Докато успехът, щастието и личната удовлетвореност трудно могат да се измерят по обективни критерии, то за доходността от нашите инвестиции има ясна скала. През последните две седмици се срещнах с няколко човека, които са постигнали между 3 и 5% годишна доходност от техните вложения, и въпросът им беше защо е толкова ниска и как да я повишат. Тази статия е за тях и за всички вас, които искате да реализирате по-висока възвращаемост от вашите инвестиции през 2018 година.
Първо, трябва да си отговорим на кой пазар сме ние и тогава да търсим средната доходност за него. Ако говорим за българския пазар на акции, то сравнително коректен измерител е индексът SOFIX, който отразява движението на 15-те най-големи компании на Българска фондова борса. За 2017 година повишението, което реализира той беше 15.5%. Ако сме направили доходност около или над тази, значи сме се справили добре и не сме изостанали от пазара. Ако сме се фокусирали на американския пазар, може да вземем за сравнителен показател широкия индекс S&P 500, който се повиши с близо 18% за миналата година.
Какъв бенчмарк да ползваме, ако имаме дялове от взаимен фонд, който е инвестирал в много активи и на много пазари?
Този въпрос вече някой си го е задал и има регулация в ЕС, която изисква всеки взаимен фонд да измерва своите резултати спрямо показател, който е одобрен от финансовите регулатори. Има и фондове, които имат толкова уникална стратегия и инвестират н екзотични активи, че нямат индекс, с който да се сравняват. Не препоръчвам да влагате парите си в тях, защото те се доближават до хедж фондовете, които са много рискови, а в същото време не могат да реализират по-висока доходност от пазарната (за справка вижте облога на Уорън Бъфет).
Има и фирми, които са се специализирали в измерването на различни пазари и сектори. Една от тях е Морган Стенли и на техния сайт може да открием доста индекси, с които да сравним нашата доходност.
След като вече знаем каква е пазарна доходност и каква е била тя за миналата година, една от основните причини да не я постигаме е много проста – не сме били на „пазара“. Ако се питате „Как така?“, ще ви дам един пример. В началото на 2017 година сме си купили дялове от взаимен фонд, който инвестира главно на американския капиталов пазар и използва за бенчмарк S&P 500. След 12 месеца индексът се е повишил с 18%, а нашият фонд – само с 6%.
Част от разликата ще дойде от таксите на фонда и от това, че част от средствата в него не са инвестирани, а се държат в брой, за да може да се посрещнат плащанията към хората, които си продават дяловете в него. По тези причини може да се получи разлика в доходността от 2-3%, но не и 12% за една година. И тук идва основният недостатък (както и предимство в същото време) на активното управление на инвестиции – решенията, които взима портфолио мениджъра.
В стремежа си да показва дейност и да се събират такси и комисионни, понякога тези професионалисти се увличат и търгуват прекалено често. Ще дам пак пример, за да стане още по-ясно. Ние сме избрали даден фонд, защото той е инвестирал в компании като Amazon, Apple и Microsoft. След два месеца, портфолио мениджърът продава техните акции и купува на други фирми. След още три месеца, той отново купува дялове от същите тези 3 компании. На теория, ние пак сме инвестирали индиректно в тях, но на практика сме загубили доходността, която те са направили за периода, в който те не са били част от нашето портфолио.
Така, в края на годината индексът (който е на пазара през 100% от времето) е направил 18%, а ние само 6%. Решението е просто – част от портфейла ни да е на пазара, т.е. да имаме в него ETF-и, които следят някой от популярните пазарни индекси. Ако за чуждестранните пазари таксите и минималните суми са по-високи, то за българския пазар, те са напълно достъпни. В скоро време ще може да си купим ETF-и и от много други европейски борси при същите условия.
Да разпределим яйцата си в различни кошници е една от най-добрите стратегии, които ни позволяват да намалим значително риска. В същото време, ако прекалим и изберем много инвестиции, то нашата доходност ще намалее и ще се отдалечи от пазарната. Причините са таксите и разходите за закупуването и управлението на всеки актив, както и различните фази от жизнения им цикъл, на който се намират. С тази прекалена диверсификация просто ще намалим риска многократно, но в същото време и доходността ще спадне. Причината е пряката връзка между риск и доходност, която е винаги в сила. Ако сме начинаещи инвеститори, нека изберем не повече от 3 до 5 инвестиции, които може да следим и да не се разпиляваме излишно.
Прекалената концентрация също води до по-ниска доходност от пазарната. Ако вместо 500 американски компании, сме избрали 10 от тях, то вариантите са основно два – или ще направим много висока печалба, ако сме избрали тези с най-висока доходност, или ще сме на загуба (или малка печалба), ако прогнозите ни са се оказали грешни. Отново действа закона да пряката връзка между риск и доходност – рискът е много висок и възвращаемостта може също да е огромна, или много ниска, като това зависи от нашите умения за прогнозиране на пазара.
