Урок №4 Определяне и постигане на цели
Личен финансов консултант – настояще и бъдеще
05.12.2012
Урок №5 Как да се справим с дълговете си
28.01.2013Урок №4 Определяне и постигане на цели
След като научихме как да разберем къде отиват парите ни в Урок № 3 Месечни разходи, сега идва ред на следващия урок за лични финанси от онлайн курса „Пътят към финансовата свобода”. От него ще разберете как правилно да определите вашите цели и какво трябва да направите, за да ги постигнете.
Досега съм питал много хора какви са техните краткосрочни и дългосрочни цели. Получавал съм и смислени отговори, но повечето са се изчерпвали с „Не знам. Може би да стана богат”. Това показва, че в забързаното ежедневие и стреса, на които са подложени, хората не се спират дори за миг, за да помислят какво искат да направят с живота си и къде искат да стигнат. В този урок ще се опитам да ви помогна да си отговорите на тези въпроси.
Преди да преминем към това как се определят и постигат различни цели, нека поговорим за вашето определение за „богатство” и отношението ви към парите. Няма да се учудите, ако ви кажа, че когато повечето хора чуят думата „Богаташ” си представят човек, който получава високи доходи, инвестира в недвижимо имущество, може да си позволи детегледачка и частни училища за неговите деца, прекалено зает да обръща внимание на приятелите и съседите си, със семейни проблеми и извънбрачни връзки. Разбира се, може да има изключения, но те само потвърждават правилото.
Какво НЕ можете да си купите с пари
Спомнете си за миг важните неща във вашия живот. Те включват ли моментите, когато си купихте кола или намерихте онова дизайнерско яке на половин цена? Най-вероятно не. Тогава единственото, което ви остава е да се доверите на поговорката „Най-ценните неща на света не се купуват с пари”. Жалко е, че повечето хора не са съгласни с тази мъдрост. Те си мислят, че повечето пари ще ги направят по-щастливи, защото ще имат възможност да пътуват по-често, да ходят на ресторанти или да си купят нова кола. Познавам много хора, които могат да си позволят тези неща, но не всички от тях са щастливи. Дори изследвания показват, че има слаба връзка между парите и щастието.
Всичко е в баланса (не счетоводния)
Вярвате или не, има хора, които спестяват твърде много. Какво означава твърде много? Ами толкова, че спестяването се е превърнало в основен смисъл на живота им. Спестяват от всичко – стоят на студено, за да не плащат високи сметки за ток или парно, купуват най-евтината храна, не ходят на кино или театър, лишават децата си и всичко това в името на „Бели пари за черни дни”. Те дори нямат цел (по-ранно пенсиониране, образование за децата или друга смислена цел).
Имало е моменти в моя живот, в които и аз съм си правил някакви тънки сметки да купя нещо с 3 лева по-евтино, само за да имам нещо спестено в края на месеца. Това е тотално грешно. Идеята е да има баланс. Откакто си записвам разходите видях, че най-големи „поражения” на месечния бюджет нанасят „непредвидените” разходи за застраховки, данъци, коледни подаръци, екскурзии и други, който се покриват само с текущите доходи.
Баланс, освен при спестяването и харченето, трябва да има и между печеленето на пари и личния живот. Знам какво ще кажете – „Сега периода е труден, всеки трябва да работи повече, за да оцелее, независимо дали има бизнес или е на трудов договор”. Съгласен съм, но за какво го правите? За да печелите повече пари, които ще ви направят по-щастливи или да осигурите семейството си. Но, дали сте щастлив когато си купувате нов телевизор или когато не виждате близките си, защото трябва да работите повече. Ще са ви останали ли приятели, когато станете богат? Замислете се върху това.
Всичко е в баланса
На другия полюс са хората, които живеят за мига, така сякаш утре никога няма да дойде. Това е присъщо на студентите и изобщо младите хора, както и на някои не чак толкова млади, които са „изпуснали” нещо и после си го наваксват. Но, обикновено, утре идва и тези хора се оказват неподготвени за него и последствията може да са тежки, защото единствената разлика между хората без спестявания и бездомниците е само няколко месеца без доходи.
Какви са вашите цели
Както написах в началото на статията, повечето хора нямат ясни цели и планове как да ги постигнат, а по-скоро желания. Разликата е в планирането. Затова много често използваме израза „изпадна ми нещо” като синоним на супер изгодна сделка (непланирана, естествено). Как може да ти изпадне изгодна кола, когато си си купил предишната преди по-малко година? Много често след това, съжаляваме горчиво и сделката се оказва не толкова печеливша.
