петък , 26 май 2017
Business ideas 2012

5 бизнес идеи за 2012 година

В тази статия ще ви представя 5 бизнес идеи, които може да приложите още през 2012 год. Всички те са идеи, които съм видял някъде, някой познат вече ги е реализирал или имат потенциал да станат печеливши. Общото между тях е, че са приложими и първоначалните инвестиции за тях ще са под 5 000 лева.

1.  eBay бизнес. Някъде бях прочел, че няма нещо, което да не се е продало в eBay. Ако не стане от първия път, то със сигурност ще стане от 2, 3, 4 или 5 път. Да станете търговец в eBay е доста лесно, дори това е един от най-лесните познати начини за да стартирате собствен бизнес. Всичко от което се нуждаете за да започнете е да се регистрирате в сайта, да качите няколко снимки на вашите стоки и кратко описание към тях. След това вие може да ги продавате на хора от цял свят. А какви да са тези стоки? Избора също е огромен – от старите вещи в мазето до традиционни български продукти, които се продават само у нас. Изборът е ваш.

И докато самото започване на търговията е сравнително лесно, то да я направите успешна не е толкова просто. Както всеки собствен бизнес и eBay бизнеса изисква да му отделите много време за проучване и анализи при избора на продукти и отчитането на продажбите след това. Комуникацията с купувачите също е важна част от този бизнес.

Разходите, свързани с този бизнес са два типа. Първия са таксите, които заплащате за публикуването на всяка стока за продажба и втория тип са разходите, които заплащате за създаването на онлайн-магазин (започващи от 15 паунда в английския eBay). Доходите зависят изцяло от вас и вашите умения.

eBay бизнес

2. Сватбена агенция. Този бизнес е свързан с цялостната организация на едно сватбено тържество – от изготвянето на поканите, украсата в ресторанта, фото-услуги, музикалната програма за деня до сватбената торта. Този бизнес не е само за жени, както си мислят повечето. Има и доста мъже, които се справят много добре в тази дейност. Хубавото е, че можете да започнете този бизнес със сравнително малко инвестиции. При него се работи изключително с подизпълнители и такива на граждански договори. Достатъчно е да намерите точните хора.

За този бизнес, според мен трябва наистина добър сайт, защото повечето младоженци са млади хора и това е техния начин да намерят правилната сватбена агенция. Другите инвестиции са свързани предимно със закупуването на компютри, софтуер, хубав цветен принтер, плотер и други. Офиса трябва да е с удобно местоположение, защото се налага често младоженците и техните близки да ходят до там.

Приходите могат да са в широки граници. В началото, когато работите само с подизпълнители, ще получавате процент от техните приходи. Например, ако си наемете фотограф и той взима 500 лева на сватба, вие ще получите от 20 до 30% от тези пари (ако фотографа е нает от вашата агенция, разбира се). Такава е ситуацията и с другите услуги, като според мен най-много се печели от дребните неща като бутониери, разни цветчета, слончета, вазички, паднелки на столовете и др.

Сватбена агенция

3. Заведение на самообслужване за вкусна и здравословна храна. То трябва да е разположено задължително близо до офис сгради или търговски обекти и трябва да внушава онова чувство у всеки клиент, че той се храни здравословно. Все пак, когото храната е приготвена със захтин (вместо олио), с кайма по стара българска рецепта, картофите са домашни, а яйцата са от щастливи и свободни селски кокошки, дори най-мазната манджа се превръща в здравословна и невероятно вкусна. А когато прибавиш и малко екзотични италиански и испански ястия, хората се тълпят все едно са пуснали банани на 39 стотинки.

Като прибавим и невероятно вкусните супи се получава бизнес модела на едно заведение, което често посещавам – Супатерията на Славейков. В такива заведения на самообслужване най-важното нещо е чистотата. Всичко трябва да е идеално чисто, а служителите трябва да са с ръкавици (с които не пипат пари). Другото важно условие е цените да са достъпни. Няма логика една мусака в такова заведение да струва колкото в изискан ресторант със сервитьори.

Близкото местоположение до офиси покрива още един сегмент от пазара – храната за офиса или за вкъщи. Всеки ден виждам много хора, които купуват храна в пластмасови купички и след това я консумират в офиса (аз това не го разбирам, но ми се е случвало), в някоя градинка или я носят вкъщи с репликата „Виж ся, каква паеля съм ти сготвила!”.

Разходите зависят от големината и типа на заведението. Най-скъпо е кухненското оборудване. В началото може да започнете с една печка и уред, който да поддържа храната топла. Тях може да ги купите на старо от някой фалирал ресторантьор.

Супатерия take away на площад Гарибалди

4. Кариерни консултанти. В годините на бурен растеж на пазара на труда беше лесно да си намериш работа. Имаше много свободни места и малко качествени кандидати. HR-е преглъщаха по някакъв начин неграмотно написаните мотивационни писма и автобиографии в името на това да се намери все пак човек за тази работа (аз съм виждал най-отгоре на CV-то да пише SV, а кандидата беше натрупал мениджърския си опит на бригада за бране на ягоди в Англия).

Но, сега нещата са различни. Обяви за работа се пускат изключително рядко. Кризата показа на работодателите, че работата ще върви и с по-малко хора, които се натоварват повече. А на малкото обяви кандидатстват минимум 100 човека. Всичко това доведе до пазар на работодателя, където той е бог, а HR-те са неговите наместници на Земята. И те използват дадената им власт за да „режат неподходящите кандидати”. А такива колкото щеш. Някой допуснал правописна грешка в кавър летъра. Това веднага се превръща в повод за дружен смях в малкия и сплотен колектив на ТРЗ-тата, нищо че човека кандидатства за пазач в земеделска кооперация.

Така стигнахме до бизнес идея №4 – фирма за кариерни консултанти. За служители трябва да назначите задължително бивши HR-и или най-малкото психолози. Те ще консултират кандидатите за работа коя е подходящата за тях професия, как да си напишат CV-то, каква информация да включат в него, как да се държат по време на интервю и т.н. Някъде бях чел, че в Англия над 50% от автобиографиите на кандидатите за работа се изготвят с помощта на консултант. Може би процента на наетите с такива CV-та ще е още по-голям.

Кариерни консултанти

5.  Фирма за почистване. Кризата помогна на този бизнес да се развие. Много работодатели прецениха, че им е по-изгодно да наемат външна фирма за почистване, отколкото да плащат заплати и осигуровки (които изобщо не са ниски) на служители. Така се реши още един проблем – за качеството на работата. С външната фирма има договор, в който са описани всички подробности като площ за почистване, колко пъти в седмицата ще се чисти, с какви машини и т.н. Всяко неизпълнение по нещо ще доведе до санкции за външната фирма. Докато, я накарай леля Пенка да измие прозорците.

Разновидност на тази услуга е почистването на общите части в блоковете. Направих си един експеримент. Една съседка почиства нашия вход, срещу което получава възнаграждение. Жената почиства всяка седмица, а на няколко месеца мие и външните прозорци. Всички съкооператори сме много доволни. Тя ме помоли, тъй като има свободно време, да разпитам в съседните блокове дали нямат нужда от чистачка. Залепих няколко листовки на съседните входове, че се предлага качествено почистване на добра цена. Обадих се и на колеги Домоуправители. За няколко дни с мен се свързаха доста хора със запитване. Явно имаше търсене. Съседката се договори с няколко от тях и сега си докарва допълнителни доходи. Наистина, приходите не са космически, но пак е нещо. Представете си, че имате няколко такива жени на граждански договори. Колко входа може да обслужите за един месец?

Фирма за почистване

Това бяха 5-те бизнес идеи, които може да приложите още сега през 2012 година. Те не изискват някакво специално разрешително или лиценз. Най-хубавото е, че може да стартирате такъв вид бизнес и в свободното си време.

Ако имате някакви въпроси или коментари по тези идеи, ми пишете или оставете коментар.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

86 коментара

  1. Първото, както и да го гледам си е работа, не е бизнес.
    Щом го правиш сам, си просто един продавач и това е.
    е да self-employed, но все пак

  2. Dude,

    Приемам забележката. Наистина, продажбата на различни стоки в eBay си е вид работа или източник на допълнителни доходи.

  3. Владимир Узунов

    Искам да попитам читателите и Бат’ Тони за мнението им за една бизнес идея, която е близка до номер 3. Става въпрос за заведение за хранене (може бърза закуска, за здравословна храна, луксозен ресторант или нещо друго), в което няма цени. Клиентите плащат колкото смятат за необходимо. На изхода има нещо като касичка, където клиентите оставят пари. Например ако са доволни от обслужването и храната се предполага, че ще платят повече. Ако не – по-малко или нищо – няма да се следи кой колко плаща. Тук обратната връзка с клиента трябва да се насърчава задължително. Чувал съм, че в Западна Европа този модел набира популярност и за сега се оказва успешен („даренията“ почти винаги били повече от разходите), даже и по ТВ съм виждал тараба без продавач в Испания. Процентът на хората, които не плащали, е бил нищожен. Мислите ли, че в България такъв модел би бил успешен или смятате, че не сме дорасли като манталитет и прекалено много хора биха злоупотребявали, за да се хранят безплатно?

  4. Владимир Узунов

    И когато стана въпрос за бизнес модели. Искам да споделя и един друг бизнес, който ми направи впечатление със своята оригиналност и изобретателност. Отново по ТВ бях гледал как печели един публичен дом в Чехия. Някои може да се усмихнат с ирония, но се абстрахирайте от публичния дом и се съсредоточете върху бизнес модела. Значи, мъжете отиват там за … компания, но не си плащат за нея. В замяна на това обаче подписват декларация, че са съгласни да бъдат снимани, докато … Кадрите се излъчват директно в сайта на дома. Приходите идват от въпросните зрители, които трябва да са регистрирани, за да имат право да гледат. А регистрацията е платена. Разбира се, ако оставим на страна моралната част, този модел много ме впечатли със своята оригиналност. При него приходите могат да растат почти неограничено, защото при традиционните домове аудиторията е географски ограничена, докато така целия свят би могъл да бъде потенциална аудитория. Това, което не ми дава мира от тогава, е как и какъв подобен на този модел да се приложи при някой по-морален бизнес, защото самата идея много ми хареса, но засега не съм измислил нещо интересно. Ще ми е интересно да дадете някакви мнения по въпроса.

  5. проституцията е забранена в БГ. Поне по документи. Секса винаги продава, ама
    трудно ще си измиеш прихода. Трябва да помисля, защото има вратички …

  6. На този свит и пренаситен пазар, това няма как да сработи. Давам ти 3 месеца максимум. Разходите ще с ти огромни, а приходите мижави. Колко ти е разхода на ден? Има едни Think Fresh, само че всеки продукт има цена, а ти си пускаш парите в касичката. Проблемът е контрола – примерно аз не винаги имам точно пари, а определно няма да оставя бакшиш за самообслужване? Сиреч, няма да си купя нищо. Аз на това съм се научил, всяко нещо има своята цена, ти като работиш, нали не казваш, бе колкото ми платите? Освен това, ще се напълни с ученици, които ще ти изплюскат манджата, за 20 стотинки? Колко ще загубиш? как ще се отчиташ по касов апарат за търговска дейност? Ще ти дойдат данъчните на момента + КЗК за дъмпинг и т.н … .