Това е една от основните причини дългосрочната ни доходност да е по-ниска от пазарната. Толкова сме се фокусирали към т.нар. „пасивни доходи“, че не смеем да погледнем инвестициите си, за да не развалим магията и да се окаже, че тези доходи не са съвсем пасивни. Аз не говоря за това да гледаме всеки ден как се движат цените на нашите активи и какво се случва с тях, но поне веднъж на месец може да отделим един час за тази дейност.
Когато го направим, може да се окаже, че инвестициите ни вече не са с толкова голям потенциал, колкото сме си мислили преди време при покупката. Възможно е да са настъпили събития, които да повлияят на бъдещото им поскъпване. Мога да ви дам веднага такъв пример. След Brexit, беше задължително да си прегледаме инвестициите и да решим какво да правим с тях. Аз ги продадох и не сгреших. Икономиката на Великобритания (ако скоро не станем свидетели на някакъв вътрешен exit) може и да се възстанови, но след новината за напускането на ЕС, перспективите не изглеждаха толкова розови. Друго събитие, което повлия на решенията ми е избирането на Тръмп за президент на САЩ. Може и да е доста спорно неговото управление, но прави реални стъпки за развитието на американската икономика и стабилността на компаниите в нея. Избирането на Макрон във Франция и последващите му действия ме накараха да инвестирам повече в тази страна, която се превръща в двигател на ЕС след проблемите с избора на нова правителство в Германия.
Мога да продължавам с примерите, но вече разбрахте каква е идеята. Аз не съм оракул и не мога да предсказвам събитията, но чета доста за икономика и финанси, купувам си редовно списания като Мениджър и Forbes, гледам телевизии като Bloomberg, както и доста сайтове на тази тема. Това ми помага да взимам инвестиционните ми решения. Не всички са правилни и печеливши, разбира се, но дори при неуспех, знам защо се е стигнало до тази ситуация и как да реагирам при подобна в бъдеще.
Не съм привърженик на паниката и продажбата на инвестиции при всяка мини-криза, но има събития, които засягат цели региони (веднага се сещам за войната в Украйна) и това се отразява върху доходността и възможностите за печалба от нашите активи. Ако отделяме поне по няколко часа на месец, за да правим анализ на събитията и как те ще се отразят върху инвестициите ни, ще увеличим шансовете си за добра доходност от тях.
Не веднъж съм обръщал внимание за това как взимаме решения, свързани с нашите пари и инвестиции. Те до голяма степен ще определят бъдещето ни и качеството на нашия живот. Бихте ли оставили друг да взема тези решения? Аз не бих. Ние си мислим, че получаваме цялата информация, когато инвестираме нашите пари в различни продукти, но не винаги е така. Едни и същи факти могат да се представят по различен начин, в зависимост от интереса на този, който ги споделя. Като прибавим към това и личното мнение, предположения, продажбени тактики и други неща, се оказва, че ние поверяваме бъдещето си на хора, които защитават техните собствени интереси и ни продават продукти, от които ще спечелят те. Дали ние ще спечелим от тях? Евентуално, при късмет, да чукнем на дърво, хубаво би било и т.н.
Не се ли замисляте защо продавачът ни предлага точно определен продукт, а не някой, който изглежда по-добър и на по-добра цена. В някои случаи е очевидно – той е на комисионна и ни продава по-скъпия продукт. Друг път ни убеждава, че точно определена инвестиция е за нас. Тъй като имам доста приятели и познати във финансовите компании, ги разпитвам защо точно този продукт го предлагат на всичките си клиенти, и те ми казват, че в момента той е „на промоция“ и служителите имат таргети за продажби. Целта е мениджмънта на компанията да вземе големия бонус, който е обещан от фирмата-майка в чужбина, а тези, които продадат по 20 бройки ще има награда от 50 лева.
И аз съм участвал в такива „схеми“ и не се гордея с това. Колкото и да ме убеждават някои, когато работиш на комисионна, ти имаш интерес да го продадеш на всяка цена, и това е напълно нормално, ако продаваш обувки или козметика. При инвестициите и останалите финансови продукти, трябва да има малко повече морал, а клиентите да са по-внимателни.
И така, ако искаме да реализираме по-висока доходност и да вземем обективно решение за нашите пари и бъдеще, нека потърсим независим от компанията-продавач човек с познания в тази материя, за да ни ориентира в материята. Със сигурност, имаме поне един такъв приятел или познат.
Ако приложите тези съвети, шансът да инвестирате по-разумно и да увеличите богатството си се увеличават. Аз не съм ги преписал от някой западен финансов гуру, а съм изпитал върху себе си и те са работили за мен.
Успех през 2018 година и нека финансовата сила бъде с вас!
7 Comments
“В скоро време ще може да си купим ETF-и и от много други европейски борси при същите условия.”
Може ли малко повече информация какво имаш в предвид?