Ако вие сте от останалите хора, които са започнали да превръщат желанията си в цели, вижте какви цели може да включите във финансовия си план:
– Апартамент, ново строителство, на две спирки от Центъра. Собственото жилище е българската мечтата. Дори да живее под наем или в общежитие докато е студент, веднага след това всеки средностатистически сънародник чака да му „изпадне” нещо изгодно и с помощта на цялата рода, да премине в класата на собствениците. Това, че банката може да вземе жилището, дори само при едно закъснение на вноска, не е толкова важно. Тази мечта има дълбоки корени в нашата народопсихология, а 45 години зрял социализъм само са засилили желанието.
Моята цел е малко по-различна. Искам да живея в къща, колкото се може по-далече от центъра, да има двор, лятна кухня с барбекю, истинска механа под земята и гараж. Искам сутрин да си оставям колата някъде близо до метростанция или ЖП гара и от там да стигам до офиса ми с метро или влак, а не да се чудя къде да паркирам в центъра и всеки ден да имам драскотини по колата, които вече дори не боядисвам.
– Кола, почивка в Гърция, голяма плазма и скутер за детето – човещинка, както се казва. Това са нормални цели или както най-често се случва – непланирани покупки с кредит или на лизинг. Сега няма пак да казвам, че кола по-скъпа от това, което можете да си позволите със собствени средства, си е чист пасив. На всичкото отгоре, за него ще имате само разходи във вид на скъпи застраховки, данъци, поддръжка и други.
Можете ли да си позволите тази кола?
– Образование за вас и за децата. Тази цел е по-скоро желание при повечето хора. Те не планират какво обучение и какви сертификати им трябват. Всичко се случва хаотично. Ако сега е модерно да имаш MBA, всички хукват към първия университет, който я предлага. Дали той е извън Топ 1000 или извън Топ 5000, май няма значение. Същото е и със сертификатите. Било хубаво да имаш повече. Не е точно така. И веднага ще ви дам пример.
Аз притежавам сертификат по Human Resource Management, който досега не ми е донесъл нищо положително. След като го придобих, си го включвах в CV-то. Когато кандидатствах за работа, първото нещо, което ме питаха HR-ите беше именно за него. Но, впоследствие никой не ми предлагаше работа и аз не знаех защо (а бях най-добрият кандидат :)). Само собственичката на една HR агенция (ирландка), беше достатъчно честна да ми каже:
„Ти за какво кандидатстваш? За одитор/банкер или за специалист по човешки ресурси? Трябва да си малко по-фокусиран. А иначе, HR-ите са хора като всички останали. Те имат някакъв вътрешен страх и си мислят, че като имаш такъв сертификат, а те – не, ще им вземеш работата”. След този съвет, вече не споменавах за това обучение и нещата потръгнаха. Малко се отклоних, но този пример беше важен, за да видите, че не всеки курс или диплома си струва усилията и парите.
– Стартиране на собствен бизнес. Това, според мен, е естествена крачка в живота на всеки човек. Много от нас искат да се изправят пред предизвикателството сами да са си шефове. Основната причина за много хора това да е само мечта е липсата на достатъчно средства, за да напуснат основната си работа. Другото, което ги плаши е намаляването на техните доходи през първите години от стартирането на бизнеса.
– Пенсиониране. До последно се чудех дали да я включа тази цел в списъка. Причината за колебанието ми е, че никой не мисли за момента, в който ще се пенсионира и ще остане да разчита само на подаянията на държавата. За това се замислят само хората близо или на пенсионна възраст, но парадокса е, че те дори да искат да направят нещо, не могат. Какво е решението за тях?
Дори да не искат, повечето са принудени да работят и след като се пенсионират, защото с 200 или 300 лева е трудно да се живее. И така, вместо да се радват на заслужена почивка и да гледат внуците, те продължават да се трудят. Това води до доста негативни последствия и за икономиката като увеличаване на младежката безработица, по-високи осигуровки за останалите, а оттам и увеличаване на сивия сектор.
Какво можете да направите вие? За начало, просто да помислите по темата. Ако нещата продължават по същия начин и вие ще се озовете в положението на нашите родители, баби и дядовци. Знаете ли в кой Универсален пенсионен фонд е вашата партида? Ако той не управлява добре парите ви, по-добре го сменете.