  7. Владимир Узунов

    Ясно е, че тук проституцията и порнографията са забранени, но аз и нямам намерение да се пробвам в този бизнес. Все пак нямам намерение да свърша в пандиза или разчленен в някоя канафка, понеже ще съм изял хляба на някой добре облечен бизнесмен, освен това жена ми ще е против такъв бизнес. Аз имах предвид как може подобен модел да се приложи при нормален бизнес?

  8. дефинирай ми нормален бизнес? Парите не миришат … ти като се продаваш срещу заплата, какво правиш? Това си е форма на законна проституция …. Относно пренасянето на един модел в друг, трябва да познаваш и двата за да си успешен …

  9. Владимир Узунов

    Този отговор ме размя искрено :). За КЗК и данъчните не бях се замислил. Може би приходите трябва да се третират като дарения или нещо подобно. Може да се измисли нещо, все пак в Германия се прилага. Или викаш тук не е Германия. Колкото до учениците и аз си мисля, че не сме дорасли като манталитет за подобно нещо. Няма да са само учениците според мен. Може да са и студенти, пенсионери, просяци, мургави сънратя и т.н. Но пък си мисля, че моделът може да се приложи поне временно като маркетингов инструмент за популяризиране. Но това е нож с 2 остриета, защото предвид манталитета ни вместо да се популяризира сред нормалните хора, може да се случи сред онези пенсионери, които в Кауфланд си пълнят количката в 17 ч и чакат до 20 ч, когато пускат намаления, за да минат на касите, а през това време 3 часа са се мотали из щандовете на безплатен климатик, за да пречат на хората в най-пиковия час, когато всички се връщат от работа и се отбиват в магазина. Да не говорим дето се редят в 5 часа сутринта на опашка преди да е отворил магазина. Ако се привлече вниманието на такива, тогава би имало негативен ефект. Ще се прочуе като мястото на бедните пенсионери.

  10. Владимир Узунов

    За законната проституция донякъде си е така. Предвид отношението на шефовете поняга се чувствам като законна проститутка, на която плащат, а тя се дърпа и не иска да прави фелацио. Защото някои си мислят, че и фелациото ти влиза в длъжностната характеристика :). Но да не задълбаваме в тази тема, че ми е болна. Все пак има разлика, защото проститутката продава тялото си, а аз – труда си. Но по това можем много да спорим и не е мястото тук да го правим. Парите не миришат, но все пак ми се иска да се занимавам с нещо, при което не е голяма вероятността да те пратят в панделата или на небето. Нормален бизнес означава законен и морален бизнес.
    Сега сериозно – съгласен съм, че тр да познаваш и двата модела.

  11. Малко уточнение: Супатерията се намира на площад Гарибалди. Надявам се това да е единствената неточна информация.

  12. София
    пл. Славейков № 6
    0893632326
    00:00-24:00
    Места: 60
    Цени: от 2.99 до 9.99
    info@soupateria.bg

    http://www.soupateria.bg

  13. брях, що пък съм на пре модерация? МБ трябва да се отрегистрирам?

  14. sorry, заради линка е.

  15. Грешката е вярна, както се казва. Супатерия се намира на площад Славейков, а Супатерия take away e на площад Гарибалди (на снимката).

  16. Абе май абсурда при нас беше, че порното е забранено ( като май дефиницията какво е порно беше супер неясна ) , а проституцията май не е забранена, ама не съм в тоя бизнес и не ги знам нещата на 100% :).

    Относно идеите
    1. Ибей, както и всякакви такива платформи ги забравете напълно, почти нямате никакъв шанс ( по добре си направете електронни магазини ). Конкретно за ибей в момента маржовете там са ужасно изтънели защото принципа на работа е следния: Продават се неща от американски профили, но всъщност всичко идва директно от фабриката в Китай. А кажете как да се конкурираш с тоя тип бизнес??? От фабриката с евтините китайски пощи – до клиента, без посредник, без оскъпяване…никакъв шанс нямаме вече там или поне не са нещата като преди. Единствения шанс е да си уникален, но ако правиш нещо уникално си го продавай в Етси.

    2. Това за сватбите е готино – има много бизнес в уеб пространството за това, не виждам голяма конкуренция и виждам, че търсенето е в уеб, но там пък няма добро представяне от доставчиците на услуги – тоест има една пропаст специалисти доставчици за сватби – уеб специалисти и който я запълни ще печели , било то фотограф, сватбена агенция, реклама агенция за покани или цветарски магазин. Има пари там.

    3. Това не. Един от най-трудните бизнеси е с храна. 1000 изисквания и разрешителни, храната се разваля ….и.т.н. всеки лев е изкаран трудно, надценките са малки. Вярно, че в центъра на София има гладна и незадоволена армия, но цената да я изхранваш, може да не се окаже по вкуса на всеки – труден бизнес, но има пари.

    4. Безработните пари нямат, а българина акъл не иска – той знае и може. Аз пари тука не виждам.

    5. Супер идея. Даже може да се доразвие в почистване и извозване на отпадъци от мази и тавани, но най-вече заради парите които можеш да изкараш от самите боклуци които трябва да изхвърлиш – цветни метали, амбалаж, хартия, антики и.т.н. Виждам пари в тая идея…ако вкараш и чар и култура ще си любимеца на средната и богатата класа в този иначе „грубоват“ бизнес.

  17. Иванов

    1. Не мога да го коментирам.

    2. Много добра идея. Определено има потенциал в такъв бизнес. Организирането на една сватба изисква немалко време и усилия и е много вероятно в бъдеще все повече младоженци да предоставят цялата работа на сватбен агент. В други страни тези агенции имат голяма популярност от доста време.
    А според мен още по-добър вариант е, ако агенцията не е сватбена, а погребална.

    3. Тази идея също не е лоша, но не е много сигурно дали първоначалните разходи ще са под 5 000лв. Освен кухненското оборудване, доста големи могат да са и разходите по привеждане на помещението във вид, отговарящ на всички изисквания.
    И също така не е много добра идея заведението да е в близост до друго заведение на някоя утвърдена верига (както е на снимката, въпреки че има известна разлика между продуктите на тази супатерия и KFC).

    4. У нас е малко трудно да се развие такъв бизнес. Повечето хора биха предпочели безплатните съвети в интернет. Освен в почти всички (а може би всички) университети има кариерен център и студентите могат да ползват услугите му безплатно. По този начин се губи един доста голям сегмент.

    5. Това е добра идея. Но не съм запознат дали в големите градове пазарът вече не е наситен с такива фирми.

  18. Във връзка с последната точка, гледам едно предаване по TLC мисля че беше – „Американски антиквари“. Техния бизнес е именно такъв. Ходят и ровят по гаражите и таваните на хората. Купуват някакви непотребни, според собствениците неща и после ги продават на много добра печалба.

    За ресторантите и другите заведения си прав. Има твърде много изисквания. Но пък и не може да се отрече, че те са супер печеливши, особено тези близо до обществени сгради с много служители. Другата „далавера“ на която се отвориха много заведения са обедните менюта. Такива предлагат на добри цени дори луксозни ресторанти.

  19. Обедненото меню прави голяма част от дневния оборот, обаче какво правиш през останалото време? Защото надника тече, наема тече, тока върви, водата шурти, имаш слаби дни като събота и неделя. Така че, като оборот е добре, ама само с него, не можеш покриеш всички разходи.
    Най-лесно се смята печалбата, като вземеш всички места в заведението,
    и започнеш да смяташ дневни разходи за място. Като теглиш калема, виждаш колко народ трябва да се извърви за да имаш дневна печалба. След това си слагаш данъците (ако не си с черен тефтер), рушветите, кражбите и 15% брак, и си готов … има и готови програми за тази работа .. Заведенията са печаливши когато икономиката е във възход, сиреч клиентите са склонни да оставят повече пари за глупости. При сегашните условия, шанса да фалираш на 6 месец е 70-80 процента. Края на лятото, не е най-подходящия момент за стартиране – Август, Септ. Окт. хората нямат пари заради повечето похарчено през отпуската … Пак казвам – обедното меню осигурява добър дневен оборот, ама не стига да си покриеш всички разходи.

  20. Има и друго, от кухнята, в обедно меню се блъска всичко което е тръгнало да заминава и/или се смесват неща останали от предния ден. Спокойно хора, това го правят навсякъде по света. Не е БГ патент … Затова себестойноста му е ниска. Ако искате да сте по сигурни, в това което консумирате, най-добре е да ходите между 13:00 и 15:00 на обяд. Вероятноста да хапнете по свежи неща е по висока …

  21. Николай Жеков

    Владо,
    Виж тук един подобен на този в публичния дом модел, а и бизнеса е морален и съвсем легален.

    http://hristov.bg/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F/

  22. Владимир Узунов

    За този модел съм чувал. Ако не се лъжа е япоснки патент. Мисля, че в Бъглария това е добър начин да се рекламира пиячка, чалготеки и барчета 😀

  23. @Узунов,
    Най-близкото, за което се сещам, са предаванията за таланти. Там имаш зяпачи, има и кой да осигурява видео мат’риал без да иска заплащане. Струва ми се, че „Кабината“ и „БНТ такси“ бяха нещо подобно, макар идеята вече да се отдалечава. Но като цяло е много интересна идея и ми зачовърка мозъка. Определено има хляб, защото хората открай време искат „хляб, вино и зрелища“ 😉
    Колкото онова за плащането „който колкото прецени“ – определено не сме дорасли. Да, някои винаги ще дават повече, защото ще им е съвестно дали е достатъчно. Но веднага ще се нароят куп авантажии. За съжаление има твърде много с такова мислене. Друг вариант, по-омекотен, е да има някакъв минимален вход и след това вече който колкото иска да оставя. Но това не знам дали няма да въздейства на някои като лично предизвикателство („Щом давам 10 лева, ще изям храна поне за 20“).

  24. 1. Щом нямаш таван на „заплатата“ (доходите) значи е по-скоро бизнес отколкото работа.
    2. Нищо не ти пречи да наемеш работници, които да обслужват баналните подробности.

    Общо взето само това за eBay го приемам за смислена идея, останалите са витаене в облаците. Бат Тони, ти защо не захвана да реализираш една от идеите си, а само си чешеш езика с тоя блог? Или това е твоя бизнес – дрънкане на каквото ти дойде на ума и инкасиране от гугъл реклама.

  25. Bongo, в тази статия споделям някакви идеи, които са ми направили впечатление и според мен ще са печеливши. Засега моя „бизнес“ е свързан с различни инвестиции и консултантски услуги.

