Вие имате ли личен (или семеен) бюджет и знаете ли какви са месечните ви разходи по пера? Може би, се замисляте за тази тема, чак когато заплатата не ви стига или когато кандидатствате за кредит в банка и там ви кажат нещо от сорта: „Общия размер на всички ваши задължения, свързани с кредити или лизинги, трябва да бъде до 50% от вашия доход”.

    И така, всеки знае къде е отишла по-голямата част от дохода му – вноската по кредита, лизинга, парното, тока… Тези „планирани” разходи представляват (в добрия случай) до 50 % от дохода ви. Но къде отива другата половина. За храна и разни други дреболии – ще кажете. Да, но за тези дребни на вид разходи накрая отиват 20-30 % от месечния ви бюджет.

    А знаете ли какви са годишните ви разходи за лекарства? Ако са повече от 300 лева, не е ли по-добре да си купите пакет, който ги покрива от някое здравно-осигурително дружество, за далеч по-малка сума. Колко пари харчите на година за автомивка? Няма ли да е по-изгодно да си купите пароструйка, която да си „избиете” за 6 месеца. Ако имате отговори на тези въпроси, значи добре се справяте с личните си финанси.

    Но, ако не можете да отговорите, не се тревожете. На база на моя личен опит ще ви предложа няколко прости стъпки за начало:

 Стъпка 1. Започнете да записвате разходите си

Това, че събирате всички сметки в специална папка в мейла или ги слагате в онази кутия от обувки не се брои. Най-лесния начин да започнете това е с Word 1.0 (т.е. молив с гумичка) и лист хартия. За целта може да използвате специално за целта тефтерче. Другия вариант е да ги записвате в excel-ски файл. Но начина, който аз ви препоръчвам, е да го правите в един от многобройните сайтове за лични финанси, като предимствата са очевидни.

    Аз започнах да си записвам разходите за първи път и да ползвам такъв сайт, когато си купих апартамент и исках да му направя основен ремонт. За да следя всички разходи за труд и материали си записвах всяка похарчена сума, независимо колко е малка тя. Всеки майстор (плочкаджия, ВиК, ел. инсталация и др.) си имаше собствен „бюджет” (ще стигнем и до там). Постепенно това се превърна в навик и започнах да записвам всичките си разходи. Първоначално в един тефтер, после в excel-ска таблица и накрая в един сайт наречен Buxfer (www.buxfer.com). Но този сайт на  няколко пъти беше недостъпен със седмици и затова се отказах от него.

 Когато потърсих нов сайт за лични финанси попаднах на този – myPocket (www.mypocket.bg). Сайтът е български, има версия за мобилни телефони и се поддържа от две млади момчета. Единият от тях е програмист, а другият работи в сферата на финансите. Този сайт по нищо не отстъпва на най-известните сайтове за лични финанси като Mint (www.mint.com) и Wesabe (www.wesabe.com).

   Сайтът е безплатен и за да го ползвате трябва просто да се регистрирате. Данните, които въвеждате в него са защитени и напълно анонимни. За да се научите да работите са ви необходими не повече от 15 минути.

    И така, когато за първи път влезете в сайта, има предварително дефинирани категории разходи, като наем, храна, транспорт и др. Ако мислите, че имате разходи, които не попадат в нито една от категориите, може да си създадете по всяко време нова категория или подкатегория. Един съвет от мен – не издребнявайте прекалено. Например аз имам само една категория „Храна”, независимо дали е купена от супермаркет или съм бил на вечеря в ресторант.

    Най-много подкатегории разходи имам за „Автомобил” (Застраховки и данъци, Автомивка, Гориво и Ремонт) и „Сметки” (Вода, Ток, Кабелна и т.н.). След като определите категориите и подкатегориите идва ред и на самите разходи, които се наричат транзакции. Отначало ми беше трудно да помня всички разходи и след това да ги записвам. Леко ми помогна навика да плащам почти всички покупки с дебитна карта. Така в края на всяка седмица, отварям електронното банкиране и преписвам разходите от там на сайта. Отнема малко време, но мисля че си струва.

    За останалите разходи не е  необходимо да тичате веднага на компютъра или да търсите безплатна wi-fi мрежа, за да ги регистрирате. Ако например сутринта си имал 50 лева в портфейла, а вечерта имаш 20 лева и през деня си бил на ресторант и след това на кафе, в категория „Храна и напитки” ще запишеш 30 лева. Друг навик, който изградих е да събирам касови бележки, които ми помагат да си спомням за направените покупки. Тук усещам, че повечето от вас ще кажат „И какво като си записвам разходите? С какво ще ми помогне това? Не мога да не обядвам или да не платя данъка за колата”. Спокойно, ще стигнем и до отговорите на тези въпроси.