Много специалисти биха ви препоръчали да се осигурявате за допълнително пенсионно осигуряване още след като започнете първата си работа. Аз бих ви препоръчал да правите това след 35-тата или 40-тата ви годишнина. Пак ще имате достатъчно време до пенсионирането, а и вноските няма да ви тежат толкова, защото се предполага, че ще получавате по-високи доходи от сега.
Това беше списъкът с основните цели. Разбира се, всеки е различен и може да има цели извън този списък, приложими за неговата ситуация. Постигането на поставените цели, обаче, почти винаги изисква човек да има спестявания или както са казали китайците „Не чакай да ожаднееш, за да започнеш да копаеш кладенец” :).
Какви са вашите приоритети
Освен, ако не печелите наистина много пари или не сте получили огромно наследство от далечна леля в Нова Зелендия, вашите финансови цели превишават ресурсите, с които разполагате. Затова, трябва да подредете вашите цели по важност, т.е. да имате приоритети. Не искам да обобщавам, но повечето хора не го правят. Когато взимат едно или друго решение, те не се замислят кое е наистина важното за тях.
Хората, които постигат своите цели не са по-умни или с по-висок доход от вашия, те просто са си поставили правилните цели и работят здраво, за да ги постигнат, дори това да е на цената да променят някои от своите навици.
24 Comments
Моята цел – 4-часова работна седмица!!!
А какъв ти е плана?
Наскоро ена медия ми напомни за Капушчински и Дахомей. Най-добре се управляват средно бедни хора. В България имаме една огромна група от средно бедни хора. Такиа хора няма как да мислят за по-далеч от утрешния ден (от заплата на заплата тип на мислене). В дългосрочен план, никой няма да допусне масата хора да са добре. Отделни хора могат и да успеят, на масоото нио няма да се промени.
Аз съм млад човек, имам идеи, но не бих рискувал да започна собствен бизнес – аз дори нямам сигурност, че след 3 години няма да решат да обявяват национализация, примерно. Правилата на “играта” тук се променят толкова бързо и толкова рязко…
Или пък пенсиите – има ли някой, под 40 години който дори да вярва, че ще достигне до пенсия?
Ами образованието – тук пак по-добре да залагаш на постоянни курсове и преквалификации, отколкото да дадеш огромна сума за някаква магистратура, в област която след 5 години ще е пренаситена или неактуална.
Честно казано, нищо ново не научих. Всичко това си го знаех, много пъти съм мислил върху тези въпроси и съм стигал до същите изводи. Но за мен беше удоволствие за пръв път да видя всичко това системтизирано и подредено (освен в ума си). И се радвам, че има хора, които споделят тази философия, макар да са малко. Не случайно споменавам “философия”, защото всичко това са си убеждения, начин на живот, начин на мислене. В частност и личните финанси са част от тази житейска философия. И ако по принцип монетата има две страни, по този въпрос има само една – баланс. Всяка крайност води до лоши последици и очевидно е грешна. Има хора, които до толкова се вманиачават, че цял живот спестяват за нищо, за да остареят без близки, отчуждени дори от собствените си децата. Има и такива, които едва изчакват да изкарат 5 лв, за да си направят густото, и на края умират самотни в мизерия. Въпреки че има много обстоятелства в миналото на тези хора, които ги подтикват към такова поведение, без самите те да осъзнават дори. Например бедността и лишенията като дете могат да подтикнат човек към едната от крайностите в по-зряла възраст. Въпреки че това не ги оправдава, защото всеки трябва да помисли кое е добре и кое не е за него. Но все пак нямаме право да ги съдим, защото всеки човек е рожба на собствените си дела и сам си носи отговорността. Четейки статията, в ума ми възникнаха много философски въпроси, които ако трябва да ги обсъдя, няма да ми стигне цяла книга. Иначе най ми хареса, че статията не се фокусира конкретно върху финансите и да казва само: “Спестявай и инвестирай до дупка и за бога не харчи”, а разглежда финансите като част от житейска философия. Обръща внимание на факта, че прекаленото фокусиране върху финансите, дори да донесе пари, си има цена, а също и че игнорирането на този въпрос също струва скъпо.
@Vencislav – аз едно не мога да разбера. Защо хората са такива овце? Всеки втори си кара на вересии от заплата на заплата и не се замисля, че това не е нормално. Не се замисля какво да направи, за да има повече права, за да не живее на прага на бедността, за да реорганизира финансите си. Всеки си казва, че нищо не може да се направи, че няма смисъл. Всеки си трае от страх да не загуби умопомрачителните 300 лв месечна заплата (в провинцията). Не разбирам, аз ли си мисля, че всичко, което лети, се яде, или повечето хора са сбъркани.