    Този сайт все още не е бизнес. Наистина в него пиша каквото ми дойде наум, но определено не печеля от реклама (поне засега). А и ако исках да печеля от реклама щях или да направя жълт сайт с клюки за голи чалга певици. Комбинацията е много добра и се харчи като топъл хляб.

    Вместо това, аз пиша за непопулярни теми като лични финанси, собствен бизнес и мениджмънт, както и за нещата, които съм научил и препятствията, които съм преодолял, за да помогна на други в моето положение, които ще си спестят малко време, главоболия и пари.

  26. Според мен или се надяваш някой ден да започнат постъпленията от реклама или изпитваш огромно желание за публичност и внимание – затова е това масирано споделяне на мисли и идеи. Имаш право да се обидиш от коментара ми, но голяма част от размислите ти са доста повърхностни, а идеите елементарни. Ако водиш беседа с ученици в 12-ти клас или студенти 1-2ри курс, би могло да спечелиш симпатизанти смятащи, че имаш добри идеи и мислиш „правилно“ (т.е. като съответния симпатизант). Приеми забележката като повод за замисляне и се пробвай да се погледнеш отстрани.

  27. Bongo, разбира се че се надявам някой ден приходите ми от този сайт да са достатъчни, за да се занимавам само с него. Колкото до това дали имам желание за публичност и внимание – по-скоро искам продуктът „Финансовите съвети на Бат’ Тони“ да е популярен. На мен не ми трябва внимание.

    Приемам забележката и имам един въпрос към теб – Нищо ли не ти харесва на сайта или само тази статия?

    И едно предложение към теб – посочи ми 5 бизнес идеи, които мислиш, че са по-добри от представените.

  28. Супатерията е на пл.Славейков№6

  29. Един сватбен агент

    Бат’ Тони – аз ще коментирам само идеята за сватбената агенция:

    Имате доста пропуски по материята – личи си, че или сте преписали от някъде, или сте голям дилетант 🙂

    1. Сравнително малка инвестиция – дефинирайте „сравнително малка“ – мога да потвърдя, че хич не си е малка – откриване на офис, обзавеждане, всеки месец постоянни разходи, разходи за инвентар – калъфи за столове над 100-150, няколко вида, 10-ина вида панделки в различни цветове, огромно количество свещници, вази, кафези и т.н. Да не говорим за целия стрес, който се прехвърля от младоженците и техните близки върху сватбения агент. Той колко струва според Вас и може ли някой да ти го плати /поне в България – НЕ/. Така че, твърдението сватбена агенция да е съвършенна бизнес идея е просто смешно. Сега видях, че сте писал: инвестиция под 5 000 лв. – много сте далеч, честно :))
    2. Бизнес с подизпълнители – също много грешно. Вярно е, че се работи с партньори, но в никакъв случай не Те ти вършат работата. Така поднесена информацията се разбира, че това е комисионерски бизнес, а всъщност не е – може да се приближи до консултантския по-скоро.
    3. 20-30 % комисион за агенцията от фотограф?! Ей, тука съвсем се изложихте – в най-добрия случай можеш да се надяваш на 10 % /а най-добрите фотографи са толкова ангажирани, че не виждат смисъл да делят печалбата си с никой. Ако е така, както твърдите, излиза, че услугата на фотографа е супер надута като цена /за да може да избие комисионната за агенцията/, но веднага биха го разкрили и никой не би му се доверил. Все едно да продавам краставици 3-то качество, но заради комисионна да ги пускам на цена за първо.
    4. „Най-много се печели от дребните неща…“ Тук вече едвам сдрържам смеха си, защото звучите като онези дечица по БТВ, които си изказват мненията по различни въпроси и служат единствено за забавление…Господин финансист, обяснете как от „дребни неща“ можеш да спечелиш – според Вас на „дребните“ неща маржът може ли да бъде голям?! А колко милиона „дребни неща“ трябва да реализираш, за да изкараш приемлива годишна печалба?! Сещам се за поговорката: „Чуждата кокошка, патка се вижда!“ Чул сте, че някой е направил агенция и се опитва да дръпне малко напред и Вие вече го изкарахте българския Бъфет :)) Разните панделки, които ги споменавате въобще не са дрени неща – за да се ушие една панделка ти коства поне 5-6 лв. Трябва да имаш стоци бройки /най-често сватбите са с около 100 госта/, трябва да имаш десетина цвята – винаги се намира булка, която да иска „не точно този нюанс на синьото“ или пък „цвят сьомга“ /за непросветените този цвят се доближава до кораловия, който пък от своя страна е супер актуален у Софето…/ При цена под наем на панделка максимум 1 лв/ брой, кога според Вас г-н Финансов гений следва да се реализара печалба? След колко сватби? А амортизацията на платовете в следствие на пране, гладене, износване? Отстрани е много лесно, май? :))

    Истината е, че като всеки друг бизнес в сферата на услугите, и сватбената агенция има своето място – дори и да не си мързелив /повечето младоженци са мързеливи и с бедна фантазия/ и да можеш да си органзираш своето събитие сам /ще ти трябва 1-2 месеца отпуска и безсънни нощи в нета/ в края на краищата не можеш в сватбения ден да си украсиш сам ресторанта. Да караш приятели да свършат всичката работа вместо теб, е тъпо и едва ли ще намериш доброволци – хората са си облекли най-хубавите дрехи, платили са си за прически,грим, педикюр, маникюр, а ти да ги молиш да се потят на слънцето и да се сблъскват с неприветливия персонал на ресторанта, в който ще бъде събитието…Или пък, вместо да се забавляваш, да следиш за алкохола и за безалкохолните, които младоженците са внесли – има ли на всяка маса достатъчно, скатават ли сервитьорите по някоя бутилчица и много други от професионалните задължения на сватбения агент.
    След всичко казано дотук, може да се обобщи, че цената на услугата „сватбен агент“ би трябвало да е процент – м/у 7 и 10 % от целия сватбен бюджет, а всичи останали аксесоари, инвентар за украса, и т.н. да се калкулират допълнително – както е в белите страни – едни колега спомена по-долу Щатите…За съжаление, в Абсурдистан /пардон България/, рядко се намира кой да ти плати тази цена, затова, аз категорично отричам сватбена агенция да е топ бизнес идея за която и да е година. За един залък хляб стига, но не и повече…Като Ви гледам и останалите „бизнес идеи“, смятам, че мислите изключително на дребно и не сте представили нито една идея, която да си заслужава. Взимайте поука от големите – например Брансън работи върху идеята за космически туризъм – ето това е стойностен бизнес проект 🙂

    Останете си със здраве и съжалявам за леко подигравателния тон 🙂
    Поздрави,
    Недко

  30. Г-н Сватбен агент, г-н Недко,

    Благодаря Ви за коментара и за това, че четете моя скромен сайт. Преди да Ви отговоря ще направя няколко уточнения:

    Първо. Статиите в този сайт са авторски и не са „преписани”от никъде. Всичко което пиша тук е от моя личен опит.

    Второ. Основната тема на сайта, освен лични финанси и мениджмънт, е СТАРТИРАНЕ на собствен бизнес.

    Така, след тези уточнения мога да Ви отговоря:

    Този тип бизнес със сигурност може да се СТАРТИРА (повтарям СТАРТИРА) със сравнително малка инвестиция от порядъка на 5,000 лева. Тези неща, които изброихте, дори са доста по-малко от посочената сума. Пак повтарям, в тази статия става въпрос за стартиране на бизнес, а не за развит бизнес. Ако искате да имате офис от 200 м2 в центъра на „Софето” и да „товарите” Вашите клиенти с такива лъскави придобивки, инвестицията в този бизнес може да излезе и 10 пъти по 5,000 лева. И един въпрос тук. Вие с колко лева стартирахте Вашия бизнес?

    Ако стартирате бизнес като сватбена агенция, в началото ще работите с подизпълнители. Никъде не съм казал, че тези партньори са с надути цени, просто тази комисионна (както и да я наричате, тя си е такава) е в размерите, посочени от мен. От къде го знам ли? От личен опит и от доста проучване, включително от мои приятели – фотографи и видео-оператори.

    Не е нужно точно тук да се правите на „ощипана мома”, че от този бизнес не се печели и Вашите партньори Ви извиват ръцете с ниски комисионни и надценката Ви е ниска. Кажете ми, честно, колко е себестойността на една сватбена украса (заедно с печалбата) и за колко я продавате? Тъй като семейния ни бизнес е в тази сфера (цветарски магазин) и сме били подизпълнители на доста сватби, мога да ви изпратя няколко снимки с наистина уникална украса, а Вие ще ми кажете колко е нейната себестойности каква е продажната й цена. Просто за справка 🙂

    И накрая, въпреки че съм правил хиляди калкулации на себестойност, друго си е „Специалист“ като Вас да ми обясни какво е „себестойност“ и „възвращаемост“.

    Не знам как да коментирам последните Ви два параграфа? Звучи ми нещо като оплакване, нещо като реклама, нещо като оправдание, защо цените са ви такива, нещо като нищо. И ако основната част от задълженията са ви да следите дали сервитьорите „скатават по някоя бутилчица“, това говори достатъчно за Вашите клиенти и за „услугите“, които им предлагате. Също, не говори добре за Вас, че обиждате клиентите си („повечето младоженци са мързеливи и с бедна фантазия“). После не се учудвайте, че те избират сами да си направят част от тържеството.

    Казвате, че този бизнес „За един залък хляб стига, но не и повече”. Ами и аз казвам същото, че идеята е добра и може да се развие. Който може, де. Който не може – се оплаква и говори за Ричард Брансън.

    Пожелавам Ви, г-н Недко, Вие да откриете колелото, топлата вода и космическите пътешествия до САЩ, където ще се чувствате по-добре оценен, а не както в Абсурдистан. Но там (в Щатите) с такова отношение към работата Ви и клиентите Ви, няма да изкарате и един пробит долар.

    Поздрави,
    Един блогър

    P.S. Явно идеята е много добра щом „специалист“ от бизнеса я оспорва и се оплаква, че не е печеливша. Така че, давайте смело. Ако всички от този бизнес са като г-н Недко, има хляб в този бранш за нови играчи. Даже аз се изкушавам, но с един приятел имаме споразумение – никой да не се бърка в „бизнеса“ на другия. Той ми организира тържествата (вкл. и сватбата), а аз му изчислявам финансовите показатели.

  31. Николай Жеков

    Здрасти Тони,
    Явно блогът ти има стойност, щом „Специалист“ от бранша така мераклийски те оплюва, четейки за собствените си грешки в статията. А това, че той не може да ги проумее си е негов проблем.

    Успех!

    P.S. Пожелавам успех и на „Специалистът“. Дано открие „една идея, която да си заслужава“.

  32. И аз мисля така. Само да не е прозвучал прекалено грубо моя коментар. Дано г-н Недко открие сам грешките си. И аз му пожелавам успех, защото иначе ще има доста намръщени младоженци, а не трябва да е така, защото това е едно от най-хубавите събития за всеки човек.

