С тази статия започвам една поредица, свързана с туризма и обслужващата сфера в България. Ще се опитам да разкажа какво прави една страна туристическа и желана дестинация за местни и чужденци. Ще започна с две случки, които илюстрират разликите в подхода в две съседни държави, сходни по своето икономическо развитие.

Някъде бях прочел, че в нашата страна има много хора, които знаят как да я управляват, но жалкото е, че всички те са таксиджии. И така, тези хора са първите, с които се сблъскват пристигащите у нас българи или чужденци след като слязат от самолета или автобуса. Те са първите посланици на нашата култура и гостоприемство.

За един такъв сблъсък ще ви разкажа сега. Наскоро участвах в международен проект, в който екипа беше смесен (българи и чужденци). Ръководител на проекта беше една девойка, която ще наречем Ана. Преди посещението й в България, заедно с една нейна колежка, и бях обяснил точно къде да отиде за да се хване такси, след като слезе от самолета. Бях и дал точния адрес, името на такси-компанията и максималната сума, която трябва да плати за маршрута от летището до центъра.

Половин час след кацането на самолета тя ми звъни и ми обяснява къде точно се намира. Добре, че точно на това кръстовище има табелки на улиците и на латиница. Оказва се на две пресечки от мястото, на което трябваше да бъде. Отивам при нея, взимам един от огромните куфари и тя небрежно подмята „100 евро нормално ли е за такси от летището до центъра?”. Ами, не е нормално. След като са излезли от терминала (не са сигурни от кои изход) са се качили на такси от фирмата, която им бях споменал предварително. Когато шофьора ги оставил на две пресечки от адреса им поискал „195 лева  или 100 евро, ако нямате левове” (най-накрая един честен таксиджия, който използва официалния курс на БНБ). Тъй като, наистина, не са имали толкова левове са дали 100 евро, срещу което са получили касова бележка за 195.00 лв., издадена от мобилен касов апарат. На бележката стои логото на известната фирма и името на ЕТ-то. По телефона представител на известната фирма обаче ми каза, че това такси не е тяхно и са попаднали на „копърка”.

Ана щеше да си възстанови парите за таксито от нейния работодател и така случая приключи. Още няколко неприятни случки по време на престоя й я накараха повече да не иска да идва в България. Също така, Ана е разказала на своите колеги и приятели за лошото отношение към чужденците в България и сега там някъде в нейната страна има групичка от двайсетина човека, които имат негативно отношение към страната ни, без изобщо да са я посещавали.

Другата случка е подобна. Само страната е различна – Румъния. Бях на едно обучение в Букурещ преди няколко години. Слязох от самолета и се насочих към изхода за да си хвана такси до хотела, който беше в центъра на града. Бях се подготвил, че нормалната цена за такси до центъра е около 30 RON (така се казват новите им леи). Близо до изхода видях редица от три еднакви таксита, в които вече се качваха хора. Прецених, че това са „официалните” таксита на летището и ще чакам там. Чаках около половин час, но нови таксита така и не се появиха, а вече закъснявах  за обучението.

Тогава при мен дойде един човек на средна възраст и каза на развален английски, че има такси и ще ме качи. Поколебах се малко, но все пак тръгнах с него. Дори да пообиколим малко Букурещ, моята фирма щеше да ми възстанови парите. Докато вървяхме до неговото такси, той ми каза, че такситата, които съм видял наистина са „официалните”, но спечелилата фирма няма достатъчно автомобили и затова такситата не достигали. Казах му името на хотела и той ми каза ”You are lucky gay. I work in the same hotel”. Това е добре, поне знае къде се намира хотела. Аз му казах, че ще ми трябва документ. Неговия отговор беше „No problem”.

Таксито му се оказа доста комфортно. Докато пътувахме ме попита от къде съм. Казах му „България”. „Ааа Стоичков” и продължи нещо на румънски. Може и да е теглил някоя майна. Не знам. Видях, че апарата не е включен и пак му повторих за бележката. Последва същото „No problem”.Стигнахме пред хотела. Свали ми багажа и когато го питах колко ми струва услугата ми каза „40 RON”. „Само с 10 леи отгоре” си помислих – „Не е много”. Подадох му две банкноти по 20 RON. Той се усмихна и ми върна 10 леизаедно с касовата бележка – „You win and I win”. Погледнах бележката. Беше от същия ден, половин час преди тръгването. Сумата на нея беше 40 RON и  щеше да мине в счетоводството.

Какво направих със спестените 10 RON (около 8 лева) ли? Не си спомням. Но си спомням, как един обикновен таксиджия в Букурещ приложи „win-win” стратегия (по балкански), която е непонятна за повечето от хората в обслужващата сфера у нас, както и на техните мениджъри. Те прилагат друга стратегия. Казва се „Игра с нулев резултат”. Ако единия спечели другия трябва да загуби. Жалкото е, че обикновено печелят те, а клиентите губят.

И като бонус ще ви разкажа каква е ситуацията в друга страна от бившия соц блок – Унгария. На летището в Будапеща има гишета на различни таксиметрови компании. Избираш една от тях. Казваш адреса, те ти казват цената до там, плащаш и ти издават ваучер. Качваш се на таксито. На слизане от него подаваш едната част от ваучера на шофьора и слизаш. Найс, а?

За Австрия, Испания, Италия или Франция няма смисъл да ви разказвам. Вие знаете как е или поне сте чували. Там обслужването е на доста високо ниво (с някои местни особености). Затова и тези страни се посещават от милиони туристи на всяка година. А у нас останаха само алкохолните туристи. Даже, и тях искаме да изгоним, като се дават примери с курорти в чужбина, които са ограничили този вид туризъм. Да, но те могат да предложат условия и за други типове туристи, а ние с това обслужване – не.