Николай,
Ето малко повече информация – http://www.expat.bg/bg/passive-funds
Стойне ” Ние си мислим, че получаваме цялата информация, когато инвестираме нашите пари в различни продукти, но не винаги е така. Едни и същи факти могат да се представят по различен начин, в зависимост от интереса на този, който ги споделя. Като прибавим към това и личното мнение, предположения, продажбени тактики и други неща, се оказва, че ние поверяваме бъдещето си на хора, които защитават техните собствени интереси и ни продават продукти, от които ще спечелят те. Дали ние ще спечелим от тях? Евентуално, при късмет, да чукнем на дърво, хубаво би било и т.н.
Не се ли замисляте защо продавачът ни предлага точно определен продукт, а не някой, който изглежда по-добър и на по-добра цена. В някои случаи е очевидно – той е на комисионна и ни продава по-скъпия продукт. Друг път ни убеждава, че точно определена инвестиция е за нас. Тъй като имам доста приятели и познати във финансовите компании, ги разпитвам защо точно този продукт го предлагат на всичките си клиенти, и те ми казват, че в момента той е „на промоция“ и служителите имат таргети за продажби. Целта е мениджмънта на компанията да вземе големия бонус, който е обещан от фирмата-майка в чужбина, а тези, които продадат по 20 бройки ще има награда от 50 лева.”
Това не важи ли в малка или голяма степен и за независимите консултанти?
Как мога да бъда сигурен, че те са напълно обективни с мен и не представят фактите обективно, а пречупени през своя интерес?
Най-доброто според мен е ти лично да се образоваш за да си наясно как действат нещата и вземаш правилните решения.
Защото консултанта (зависим или независим) само дава мнение дали е обективно или субективно няма значение, но решенията за твоите пари
трябва да ги вземеш ли лично, съответно и последствията от тях добри или лоши също са лично твои.
Не съм ползвал консултант за каквото и да е, но според не може да се каже, че консултантите които работят за друг преследват изцяло на 100% интереса на фирмата за която работят в вреда на клиента, а независимите консултанти защитават винаги на 100% интересите клиента даже в случаи когато интересите на клиента и твоите интереси влизат в сблъсък. За мен мнението на консултанта независимо дали е независим или не е само насока за действие, а не мнение на което задължително да се довериш на 100%.
Г-н Иванов,
Напълно съм съгласен с Вас – решенията си ги вземаме ние и си носим отговорност за това. При двата типа консултанти има фундаментална разлика – при тези на комисионна, плащането е от страна на финансовата компания, и техния интерес е в полза на тази компания, а след това и техния личен интерес. Това е факт. Има посредници, които са добри и съвестно си вършат работата, но този конфликт го има. Независимите финансови консултанти получават възнаграждението си директно от клиента и защитават неговите интереси, а след това своите. Тъй като няма да получат нищо от компанията, чиито продукти ще закупи клиента, двата интереса съвпадат.
Също така, не е задължително да се ползват консултанти. Ако имате знания и опит в дадена сфера, може да се справите и сами.
Аз предпочитам да работя с професионалисти и затова не си ремонтирам сам колата, не си правя пломби сам, не купувам и продавам имоти сам, и не си водя счетоводството сам. Съгласен съм, че трябва да имаме някакво понятие от нещата, но не може на 100% да научим материята в дадена сфера. Прекалено скъпо ще излезе като време и пари. Ако говорим за консултации, аз давам много пари за такива. Предпочитам да дам 500 или 1,000 лева, за да получа опита и знанията на някой експерт, който е имал хиляди казуси и е учил години.
Стойне да видим дали съм разбрал правилно. Консултанта който работи за компания колкото и да е добър и съвестен
трябва да мисли за интересите на компанията тъй като тя му плаща. Интересите на компанията и клиента обаче често се
разминават. Независимите консултанти не работят за компания, а за себе си, следователно те са заинтересувани да защитават твоя интерес
защото ако не го направят, ти няма да работиш с тях, иначе казано те зависят само от теб, а не от компания.
Услугите на консултантът не са задължителни, но са препоръчителни, защото няма как човек да разбира която и да е сфера на 100%.
Ти примерно може да си добър в продаването на имоти, но да нямаш много добри познания например по право.
Все пак искам да уточня, че и консултантите не знаят своята материя на 100%, затова те се учат непрекъснато.
Освен това колкото и казуси да е решил и колкото и да е учил винаги може да сгреши, така че и на него не може да се вярва на 100%.
Като цяло съм съгласен с вас.
Ivanov,
Да, правилно сте разбрали. Консултантите са учат непрекъснато и не знаят всичко. Като служител, можех да се скрия зад компанията или да пренасоча клиента към друг колега, сега стоя с името си зад това, което правя.
Много сте прави за консултант и независим консултант, защото таргет-а от компанията и шефа който те гони за този таргет – “изкривяват ролята на правилна преценка за клиента, също така и коректно консултиране за продукт – потребност.”
Когато зависи всичко от теб и отговорността е изцяло наша :
– ТОГАВА СЪВЕТИТЕ СА НАИСТИНА СТОЙНОСТНИ И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОВОЛНИ КЛИЕНТИ ИДВАТ ЗАРАДИ ТЯХ.