  33. мдам, само една препоръка – да не го превръщаме в махленска свада, че ще развалим езика и авторитета… Ми изказал се човека, хубаво. Аз това уважавам тук, че няма цензура, и се поства всичко, даже това което е различно от мнението на автора, пък и отговор получава.

  34. Един сватбен агент

    Здравейте отново 🙂

    Признавам, заслужих си обратно ироничния тон 🙂 Каквото почукало, такова се обадило:) Един приятел ми прати линк със статията Ви и написаното ме провокира да изкажа мнението си. Признавам, че малко прекалих, но се подадох на емоциите си…

    Сега, по същество: това, че семейството Ви има цветарски магазин – променя много нещата – вече Ви вярвам, че говорите от опит. Но затова, малко по-късно.

    Вероятно неправилно съм разбрал целта на Вашата статия – аз я видях като „5 гениални идеи за бизнес-удар през 2012 година“. Оттук и извода, че са „далавери на дребно“:)) Може би, ако имахте идея за 1 млн. долара, нямаше да е споделена тук, а може и отново да греша /не Ви познавам добре/. Аз изповядвам правилото, че добрите идеи трябва да се споделят с определени хора /не със „сульо и пульо“/ и да се проверяват, да се разширяват и допълват, както и по този начин да се реализират – тъпо е да имаш добра идея, но поради страх от това да не ти я откраднат, да не успееш да я реализираш…

    Ще отговоря на въпроса Ви – само да уточня, че и аз прохождам и все още не съм голям специалист, какъвто ме изкарвате /макар и с ирония/, а просто си позволявам да знам повече за бизнеса, отколкото Вас с Николай…

    Наистина стартирах със сума от ок 5 К, но без да имам възможност да си наема офис, без да мога да си позволя да си рекламирам услугите и без да имам богат избор на инвентар. Освен това, по това време начинанието беше нещо като втора работа и един вид тестване дали ще излезе нещо. Резултатът, както можете да се сетите, не беше задоволителен – бизнесът ти се отвръща толкова, колкото време отделяш за него. Няколко години по-късно се върнах към първоначалната си идея и с нови 5 К към старите се опитвам на върша нещата доста по-професионално. Така че да отговоря на коментара Ви – ДА, може да се стартира, но само това, необходими са още много пари и други фактори, за да си заслужава инвестицията…

    За фотографите – продължавате да твърдите, че се дават такива огромни комисионни за препоръки – ако наистина е така, да се местя в столицата :))) Не се държа като недоволна „ощипана мома“ – просто исках да Ви обясня, че ако чакам да спечеля от комисионна от фотографа или от когото и да било друг партньор, то тогава ми е жална майката…И никъде не съм споменавал, че партньорите ми извиват ръцете – това твърдение е плод на Вашите емоции :)))
    Стигнахме до цветарския магазин – позволявам си да го коментирам, също като Вас – по емпиричен път. Ето тази идея вече може да се нарече ГОЛЯМА БИЗНЕС ИДЕЯ. Не казвам, че е лесно да се забогатее, просто и аз като Вас знам надценките. Купуваш цветята на едро на цена Х, продаваш на цена 3 пъти Х и успяваш да си плащаш данъците и да храниш семейството. Ако си достатъчно креативен и смел /смел, в смисъл да поръчваш нестандартни цветя, а не само рози и хризантеми/ бързо ще набереш скорост и ще се прочуеш. Ако, освен карамфил в целофан, се опитваш да правиш сложни цветни аранжировки и наистина станеш добър в подредбата на цветята, можеш да разшириш своя таргет от клиенти – от букети за всеки повод, до изграждане на цялостна цветна визия за сватби и аранжиране на паркове и градини. А имаш и още един търсен продукт – саксийни цветя. Надявам се, че се увери, че имам поглед над този бранш – в началото се опитах да прескоча професионалистите и да се опитвам сам да правя цветята за една сватба. В никакъв случай не казвам, че е фасулска работа – опитът ми се оказа пълен провал – сблъсках се с такива проблеми, които ми докараха допълнителен стрес /сякаш стресът от претенциите на булките или техните родители, и всеки път малкото време, с което разполагах за организация, не ми беше достатъчен…/ Ще спомена само някои от тях: известен процент брак на поръчаните и дошли цветя – поради незнание и поради свит бюджет на младоженците, не го бях предвидил; трябва да се съхраняват на специална температура, в специални хладилни камери – доставките идваха в четвъртък, а пък сватбите ми бяха в събота или неделя; чашките на цветята не са отворени – поръчваш определени видове за обем, а те са на пъпки…и много други. Затова и вече не се занимавам – предпочитам да се обърна към професионалистите, които си изкарват хляба с това.
    Като заключение към тази точка ще кажа, че надценките при цветята не се равняват с надценките на сватбените аксесоари, пък какво да говорим за инвентара, който се дава под наем – пак Ви казвам, че голяма част от украсата на една сватба се ОТДАВА под наем, а НЕ се ПРОДАВА. Вече обясних, че няма кой знае каква възвръщаемост поради чупливост, амортизация, брак и т.н. При мен, това перо е просто като нужно допълнение в украсата, а не като основен източник на доход. И тук, вероятно ще ме питате – „А от какво тогава се печели“? Веднага отговарям: според мен се печели от самата услуга по извършване на всички тези дейности – да измислиш уникален стил според предпочитанията, да намериш нужните материали, да реализираш след това планираното, да координираш всички заети лица в сватбения ден /от личен опит – това е най-трудното – да отговаряш за чужди хора, и при евентуални техни гафове, да се червиш пред младоженците, защото ти си ги препоръчал. Става като в поговорката за кацата с мед и едно парченце ла*но – и най-малкия проблем вгорчава общата добра представа…

    Бих искал да кажа и друго – тълкувате думите ми като оплакване или жалване – просто споделям част от опита си и вижданията си за бизнеса, който Вие така прилежно хвалите :))

    Задължението да следиш сервитьорите е най-малкото задължение при координацията в сватбения ден – споменах го, защото има хора, които са ми го възлагали. Нали и Вие изповядвате максимата, че клиентът е винаги прав – да му откажа ли?! :)) По натам и Вие сте попаднали в плен на емоциите си и веднага сте направили заключение за качеството на моите услуги /а аз колко снимки на добре свършена работа мога да Ви покажа :))- ако бях гадняр щях да напиша, че никога няма да поверя финансите си на човек като Вас, който прави заключения на базата само на емоции и без грам доказателства и без да си проверява информацията…Ама, тъй като не съм, няма да го напиша…

    Накрая, относно мнението ми, че повечето младоженци са мързеливи и без фантазия – звучи грубо, но си е истина – дай сега като политик да не назоваваме истинските неща с истинските имена. Че по същата логика човек може да си купи сам цветята от пазара и да си ги аранжира с помощта на едно e-how от youtube, обаче нали е по-лесно да платиш и да получиш крайния продукт наготово. Така че не съжалявам за „квалификацията“ /естествено, че не мога да ги сложа всички под един знаменател/, съжалявам само че не добавих следното – в сферата на услугите, човешкия мързел и бедната фантазия водят към прогрес, точно това ни храни и аз нямам нищо против хората са си останат такива. Пък и аз, като ми се разлепи обувката, тичам при обущаря, а не се опитвам да си я залепя сам – образно казано…

    Мое право си е и да си наричам държавата „страна на абсурдите“ и да избера да се уча от „хамериканския“ опит и от сър Ричард. Ще следя /когато мога/ публикациите Ви, да видя има ли нещо друго интересно, но си запазвам правото за лични финанси да чета Кийосаки, Тръмп и т.н. – нищо лично, просто предпочитам да се уча от реални милионери, а не мечтатели 😉

    С този пост, приключвам махленската свада, Спарко е прав, че правите добре, че не цензурирате коментари, пък и отговаряте – за което ЕВАЛА.

    Благодаря за времето, което отделяте за моята скромна особа, не малко време отделих и на Вашата :)) Успех във финансовото консултиране!
    Недко

    П.С. От предложените Ви идеи се занимавам с първите две, третото ми беше мечта от малък – идея за спортен бар /абсурд е да се стартира с по-малко от 20 К/, жена ми се занимаваше с четвърта точка – въпреки, че работи за най-големите Adecco – неблагодарна и трудна работа /особено извън София/. За петото, не проявявам интерес, но Вие може да го опитате – щом твърдите, че си заслужава да изоставите одита и корпоративното кредитиране, ок!:))

  35. Здравей Недко,

    Така комуникацията ще тече малко по-гладко 🙂 Нещата, които споделяш са наистина много интересни и полезни, което е основната идея на този сайт. Принципа, че клиента си познава най-добре бизнеса е основен в моята работа като одитор и като консултант. Никога не съм си позволявал да го нарушавам. Тази статия и коментара след това нямаше за цел да се бъркам в бизнеса на някой, а просто да дам някаква интересна идея, която ми се е сторила подходяща за България.

    За цветарския магазин, съм абсолютно съгласен. Всичко става много бавно и много трудно. За да разберем как се прави дадена украса или даден букет съм ги носил в самолет, кораб и кола от доста далечни краища на света. После букета старателно се разваля, за да се види как точно е направен. За украсите на сватби, много е трудно да прескочиш професионалистите и да продаваш директно, затова работим с партньорски фирми.

    За личните финанси и бизнеса, аз също съм се учил от Кийосаки, Брансън и Тръмп. Нормално е да се доверяваш на хора, които са постигнали, това което проповядват. Аз просто споделям знания и опит. Ако на някой се стори полезен – ок.

    И накрая да се върнем на основната цел на тази статия, а тя е да се развива предприемачеството в България. Мисля, че с твоите коментари и полезната информация, която сподели, допринесе за това. Надявам се да даваш твоите коментари и по други статии в този сайт.

    Поздрави,
    Тони

  36. Здравейте,
    Попаднах на вашия сайт и с интерес проследих дискусията между вас и Недко. Като собственик на сватбена агенция с име и опит, ще ви кажа, че споделеното от Недко е реалността в момента. Печели се от траурни агенции, не от сватбени. Освен ако последните не препират пари /има такива/, или не са за занимание на нечия богаташка съпруга. При пазара на сватбените услуги е пълен хаос. Няма стандарти, правила, норми, нормална конкуренция. Няма никакви изисквания за качество на услугата, както е в други държави. Кич, чалга и профанация са чест спътник на сватбени тържества. Да, има изключения – но са изключения ! За постоянната амортизация на съоръжения не ми се говори. За напрежението и умората – също. Парите, които се получават срещу предоставени услуги – отиват за покриване на насъщните разходи, за подновяване на инвентар и почти нищо не остава като „печалба“. Ако питате защо тогава съм на пазара – ще ви кажа. Защото имам кредит, който теглих, за да отворя агенция и който трябва да обслужвам. Защото това умея да правя като образование, опит и личностни качества, и се надявам един ден то да ми донесе и печалба. Защото все очаквам политиците да помислят и за малкия бизнес, бих казала „бутиков“ – защото сватбената агенция е това. Споделям всичко това, за да знаят желаещите да правят подобен бизнес, че никак не лесно, не е печелившо както си мислят мнозина. Поне не за сега и не в България. Не се заблуждавайте от две-три „големи“ имена в София. Там истината е друга, но не е за разправяне. Пожелавам успех на сайта, на Недко и на всички вас. И повече късмет !