@Владо – Аз се радвам, че статията е породила въпроси в теб. На мен ми се случва често. Отивам на някое събитие и “хващам” само някои ключови думи. След това започвам да си задавам различни въпроси и да разигравам ситуации с моите си неща. Накря, от лекцията почти нищо не си спомням, но имам решения на проблемите си. Надямам се, че тази статия ти е подействала по подобен начин.
@Venislav @Владимир Узунов
По въпроса дали хората са сбъркани мога да предложа малко инфо:
Флуориране на водата
Флуорираната вода води до нарушаване на нормалното развитие на мозъка и до промяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на околната среда.
Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват. Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си.
Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми.
От април 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредителен етикет, на който пише какво трябва да направи родителят ако детето погълне дори и незначително количество паста за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност – череп с кръстосани кости. Вероятно не сте се зачитали в опаковките на някои пасти за зъби, продавани у нас. На тях с много ситен шрифт пише: “Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно.”
Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода, са опасни.
________________________________________
Това е само един лек пример, но да не разводняваме темата.
Теории, конспирации, религии…а времето си минава като един миг. Затова най-добре гледай какво се търси на пазара, придобий го и го използвай за свое добруване. Всичко се мени много бързо, но най-важното е да опиташ. Ако не се пробваш изтриваш времева линия и шанс, който може да отведе на исканите от теб неща. Затова трябва да се пробва и опитва, зоната на комфорт е чудесна, но не води до прогрес:)
Поредната ясно и точно обоснована, целенасочена теорема.
@Vlado – когато започнах да работя заплатата ми беше 220лв и когато ми я вдигнаха до 300 мислех, че съм милионер. Когато започнах да предприемам стъпки към това да изградя собствен бизнес (преди 5-6 години) работех за има-няма 650лв. Не е лесно, а и не бях особено отдаден, което си личи от това колко години съм хвърлил.
Въпросът тук е готов ли си да отдадеш от времето и ресурсите си за тази идея и дали си готов да чакаш понеже няма да стане утре. Лично при мен нещата станаха по по-трудния начин.
Пълен съм с примери за това как не съм ходил по купони защото имам да върша нещо важно и с цели месеци недоспиване. Аз лично се чудя на хора работещи за 1000 лв, които всеки месец оставят 200+ по дискотеки и две седмици преди заплата търсят заеми. Въпрос на приоритети…
Супер статия, Тони!
/Георги
Благодаря ти, Георги. Наистина, всичко е въпрос на приоритети.
Малко ще се отклоня от темата, но искам да споделя нещо интересно. Тони е писал, че между пари и щастие има слаба зависимост. Реших да проуча въпроса, за да се убедя, въпреки че е ясно, но все пак. Анализирах класацията на държавите по индекс на щастието и потърсих някаква зависимост. Какво ми направи впечатление? Някои богати страни като САЩ, Австралия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Сингапур и Франция са сред най-нещастните според класацията. Най-щастливите богати държави са Австрия, Исландия, Швейцария, Италия и Холандия (те са и най-щастливите в Европа между другото)са едва на 61-во до 70-то място. Даже започвам да си мисля, че зависимостта е по-скоро обратна. Сред най-щастливите са доста бедни страни като Вануату, Хондурас, Гватемала и Салвадор. Разбира се, има бедни и нещастни като Зимбабве и Свазиленд, които са в дъното на таблицата. Та ако може да се изведе зависимост между пари и щастие, изводът е, че бедните са пръснати по цялата таблица, а богатите – в средата и края. Но това, което ми направи изключително силно впечатление е следното:
1. 28 от 30-те най-щастливи са в тропичния и субекваториалния пояс, което означава, че има силна зависимост между климат и щастие.
2. 10 от 11-те най-щастливи са от Ц. Америка, което вероятно се дължи на народопсихологията и начина на живот – знаете как е там – салса, амор, корасон, красиви плажове.
3. Повечето от топ 30 са островни държави (най-вече от Карибския басейн) – май екзотичната пририда влияе добре на щастието.
Големият извод е: в най-голяма степен приридата и климата влияят на щастието.
Вие как мислите, има ли резон да смятам така?
Браво Тони!
Без ясна цел и без план за постигането и човек е просто една мишка, която си живурка животеца.
