ако можеш да я взимаш без много зор, луд ли си да си даваш зор?

    Както ти писах, има МНОГО неща, които могат да те демотивират дори когато ти самият много искаш да свършиш нещо полезно, ей тъй, за идеята. Но има само ЕДНО нещо, което истински мотивира, и това е личния интерес.

    Това, че някои крият мързела си зад термина "демотивация" е едно на ръка… друг е въпросът дали наистина двете неща означават едно и също.

  4. Бат' Тони

    >Рая, съгласен съм, че когато фирмата е твоя мотивацията е съвсем различна. Но има и някаква логика и ти да се грижиш фирмата да се развива. Тогава и собствениците са доволни и ти ще си добре (някой и друг бонус, някаква допълнителна придобивка или най-малкото няма да си загубиш работата)т.е. в твой интерес е да се поразмърдаш малко.

    А дали можеш да взимаш заплатата без да си даваш зор? Можеш – има държавна администрация (с малки изключения) и още няколко места, където положението е подобно. Имам наблюдение, че в по-малките градове живота тече някак по-бавно и там, наистина, логиката е "за тия 400 лева не си струва да се напрягам". Но истината е, че първо трябва да работиш повече, отколкото получаваш и тогава да искаш по-висока заплата, а не обратното – "дай ми 1000 лева заплата и тогава ще работя повече".

    С тези разсъждения на всеки средностатистически работник или служител познай на кое място е България по производителност в ЕС. Да, позна. На последно. Ако един германец произвежда по 1 000 изделия на месец, то българинът произвежда 100 изделия за същия период и при същите условия, като поне 10 от тях са дефектни. Повярвай ми, така е. И това не съм го прочел в някой вестник, а съм го чул от Директора на едно от най-големите предприятия в България на оперативка с мениджърите от производството. Точните му думи бяха :”Какво като работната ни ръка е евтина. С такава ниска производителност и голям брой дефектни изделия за компанията-майка ще е по-изгодно да ни закрие или да ни продаде и да направи завод в Холандия, например”. Човекът се оказа прав, за съжаление. И тогава голяма част от хората, които не са си давали толкова зор се преместиха на ново място . „Бюро по труда” се казва. Новата длъжност – „Безработен”. Наистина дават малко пари, но пък редовно. А и работиш само по 10 минути на месец. Горе-долу толкова време отнема посещението на „работното място” за да се разпишеш…

  5. Бат' Тони

    >А и още нещо. Мързела не е винаги и навсякъде, но мисля, че е най-правилната дума за това, че не ти се работи. И аз имам такива дни. Не съм се наспал или нещо ми е криво. Тогава не ми се работи особено. Ако ми кажеш по-подходяща дума за това състояние от "мързел" ще я използвам 🙂

    А виж какво пише в Wikipedia "Мързел е човешко предпочитание, при което отсъства желание за полагане на труд независимо, че човек физически е напълно способен да извършва определени дейности.
    Често мързеливият човек се противопоставя на работливия, макар че един и същ човек понякога може да е мързелив, а понякога работлив. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък."

  6. Рая (Пари и лични финанси)

    >"първо трябва да работиш повече, отколкото получаваш и тогава да искаш по-висока заплата" – вярно е. И в случая отново движещото е личния интерес (по-висока заплата).

    От една страна, инициативността може да ти донесе по-голяма заплата. Но който е много инициативен, обикновено започва да движи някакви свои неща.

    А това доколко ще работиш и най-вече КАК – грижата трябва да е на работодателя. Понеже е в НЕГОВ интерес служителят да му носи печалба.

    Абе, с две думи, просто според мен мързелив и демотивиран са различни неща. Мързеливите си седят докато не ги изгонят, а демотивираните накрая сами си напускат.

  7. Бат' Тони

    >Съгласен съм с теб, че във всички описани случаи вината е на работодателя, че той толерира това поведение или поне не го забелязва. Но моите наблюдения показват, че много често това си зависи най-вече от конкретния човек. Ако е мързелив или демотивиран, си е такъв независимо от условията при които попада.