  37. Здравей Светла,

    Радвам се, че тук се получи добра дискусия, в която всеки да сподели за плюсовете и минусите на своя бизнес. Така всеки ще прецени за себе си какво си струва да започва и какво – не.

    Според мен, не трябва да чакате от политиците да помислят и за малкия бизнес, а сами трябва да се справите. Пазарът наистина е труден, но той не е създаден от политиците. Те само се грижат за „правилата на играта“. А те са сравнително добри – данъците и осигуровките са относително ниски, има много свободни пазарни ниши и държавата като цяло е стабилна. Останалото зависи от нас.

    Пожелавам ти успех с бизнеса!

  38. Благодаря за пожеланието, и успех и на вас със сайта. Позволете едно несъгласие за политиците. Пазарът се създава индиректно от тях с приетите закони. Трябваше да има данъчни облекчения за малкия бизнес – няма ги. Трябваше да се стимулира чрез европейски средства при облекчени процедури – нищо не стана. За кредитите да не говорим. Мой познати в Канада отвориха магазинче с кредит при лихва 4 %. Мой младоженци в Германия получиха 3000 евро безвъзмездно за започване на бизнес. Това не е ли политика ?! Да ви казвам ли как се разпределят поръчки за кетъринг например ? Само на „наши хора“ е указанието от партийната централа. И още, и още. Така, че само „акъл и пари“ не са достатъчни в България. Все още бизнесът е зависим от политиците, и то много ! Ето защо вашият сайт е безкрайно полезен в това отношение. Като място където могат да се чуят и обменят експертни мнения, съвети, защо не и помощ. Продължавайте в същия дух ! Поздрави – Светла.

  39. Всичко добре, но с 3000 евро във Франция , какъв бизнес можеш да започнеш?

  40. Има някои добри попадения като цяло. Вариантът с eBay обаче е доста сложен, да не кажа почти невъзможен за България, по ред причини. Според мен най-перспективният вариант е този с фирмата за почистване. Запознат съм с реален пример, като фирмата е в София и за две години и половина има значителен прогрес.

  41. Айде и аз да взема някакво отношение към идеите:
    1.Търговец в интернет – в момента го правя това.Не толкова лесно да се купува или продава по нета, било то стоки, услуги или информация.Занимавам се и с трите изброени вида и то много усилено – повярвайте -„Совата не е това , което е“
    2.Свадбена агенция – статистиката показва, че хората все по-рядко се женят – по мои лични наблюдения – също.Ако се разчита на този бизнес като основен – по-добре недейте!
    3.Заведение за хранене – по случайност и тук имам участие :)Искам да Ви кажа – разрешителните от Министреството на храните ги чакам вече втора година ( продавам и храни), а без тези разрешителни не става нищо.Абсолютно ненужна идея – има много документи за да тръгне една малка будка за сандвичи, да не говорим за заведение…абсурд!
    4.Кариерни консултанти – знаете ли какви пари взимат тези консултанти…меджду 2500 и 5000 лева на месец.Има и хора с по-големи заплащания, като те не са висш мениджмънт, а са просто знаеши и разбиращи.Такива хора никога не можете да привлечете във вашата фирма.И знаете ли защо – те работят за марката, не за фирмата,те работят и за себе си, защото имат контакти навсякъде, получават добри комисионни и едва ли някой такъв ще започне в една съвсем непозната, малка фирма.
    5.И накрая – фирмата за почистване – Това е бизнес, който работи с хора.Обикновено, когато извикаш такава фирма, идват най-малко 2 или 3 човека.За да започнеш с толкова хора е и лесно, но и трудно.Ако не остават за тях минимум 500-600 лева ,няма да се задържи пресонала.Още повече …пазарната ниша е заета,пренаселена и цените се подбиват много.Конкуренцията е голяма и за пробиеш в този бизнес трябва да имаш доста по-голям брой персонал, защото да не се лъжем – печалбата от този безнес, не е от домашните почиствания, а от индустриалните сгради, бизнес сградите, офисите…а там пък малка фирма никога няма да я допуснат.
    В заключение:
    Колега Василев,
    Адмирации за това, че искат с някакви идеи да помогнете.Но нещата не са точно такива.В действителност хората плащат за добри идеи.Аз също съм готов да платя и то не малка сума пари.Готов съм да инвестирам в някоя добра идея.Но…точно тези 5 идеи, не са идеите за които си заслужава човек да инвестира.
    Мислете нестандартно, различно…
    Бих допълнил с пример точно
    за Търговец в нета – вместо да продавате в нета, направете си сайт(има безплатни платформи), сложете в него каквото искате да продавате(ще си спестите таксите),продайте банери от сайта си(тук вече си на чиста печалба), поканете хора,близки,приятели, разгасете го сайта си…и накрая го продайте.Единствената инвестиция тук е 100 лева – толкова струва домейна и хостинга за 1 година.Печалбата е :а)това , което си продал през собствения си сайт,б)печалбата от банерите,в)печалбата от продажбата на сайта – ако имаш 3 банера в него, можеш да го продадеш за 500 лева.Има доста обяви от хора, които купуват разработени сайтове, минимум на 1 година.И така – срещу 100 лева инвестиция, можеш да направиш(според продажбите си) за 1 година 10 000 лева.Поне аз правя толкова и то само от 1 сайт.Ами ако имам 5 сайта…или 10…?!Тогава наемам хора за да ги администрират,да търсят рекламодатели, да развиват тези сайтове сами и да взимат % от тази работа.Така се прави интернет бизнес.И това е една добра идея.За тази идея бих платил, и то само за да ми кажат какви сайтове да направя.Междудругото имам 8 сайта и правя още 2 в момента.И наистина съм започнал със 100 лева.И наситина наемам хора да се грижат за тях.И наистина се печели, но се печели от идеята, заложена в сайта.За останалото се грижи всеобхватният Google.Добрите идеи не ги търсете в интернета – те идват от живота, от истинския живот, от улицата, от кафенетата, от приятелите,от емоциите.
    Мога да дам примери и с останалите 4 идеи на г-н Василев – те биха били под-идеи.Пак в същата коментирана от него област.Но това е толкова обширна тематика, че бих предпочел да ми платят за това:), за да разбия тези идеите на още няколко десетки, в които все още има свободни пазарни ниши:)Ето – пак идея.Ще продавам идеи:)

  42. @Niki – Със сигурност нещата не са такива, каквито изглеждат. Затова са само идеи, а не разработен бизнес план. От тези идеи могат да ти хрумнат подидеи (както на теб). Но, дори да не измислиш нещо друго, има хиляди примери за хора (аз познавам лично десетки), които печелят доста добре от точно тези идеи.

    Не съм съгласен с теб, че може да продаваш идеи. Всяка идея се реализира най-добре от човека, който я е измислил (или поне с негово участие). Екипа е всичко. Аз дори да ти дам най-гениалната идея, ти няма да може да я реализираш. По същия начин, ако на мен ми се яви насън невероятна идея за нов вид ядрена енергия, аз няма да мога да я приложа, защото нищо не разбирам от това.

    За да съм честен, досега не съм чул някой да си е купил идея и да е забогатял. А идеите, които съм представил, могат да се реализират от всеки начинаещ предприемач. Да, ще е трудно. Ще трябва да се учи, но не е ракетна техника или ядрена физика 🙂

    Между другото, напоследък доста често чувам „Това няма да стане“. Май трябва да направя такъв сайт за нови бизнес идеи. В него всеки ще може да казва защо дадена идея няма да стане. Човека, представил идеята ще събира около 1,000 причини защо неговата идея е неприложима, ще запретне ръкави и ще я реализира. Не съм измисли само бизнес модела на този сайт – как се правят пари от „градивна критика“ 🙂

  43. НЕДКО БРЕ, какви са тия черни думи от сватбен агент! Какви са тези търгашески слова! Лилаво, Недко ,лилаво!

  44. Никсън, тази сова май ти влияе добре! Продължавай! Наистина ми даде повод за размисъл.

  45. Колега Василев,
    Благодаря за отговора!Разбира се, приемам, че нещата не са такива, каквито са.
    Но не си прав за идеите – хората плащат за това!Давал съм идеи, участвал съм с идеи и знам със сигурност, че 3 мои приятели работят и печелят от това.А да продаваш идеи, да оформяш бизнеса, да учиш хората на бизнес…това е повече от бизнес – ама разбира се, че от това се печели най-много.В момента има доста хора с пари, които не знаят нито какво да ги правят, нито за какво да ги похарчат, нито как да ги управляват.Смело мога да кажа „Аз знам и мога да ви кажа какво да ги направите тези пари – имам идея,имам план, имам реализация, имам хора и умствен капацитет и искам да спечеля от вас“.И още нещо – не сте чули за добра бизнес идея и за хора, които са забогатяли – да, и няма да чуете никога.Защото никой няма да си каже как е забогатяли и как прави пари:)
    Иначе за Екипът сте прав – това е най-важната основа, но той е безпомощен, ако няма лидер с идея, ако няма доверие на човека с идеята.Този човек, трябва да ги убеди, че всички останали ще работят за нещо, което си заслужава и от което биха спечелили всички и след като мине време и заработи идеята( надявам се печелившо), тогава този екип ще направи чудеса от храброст и ще ти бъде верен до живот.Това е лично мое наблюдение – имам хора, които ми се довериха няколко пъти,спечелих и за тях пари и за мен лично и сега и посреднощ да ги бутна, те винаги са насреща!
    Тук не става дума за неприложими идеи.Всяка една идея може да се осъществи.Но всичко зависи от това, как ще бъде представена.Дори суховатата идея за свадбена агенция, така може да се излъска, че да стане уникалана.Като се абстрахирате от традицията, от свирките и тъпаните, от ресторантите и цялата тази дандания – предложете свадбата да бъде различна – на върха на някоя планина(поне в БГ, това е възможно, нямаме високи върхове), на острова на язовир Лобош(Пчелина) – вие сте от този край и го знаете, предполагам,във галерията на някоя пещера,в някоя планинска хижа или на рибарска лодка в морето…Свадба се прави не заради роднините вече, а заради тези двама човека, които се обичат и които искат да запомнят този ден!А роднините винаги може да се съберат на купон по случая – това си е в реда на нещата – там влизаме вече в стандарта…
    И накрая – в никакъв случай не пиша тук за да споря с вас.Да – критикувам начина по който представяте идеите за бизнес.Но ако искате да помогнете по този начин на хората – влезте по-навътре в материята с тези под-идеи.Всичко зависи от вас – как ще ги представите и …дали искате да ги представите така.И още нещо – бизнес идеята е психологическата основа, върху която се изграждат финансовите показатели.Ако човекът, на които давате идеи не е готов да я разбере или приеме, не е готов да инвестира, не само пари, а и време и усилия, колкото и да е примамлива тази идея, няма да сполучи.
    Кой търси бизнес идеи?Тези, които имат пари за инвестиция и тези, които искат да започнат без пари да правят нещо, начинание някакво,да приработват по нещо допълнително, да изкарват някакви пари.Това са профилите на търсещите идеи.Тези профили също се разделят на няколко групи.Когато се сегментират тези групи, по-лесно ще бъде да се стигне и до личния профил на конкретния човек…нещо много се разписах…а това се плаща:)
    Не съм нито доцент, нито ректор в Икономическия,не съм изучавал НЛП,не съм учил психология,не съм бизнес консултант.Но съм започнал от улицата – без една стотинка в джоба,но с много идеи и хъс за работа.Скромното ми постижение, което достигнах с тези мои идеи е ,че ръководя бизнес с 700 човека персонал.Ако има Българска мечта – то аз съм я достигнал и изпълнил.Защото винаги съм бил различен в бизнеса.

