Днес много хора живеят с манталитета от годините на комунизма, когато държавата беше всичко. Тогава тя беше тази, която взимаше бизнес решенията и тя наистина е била отговорна за всичко, което се случва в икономиката ни по това време. Ако имало дефицит на някоя стока, то държавата е била виновна, тъй като не го е планирала правилно. Да, централно-плановата икономика е имала своите предимства, но е доказано, че вместо да насърчава развитието и усъвършенстването на хората, ги е предразполагала към мързел. Работиш много, работиш малко, получаваш едно и също.

Пазарната икономика обаче е нещо съвсем различно. Тя насърчава предприемачеството и свободното развитие на хората. Всеки, независимо от своя произход, може да повиши своя обществен статус и да живее много по-добре, след като се е потрудил достатъчно и се е възползвал от своята креативност и решителност. В България има много такива хора, като основна част от тях са мениджъри в големи компании и собственици на малки и средни предприятия (МСП).

Успешните предприемачи и мениджъри (т.е. гръбнака на средната класа) не се оплакват от външни фактори, а работят всеки ден и искат да се развиват и да се подобряват чрез усвояване на нови знания и умения. Има и друга категория – такива, които се оплакват от държавата, общината, международното положение…

Не е ли дошло времето да разберем, че държавата – това сме ние и нашите действия (или бездействие) градят бъдещето ни и това на нашите деца? Не е ли време да се запитаме не какво държавата може да направи за нас, а какво ние можем да направим за собственото си развитие? А, може да я променим само ако сме обединени, знаещи и можещи, а не при първия провал да обвиняваме някой друг.

Да, държавата не ни е идеална и има много неща, които могат да се подобрят, за да може предприемачите да са по-спокойни за своето бъдеще. Липсата на благоприятен законодателен климат за развитието на МСП,  неефективната държавна администрация,  проблеми с достъпа до нужната за бизнеса информация са някои от тези ограниченията

Повечето предприемачи, обаче, са фалирали не защото данъчната или осигурителната тежест е висока, не заради липсата на кооперативно кредитиране или заради неуредиците около единното платежно нареждане, а защото не са се приспособили към условията. А те се променят непрекъснато, особено в последните няколко години.

Кризата промени правилата на играта. В условията на икономически растеж всичко беше по-лесно – продажбите се увеличаваха, фирмите се разплащаха помежду си, инвестициите бележеха ръст, банките отпускаха свободно кредити. Това време, обаче отмина и скоро няма да се повтори (или поне не в близките 15-20 години).

Какво могат да направят българските фирми, за да бъдат конкурентни на националния и международния пазар? Да се обединят. Така, както ние сме обединени в един съюз от 27 страни-членки, така и фирмите от един регион или един бранш могат заедно да продават своите стоки или услуги. Варианта, който е доказал своята ефективност, но у нас все още не е много популярен са т.нар. клъстери. Това са местни бизнес обединения от фирми със сходен предмет на дейност или обединени в някой сектор (т.е. компании от различни нива по веригата за продажбата на стоки или услуги).

Най-важното предимство на клъстерите е, че конкурентоспособността му не е механична сума от тази на неговите членове, а възможността за коопериране и партньорство в мрежа поражда синергичния ефект. Ето други предимства на тези обединения:

Напоследък, много се говори за тази форма на обединение, главно заради възможността те да се финансират по Схема „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, но тяхната роля излиза много извън рамките на тази схема. Участието на фирми в такива бизнес обединения, спомага за по-доброто управление на процесите в тях и улеснява достъпа им до нови технологии и пазари.

Другого важно предимство на такива обединения е споделянето на знанията, защото както е казал народа „Знанието е сила“. Но, само по себе си то не е сила. Прилагането на знанието и внедряването му в живота и реалността е същински важно. Иначе само знанието е продукт, като всеки друг, който има потенциала да бъде продаден. Това как то е организирано, пакетирано, оделяно и доставяно до другите е всъщност най-важното, което го прави толкова силно.

Вместо да ви давам някакви определения и предимства на тази форма за обединение на предприемачи, ще ви дам няколко примера за клъстери. Първият е „Пътят на Дионисий“ и неговия маршрут започва от разклона на магистрала “Тракия” при с. Калугерово, минава през района на общините: Пазарджик, Кричим, Перущица, Родопи, Куклен, Асеновград, Кърджали – към Перперикон и Хасковските минерални бани и отново се влива в магистрала “Тракия” при град Хасково,откъдето продължава към Свиленград и Истамбул.

Целта на този проект е да се популяризира природните и културни забележителности, бита и  традициите на хората от населените места, през които преминава маршрута, както и съвместяване на културното богатство с поминъка на хората и създаване на нови, модерни и интересни форми на бизнес. В този клъстер участват освен общините, през които преминава пътя на виното, и много изби, винарни, хотели, магазини за сувенири и много други обекти, свързани с културно-историческото наследство в тези земи. Повечето туристи от България и чужбина ще спомогнат за решаването на един от най-наболелите проблеми през последните години, а именно – повишаване благосъстоянието на местното население.

Другото обединение, за което искам да ви разкажа е Индустриален клъстер “Електромобили” (ИКЕМ). Членове на това обединение са освен много фирми производителки на части за електроавтомобили, така и нестопански организации, изследователски центрове, университети и други. ИКЕМ е инициатор за създаването на  „Национална програма за електрическа мобилност – България 2025 год., като основната му цел е проста „електромобилността в България (която ще се развива така или иначе) да бъде с българско участие“. Сайта на клъстера се е превърнал в своеобразна платформа за всички, които се интересуват от тази тема, като дори има секция продукти, в която се продават два електрически автобуса, произведени от китайска фирма.

Да забравим за момент за клъстерите. Защо да няма обединения на фирми от един град или дори един квартал, без да се подписват документи? Няма ли да спечелят всички по този начин? Големи туристически градове като Лондон, Рим, Виена и други вече го правят. Те ви предлагат една пакетна услуга като „Посетете Рим“, например. Срещу една карта, която може да купите почти навсякъде в тези градове, получавате няколко безплатни посещения на музеи или галерии, както и намаления за много културни забележителности, ресторанти, кина, обществен транспорт и други.

За финал ще кажа, че само обединени малките фирми могат да устоят на влошените и бързо променящи се пазарни условия, както и на конкуренцията от страна на големите международни компании.