Ако имате идея за бизнес и желание да я реализирате, можете да кандидатствате за конкурса „Стипендиантите на Леков”, организиран от S.K.I.L.L.S. project и магистърската програма по „Иновации, предприемачество и финанси”. Конкурсът предоставя едно място с 50% стипендия и 4 места с 25% стипендия за магистратурата, заедно с ежемесечния менторинг и подкрепа с насоки и контакти на Любомир Леков – основателят на “Инвестор.БГ”. Един от петимата в края на обучението си ще получи и съдействие за реализация на идеята си. Крайният срок за кандидатстване е 30 юни 2014 година.

Независимо дали си на 22 или на 52, дали още учиш или си бил мениджър в различни компании – преди да вземеш решението да стартираш, минаваш през дълги размишления: Сега ли е моментът? Готов ли съм? Това ли е моят бизнес? Ще успея ли?

На база на опита и наблюденията от работа с много успешни и неуспешни старт-ъпи, The Business Institute формулира основните предпоставки – чек-лист, който да помогне на потенциалния предприемач сам да си отговори на ключовите въпроси „Готов ли съм да стартирам? Имам ли предпоставки да бъда успешен?”. Фокусът тук е в предпоставките за устойчив успех. 

Кефи ме това, което правя

В ИТ средите има един популярен израз – „маниашка услуга”. Той описва услуга (може и продукт), която е не просто добра, не само иновативна и различна – вижда се, че всичко е помислено и пипнато до най-дребен детайл. И то, погледнато с окото на негово височество Клиента. Ако маниашката услуга е в основата на устойчивия успех на една компания, коя е предпоставката? Отговорът е простичък – маниашка услуга се прави от маниаци. В основата на маниашкото е да се кефиш на това, което правиш. Да го правиш с такова желание, че да си готов да правиш екстра усилия, всеки ден.

Kефът от работата е в основата на почти всички успешни старт-ъпи (най-вече в ИТ сектора), на които ние в The Business Institute сме свидетели. Да се кефиш на правенето на продукта, на предоставянето му, на взаимоотношенията с клиента, ако това е налице – и клиентите ще ти се кефят. А това е ключова предпоставка за успех!

Важна е проверката, която всеки сам може да си направи, за да си отговори на въпроса „Кефи ли ме?”. Един от контролните въпроси тук е „Какви жертви съм направил, правя и съм готов да правя в името на идеята?”. Мечо-пуховското правило е: колкото повече жертви правя, толкова повече (явно) ме кефи проекта 🙂

Профи съм в това, което правя

Да се кефиш на това, което правиш, не е достатъчно. Има много проекти, на които много хора се кефят. Особено когато става дума за нещо тренди, за което всички вярват, че е яка идея – това зарежда с още повече ентусиазъм. Но дали си в състояние да осъществиш идеята успешно?

Всъщност, това е най-често срещаният проблем, който виждаме сред предприемачите. Предприемачът има идея (в днешно време идеи много), той вярва в нея, кефи й се, но няма достатъчно експертиза. А това може да е проблем – особено за силно конкурентни бизнеси, където не си първи и бариерите за навлизане на нови играчи са високи. Разбира се, историята доказва, че има случаи на стартирали предприемачи, които нямат опит в това, с което се захващат. В повечето случаи техният успех се дължи на комбинация от следните предпоставки:

• Те са много добри в това да учат и навлизат бързо в дадения бизнес (имат опит да влизат бързо в различни бизнеси).

• Бизнесът не е „космическа наука” (може бързо да се научи).

• Хванали са ниша, която още не е толкова конкурентна и това им осигурява време да учат и навлизат, докато още не ги притиска конкуренцията.

Каква е проверката тук? Как да разбера да ли съм (достатъчно) профи, в това което върша? Нито дипломи, нито квалификация, нито предишни работодатели имат значение за това. Ключовото е доколко успешен си бил в правенето на това досега. А успехът се дефинира единствено от обратната връзка на клиента – вътрешен, външен, пряк, непряк. Мнението на потребителя ще ти отговори на въпроса „Профи ли си?”.

Да прави пари

Има много неща, на които се кефя. А даже съм и много профи в тях: да хапвам, да пийвам, да почивам… Уви, не ми носят пари. За да си готов да стартираш бизнес, трябва не само да се кефиш на проекта, не само да имаш умения, но и да измислиш бизнес модел как да „монетизираш“.

В тази посока, нашият опит показва два възможни проблема. Първият: само защото другите правят пари и се вижда, че е рентабилно, не следва да е главен мотив и ти да влезеш в този бизнес. Нужни са и първите две предпоставки – да го правиш с кеф и да го разбираш. Иначе, макар да е възможно да постигнеш временна печалба, за устойчив дългосрочен успех ти е нужна „тройна комбинация“.

Вторият потенциален проблем: вижда ли сме много ентусиасти, истински маниаци, които са и много профи, в това което правят – първите две предпоставки „звънтят“. Но имат проблем да измислят бизнес модела, по който да правят пари. Тук проблемът най-често е решим. В The Business Institute работим с предприемачи именно по структуриране на бизнес модели. Има полезни и вдъхновяващи книги, които също помагат.

Как да разберем ще прави ли наистина пари? Е, тук е по-лесно. Има два сценария: при първия генерираш приходи, които са достатъчни за развитието на проекта (функция на избраната Go-To-Market стратегия) и запазваш контрол и собственост върху проекта. При втория сценарий измисляш добър бизнес модел, за който привличаш финансиране от инвеститор. Ако го привлечеш, значи бизнес моделът е добър. Ако не – продължаваш да работиш по бизнес модела.

Е, готов ли съм?

От известно време се питаш „Готов ли съм да стартирам бизнес? Ще успея ли?”. Отговори си на трите основни въпроса:

• Кефи ли ме това?
• Профи ли съм в това?
• Това прави ли пари?

Нашият опит и наблюдения над различни предприемачи показват, че ако се чувстваш комфортно и с трите отговора, не просто няма да сбъркаш, ако стартираш – направо стартирай.

Не забравяй, представената чек-листа от три въпроса е за предприемачи. Не очаквай инвеститорите да мислят, гледат и минават по същата. По-скоро ще е изключение, отколкото правило. Инвеститорите гледат други неща.

И накрая, измежду тези три основополагащи предпоставки за устойчив успех на един старт-ъп – кои са най-важните? Ние вярваме, че най-важни са първите две. Комбинацията от това да те кефи това, което правиш, и да го правиш добре е „убийствена“. Тя е фундаментът зад повечето успешни компании, които наблюдаваме. Темата „носи ли пари” е по-преходна – днес носи, утре се променят пазарът, конкуренцията. Или обратно – днес нямам идея как да носи, но утре измислям бизнес модел-трепач. В крайна сметка, ако те кефи и си профи, имаш предпоставката да намериш начин как да правиш пари. А и хич не на последно място, парите може да не са мотив, а следствие.