Компилациите от различни произведения на литературата, науката и изкуството, както и други материали, винаги са били важна част от икономиката на държавите по целия свят и България не прави изключение от това правило.

С развитието на дигиталните технологии в информационното общество, базите данни са се превърнали в задължителни платформи за разпространението и подредбата на съдържание от всякакъв вид – електронни вестници, он-лайн магазини, услуги, игри и залагания, музикални и видео компилации и други.

Нещо повече, електронните бази данни са залегнали в ядрото на електронната търговия, а тяхната значимост продължава да нараства с дигитализирането на все-повече информация и влагането на значителни финансови и интелектуални ресурси от страна на производителите.

Ефективната защита на инвестициите, които производителите влагат в създаването на бази данни, както и успешното им използване, налага доброто познаване както на обема авторски права, така и на съвкупността от съществуващи ограниченията за използване на чужди произведения в състава на авторските права (като например: статии, фотографии, електронни книги, електронни учебници и други).

В рамките на Европейския съюз, детайлната защитата и дефиницията на базата данни като обект на авторски права са регламентирани с Директива 96/9 за правната закрила на бази данни, която регламентира правната закрила на базите данни, както и т.нар. право „sui generis” върху бази данни (право, върху тези бази данни, които представляват значителна инвестиция) (Директивата).

Директивата е интегрирана в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), но закрилата върху тези обекти възниква още с присъединяването на България към Световната Търговска Организация(СТО) и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС), където компилациите от данни са посочени като обект на авторски права.

Базата данни като съвкупност 

Законът за авторското право и сродните му права възприема легална дефиницията на базите данни като „съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път.”

Съгласно разпоредбите на Закон за авторското право и сродните му права и Директивата, авторското право върху бази данни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, а авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Обхвата на правата на авторите на бази данни, определя и границите на тяхната защита.

Ето защо, при създаването на електронни издания, информационни системи, като и при систематично и методично организиране на материали и произведения на литературата, изкуството и науката, производителите трябва да имат предвид следното: необходимо е съгласието на авторите на отделните произведения (напр. книги, филми, произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна, фотографски произведения), участващи в състава на базите данни.

Тъй като базите данни могат да представляват съставни произведения, съставени от методично и систематично подредени самостоятелни произведения, за включването и използването на последните, е необходимо изричното съгласие на авторите им. Това е така, тъй като авторът на едно произведение има изключителното право да го използва и да разрешава използването му от други лица.

Срок на защита

В сравнение с другите обекти на авторско право, срокът на защита на базите данни е значително по-кратък. Той е само 15 години и започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.

От друга страна – всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция. Тежестта на доказване относно датата на завършване производството на база данни, както и значителната нова инвестиция пада върху производителя на базата данни.

Какво означава „производител на база данни” и какви са техните права?

Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение. Това е правото целящо да защити производители вложили значителни инвестиции в създаването им от извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част от тях.

Правото върху бази данни възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.

Така, дори отделните части сами по себе си, да не се ползват с авторскоправна закрила, (в случаите, в които части са: нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи; идеи и концепции; фолклорни творби; новини, факти, сведения и данни) тяхната систематична и методична подредба, ще доведе до възникването на самостоятелен обект на авторско право.

В този случай, производителят на бази данни има право да забрани извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.

Освен това, производителят на бази данни има право да забрани и повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път на базите данни.

Видове бази данни, ползващи се с авторскоправна защита

Законът за авторското право и сродните му права  не прави изрично разграничение между отделните видове бази данни, но изхождайки от дефиницията най-общо могат да се определят три големи групи бази данни: а) бази данни, които са съвкупност от методично и систематично подредени самостоятелни произведения и б) бази данни, които са съвкупност от методично и систематично подредени други материали, които не са самостоятелни произведения или са изключени от авторскоправна закрила и в) комбинация от първите две.

Дествително обхватът на понятието „бази данни“ е доста широк, поради което предпоставка за добрата превенция е предварителното запознаване на производителите с обема на техните права като автори и възможностите за правомерното използване на съществуващите чужди авторски права.

Само по този начин може да се постигне баланс между законните интереси на авторите на бази данни, авторите на самостоятелни произведения и на потребителите като техни крайни ползватели – потребителите на услугата.

*Настоящата статия беше адаптирана специално за целите на рубриката „Право и бизнес”. В оригиналния си вид, статията съдържа, посочване на източниците и два подробни примера от международни съдебни дела, които илюстрират в детайли мотивите на съда при дефиниране на понятията: „база данни” и „защитата на производителите на база данни” (съдържанието на цялата статия е достъпна на сайта посочен във визитката ми).

Авторите на този материал са адвокат Минко Георгиев и Антица Кръстанова, юрист, ас. в катедра Частноправни науки на УНСС.