  8. >Абсолютно съм съгласен с Рая – демотивиран и мързелив са две различни понятия… Аз лично се определям като демотивиран, но не считам че съм мързелив – при по-различно отношение от страна на ръководството и обвързване на възнаграждението с обема на свършената работа ("няколко стотачки към месечната заплата") или по-скоро отчитане на усилията, които полагам за просперитета на Фирмата, мисля че бих се чувствал доста по-мотивиран, като стоя зад компютъра…

    И за да не изразявам само принципни виждания по въпроса, ще разкажа един пример, който чух докато пътувах във влака (бачи Кико това е за теб)и който донякъде доказва различието между термините "мързелив" и "демотивиран". Та историята е следната – на седалките зад мен седяха две жени на видима възраст 35-40 г. от типа "работническа класа", очукани и отрудени от живота, който живеят. Това, което привлече вниманието ми, беше непрестанното оплакване и мрънкане от страна на едната жена по отношение на нейния работодател…Тони би казал – "тя е мързелива и не Й се работи…", но уви оказа се, че причината е съвсем друга – жената работи за 10 лв. на ден, а маститият бизнесмен, който й е шеф, с цел да я "мотивира" да работи повече й налага глоби (може би защото счита, че 10 лв. на ден са преклано високо възнаграждение… незнам)… Примерът наистина е доста краен, но когато си видял подобно отношение от няколко работодатели подред, няма как да не си изградиш негативно отношение към работата, която вършиш и както казва Рая по-нагоре идва момента, в който си казваш "пука ми за фирмата" и почваш да скатаваш….

    Мартин,

    P.S. Остявам коментара си отворен, защото в главата ми изникват множество примери по темата, но за да ги опиша ще ми трябват няколко страници…

  9. Бат' Тони

    >Мартине, защо мислиш, че навсякъде заплащането е непосредствено свързано с обема на свършената работа. На много малко места е така (най-вече в шивашки цехове и други производства). Във повечето дружества от финансовата сфера заплатата има възможност да се договаря обикновено веднъж на година след годишната оценка. На практика обаче, аз поне, не съм чувал на някого да са увеличили заплатата през последните 3 години. Дори, да не чувах непрекъснато по телевизиите и във вестниците, че е криза, наистина е криза. По какво съдя ли? Погледнете финансовите отчети на повечето дружества, вижте колко клиента има вашата фирма на месец. Същите, както преди 3 години ли са? Най-вероятно – не.

    Дали "няколко стотачки към месечната заплата" ще те мотивират. Да, за около 2-3 месеца. Такъв е моят личен опит, така пише и в дебелите книги. Отношение – да, може би ще те мотивира малко. А факта, че всеки месец получаваш заплатата, за която сте се договорили с работодателя не е ли само по себе си мотивиращо.

    В примера, който даваш, кое е смущаващото? Че жената получава 10 лева на ден или че нейния шефът й налага глоби. Ако тя получава договореното възнаграждение и то е най-малко минималната работна заплата за страната, а глобите са записани някъде във вътрешните правила, какъв е проблема. На първата ми работа след университета заплатата беше 203 лева на месец и за всяко забавяне на вноска от страна на клиент имах глоби. И това се случваше в немско дружество. Тогава не виждах проблем, както и сега. Ако работодателят нарушава законите, не плаща осигуровки, забавя заплатите и т.н. това вече е друга тема – аз не пиша за служителите в такива фирми. Там пишат от Инспекцията по труда. А пиша за хората, които въпреки, че не работят за 10 лева на ден и си получават заплатите редовно, масово „скатават” и искат по-високи заплати. Те си мислят, че трябва да си дадат зор за един или два месеца и веднага трябва да получат повишение на заплатата. И ако не го получат се демотивират.

    Другото нещо, което ме дразни е, че в България всички работодатели са отрицателни герои. Те мачкат, демотивират, ограбват труда и унизяват горките работници и служители. Собствениците са винаги са приказно богати и „изкарват милиони”, но служителите нищо не виждат от тях. И се демотивират. Тъжно, наистина. В същото време какво трябва да каже един служител на IKEA, като нейния собственик Ингвар Кампрад е най-богатият европеец и има милиарди. А да. Ще се демотивира тотално 🙂

  10. >Хахаха, отговорът ти ме радва – поне почна да правиш разграничение между "демотивиране" и "мързел" (виж последния абзац от отговора си)…

    Относно примерите, които даваш – да наистина в нашата сфера примерът с 10 лв./ден е почти невъзможен, но изводът, който може да се направи е, че практиката е прекалено разнообразна и трудно може да направим някакви генерални изводи за мотивацията и мързела при българския служител. Това което трябва да се съгласиш е, че има хора, които са мързеливи и които при всякакви условия на работа – не си вършат работата и да ги разграничаваме от другите хора, които я вършат заради месечната заплата, но за нищо повече.

