Какво искаш да постигнеш в живота си? Забързани в динамичното ни ежедневие не си даваме дори 5 минути на спокойствие, за да си отговорим на този прост, но много важен, въпрос.
Искаме да спечелим няколко милиона от тотото. Искаме да сме финансово свободни. Искаме да имаме яхта…
Това са просто мечти, за които разчитаме на Съдбата да ни ги даде на поднос.
Ние сме си ги заслужили – работим много, грижовни родители сме, пуснали сме няколко sms-а за „Българската Коледа” и изобщо сме добри хора.
Хубавите неща трябва да се случват на добрите хора, а не само на мафиотите и политиците, нали?
Ще ви кажа защо. Представете си, че мечтата ви е да намерите гърне с жълтици, скрито в дънера на голямо дърво в гъста гора. Не знаете къде е то, не знаете как да стигнете до него, не знаете дали изобщо е в тази гора.
Мястото толкова много ви харесва, че решавате да си направите къщичка и да заживеете там. Ловите риба в близката река и събирате гъби. Сещате се само от време на време за гърнето.
И ако съвсем случайно, някой ден не видите голямо дърво и не решите да проверите дали в дънера му има нещо, мечтата ви ще си остане само мечта.
Трябва да дадем крака на мечтата ни и посока. Това са целите. Те ни движат напред. Те са това, което искаме.
А всеки иска нещо – от храна до огромно богатство. Винаги се движим от сегашното ни състояние към желаното. Когато поискаме нещо ново, вече пътуваме към следващата ни цел.
Крайните отговарят на въпроса „Какво искам?” (да съм финансово свободен, да стигна до Варна, да си купя скъпа кола и т.н.). Това е крайната точка на нашето пътуване.
Оперативните отговарят на въпроса „Как да стигна до там?”. Пътуването може да е с кола, влак или самолет. Може да е за 5 дни, а може и да е за цял месец. Може да е удобно, но може и да е пълно с ограничения.
Много често хората се фиксират върху крайната цел и не обръщат внимание на пътя до нея и когато накрая пристигнат до нея, не се чувстват удовлетворени, защото са пропуснали да се наслаждават на самото пътуване.
За мен, няма правилни или грешни неща, а само работещи и неработещи. Принципите при определянето на цели, които ще ви споделя, работят за мен и сигурно ще работят и за вас, но не ми се доверявайте, а ги пробвайте, нищо не губите.
Живеем в едно глобално село и имаме достъп до огромен обем с информация. Непрекъснато сме заливани с реклами, които ни казват какво искаме. Благодарение на социалните мрежи вече знаем кой приятел какво си е купил и къде е ходил.
Всичко това води до загуба на нашата идентичност. Много често искаме това, което искат другите и не се замисляме какво искаме самите ние.
Ще ви дам пример. Много от богатите хора на планетата имат яхти и си ги мерят от време на време. Аз си мислех, че когато стана милионер, трябва задължително да си купя яхта.
По-късно осъзнах, че това не е моята цел и тя няма да ме направи щастлив. Аз не обичам особено водата и пътуването по вода.
Това е един много важен въпрос, който често пропускаме да си зададем. Ако целта е да си купя определена марка и модел автомобил е лесно, но ако е „Искам да съм успешен предприемач”, „Искам да отслабна” или „Искам да подобря презентационните си умения”, как ще разберете, че сте я постигнали?
На първо място, целта трябва да е специфична (пак този SMART модел, няма как), след това да е постижима.
Да вземем една от целите ми – индексът на телесната ми маса да е 24 (сега е малко повече). Специфична е и си мисля, че е постижима, но как да разбера дали съм я постигнал.
Очевидно не мога да стана по-висок, така че трябва да отслабна. Трябва ми нещо, с което да измервам намаляването на теглото си, т.е. кантар. Така ще знам дали здравословното хранене и тренировките дават резултат. Когато стана 76 килограма, ще постигна целта си.
И на вас ви трябват подобни междинни „контроли”, с които да разберете дали се движите в правилната посока и кога сте постигнали целта си.
Ако целта ви е да сте успешни в работа си, намерете си „кантар” за измерване на успеха. Това може да е годишна оценка на прекия ви ръководител, положителната обратна връзка от поне 5 клиента, продажбите ви за предишната година и т.н.
Мечтите, както и целите, са лични. Няма двама души на света с едни и същи желания. Пътя до тях и постигането им, обаче, се отразява на хората около нас.
В най-добрия случай, когато определите целта си, кажете я на близките си. Освен че споделянето ще ви даде допълнителна мотивация, ще разберете дали целта ви няма да ги засегне по някакъв начин.
Ще ви дам пример. Ако живеете в Пазарджик и целта ви е да си купите апартамент във Варна и да работите там, желанието на половинката ви може да е да се преместите в София и да се получи конфликт. А как ще се отрази вашата цел на приятелите ви? На родителите ви? На децата ви?
Не казвам да се съобразявате с всички, но поне си задайте този въпрос.
От коучинга знам, че всеки от нас разполага с необходимите му ресурси, за да постига целите си. Просто трябва да ги намери.
Какви могат да са тези ресурси?
Това могат да са пари, време, хора, ролеви модели, лични качества и други. Вземете лист хартия и начертайте една вертикална линия по средата. От ляво напишете ресурсите, с които разполагате, за да постигнете целта си, а в дясната – тези, които още не притежавате.
Браво! Вие направихте първата крачка към постигането на вашите цели.
Дори от дясно да са повече неща, не се отчайвайте. Просто пътят до целта ще е по-дълъг и по-труден.
За съжаление или не, ние живеем в материален свят и повечето от целите ни имат финансово измерение, т.е. те са финансови цели. Върху тях ще се фокусираме от тук нататък.
И така, обърнете листа хартия от преди малко и започнете да записвате целите си. Не се ограничавайте и не ги мислете много.
Колко написахте? 5 цели? 10 цели или повече?
Сега ще ви дам един инструмент, с които да внесете малко ред в целите си и да поставите началото на вашия финансов план.
В таблицата има колона с типа на целите. Краткосрочните цели са до 1 година, средносрочните – от 1 до 5 години и дългосрочните са над 5 години. Приоритет означава да подредите целите си по важност, като започнете от № 1.
Когато бяхме малки казвахме, че който предлага – той залага, затова ще започна пръв. Ето и моите цели:
Аз ще работя, докогато физически мога, но целта ми е да не се налага да го правя на 55 годишна възраст, т.е. след 20 години (а ако нещата се развият добре и след 15 години).
Изчислил съм, че ще са ми нужни около 2,800 лева на месец пасивни доходи, които да получавам в продължение на 20 години, т.е. от 55 до 75, колкото е средната продължителност на живота за мъжете.
В момента живеем апартамент и започва да ни отеснява с всичките играчки на малката принцеса. Средносрочна цел ни е до 5 години да си купим къща в Перник или околните села като Драгичево, Кладница или Рударци.
Разходите за закупуването, ремонта и обзавеждането ще са около 100,000 лева, които ще финансираме на 100% със собствени средства + продажбата на сегашния ни апартамент.
Кръстили сме така целта ни да дадем 60,000 лева сегашни пари на дъщеря ни, когато навърши 18 години, т.е. след около 16 години. Сумата не е случайна, а е на база проучване, което правих за клиент.
Тези средства са достатъчни, за да покрият разходите за качествено обучение в чужбина (без Великобритания), като студента работи определен брой часове на седмица, съгласно законодателството.
Не е задължително парите да отидат за образование. Може да ги даде за каквото прецени. Ако сме я възпитали добре, те ще отидат за обучение, а ако не – за ядене и пиене.
Това са основните ни цели. Има и други, като смяна на моята кола, курс по НЛП, нов лаптоп и застраховки, но те са текущи и приоритетът им е по-нисък.
Сега сте вие.
Споделете вашите цели, както и тяхната цена, срок и приоритет като коментар под статията.
8 Comments
2,800 лева на месец пасивни доходи, които да получавам в продължение на 20 години, т.е. от 55 до 75
При условие, че е пасивен доход, не може ли да си остане во век и веков такъв пасивен доход и за следващите поколения, а не за 20 години?
Основният въпрос е как да се сдобием с въпросният пасивен доход и никъде нищо не се споменава, като варианти!
Пеца, какво е пасивен доход за теб? Аз не нам актив, който да ти носи вечен доход. Най-дълготрайни са инвестициите в имоти и/или земя, но и те си имат ограничения. Другото, което знам като сравнително дълготраен пасивен доход са авторските права, патентите и търговските марки. Те също си имат “срок на годност” и след като изтече всеки може да ги ползва без да получаваш приходи от тях.
Как да се сдобием с пасивен доход? В сайта има 581 статии, като 99% от тях са за различни видове инвестиции – и тук ако няма, не знам къде има.
След прочита на тази статия установих, че трябва малко по-задълбочено да помисля за моите цели, които май всъщност са по-скоро мечти. Искам да имам семейство, хубава къща, да мога да пътувам по света, собствен моден бизнес, да оставя нещо след себе си и т.н.. Това са моите настоящи идеи.
Мариала, благодаря ти, че сподели за твоите мечти и цели. Не приемай това, което съм написал за абсолютната истина. Ако нещо друго работи при теб, продължавай да го правиш. При мен работи да седна, да си напиша целите, да сметна “колко струват” и да направя план за постигането им.
Това, което изпусках в началото беше самото пътуване. Бях много вманиачен в постигането на цели и си мислех, че те ще ми донесат щастието и спокойствието, което търсех. Не беше така. Сега търся освен външните белези за успех, и това да живея в хармония със себе си.
Здравейте, в крайна сметка човек няма само нужда от пари, а и от голяма доза спокойствие! Заобиколени сме от хора, които ежедневно се събуждат с идеята как да изкарат пари за по-добър живот!
На кратко ще кажа няколко неща за себе си и до какви изводи съм стигнал:
Преди няколко години спечелихме зелена карта за САЩ, но в крайна сметка останахме в България! Първото, което направих беше да сменя работата си, доходът ми е същият, но е в пъти по-спокойна от предишната! Имам малко собствено жилище и масов лек автомобил, без кредити на гърба ми! Имам много цели, които съм си поставил и искам да постигна, но не са на всяка цена! Оказва се, че свободното време за семейството и здравето са най-ценното в живота!
Задавали ли сте си въпроса “Защо ни е повече, когато имаме всичко”?
P.S. Днес пресичайки улицата и отивайки на работа пред мен мина една дама с “Хамър”, който издаваше респектиращ звук! Първата мисъл, която премина през главата ми беше, че тази жена буквално си изгаря парите в горивото за този автомобил!!!
Много интересно. Моите цели много приличат на вашите.
1. Искам да постигна финансова независимост чрез нещата, които ми харесва да правя, а не това, което работя в момента.
2. Искам да научва всичко за инвестирането, защото ми е интересно, но ми е пълна мъгла откъде да започна да уча.
3. Имам ипотечен заем, който искам да изплатя максимално бързо, за да освободя повече ресурси за инвестиране и може би малко и за спестяване.
4. Точно на 55 години искам и аз да съм приключила с всякаква работа и да освободя живота си за спокоен живот, пътешествия, книги и т.н.
5. Имам книжка, но никога не стигам до там да си купя кола, защото не определям тази покупка като инвестиция, ако е за личния ми живот, и все още не мога да оправдая такъв разход пред съвестта си. 🙂
Чудесно! Много ми харесват Вашите статии и с удоволствие ги чета. Само тази вечер прочетох сигурно 5.
Моята главна цел е да постигна тази така мечтана Финансова свобода, за която всички говорим и да не се налага да работим след една определена възраст, тъй като и самите ние няма да бъдем особено трудоспособни (или поне така смятам). Разбира се, като всеки нормален човек искам да създам семейство и да живеем добре – да имаме възможност да пътуваме и да изследваме различните култури по света. Той е толкова необятен и също толкова интересен и красив. Проблемът е, че от толкова много информация човек се обърква и трудно се намира качествена информация. Също така съм съгласен, че рекламите, които ни преследват, а вече и хората (т.нар. Head hunters) станаха прекалено много, в резултат на което забравяме какво наистина обичаме и искаме да правим.
Често чувам цели от вида “на ХХ години искам да имам пасивен доход в размер на YYYY, за да не работя и да се отдам на почивка и пътешествия”.
И нещо ме човърка в тази постановка, че не е наред. Защото това което чувам е “Не харесвам работата си, искам възможно по-скоро да спра да я върша, и/или не вярвам, че на ХХ години ще съм достатъчно здрав и силен за да продължавам да я върша”.
Къде е проблема в това? Нали не всеки си харесва работата?
За да успееш в нещо, включително и за да изкарваш добри пари от него трябва да го правиш с удоволствие.
А ако нещо го правиш с удоволствие защо ще искаш да го спреш след като станеш на XX години. Преди месец бях на концерт на Жан-Мишел Жар. Човека направи страхотно шоу, радваше ни всички и скачаше по сцената. После се замислихме и зачетохме. Този човек е на 68 години!!!! По всички правила би трябвало да е пенсионер, но изглеждаше в страхотна форма и се забавляваше с това което прави.
От друга страна бихте ли могли да изкарвате добри пари от нещо, което не харесвате и правите с усилие и на инат?
Сигурно в някои професии е възможно, но аз мисля че е малко вероятно. Защото трябва да сте над средното ниво и то доста, за да можете да заделяте необходимата ви сума и да инвестирате. А тази сума никак не е малка:
Нека приемем, че искате 1000 лева пасивен доход месечно и имате инвестиции, които ви носят 5% възвръщаемост (годишно). Това означава, че имате нужда от 240 000 лева за да постигнете целта си. Което означава да отделяте по 1000 лева месечно в следващите приблизително 20 години. А това означава да печелите с 1000 лева повече отколкото имате нужда за да живеете, което прави поне 1500 лева в малък град или село или поне 2000-2500 в София или по-голям град. Средната нетна работна заплата в страната е около 740 лева (950 брутно). Извод? Трябва да вземате поне двойно над средното, тоест да сте много добър в това, което правите.
Това не означава че е лошо да имате цел за пасивен доход след ХХ години. Напротив. Но за да го постигнете трябва да се научите да обичате това което работите. Дотолкова, че да не ви пука дали след ХХ години ще продължите да го работите или не. Защото дори да сте правили 20 години нещо, което ви носи пари но не сте щастливи с него, равносметката ще е – 20 нещастни години и сметка в банката.
Ако сте доволни и щастливи с работата си, но тя не ви носи толкова пари и все пак я вършите с желание, след 20 години в най-лошия случай ще сте живели 20 години щастливо, но без сметка в банката. Да в този случай ще ви се наложи да работите още 20 години до пенсия, но ще сте правили цял живот нещо което харесвате.