Първата стъпка към финансовата свобода е управлението на личните финанси. Дори да имате някакво финансово образование, най-вероятно не ви остава време да се занимавате активно с управлението на парите си, като под управление нямам  предвид само да плащате сметките и да давате на децата по 5 лева за закуска всеки ден. Активното управление на личните финанси включва теми като определяне на текущото финансово състояние, определяне на цели, изготвяне на бюджет, анализ па похарчените средства и други.

Но, дори да сте определили финансовите ви цели, след това трябва да изберете буквално от хиляди възможности за инвестиции и спестяване. Следващия проблем, който възниква е, че информацията за тези инвестиции е често написана на неразбираем за вас език, а „съветите” на хората, които ги продават са подвеждащи и в техен интерес. Те също така разглеждат тези инвестиции сами за себе си, без да вземат предвид останалите елементи от управлението на личните финанси, както и основните цели в живота на всеки човек като образование, купуване на жилище, пенсиониране и други.

Аз мисля, че всеки трябва да работи това, от което разбира. Дори да имам някакви познания за това как се ремонтира автомобил, предпочитам да откарам колата си на сервиз, където хората си изкарват хляба с това. За съжаление, в България все още няма много консултанти по лични финанси, затова ще трябва сами да се научите да управлявате парите си.

А това става по същия начин, по който се научихте да карате колело – постепенно, първоначално с помощни колела, много падания и изправяния. За финансите ви това означава да четете и да прилагате на практика наученото. Добрата новина е, че след като веднъж се научите да се справяте с финансите си, това  ще ви остане за цял живот. А и никога не е късно да започнете.

Ще ви разкажа една лична история. През 1995 година тъкмо бях влязъл в Техникума по икономика в родния ми град. Тогава имах един учител по Финанси, който ни казва, че нещата в икономиката не вървят на добре и парите ще се обезценят (явно много хора са го знаели). Затова трябва да се ориентираме към някаква по-стабилна „инвестиция”, като златото, германската марка или американския долар. Така и направих – всяка стипендия и всяка по-голяма сума, която получавах започнах да „обръщам” в долари.

По това време (1995 год.) баба ми и дядо ми бяха на около 65 години, вече пенсионери. Горе-долу по това време получиха известна сума пари от продажба на наследствен имот, както и от продажбата на земеделска техника. Питах ги какво ще правят с парите и те ми казаха, че ще ги внесат „на книжка”. Това означаваше спестовен влог с ниска лихва в ДСК.

Тогава им обясних как нещата ще се влошат и парите ще се обезценят, затова моя съвет е да си купят долари с тези пари. Не бяха много съгласни, най-малкото защото никога преди не бяха виждали американски долари. С големи усилия ги накарах да обърнат половината от сумата. Дойде 1996 год. и останалото е история. Само ще кажа, че другата половина от парите (с която можеше да си купиш апартамент) след няколко години, когато я изтеглиха от ДСК се равняваше на 50-60 лева сегашни пари. Изводът е, че никога не е късно да започнеш да управляваш добре парите си.

Някои хора са щастливци и научават основните принципи за парите и тяхното управление още като малки в семейството. Други никога не се научават, а трети се научават по трудния начин – с много скъпоструващи грешки. Аз съм един от тези първите. Родителите ми ме научиха на основните принципи за изкарването, управлението и спестяването на пари, още преди да тръгна на училище. Другото нещо, което ми помогна беше това, че имам по-малък брат. Когато бяхме малки, родителите ми даваха пари, за да купувам разни неща за вкъщи или сладолед за мен и за брат ми. Това ме направи отговорен.

След това дойде времето на купоните за храна. За всяко нещо трябваше да се редиш (от там мразя опашките). Обикалях всички квартални магазини, за да купя захар, олио, брашно и други. Дори от така любимите ми царевични пръчици даваха само по две пакетчета, които трябваше да разделя с брат ми :). След това, когато влязох в Техникума по икономика, разбрах и останалите неща за управлението на парите, като това как функционират банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и други.

Следващите уроци научих през 1996-97 година и Виденовата зима. Инфлацията беше стигнала до 310%. Не знам как ви се вижда това от сегашна гледна точка, но за тези, които са я преживяли със сигурност е оставила ярък спомен. Общата заплата на майка ми и баща ми тогава се равняваше на не повече от 25 долара. Цените растяха буквално за часове, нямаше никаква сигурност. Не сме гладували, но и нямаше пари за нищо излишно. След като нещата се стабилизираха до известна степен в началото на 1997 год., си обещах, че ще науча всичко за парите и тяхното управление, за да съм подготвен, ако тази ситуация се повтори.