  46. Възхитена съм! Подбираш ли хората, на които даваш идеи и коя област предпочиташ? В идеите ли си по-добър или в подидеите?

  47. Здравей, The Cat!
    Разбира се, че подбирам хората.Не бих си позволил да губя енергия и сили, за хора, които не са готови да работят за себе си.Не съм специалист в нито една област – не мога да кажа“Аз съм най-добър в ….“, но предпочитам да работя с под-идеи, да доразивам идеята, да търся слабите и скритите страни
    ,да се поставям на мястото на изпълнителя,инвеститора,работника,купувача или продавача.Така се вниква истински в материята.Идея всеки може да даде, но не всеки може да я доразвие.
    Много често за много важни бизнес сделки или начинания, които съм имал през времето, съм се допитвал до най-обикновените хора от улицата.Говорил съм и с клошари и бездомници.Не можете да си представите само, колко много неща може да се научат от тези хора.Те са извор на жестоки идеи.Те са до болка откровени и истински.И са ме спасявали от няколко измами.Невероятно е нали?Тези хора надушват измамите, както и парите.
    Понякога обичам да посядам в чакалнята на Централна гара.Там се срещат различни хора,от различни градове,професии и прислойки на обществото.Там се запознах с човек, който ми помогна да напрая една сделка за няколкостотин хиляди долара.Беше обикновен пенсионер.Намерих пак там китарист, за една от известните музикални групи в Бълграия – пак случайно запознанство.И още – запознах се с човек, който ми уреди един бракуван пътнически самолет за скрап…Примерите са много.
    Искам с всичко това да кажа, че бизнес идеите не се раждат в офисите , пред компютрите, а в главите на хората.Това е нещо много интимно и лично.Ако можеш да го направиш сам – ОК, от това няма нищо по-хубаво,но ако не можеш сам – сподели идеята с човек, които мислиш, че може да ти помогне,ако няма такъв – излез на улицата и сондирай идеята с човека , които седи до теб в автобуса,с келнерката от любимото ти кафе,с шофьора на таксито в което се возиш – те могат да ти помогнат , защото са необременени с твоите мисли и идеи, гледат по различен начин на живота си и биха ти казали неща за твоята идея, за които ти не си се сетила 🙂
    Това нещо не се учи в университета.Животът те учи и ти дава идеи.Ти просто не трябва да подминаваш „знаците“ 🙂

  48. Гарите не са ли доста опасни местенца? Ходят разни типове както едно време пред чейнджбюрата. Един такъв сладур ме дръпна 100 долара назад. Виж летищата сякаш са друго нещо.

  49. Опасни – може би…но аз не ходя там за да правя бизнес.Релаксиращо е да седнеш в чакалнята и просто нищо да не правиш(разбира се, не всеки има толкова свободно време , може би…).Не отивам там с нарочната цел да се запозная задължително с някой.Но съм забелязал, че на това място аз мисля много продуктивно:)Поне това е моето лично усещане.И не правя нищо друго – просто си седя.Идат хора, сядат до мен, стават,тръгват,идват други.Понякога се заговаряме.Понякога просто седим.Обикновено около час, час и нещо ми е необходим, поне вендъж в седмицата.Обикновено заговарят хора, които имат повече време да чакат влака.Убиват времето.Говорим си за нещата от живота.Кой какво прави, с какво се занимава.Когато имам аз някаква идея и искам да я проверя, я споделя с тях.Така разбирам другите гледни точки.В съвсем неангажираща обстановка и разговор.И много често откривам какво още да добавя или да махна от идеята.Помагат ми тези срещи.
    Сигурно много хора тук ще ме сметнат за някакъв перко,но …съм свикнал да ме подценяват.Точно там ми е силата:)

  50. @Niki – наистина много ми хареса това, което си написал и за твоя подход. Като говорим за идеите – те наистина са много. Има ги и в книги, и в интернет, дори на места като Централна гара, буквално навсякъде. Всеки може да се възползва от тях, но дотам. Само като идея. Това за което говориш е вече реализация. А, тя има хиляди варианти. За сватбената агенция – не е само мястото, може да е преживяването, гостите и т.н.

    Аз, също, не критикувам и не искам да споря. Всеки има свое разбиране за живота и именно, затова направих този сайт – всеки да може свободно да си каже идеите, болките, проблемите и т.н. Благодаря, че си споделил тази информация с читателите на сайта.

  51. г-н Василев, благодаря и аз за тази възможност, което е създадена от Вас!Сайтът е чудесен и като идея и като изпълнение.Хубаво е да се помага по такъв начин на хората, да се окуражават и подкрепят с позитивна информация.
    С удоволствие бих участвал и като автор на статии и като коментатор на такива на страниците на този сайт.Вярвам, че всеки може да успее донакъде,а по-нататък има и хора като нас, които да помогнат с нещо.Когато повече хора мислят, има по-голям шанс някоя идея да се осъществи.

  52. @Niki – Ще се радвам да се включиш като автор на статии. Може да е нещо по темата, която вече започнахме или нещо друго, както прецениш. Имаш го имейла.

  53. Николай Жеков

    Здравей Тони,
    Надявам се ще направиш това, което е по силите ти за да се включи адаша като автор, на каквато и да е тема.
    Безкрайно интересно и поучително ще бъде да надникнем в необятен мозък като неговия…

    Поздрави!

  54. @Николай – Каквото зависи от мен, ще го направя. Аз съм отворен за такива инициативи от хора, които има какво да кажат и да е интересно за читателите.

  55. Иванов

    Здравейте, само ще се опитам да ви разкажа за моя опит за първата идея:
    Купувам и продавам в ибей от около 5 години, като първата година беше изпробване на пазара, пробни покупки, продажби и т. н., тогава още работех. После реших да напусна и да се занимавам само с това, като първата година в която се занимавах само с продажби и покупки в ибей (започнах с около 15.000 лв), беше много трудна,

  56. Иванов

    Здравейте, само ще се опитам да ви разкажа за моя опит за първата идея:
    Купувам и продавам в ибей от около 5 години, като първата година беше изпробване на пазара, регистрации, пробни покупки, продажби и т. н., тогава още работех в един завод. После реших да напусна и да се занимавам само с това, като първата година в която се занимавах само с продажби и покупки в ибей (започнах с около 15.000 лв), беше много трудна, тъй като още не бях на ясно, не си бях намерил ниша и нямах опит. Докарвах си едва около 400-500 лв, и то с около 12 часа работа всеки ден (предимно търсене и опипване на нещата). Едва през втората година започнах да си докарвам около 700-800 лв, а сега под 1000 обикновено не падам, но и стоката ми е доста повече от първоначалните 15.000 лв. Работата е пак много, 12 часа на ден, като включва най-вече ровене в ибей за изгодни неща, по цял ден се търси пред компютъра. Като пристигнат нещата вече самото снимане и препродаване не е чак толкова като време. Има силни месеци с около 2000-2500 лева, но са рядко.
    Да вметна, че търгувам с колекционерски предмети. Тенденцията е от година на година по-добре да върви работата, с опита нещата стават по-лесно.
    Успех на всички които решат да се занимават с това, и да знаете че трябват пари за да се почне и после много яко бачкане, ако не ви се работи, стойте си където работите сега на заплата. 🙂
    А това с което може да се занимавате: монети, пощенски марки, банкноти, военни предмети, ордени и медали, посуда, порцеланови фигури, часовници, плакати, пощенски пликове и стари писма, табакери и кутийки, стари снимки (оригинали, негативи), филмови плакати (стари) и др.

  57. Колибри

    Драги г0н блогър, май и идея си нямате от бизнес и най-вече кой бизнес каква инвестиция изисква. Затова преди да пълните с глупости главите на неразбиращи хора като Вас, които не дай си боже Ви се вържат… помислете, проучете, прочетете…

  58. Драги г-н/г-жо Колибри. Благодаря Ви за коментара. Ако Вие знаете повече и имате по-ясна представа, моля разкажете на мен и на читателите. Иначе е много лесно някой да каже „Аз не знам как е, но не е така“.

  59. @Колибри, обоснви поне предположението си. Доста си семпъл.

  60. И доста груб, освен това.
    и невъзпитан.

  61. Зорница Младенова

    Вадимир Узинов, подобно нещо като това с храната и касичката има направено в Германия под формата на бар и там е голям хит и е много печелившо, но там хората и нравите са други. Там дори и да нямаш пари може да отидеш и да занесеш нещо в замяна, като храна или алкохол например. Проблема е, че 90% от клиентелата не е толкова съвестна, а и винаги не е доволна или най-малкото подценява труда на другите, което ще те доведе до много бързо затваряне на заведението. За съжаление не сме дорасли още за подобен род заведение и бизнес модели.

