


Повечето хора живеят с усещането, че контролират личните си финанси. Имат работа, плащат редовно сметките си, имат кредит за жилище, кола и може би дори някакви инвестиции. Отстрани всичко изглежда, че е наред. Докато един ден не се случи нещо малко като спад на доходите, неочакван разход или просто момент на честен поглед към банковата сметка, и тогава разбираш, че реално не контролираш почти нищо.
Това е моментът, в който се събуждаш от финансовия сън и започваш да виждаш реалността такава, каквато е. Именно това аз наричам финансово пробуждане. В тази статия ще разбереш как да го направиш и какво ще ти струва, ако продължаваш да спиш и да сънуваш.
Повечето хора си представят това финансово пробуждане като някакъв драматичен момент от техния живот като фалит, огромна загуба или внезапна криза. В действителност то често идва тихо, но оставя след себе си дълбоки дири. При мен първото истинско осъзнаване се случи през 2010 година.
По това време вече „ближех рани“ от загубата на почти всичките ми спестявания след краха на Българска фондова борса заради световната финансова криза от 2008 година. Малкото пари, които бях успял да спася, бяха на срочен двугодишен депозит. На теория това звучеше като „сигурност“, но на означаваше, че са „заключени“ и нямам достъп до тях.
По същото време бях купил апартамент, който ремонтирах заедно с един приятел. За ремонта и обзавеждането вече бях взел няколко кредита. Към това се добавяше заем за кола втора ръка и различни разходи за почивки. Когато си млад, работиш във финансова институция и доходът ти расте, да вземеш кредит за неща, които не може да си позволиш, ми изглеждаше разумно. Всички около теб правят същото и не исках да се цепя от колектива.
По това време работех в застрахователната компания ДЗИ, който са част от финансовата група KBC. След финансовата криза, компанията-майка беше взела огромни кредити от белгийското правителство, за да оцелее, и трябваше да ги връща. За служителите в България това означаваше да намали разходите за заплати с 15%. Това не изглежда като огромна сума на хартия, но когато вече имаш месечни вноски по 15 кредита като мен и немалко разходи за наем и поддръжка на стара кола, намалението ми се отрази много сериозно.
Най-неприятният момент дойде само месец по-късно. Бях дал капаро за голямо пътуване в Европа с приятелката ми. Бяхме планирали целия маршрут, хотелите и всичко изглеждаше прекрасно докато една седмица преди заплата обаче не осъзнах, че съм останал без пукнат лев. Не говоря за „малко по-малко пари“, а за кръгла нула.
Тогава се случи нещо, което никога няма да забравя. Трябваше да взема назаем 50 лева от приятел, който имаше доста по-ниска заплата от моята. Тези 50 лева ми бяха нужни, за да изкарам до заплата.
Този момент беше наистина болезнен. Почувствах огромно унижение от ситуацията, в която сам се бях поставил. Осъзнах, че въпреки образованието си в сферата на финансите, въпреки висока позиция и въпреки, че бях „умно момче“ (според мнението на останалите), реално нямах никакъв контрол върху една ключова област от моя живот – парите.
Това беше моето първо финансово пробуждане.
Много хора живеят с усещането, че контролират финансите си. Имат доход, плащат сметките си, имат някакви инвестиции или имот и вярват, че вървят в правилната посока. Проблемът е, че този контрол често е само усещане.
Преди време имах разговор с човек, който работеше в IT сектора и печелеше над 5,000 евро на месец. Той имаше портфейл от акции и фондове за около 50,000 евро, беше купил апартамент с ипотека и смяташе, че финансовият му живот е стабилен. Когато започнахме да разглеждаме по-подробно картината, се оказа, че инвестициите му са разпръснати в различни платформи и са избирани без никаква стратегия или план.
Част от акциите бяха купени по време на технологичния бум. Други бяха препоръчани от приятели. Трети бяха фондове, които беше избрал след кратко търсене в интернет. Когато го попитах защо държи всяка от тези позиции, той се замисли и каза: „Честно казано, никога не съм ги разглеждал като една система“. Това е много типично. Хората имат някакви активи, но нямат структура.
Когато говорим за пари, често говорим за доходност, инвестиции и възможности. Но под повърхността има нещо друго и това са нашите страхове. Някои от тях са разумни и се срещат сравнително често като този да реализираме загуби от нашия портфейл за известен период от време, да се наложи извънреден ремонт на колата или на дома ни и други подобни.
Има и такива, които са дълбоко вкоренени в нас и в никакъв случай не искаме да се сбъднат. Тава е страхът, че един ден децата ти ще трябва да те издържат. Страхът, че ако се разболееш сериозно, ще трябва да мислиш за пари вместо за лечение. Страхът, че ще трябва да работиш до 70 години, защото нямаш друг избор. Страхът, че образованието на децата ти може да се превърне в компромис.
Тези страхове не са случайни. Те идват от ситуации в семейството ни или от най-новата ни история. Много хора в България не са забравили хиперинфлацията от 1996 година. Аз видях с очите си как спестяванията на милиони българи се обезцениха за месеци и как те изгубиха всичко, което са събирали и трупали с години. Тези събития оставиха дълбок отпечатък върху начина, по който мислим за парите.
Последните години също ни напомниха колко бързо може да се промени икономическата среда. От 2021 година насам инфлацията изяде значителна част от покупателната способност на хората у нас. Храните поскъпнаха значително, имотите вече са недостъпни за много българи, а цените на услугите, които преди това изглеждаха нормални, започнаха да тежат сериозно на семейния бюджет.
Една от историите, които най-силно са ми повлияли, е тази на мой роднина. Той беше една от причините да стартирам собствен бизнес, въпреки съпротивата на най-близките ми хора. Той имаше голям бизнес и отстрани изглеждаше като човек, който е постигнал сериозен финансов успех. Работеше много и винаги изглеждаше уверен, че нещата ще се подредят.
Когато почина внезапно на петдесет и няколко години, започнаха да излизат детайлите, за които никой не подозираше. Нямаше застраховка „Живот“, но имаше огромни кредити. Голяма част от бизнеса му се движеше лично от него и след смъртта му, жена му и децата му трябваше да разпродават на безценица сградите, машините и останалите активи, за да погасят заемите.
Тогава разбрах нещо много важно. Финансовата сила не е колко пари изкарваш, а е колко устойчив е животът ти, когато нещата се разклатят или когато загубиш това, което притежаваш.
Какво ще правиш, ако загубиш работата си и една година не може да си намериш нова?
Какво ще стане, ако домът ти бъде унищожен и нямаш пари за друг?
Как ще постъпиш, ако всичките ти спестявания и инвестиции се обезценят само за месец?
Финансовото пробуждане означава да започнеш да гледаш на парите си като на една обща система. Това означава да видиш цялата картина от доходите, през активите, рисковете, зависимостите и бъдещето на семейството си.
Когато хората стигнат до този момент на осъзнаване, нещата започват да се променят. Те спират да гонят всяка нова инвестиционна идея и започват да мислят за структура. Започват да задават въпроси не само за доходност, а за защита и за устойчивост.
През годините съм работил с много хора, които печелят добре и имат сериозни инвестиционни портфейли, но въпреки това усещат, че нещо в картината не е подредено.
Индианците от племето Навахо имат една мъдра мисъл: „Не можеш да събудиш човек, който се прави, че спи“. Има немалко хора в България, които са се пуснали по течението са в някакъв дълбок финансов сън. Те си казват, че „Няма страшно“, „Нещата ще се оправят“, и „Ще му мисля като му дойде времето“.
Те могат да се събудят от някаква голяма лична или обществена криза. Когато останеш без пари и не може да осигуриш дори храна на масата и покрив над главата на семейството си, със сигурност ще се събудиш и ще започнеш да действаш. Ако всичките ти спестявания изгорят в КТБ, ще се замислиш сериозно как да не повториш същата грешка. За съжаление, тогава може да е късно, както при моя роднина. Една малка крачка може да предотврати сериозна финансова криза, която може да засегне децата ти и другите ти близки.
Затова създадох първото събитие от серията „Финансова сила: Пътят“, което се казва „Пробуждане“. Това не е лекция за акции или ETF-и и не е мотивационен семинар. Това е моментът, в който спираш за няколко часа и поглеждаш честно финансовия си живот.
По време на събитието ще разгледаме реалната финансова картина, основните рискове и страхове, както и начина, по който мислим за парите. Дори да си казваш, че това са някакви психологически трикове и да искаш веднага да ти кажа къде да инвестираш, и най-дългото пътуване започва с една малка стъпка. Да инвестираш без да разбираш причината да го правиш, е безполезно, защото при първото сътресение на пазарите, ти ще се откажеш и ще караш постарому.
Много хора, които са били на обучение при мен през последните 14 години, когато се срещнем ми казват, че основната им грешка в живота е била, че по-рано не са взели контрол над парите и живота си, а са се пуснали по течението.
Ти може да действаш сега и да не съжаляваш след години.
В ерата на AI, който ще вземе милиони работни места, и високата инфлация, ще има два типа хора. Едните ще са тези, които са се събудили навреме и са подредили финансовия си живот като система. Те ще са спокойни за бъдещето си. Другите ще бъдат тези, които са разбрали твърде късно, че само високият доход не е достатъчен.
Въпросът е прост.
Все още имаш време да се запишеш на онлайн събитието Финансова сила: Пробуждане на 29 март 2026 година, неделя. На цената на една вечеря с половинката ти, ще имаш яснота и спокойствие за парите ти. На събитието ще чуеш различни лични истории и ще работим върху твоите страхове, ограничаващи вярвания, рискове и какво те спира да действаш. Във втората част ще наблегнем на решенията, които трябва да вземеш и на стъпките, които трябва да предприемеш. Всеки участник ще си тръгне с ясен план какво трябва да прави.