 Стъпка 2. Изготвяне на месечен бюджет

    След като вече записвате всички или повечето си разходи, започвате да забелязвате някакви закономерности в тях. Виждате, че разходите ви за храна са например 500 лева, а за гориво са 150 лева. И какво от това? Ами вече сте готови да преминете на следващата стъпка – изготвяне на месечен бюджет.

Може да започнете от доходите ви. Тях ги записвате най-отгоре. Ако имате някакви доходи, които получавате веднъж годишно (като рента или лихва по депозит) е най-добре да ги разпределите за 12 месеца и да сложите 1/12 от тях в месечния ви бюджет. След това запишете постоянните ви месечни разходи. Такива са наем, вноска по кредит, кабелна телевизия, интернет и др. За тези, които знаете приблизителния им размер също ги записвате. Това е например, разхода за ток. Знаете горе-долу какви са сметките през различните сезони.

   След като включите всички постоянни и сравнително постоянни разходи преминавате на периодичните разходи. Те са такива, които се плащат на някакъв период, по-голям от един месец. Например, някакви вноски (застраховка, данък, лизинг и др.) на всеки 3 месеца или някакъв годишен разход, като данък сгради, винетка за колата и др. Тук може да включите разходите за дрехи и коледните подаръци, например. Те са някакъв вид периодични покупки.

    Идва ред на останалите ви разходи. Най-големия от тях, вероятно е разхода за храна и напитки. Въпреки, че всеки месец е различен, ако сте си записвали тези разходи в продължение на минимум 2-3 месеца, ще видите горе-долу какъв е той. Записвате и него. Тук влизат и разходите за гориво на автомобила, вестници и списания, козметика и други. Накрая записвате някаква сума за непредвидени разходи, като разходи за лекарства, ремонт на автомобила и други.

    През целия този процес ще ви помага секция „Бюджети” на сайта mypocket. Когато включите и последния разход и „теглите чертата” какъв е резултата? Положителен или отрицателен? Ако резултата е положителен и остава добра сума на разположение – браво на вас. Но, ако е отрицателен – имате проблем и трябва да изпълните няколко стъпки, за да го решите. Тях ще опиша в някоя от следващите публикации.

 Стъпка 3. Анализ на данните

    Ако сте изпълнили предишните две стъпки, вие вече се оправяте по-добре с личните си финанси от 80% от хората. Сега ще ви кажа, как да станете още по-добри. Да започнем с анализ на разходите ви. Сайтът позволява да видите разпределението им по категории в кръгова диаграма, която е много полезна за първоначален анализ. Какво е това голямо оранжево парче? Изненада, това са разходите ви за козметика на месец или за вестници и списания.

След това, ако разходите в за някоя категория се виждат прекалено големи, можете да изберете само нея и да видите конкретните покупки. Другия вид анализ е изследване на тренд. Това означава да видите, как се движат разходите ви от определена категория по месеци. Тук за по-голяма прегледност може да използвате графика със стълбчета или още по-добре с начупена линия.

    „Я, разходите ми за гориво са били 1 000 лева за последните 6 месеца и се увеличават всеки месец. Не е ли по-добре да си купя газова уредба, която ще си я изплатя само за шест месеца?”, „Жена, похарчили сме 300 лева миналия месец само за вечери в ресторанти. Налагам вето!” и „Казах ли ти, че почивка в Италия щеше да ни излезе по-евтино от онзи мизерен хотел в Слънчев бряг. За другата година ще ме слушаш, разбра ли!” може да са само част от вашите изводи от направения анализ.

    Другия анализ, който може да направите с помощта на данните е свързан с месечния ви бюджет. Идеалния вариант е реалните ви разходи да са същите, както в месечния бюджет. Но това е много рядко срещано. Затова тук, по-важното е да следите процентното отклонение от плана. Ако то е до 10% е в границите на разумното. При по-голямо отклонение потърсете причините за това и дали не е добре сумата на тази категория да бъде увеличена или намалена.

    И за финал една задача. Когато работех като експерт „Потребителско кредитиране” си правех една много лесна засечка. Питах потенциалния клиент какви са му били доходите за последните 6 месеца и колко средно е харчих на месец по различните пера. Ако се получи положителна величина следващия ми въпрос беше „А имате ли спестени пари или по-големи покупки (инвестиции) за последните 6 месеца?”. Идеалния клиент беше, ако

 Спестявания (инвестиции) = Доходи за 6 месеца – Разходи за 6 месеца.

    При съществени разминавания в това равенство, клиента явно ме е излъгал за нещо. Сега сте вие на ред. Получава ли се равенство или ще трябва да обяснявате откъде са дошли парите за новата въдица 🙂