    Мартин,

  11. Бат' Тони

    >В последния абзац имаше доста ирония, но както и да е.

    За да не се превръща това в нескончаем безсмислен спор ще кажа, че може и да не се припокриват напълно понятията „мързел” и „демотивация”, но в статията става въпрос по-скоро за тези хора, които прикриват мързела си и нежеланието за работа (придобити незнайно къде) с така модерната дума „демотивация”.

  12. >Хахаха, Тони няма място за никаква ирония – просто отстояване на позиции… Няма как милионите на собствениците да са източник на мързел при служителите… Те могат да бъдат източник единствено и само на демотивираност у същите… Мързелът по-скоро е вроден.

    Както и да е… Предлагам да си стиснем ръцете и да обобщим:

    – "мързел" е различно от "демотивация";
    – тенденция напоследък е мързеливи служители да прикриват нежеланието си за работа, оправдавайки се с демотивираност (съгласен съм на 100% с теб);
    – истината винаги е някъде по средата, но това, което е важно да се каже е, че всеки случай е специфичен сам за себе си – както има калпави служители във фирми с отлични условия на труд и отлично отношение към служителите си, така има и съвестни служители в експлоататорски фирми.

    Добра дискусия се получи. Браво.

    Мартин,

  13. Бат' Тони

    >Съгласих се. Имаме сделка 🙂

  14. >Само нещо да допълня по темата, което в работата ми създава най-много проблеми – категорията служители ще ги нарека "мазили" – това са хора, които нито са мързеливи, нито са демотивирани… Те създават впечатление, че са много заети и вършат много работа, но всъщност правят само поразии и забавят процеса на работа повече от всяка друга категория служители… Така че по-добре мързлеви и демотивирани служители, отколкото служители тип "мазили"…

    Тук вече опираме до качеството на работната сила в България и качествата на отделния човек, което е много голяма тема и незнам дали да я започвам.

    Мартин,

  15. Рая (Пари и лични финанси)

    >Да, хубава дискусия стана 🙂

    Само че вие двамата сега пък повдигнахте един ТРЕТИ въпрос, а именно за хората, които работят за 10лв на ден (примерно).

    От една страна, те са се съгласили да работят на тези условия и са длъжни съвестно да си изпълняват работата.

    От друга страна, 10лв надник реално не отговарят на цялата работа, която човекът трябва да върши, но просто пазарът на труда в момента позволява това.

    Е – трябва ли или не трябва работникът да си скъса задника от работа за тези 10лв 🙂

    Естествено, че ще се скатава. Първо защото парите не отговарят на обема работа. Второ защото работникът реално не прави избор, а е принуден да се съгласи на каквито и да е условия, само и само да не умре от глад.

    (Друг е въпросът защо работникът се е запуснал дотам, че да няма други опции за работа.)

    Сега, ако взимаш 2000лв заплата за същото и въпреки това не си вършиш работата – окей, това трябва да е мързел.

  16. >Именно това имах предвид – животът е шарен – възможно е човек с надница от 10 лв. да върши повече работа от мениджър или от някой "връзки с обществеността" с 2,000 лв заплата… Животът е несправедлив

    Мартин,

  17. Бат' Тони

    >Така е. Животът е несправедлив 🙂

  18. Бат' Тони

    >Kristina Galabova via LinkedIn

    "Разлика има. Когато си демотивиран значи, че виждаш как другите не работят, а ти работиш, без да знаеш защо така се случва."

    Тази мисъл много ми хареса и може би това е разликата между демотивиран и мързелив.

  19. Интересно защо, болшинството от коментиращите тук, смятат че заплащането е основната(ако не единствената) причина за така наречената „демотивация“… 🙂

  20. …И аз не знам защо? Явно потребностите им се изчерпват с първия ред от пирамидата на Маслоу.

  21. Аз лично искам да виждам повече хора, които мислят както за пари, така и за развитие. Последното ти позволява да вървиш напред и нагоре.
    Пък ако си изгубил мотивацията, намери я и я запали в себе си. Ти прекрасно знаеш, че има външна и вътрешна мотивация.

  22. Димитър Йовев

    Споделям виждането на Цветан Иванов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *