Мотивацията за започване на собствен бизнес обикновено са следствие от три житейски ситуации. Първата е неудовлетвореност от заплащането и възможностите за развитие на работното място. Втората е липса на работа и невъзможност да се намери такава. И третата е като естествена стъпка след завършване на училище или университет. И докато при първите две ситуации бизнеса е алтернатива и начин за подобряване на материалното състояние, то третата е целенасочен избор.

Идеята за създаване на собствена фирма е доста привлекателна за българите, като най-запалени са младите хора. При тях желанието да създадат и развият нещо свое е най-силно. С нарастването на възрастта, оценката на възможностите и намеренията става по-реалистична и вследствие на това делът на потенциалните предприемачи намалява драстично. Другата причина за намаляване на желанието за стартиране на собствен бизнес при увеличаването на възрастта е нарастването на дохода и страха, че няма да може да се поддържа същия жизнен стандарт, ако се откажат от този източник на доходи. Не знам дали стана ясно, но е по-лесно да се откажеш от 300 лева заплата, отколкото от 1,500 лева.

Пред всеки работоспособен човек, независимо от неговата възраст има две алтернативи: да бъде наемен работник или да притежава собствен бизнес. Този избор е съдбоносен, защото променя коренно начина на живот.

Наемния работник, дори да е мениджър, продава своята „работна сила”, срещу което получава заплата, социални и здравни осигуровки и евентуално бонуси (ако е рекъл Господ и CEO-то 🙂 ). Срещу това наемникът (как звучи само) е на разположение на своя работодател през работно и често извън работно време, подчинява се на неговата воля, издава поставените му задачи и е отговорен за тяхното изпълнение.

Доходите на наемните служители зависят най-вече от търсенето и предлагането на работна сила на пазара, както и от някои регулации наложени от държавата. Като правило по-високо възнаграждение получават хората с по-високо образование, заемащи по-високи или дефицитни длъжности и тези, които упражняват тежка или нездравословна дейност.

Друга характеристика е, че наемните работници плащат дължимите данъци и осигуровки едновременно с получаването на заплатата, докато собствениците на фирми плащат тези разходи след приключването на годината и формирането на крайния резултат от дейността (печалба или загуба).

В България на наемния труд се гледа като един вид робство и своеобразно насилие над личността, която няма друг избор, освен да работи за „чорбаджии” и „новоизлюпени бизнесмени”. Както знаете, това е следствие на историческото ни развитие. Само в България хора, които не са успели да се реализират ритат гумите на скъпата кола на съседа с думите „Мошеник, забогатя с кражби!”. Тъжно, но е истина. Малко по на запад хората уважават богатите, защото знаят, че с техните големи данъци те изграждат инфраструктура, училища, болници и други.

Разбира се, за това има и други причини, не само исторически. Една от тях е, че цената на труда в България е изключително ниска и то не като абсолютна сума (че у нас са най-ниските заплати, това и децата го знаят), а като процент от оперативните разходи на фирмите. У нас само 25% от разходите отиват за заплати на работниците и служителите. За сравнение, средния процент в ЕС е 41%, а в САЩ – 53%.

На другия полюс е собствения бизнес. Той е привлекателен, защото дава пълна свобода на личността, възможност да взима самостоятелни решения, да прави това, което иска и да печели за себе си. Но, не всеки има възможност и възможности за стартиране на собствен бизнес, като причините и препятствията са много (от липса на пари до липса на пазар).

Друго препятствие за стартирането на собствен бизнес е липсата на информация и примери от успешни предприемачи. Този сайт, както и много други се опитват да запълнят тази празнина.

И третата възможност за разгръщане на собствената инициатива е фирменото предприемачество. Напоследък, във все повече компании (особено в IT сектора) то се насърчава. Но какво, всъщност, представлява то? Фирменото предприемачество е когато се дава възможност на служителите в дадена компания да работят по собствени проекти. В идеалния случай те имат относителна свобода да взимат решения за развитието на проекта. Възнаграждението им също зависи от успеха на техния проект. Ако той се провали, тези служители няма да получат допълнителен бонус или ще им „отрежат” от заплатата. Ако проекта се окаже успешен, освен фирмата, ще спечелят и неговите създатели.

В големите компании, дори в България, повечето служители имат възможност да се включат в различни проекти и работни групи. Те стават owner-и (собственици) на този проект и се грижат за неговото развитие. Годишната им оценка, а от там и бонуса им, завити от тези проекти. Няма да давам конкретни данни, но по един такъв проект се създаде продукт, който сега се предлага от компанията и е много успешен.

В една от следващите статии ще напиша за различните начини за финансиране на собствения бизнес.

Тази статия е част от поредицата “Стартиране на собствен бизнес”, в която съм се опитал да представя всички стъпки, през които трябва да премине всеки предприемач, който е решил да започне собствен бизнес. Постарал съм се информацията да е поднесена максимално достъпно и с доста практически примери, които илюстрират съответните стъпки.

Тази поредица не може да замести изцяло образованието и курсовете в тази сфера, но ще ви помогне на тези от вас, които нямат необходимото време и пари да инвестират в такова образование.

Ако имате предложения за нови статии от поредицата или забележки и коментари към вече публикуваните, може да ми пишете на BatTony@battony.com