Всички сте чували, че времето е пари (и парите са време) и това наистина е така. Знаете ли колко време струват вашите обувки? Да приемем, че струват 70 лева, а вие работите за 800 лева на месец. Тогава вашите обувки струват точно 14 часа (800 лева / 160 работни часа на месец = 5 лева на час х 14 часа = 70 лева). Много или малко са 14 часа или почти два работни дни? Дали това са най-тежките ви дни от месеца или са от онази седмица, в която шефа беше в командировка?

Това, разбира се, е само един начин за да изчислите колко струва вашето време. Може свободното си време да го продавате по-скъпо. Ако в някоя събота сутрин ви се обади ваш познат и иска да му инсталирате Windows-а, вие сигурно ще му поискате повече от 5 лева на час, за които сте се договорили с вашия работодател, нали? Или може би самата работа е по-сложна и затова цената е по-висока? Но да приемем, че работната ви ставка е универсалния измерител в случая.

И така, времето е пари и един ваш час се равнява на 5 лева. Представете си сега, че времето ви е ограничено и всеки има брояч в тялото си, които отмерва колко време ти остава. Единствения начин, за да живееш по-дълго е като си купиш време (сюжета е от филма Дилъри на време). Не е ли подобна ситуацията в момента. Ако имаш спестени 4,800 лева, те ще ти осигурят 6 месеца (4,800 / 800 лева месечна заплата) свободно време (или живот, ако филмът се окаже пророчески).

Когато имате подобно разбиране за вашето свободно (а и не само) време, много по-отговорно ще го изразходвате, защото и то (както и парите) е изчерпаем и ограничен ресурс.

А може ли да си купим свободно време или да продадем нашето? Да приемем, че работите в нормална българска фирма и ви се полагат 20 дни платен отпуск на година, съгласно Кодекса на труда. Дали е много или малко, тук не говорим. Той ви е даден, за да може да се възстановите от тежкия и уморителен труд, които полагате ежедневно, ден след ден.

Представете си, обаче, че може да продадете част от тази отпуска и да получите за нея реални пари. Или да си купите още няколко дни към 20-те, които ви се полагат. Малко трудно осъществимо е, но все пак да помислим как би изглеждала една такава „борса” за почивни дни.

Ще пилеете ли времето си, ако то е на изчерпване?

На първо място, законодателството трябва да го позволява и работодателя да е съгласен с това. Най-лесно изглежда да се търгува време между хора с еднаква заплата. Така няма да има допълнителни разходи и за работодателя. Например, Иван и Митко получават по 1,300 лева и имат по 20 дни платен отпуск на година. На Иван, обаче, ще са му необходими не повече от 10 дни тази година, а и му трябват малко пари, за да погаси един стар дълг. Митко е планирал месец и половина почивка със семейството си и му трябват допълнителни 10 работни дни отпуск. Той си ги купува от Иван за 650 лева и готово. Работодателят също няма проблем – общия брой на почивните дни за двамата е 40.

Малко по-сложни стават нещата със служители на различни заплати. Да приемем, че на Митко не му стига още един ден за планираната почивка и той отива при Георги (заплата 650 лева), за да си го купи. Тъй като Георги получава два пъти по-ниска заплата, два от неговите дни ще се равняват на един за Митко и той ще получи 65 лева за неговите два дни. За работодателя, сметката се получава. Държавата също си получава осигуровките върху тези 65 лева.

Друг вариант за продажба на вашите почивни дни е замяната им с нещо по-ценно за вас, което предлага вашия работодател. Може, например, да размените един ден от вашия платен годишен отпуск за месечна карта за фитнес.

Ситуацията, която ви описах е само хипотетична и засега не е възможна в България (на други места по света вече се прилага). Идеята ми е да се замислите за вашето време, как го изразходвате, как може да го „продадете” или замените за нещо друго. Ако само си зададете въпроса „Какво би станало, ако…?”, аз съм постигнал целта си.

Приемам всякакви коментари, защо това е невъзможно или как може да се осъществи и какви ползи (или вреди) биха се породили.