  62. Здрвейте отново!
    След като преди 1-2 месеца ви писах, че не трябва да се подминават „знаците“, които ни показват възможностите в бизнеса и в света около нас, сега мога спокойно да ви кажа, че един такъв „знак“ в момента вече е един сериозен бизнес за мен.Някъде из сайта бях писал, че намерих покрай коледните празници в един квартален магазин енерджи дринкове на кенчета.Купих 3 стека(по 24 броя/стек) и ги продадох в рамките на 30 мин. на 2 фитнеса.Печалбата ми беше 26 лева.Покрай новогодишните празници ми поръчаха 5 стека.Купих и ги продадох за 1 час.Спечелих 40 лева.След празниците пробих в една дискотека – поръчаха ми 10 стека.Спечелих 85 лева.В момента зареждам тази дискотека и още 5 фитнес зали.Този месец спечелих около 300 лева, само от отиването в магазина и бързата продажба в рамките на деня.Направих контакт с производителя – даде ми около 10% по-ниска цена от колкото ги купувах от магазина( все пак не продавам на едро – около 35 стека за януари месец).Междувременно говорих с още няколко магазина, 4-5 заведения също изявиха желание, две бензиностанции,още 2-3 фитнеса.Изчислих, че без напрежение може да се докарва около 1200 лева на месец само от продажбата на тази стока.И то само от една марка.Другия месец ще назнача на работа и човек, който да се занимава пресонално с тази дейност.Заплатата ще му е 600 лева.Около 250 лева ще са транспортните разходи.Около 350-400 лева ще остават за мен.Разбира се това е разчета за следващия месец.След 2-3-4 месеца тези цифри ще са съвсем различни.Това е „знак“, от който се възползвах и го добавих като едно перо към моята фирма.Важното е да намерим правилната ниша и подходящия момент.
    Моят съвет към всички е: Не спестявайте!Дори и малката инвестиция в нещо толкова малко ( аз започнах с 50 лева), може да ви докара едни прилични доходи.И ако някой има желание да работи и да го развива това начинание , винаги ще спечели.

    Следващият път ще ви пиша за още един такъв малък „знак“, който се надявам да се развие за малко повече време ( около 3-4 мсеца).

    И преди писах за това, но пак ще го напиша – идеите за бизнес се правят на улицата, в магазина, в ресторанта на по чаша с приятели, на риба, във фитнеса, в метрото/трамвая/влака/автобуса.Идеите извират непрекъсато.Ако наблюдавате и слушате вниматело около вас, можете само да спечелите от това.

    За миналата година от такива опити, които не са ми основния бизнес, но са възможности за изкарване на бързи пари, съм спечелил около 20 000 лева.Напълно легално изкарани пари без много напрежение, без големи инвестиции, без да гледам % от депозити,лихви, и други финансови инструменти.

    Пожелавам на всички успех през 2013 година!
    И очаквам да има статия за следващите 5 бизнес идеи за 2013 година:)

  63. Здравей Niki,

    Страхотна история и поздравления за това, че си разчел тези знаци. Напълно съм съгласен, че и с малко пари може да се направи нещо голямо. Тези, които не мислят така, просто обичат да се оплакват, че все нещо им пречи.

    Пожелавам ти и на теб успешна и ползотворна 2013 година!

    Надявам се и аз в края на тази година да се похваля с подобни приходи от страничната ми дейност като Личен финансов консултант. За следващите 5 бизнес идеи ще трябва да помисля (или да ходя по-често на местата, които си написал), но все ми се въртят някакви неща, свързани с онлайн бизнес.

  64. Благодаря ти,колега!
    Дай Боже всеки му да има такъв баланс:)Тези странични дейноти ми отнемат почти цялто свободно време – много често оставам до 02.00-03.00 на компютъра,а сутринта трябва да ставам в 06.30 часа.Наистина, този които иска да спечели, трябва да се приготви да се жертва малко за това.Отнема време и дори физически сили, но това е начинът да станеш по-независим.

    Това, че мислиш за онлайн-бизнес е добра идея.Лично аз имам няколко сайта, които генерират вече доста прилични приходи от реклама, от платена информация, от обяви…Това е нещо, което винаги ще се развива.Измисли този онлайн бизнес, а аз мога да ти бъда полезен там:)Най-малкото като човек, които вече го прави:)

  65. здравейте,
    някой може ли да каже нещо по-подробно относно „почистване на входове“, не за почистваща фирма като цяла, а профилирано за входове
    Благодаря

  66. Георги

    Здравейте и поздравления за сайта,има доста полезна информация за тези които желаят да реализират или развиват даден бизнес в момента.Ще споделя малко и от моята гледна точка.В момента се занимавам с точка мисля че беше 3 или 4.Тоест имам ресторант който до 2008 си беше една обикновенна дупка,съборих го до основи и инвестирах над 80 хил.лева.Стана нещо невиждано за района в който живея.Естествено когато нещо е ново и всичко е на ниво възвращаемоста се усеща от първия ден,за това моя съвет е никога да не се жалят пари и средства за удобството на клиента.Но най важното е много внимателно да се следи обстановката в държавата.Ще питате защо.Както казах ресторанта си вървеше (поне до 2010)между временно имам и хранителен магазин (който беше и по печеливш от рест.)Също така и вендинг автомати от които за момента съм най доволен.Прави сте като казвате че с 5 хил. може да се започне бизнес“до някъде“аз лично започнах през далечната 98 година не с 5 а с 500 лева.Но това опира до въпроса на Хенри Форд „кажи ми какво няма на пазара а аз ще ти кажа как се става богат“естественно че не откриваме топлата вода,но все пак всеки преди да започне даден бизнес да се огледа и внимателно да прецени,риск,конкуренция сега и за в бъдеще и най вече социалното положение на потенциалния клиент,това е най трудното и ще ви кажа защо.
    1.Липсата на сигурност в държавата,това разбива всякакви идеи за бизнес и много от съществуващия бизнес
    През март мислех да започвам строителство на База за отдих и туризъм „само за документацията се боря от 2005 година насам“ и все пак успях.Но…от няколко дена се питаме със жена ми ..дали да продължаваме.
    В крайна сметка решихме да продаваме всичко и да търсим алтернатива някъде наистина в Европа.Жалко е (,като се има на предвид че от 15 години се стабилизираме на пазара,минали сме невиждани борби с институции,конкуренция и какво ли още не ,)че трябва да избягаме. Да това е решението ,щом търпим вече 4 години наред мачкане и депресиране на бизнеса.

  67. Георги,здравей, за жалост си много прав, няколко мои познати разпродадоха всичко и дадоха парите на лихва/в банка/- сметките им били, че от що годе сигурната лихва били по-доволни- не се занимавали с алчни и завистливи чиновници. Смятам, че когато в една държава бизнеса намаля, а влоговете растат то тогава има голям проблем със средата
    Магистралите са хубаво нещо, но като няма бизнес да се движи по тях…..
    Но докато за хората на наемния труд собственика на фирмата не е шеф, а чорбаджия то мачкането на бизнеса е най-хубавото нещо
    ЖАЛКО, че хора като теб ще се махат…

  68. Георги, наистина е жалко, че хората които се опитват да правят нещо са принудени да влагат своите усилия и желание на друго място. Аз ти свалям шапка, че все пак 15 години си устоял и си развивал бизнеса си. Това е доста рядко срещано. Пожелавам ти успех и съм сигурен, че ще го имаш, където и да отидеш.

    Елиян – бизнеса наистина намаля, но това се дължи, освен на свитото потребление и на нежеланието повечето предприемачи да се приспособят към новите реалности от последните няколко години. Моите приятели и познати се делят на 2 групи. Първата казва, че няма криза и се развиват много бързо, а втората – само се оплакват как хората нямат пари и какво е било преди 2008 година.

    Да, наистина тогава нещата бяха лесни. Каквото и да продаваш се търсеше и купуваше (една познати си купи ново Пежо кабриолет само с парите от сергия за книги, при това – не на Славейков). Но, нещата се промениха – за добро или зло. Това е нормално, наричат се икономически цикли. Рано или късно, ще има пак растеж – това е неизбежно.

    А, магистралите са хубаво нещо, защото ако има голям бизнес, ще има и малък. А големия бизнес идва заради ниски данъци, инфраструктура, евтина и квалифицирана работна ръка. За мисленето у нас, че предприемача е чорбаджия, си напълно прав. Никой не го интересува какво е рискувал той и дали спи или не.

  69. само че за жалост квалифицираната работна ръка поема пътя на Георги
    Вижте средното ниво на новите студенти, а бизнеса идва и заради цялостната бизнес среда, която беше смачкана в последните години.
    Може ли да се направи проучване колко големи инвеститори са отишли в съседни държави и колко при нас

  70. Елиян, нивото на образованието няма да го коментирам – по мое време беше трагично, сега е по-зле.

    Да ти кажа от анализите, които съм чел, чуждите инвеститори у нас не са малко, като се вземе предвид територията и населението на България (а това са ограничаващи фактори).

    Сега малко личен опит. Като одитор съм говорил с много представители на големи международни компании и те горе-долу ми казват следното: Да, наистина в България данъците и заплатите са ниски (което е добре).

    Това, което не ни харесва е производителността на труда. Един германец ми каза, че имат напълно еднакви фабрики в Германия, Чехия, България и Мексико. Ако в Германия всеки работник произвежда 100 изделия на ден, от които 1 е брак, у нас всеки произвежда 60 изделия, от които поне 8-9 са брак. Чехите и мексиканците са между България и Германия по производителност.

    Извоът е, че нискити заплати и данъци не се достатъчни. Дори магистралите не са достатъчни. Трябва и да работим. Друг е въпроса, че като дойдат дори немци в България се „побългаряват“ и ако в Германия 50% от разходите са за заплати, у нас са максимум 20% (но това е друга тема).

    Последен пример – защо заплатите в IT сектора са високи и има много големи чужди фирми у нас като HP? Там няма криза.

  71. а дали не са високи само в сравнение с българските…
    или защото този вид работа не е свързан толкова с география/работиш от България за целия свят/
    мисля, че не можем да виним фирмите за „побългаряването“, ако може да дава ниски заплати в Германия ще го прави просто средата не му позволява
    конкуренцията при нас не е на база производителност и качество, а на база връзки, „спонсорство“ и мутри
    аз съм в „омразния“ бизнес със скрап- приеха закон който определя общините като единствен играч на пазара, а общините да си изберат партньор по критерии на които отговаря една единствена фирма- това добра бизнес среда ли е и да беше само скрапа, когато страната е разделена м/у няколко играча/собственици на банки/ рано или късно всичко друго/малки и средни/ загиват
    Булгартабак прави павилиончета за продажба на цигари във всички големи градове- колко са павилионите на Бритиш табако, филип Морис и др. по света

  72. Елиян, мога да те уверя, че не са високи само сравнение с българските, а и както казваш, за тази работа няма значение къде си.

    Прав си, че у нас конкуренцията не е особено лоялна. Най-големия проблем, според мен, в България е, че липсва чувството за справедливост у хората и ги е обзела някаква безнадеждност. Може и да са прави, не знам.

    Едно от решенията за малките фирми е да се обединяват в нещо като клъстери. Само така, ще могат да се конкурират с по-големите компании. А, за бизнеса със скрап и с тютюневи изделия не ми се говори – всичко е на батко и братко.

  73. преди време се позаинтересувах за бизнеса с отглеждането на охлюви
    всичко изглеждаше обнадеждаващо- предлагаха се проекти за ферми, ноу хау за отглеждане имаше и клъстър който предлагаше съдействие при реализацията на продукцията.Всичко ОК до момента в който се поразпитах за повече подробности и се почна“ клъстъра са мошеници“, „клъстъра ме мамят“,“клъстъра ми дължи пари“.
    Дали нещо не ни е сбъркано, или всеки гледа да измами и затова си мисли, че всеки го мами.Мисля си, че това е едно нещата които ни пречат.

  74. Клъстерите напоследък са модерни заради една програма за финансиране на ЕС. Аз имам предвид по-скоро да се направи обединение на фирми на някакъв признак. Например, в Троян да има обединение на фирми, които се занимават с туризъм – хотели, ресторанти, музеи, туристически агенции и други и да предлагат един продукт „Елате в Троян“, които включва пълното обслужване на хората. Такива обединения има във всеки по-голям град в Европа.

    А, за това какво ни пречи, ще дам един пример. Нямам интернет вкъщи, обаждам се, идват след известно време и оправят проблема. На следващия ден пак нямам. Идват техниците, псуват техните колеги и пак го оправят. На третия ден пак нямам нет. Идва 3-та група, псува предишните две, че нищо не са направили и са объркали нещата и го оправя. Днес е четвъртия ден. Не знам, какво да очаквам като се прибера вкъщи…

    Втори пресен пример. Пускам запитване по имейл за диван по поръчка към мебелна фирма. Една седмица никой не ми отговаря. Звъня на телефона (който открих случайно на доста зле скалъпения им сайт) и те ми казват, че имейла не го ползват изобщо. Както и да е. Поръчвам аз дивана и се започва – закъсняват с изработката (било нормално), транспорта не се включвал (когато съм поръчал се включвал, но сега момчето с буса е на почивка), накрая ми докарват диван с различни размери…

    И сега се питам – Кой е винавен на малкия и среден бизнес в България? Политиците ли? Или тези предприемачи сами се самоубиват – бавно и мъчително? Май, станаха много въпросите… И после като питам собствениците на МСП какви проблеми имат се започва – правителството убива бизнеса, единната сметка ни пречи, данъците са високи, няма субсидии за отглеждането на еднорози в Тетевен 🙂 и т.н.

  75. Станислав

    Г-н Василев, изложили сте страхотни ситуации, които всеки е срещал. Подобен случай имах с нета и им досаждах постоянно, бях решил да им изпратя имейл с оплакване, обаче оправиха нещата и сега съм доволен. Наистина в България има много некадърни предприемачи и винаги някой друг им е виновен. За щастие има и хора, които са наистина професионалисти и умеят да правят бизнес, тях ги препоръчвам на всеки познат.

  76. @Станислав – Разбира се, тези две случки са извадени от общия брои. Има и много предприемачи, които правят чудеса от храброст, само за да угодят на клиента и дано те се увеличават, защото това е изхода. Уличните протести за щяло и нещяло няма да доведат до нещо смислено.

    А, колкото до интернета вкъщи, вчера имаше и не се наложи да идва 4-та група от техници 🙂

  77. Коментарът беше изтрит, защото не беше на български и на кирилица. Моля, пишете на родния си език. Не държа да е без граматически грешки (защото и аз ги допускам), а просто да е на нормалния български език. Благодаря ви!

  78. Честно казано не разбрах какво предлагаш…Първо – огромна грешка допускаш с тия латински букви – обикновено първо това ме спира да ти прочета текста.Второто ,за което няма да си тормоза очите са и цифрите в изреченията.Третото – помъчих се все пак да дочета текста…Имаш идея и ни предлагаш услуга – 2 в 1…виж ти колко интересно, особено онова със слюнката дето протича.Да, особено важно е това, че има алуминиева дограма…а каква е тя – на „Вайс профил“ или „Дюк“?А кокошките с какво са хранени – фураж, ечемик, жито или каквото остане от предишните гости?Има баня и тоалетна – уау…Жалко, че сме повече от 6 човека и не можем да се възползваме…

    п.п.Съжалявам, за хапливия тон, но тези които четат тук ме знаят, че съм такъв.Такива постове ме изкарват от релси, опази боже от хората зад тях…

  79. Cvety, за разлика от Niki, аз не можах да дочета коментара ти. Може това да е новата кирилица, само че аз пиша на предишната и чета на нея. Ако има някакви граматически грешки ще ги преглътна, аз също допускам такива, но да се пише на български с латински букви…

    Доколкото прочетох, също не разбрах какво се предлага и какво му е уникалното и каква всъщност е идеята.

    Ще изтрия коментара ти. Ако го напишеш на български и на кирилица, ще ти отговоря и ще обсъдим идеята ти.

  80. Извинете за дискомфорта,който ви създадох с латиницата,просто на компютъра,с който разполагах,нямаше кирилица.Коментара на Niki е доста хаплив и високомерен,тона доста подигравателен.
    Предложението ми е за хора,които искат да опитат истинска храна,приготвена с любов и търпение,а не на конвейр.Да се почувстват така,че все едно са на гости на баба си.
    Предложението ми не се отнася за хора,които харесват сирене и кашкавал с палмова мазнина,пилешко месо от бройлери,хранени със смески с антибиотици,хормони и други отровни боклуци,от които на мъжете им порастват цици като на жени,а на жените – мустаци като на мъже.Не е за хора,които ядат тази храна в 5-звездни хотели с масажистки и други миски..
    Предложението ми е за хора,които искат да опитат нещо истинско – от сърдечното „Добре дошли“ на баба Мария,до удоволствието сам да откъснеш марулка или домат от градината,а защо не праскова или кайсия? Зависи по кое вриме ще сте там.Да помогнете при избиването на мътеница от козе мляко,да настържете тиква/само ако желаете/ за домашно точен тиквеник.Да опитате баница с домашно сирене и яйца,“топена манджа “ от домати и печени чушки – от градината,разбира се.Може да дойдете само на обяд,може да останете за един уикенд – както пожелаете.Няма да се чувствате като на хотел,а като на гости.Това е селска къща,а не петзвезден хотел.Има 3 спални,с удобни легла и матраци и една баня с тоалетна и душ кабина.Гарантирам за чистотата на всичко,което ще ползват гостите – банята,бельото,храната,отношението.
    Нещо като селски туризъм,само че с гарантирано истинска храна.Лично на мен ми се е случвало в родопско село да ми дадат чай от пакетче, печена чушка от „Метро“,кисело мляко от „Данон“.А „свежото сирене“ беше черешката на тортата- не знам от какво беше направено.
    Лично аз с удоволствие бих посетила някое село ,да речем около Добрич.Бих опитала традиционна за онзи край храна.Както и за всички други кътчета на страната.
    Niki,ако все пак реша да реализирам идеятя си,ще те поканя лично да опиташ домашна кокошка с ориз и джоджан – ще я подушиш още от улицата.И тогава наистина ще разбереш за какво става дума.А може би знаеш, ако все пак имаш баба на село…
    Желая мир и любов на всички.

  81. Винаги имам много крайни послания,методи и стил на работа.Може би това ме отличава от останалите…не знам…
    Истината е, че се дразня от хора, които не знаят къде са.
    Тук аз съм „лошото ченге“, Бате ти Тони – доброто ченге :)))
    Cvety, ти къде витаеш? Искам да ти припомня, че ти започна с идея,от която изведнъж се получи усуга, а сега е вече и предложение.Интересното е , че всичко това завършва пак с идея.В края на краищата всичко завършва добре – с лична покана към мен.ОК – аз пък обещавам да дойда , наистина!
    Нямам за съжаление баба на село.Но помня храната от онова време.Знам за какво става дума,защото отскачам от време на време до такива местенца. Обичам да си глезя душицата.
    Навлече си моя кръстосан огън, заради безобразното ти писание – първо латиницата, второ абсолютния хаос от мисли и чувства(хранително-вкусови),трето – това опит за реклама ли беше?…Дори и да е било опит за реклама, няма значение – дразнещото за мен е начина ,по който ни го предлагаш – а той е…(ще цитирам, колкото мога)….“Имам идея за бизнес…предлагам ви тази услуга… моето предложение е….и ако все пак реша да реализрам идеята си“.Това бяха ключовите ти фрази( като изключим слюнката)В крайна сметка АЗ не разбрах имаш ли ги тия стаи, това ядене и тази баба? Мислиш да започнеш такъв бизнес – нещо като селски туризъм или вече си го направила? Вече го имаш и ни го казваш…но пък след това пишеш, че все още не си започнала, но имаш идея и все още ни си решила да я реализираш…?
    Аз те съветвам да си реализираш идеята, да си оправиш подредбата на мислите, което ще ти помогне да си подредиш бизнеса правилно.Съветвам те да помислиш и за други неща – не само за храната, тя е в основата ,но не е основното в цялата ти схема,помисли добре, както друго да предложиш на гостите си освен „кокошката с ориз и джоджан“(която и аз много обичам).

  82. Засега ще се откажа от тази идея.За нищо на света не бих подложила баба Мария – майката на моя съпруг – на арогантното отношение на новоизлюпения „хайлайф“.Ще запазя територията само за приятели.
    Ще се видим на 16 май в 14.00 в зала Тържествена на УНСС.

  83. Чудесно!
    Това вече е една добра идея!

  84. Бат'Жоро

    Нека и аз да кажа ! При борд имаме ограничено количество пари на територията си .
    Няколко начина да се влеят свежи пари в икономиката и от там да се вдигне покупателната способност
    Единия начин е разбира се чужди инвестиции, другия начин е различни програми -например млад фермер
    Износ на някаква стока също вкарва свежи пари
    Като човек преминал през няколко бизнеса с различна големина и различна успеваемост стигнах до извода че наи-печелившия бизнес е да си във властта
    Нека обаче да ви кажа елементарен бизнес модел коитоможе да се окаже доста печеливш , но за съжаление отдавна зает вероятно
    Вземате под наем 5 тоалетни на Слъчев бряг (следва ли голям смях?) значи 5 обекта със средна посещаемост да кажем около 200 човека за работно време от около 14 часа ,всеки които е ходил на Сл.бряг знае върволика от хора и броиката струва ми се е съвсем реална
    Значи 200 души по левче =200 лева по 5 обекта =1000 лв
    Махаме от сметката голяма част от месец Маи и Септември и оставяме трите сезонни месеца …или горе – долу 100 дни по 1000лв = 100 000 лв …или с други думи парите не миришат
    Замислете се колко средно големи компании с квалифцирани кадри работят целогодишно за да изкарат такава чиста печалба и сравнете труд, разходи и време със миризливия бизнес
    Бат’Жоро Ви желае успех във всяко начинание и разбира се много късмет !

  85. Статията ви е страхотна и точно в този момент ще ми свърши чудесна работа понеже планувам да започнем с малък бизнес след което да го развием и да започнем и друг и така да видим с кое най добре ще се справим, като разбира се трябва да се дава максимума, а не просто колкото да замажем положението.Тук ми допадна идеята за сватбената агенция която предлага абсолютно всичко и според мен доста улеснява младоженците и роднините, след като само ще си седят и избират всичко за този прекрасен миг.Продължавайте да ни пишете!Но за всичко си трябва пари и ако не разполагаме с голяма сума по добре да започнем с малка инвестиция за да нямаме големи загуби евентуално.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *