Миналата седмица излезе статистика, че 96% от българите живеят в собствено жилище. В същото време, половината от жилищата се водят пренаселени, според европейските стандарти. Едва 4 на сто от българите живеят под наем, а обитателите на апартаменти и еднофамилни къщи в страната са разпределени почти по равно.

Данните от същото изследване показват, че в Швейцария само около 5 на сто от хората живеят в собствен дом, а близо 60 процента са наематели. Много нисък процент на хората, които имат собствен дом е регистриран още в Холандия, Исландия, Швеция и Дания – между 8 и 10 на сто. Средния процент за ЕС е около 50.

Данните не са изненадващи, особено за България. У нас, всеки живее в собствено жилище (или в това на родителите си или в краен случай в това на баба си), а както знаете недвижимите имоти са едни от най-големите активи на всеки човек, т.е. ние като нация сме богати. Всеки има актив, при това не малък. В действителност има леко разминаване със статистиката.

Ако апартамента, в който живееш е на баба ти, в собствено жилище ли живееш? Формално погледнато – не, но от друга страна, цялата рода е едно голямо семейство и всичко, което притежава е общо (като в доброто старо време). А процента на младите хора, които живеят при родителите си или при други роднини изобщо не е малък. У нас, на 35 години да живееш при родителите си е съвсем нормално. Също така, няма нищо неестествено, на тази възраст да не работиш, защото не ти трябват пари.

Родителите ти плащат сметките, те купуват храната (и я готвят), дават ти пари за кафе с приятели и за дрехи (а ако си съвсем тарикат, дори ти ги перат и гладят). Мила родна картинка. Ако мислите, че тези случаи са по-скоро изключение, лъжете се. Тези хора имат много оправдания – липса на работа, икономическа обстановка, високи лихви по ипотечните кредити и много други. На въпроса „Защо така?”, отговорът е „Защо не!”.

Друго разминаване, което виждам в тази статистика е факта, че обезлюдените жилища не са отчетени. Отидете в произволен малък град или село и ще видите колко празни апартаменти и къщи има там. Всеки „софиянец” („пловдивчанин” или „варненец”) е оставил по един такъв имот в родния си град, но не го продава, защото „не се знае какво може да стане, важното е да има!”.

Логично стигаме до следващия показател от данните на Евростат – в България 47% от жилищата са пренаселени. Това много добре кореспондира с горните разсъждения за голямото щастливо семейство, живеещо в едно (най-често наследствено) жилище. Не знам дали в тази статистика са влезли ромските фамилии. С тях, съвсем ще влошим този коефициент.

И последната цифра, която ми направи впечатление от изследването е процента на хората, които живеят под наем. Логично е, когато извадиш от общия брой на хората, тези със собствено жилище (96%), да получиш броя на хората под наем – 4%. На мен, обаче, тази цифра ми се струва прекалено ниска. В нея предполагам, че влизат само официалните договори за наем на ведомствени/държавни/общински жилища и тези на свободен наем, регистрирани в общината (т.е. доста незначителен процент). Няма какво друго да очакваме в най-бедната страна от ЕС, където укриването на данъци е национален спорт и имаме световни шампиони в тази дисциплина.

Но, това е само статистика. Какво ми говори тя на мен? Услугите, свързани с ремонт и поддръжка на жилищата ще стават все по-търсени. Дори сега магазините „Направи си сам” са доста оборотни. Функционалните мебели ще стават все по-прдпочитани, защото в едно жилище с три поколения обитатели, всяко пространство трябва да се оползотворява по максимално подходящ начин. Големите градове ще стават все по-пренаселени и тогава хората ще разширят малко периметъра на търсенето си. Градовете-сателити ще станат все по-привлекателни. Това, разбира се, е свързано най-вече с инфраструктурата и транспорта.

Какво говори тази статистика на вас?