В същото време, Виденовата зима беше рай за хората, които разбираха какво се случва и бързо се ориентираха в обстановката. Много хора купиха по няколко жилища със заеми в лева, които погасиха за месеци. Други станаха богаташи буквално за един ден. Един от тези хора беше съседа ми, който беше изтеглил заем, за да купи 2 камиона с олио директно от производителя на ниска цена. Тъй като то беше дефицитно, се разграби буквално за часове. Спомням си случката, като че ли беше вчера. Стотици хора са се скупчили около камиона, блъскат се и всеки иска да купи 2-3 бутилки олио, независимо от цената.

Малко се отклоних, но беше важно да отбележа, че и преди е имало кризи, както и хора, които са спечелили от тях. Но, нека продължим. В много семейства темата за парите е тема табу. Родителите не запознават децата им със семейния бюджет и за какво се харчат парите. Те си мислят, че тази тема е само за възрастни и не искат да обременяват децата си с нея. Но децата разбират за парите, и то по най-неподходящия начин – когато започнат семейните скандали, свързани най-вече с липсата на пари. Така, в тяхното съзнание те ги свързват само с негативни емоции.

Следващата причина, поради която темата за управлението на личните финанси е толкова важна е, че тя не се преподава в училище. Нямало е такъв предмет по времето на моите родители, нямаше и по мое време, няма и сега. Приема се, че родителите са тези, които трябва да учат децата си как да управляват парите си. За съжаление, те не са подготвени за това и могат дори да навредят на децата си. Представете си родители, които получават високи заплати, но не могат да спестят нищо. Или такива, които при всяко неразбирателство в семейството или друг проблем се утешават, като купуват скъпи вещи. Такива родители могат ли да учат децата си как да управляват личните си финанси?

В други случаи, родителите имат правилен подход, но децата правят точно обратното на това, което ги учат (случвало се е на всеки). Например, ако родителите обмислят всяка покупка и отделят значителна част от техните доходи за спестяване, децата им често пъти се противопоставят на тези ограничения и израстват като прахосници, които харчат за безсмислени неща всеки спечелен лев.

Както споменах по-нагоре, в България все още не е осъзната нуждата от консултанти по лични финанси. Въпреки, чу у нас всеки втори висшист е с икономическо образование, хората които наистина разбират от това, са много малко. Специалистите, които работят в банки и други финансови институции, не могат да ви предложат всички начини за управление на парите и инвестиране. Например, служителите на инвестиционния посредник ще ви предложат да си купите акции от новия им взаимен фонд, без да се интересуват, че имате голям заем с много висока лихва.

Също така, няма никаква гаранция, че тези служители ще ви предложат най-изгодния за вас продукт. Те ще се опитат да ви продадат продуктът, който е най-изгоден за тях – с най-висока комисионна или който ще им донесе най-висок бонус. Това е нормално човешко поведение. Ако комисионната, която ще получат за продукт А е 10%, а за продукт Б е само 2%, кой продукт мислите, че ще ви предложат?

Знаете ли, че в Англия и САЩ има много дела, заведени от излъгани хора, които получават милиони като обезщетение за изпуснати ползи. Например наскоро четох, че в Англия възрастно семейство е осъдило компания за над 80 млн. паунда, защото преди близо 20 години специалист от тази компания ги е убедил да инвестират в пенсионен фонд, предназначен за хора, току що завършили университет, а не за 40-годишни, каквито са били те тогава. В България скоро няма да има такива дела, така че няма кой да ви обезщети, ако не сте избрали правилния продукт и сте загубили хиляди левове.

 Много хора ми казват „Какви лични финанси, какви 5 лева? Едвам свързвам двата края”. Те вярват, че ако получават по-високи доходи всичките им проблеми ще се решат от само себе си. Това, обикновено, не е така. А и за тях е още по-важно да се научат да управляват парите си, колкото и малко да са те, защото в края на месеца те няма да получат високата заплата, с която да оправят допуснатите финансови грешки. От моя опит, мога да кажа, че и хората с доходи над средните, също имат финансови проблеми, и то не малки.

Робърт Кийосаки разказва в неговите книги за т.нар. „Омагьосана въртележка”. Той казва, че много хора подадат в нея, след като завършат образованието си. Тя се състои в следното: колкото повече работиш, толкова повече получаваш, но и толкова по-големи и по-скъпи неща си купуваш. След това се налага да работиш още повече и да теглиш още по-големи кредити, за да си позволиш още по-скъпи играчки и така живота ти минава в тази въртележка, от която трудно се излиза. Именно тази въртележка беше в основата на сегашната криза.

И накрая ще кажа, че в тази финансова криза, която ще продължи още доста години, когато работните места изобщо не са сигурни, е още по-важно всеки да изгради за себе си правилните финансови навици. Те ще ви преведат през важните събития от вашия живот в добро финансово здраве и ще ви помогнат да достигнете до така желаната финансова свобода.