В България доста трудно ще се промени това, най-рано след поне 1-2 поколения. И няма как да е иначе. Десетилетия подред Партията е целяла точно това – да унищожи личността и всякаква инициатива в нея. Партията е поставяла целите, правела е плановете, поставяла е задачите, “грижела” се е за всички нужди на хорицата, които са били освободени от всякаква мисъл за бъдещето си. Просто е трябвало да бъдат послушни мишоци и всичко е било ОК.
Владо, точно ти ли се чудиш, “защо хората са такива овце” и защо “всеки си трае от страх да не загуби умопомрачителните 300 лв месечна заплата”. Може би, въпросът ти е риторичен, но така е било векове наред, не просто през последните 50-60 години. Всички знаем народната поговорка (не е само една):
“Преклонена главица, сабя не я сече”
Такава поговорка само една овча нация може да измисли. Аз им казвам “коне с капаци”…
П.С.
Може би 1-2 поколения са оптимистичен вариант!?
@Владо – Страхотно допълнение към статията. И в трите извода, които си направил имат резон. Няма как бивша комунистическа страна, в която някой друг е определял какво да правиш и как да мислиш, хората да са щастливи, когато те сами трябва да определят съдбата си.
@Николай – Много често, когато някой постъпи некоректно (като например вчера вечерта, когато един полицай с личната си кола ме беше запушил без да си остави телефинния номер и трябваше да го чакам половин час на студа) си казвам, че 23 години демокрация е твърде кратък срок, за да се промени мисленето на хората.
Друг пример с баща ми. Той много често има разбирането, че някой друг трябва да свърши неговата работа. Последния случай беше за къщата на баба ми, където е роден. Нямаме нотариален акт и му казах да отиде при нотариус и да извади. Той, обаче, си мисли, че всички знаят на кой е тази къща и Държавата трябва сама да се сети да издаде акта за собственост.
Колкото и грубо ба звучи, трябва да си отиде и последния човек живял в комунизма, за да се подобрят нещата. Тук, много често се сещам за Моисей, на който му е отнело 40 години да прекоси една неголяма територия заедно с народа си, за да може да си отдиде и последния човек живял в робство и в Обетованата земя да влязат само свободни хора.
Наистина 23 години е нищо време. Едва сега започва съзнателния живот на първите “деца на демокрацията”. За промяна на манталитет и начин на мислене са необходими няколко смени на поколенията.
Но пък на нас нищо не ни пречи да не бъдем част от стадото, а поне да се стремим да сме овчарско куче 😉
Сега се сещам за времената от зората на демокрацията. Брат ми е бил на 16-17г, аз още по-малък. Той постоянно тормозеше майка ми: “стига се оплаква, направи нещо, остави го тоз завод, остави я тази заплатка”, даже и конкретни идеи и е давал, но както може да се предположи отговорите бяха: А-а-а работата ми е сигурна, заплатата също е сигурна, макар и малка. От толкова години съм там, как да напусна..” И разни такива, докато не я уволниха и не започна друга подобна работа.
Но, да е жива и здрава, тя не е виновна. Всички сме затворници на времето в което живеем…
С тази статия искам да провокирам именно това – хората да се замислят малко къде се намират и какво искат да постигнат. А всичко зависи от тях. В противен случай, живота минава и всичко се случва хаотично без никакво планиране. Когато след години се върнем назад във времето се оказва, че сме изпуснали много неща, но вече е късно.
Преди време, на едно обучение, се запознах с човек, който ми каза:” Моята цел е да стана милионер!” Каза го с такъв ентусиазъм и вдъхновение, така грейнаха очите му, но после, след изумения ми поглед, смотолеви..”Това е шега”.
Бях сигурна, че просто е изпитал неудобство от споделянето и се замислих толкова ли е трудно да поискаш и толкова ли е страшно да си кажеш…Явно целите ни, понякога, са недостижими и по пътя към тях не всички можем да се борим…
Сега, като те чета, се сещам и за една друга твоя цел- и преди си споделял , че искаш къщичка, но тогава те провокирах с въпроси- можеш ли да си осигуриш независимост от монополи, банки и т.н…Май не получих ясен отговор, но скоро, като те гледах по една тв си казах- това момче има нужда именно от къща и много ми се ще някой ден да се похвалиш, е я имаш..
В крайна сметка са едни 20 000 евра до покрив…Дано намериш по-евтино местенце..После мога да ти подкажа кой да ти направи къщата до покрив, без да ти къса нервите и…няма да ти взема комисион:))
За пенсионния фонд- аз си знам универсалния, следя си партидата, но по отношение на допълнителния- мисля, след НГ да го закрия. Имам мноооооооого години до пенсия, но, като гледам колко таксички съм оставила за “управление” на парите ми в него, на фона на отрицателна доходност, не мисля, че си струва да планирам за старини именно по този начин.
По отношение на застраховките ми- имам спестовни, прилични, от едно време- с прилични застрахователни суми.
Изтичат след 3-4 години и не мисля да ги подновявам. за мен е важно само да ги поддържам до края. И ще ти кажа защо няма да подновявам. При справка в дружеството се оказа, че за всичките тези години имам начислени много смешни суми за доходност. Разбира се, аз не съм сключвала полиците заради доходност и съм наясно,че застраховките покриват рискове, дори съм имала автоматична клауза за индексация, която, уж, компенсира инфлацията, но истината е, че числата не са в полза на застраховката. Друг аргумент- на пазара се предлагат годишни рискови застраховки, без спестовен елемент, с много добри покрития и прилични- поносими премии. Икономическата ситуация е такава, че , освен предпазване при риск, трябва да мислим и за разумни разходи, дори и за застраховки. При това, има изобилие.
Образованието- това е ценно. Планиране на разходите за образование на децата също е въпрос, по който трябва да се мисли сериозно и навреме. Освен това, добре е да се прецени какво, къде и как. Категорично съм против хаотичното и безполезно дай да учат някъде и да се занимават с нещо, както и безполезните /често частни уроци/, примерно по език. Уточнявам- език трябва да се учи, но не при махленските гаражни школи.
Освен това- приветствам допълнителни обучения за подрастващи и възрастни- в предприемачество и т.н- и пак, с уговорктаа, че не всяка консултантска фирма може да предложи качествено обучение. Като че се наводни с фирми, предлагащи какви ли не семинари, тренинги…каквото се сетиш…баластра и на тоя фронт- бол.
Спомних си за книгата на Джон Кехоу – успехът и парите. Там той прави една според мен гениална аналогия за целите в живота. Ако нямаме представа какво искаме ще се окажем в положението на Алиса от популярното произведение на Луис Карол при срещата й с котарака:
– Бихте ли ми казали, моля, накъде да тръгна? – попита Алиса
– Зависи къде искаш да отидеш. – отговорил котапакът
– Все ми е едно…-казала Алиса.
– Тогава е все едно накъде ще тръгнеш.
– …само да стигна някъде.
– Някъде със сигурност ще стигнеш. – хихикайки казал котарака – Нужно е само достатъчно дълго да вървиш.
Мисълта ми е, че дори да се трудите здраво, ако намате ясна цел всичко губи смисъл.
Рокфелер е казал:
“Ако искаш да станеш милионер – никога няма да се случи това, ако си мечтаеш да станеш милионер – имаш повече шансове това да стане!”
Този път се позабавих с моя коментар , но да започна отначало…
Статията е добра, дълга е и има добри ключови думи.Не казва нищо , което не се знае от останалите, но пък поне някой е седнал да го напише.Поздрави , за което за г-н Василев.
По темата…
Парите не са всичко, но пък статията бъка от пари!
Извинявам се предварително за критиката, но след като я прочетох отначало до края, останах с точно това впечатление.
Аз съм на другата крайност – да, признавам си обичам парите,стремял съм се към тях с всички сили и позволени или непозволени средства.В това няма нищо лошо – подсъзнателно всеки иска финансова свобода.С пари не можеш да купиш всичко, но парите са средството, което ти осигурява всичко,което би искал да купиш.Затова леко се абстрахирам от социалната мисъл, че…да имаш много пари е мръсна работа един вид…Това може да го каже само човек, коийто не е имал достатъчно пари.
За балансът, г-н Василев е абсолютно прав.За мен балансът е да вървиш по ръба на позволеното.Там са парите.Точно този ръб , който мисли добре, може да го използва пълноценно и да спечели, останалите се пускат по “пързалката” и от едната и от другата страна:).Може да Ви звучи грубо ,но е чистата истина.
Относно целите – препоръчвам да си поставяте по-агресивни цели.Какви например….?!Например – за да се качите в йерархията, не зависи само от работата ви, а и от хората около вас.Много често те ви прецакват.Не им се давайте, вземете мери отрано и остранете(от работа,офиса,екип)тези, който ви пречат за вашето движение по-нагоре.Как?Пак с акъл – използвайте всички техни слабости и грешки, насочвайте позитивната енергия и настроения на шефа си към вас и вашата работа, което не значи да му се подмазвате ежедневно, но колкото по-често той знае върху какво и как работите, толкова по-добре за вас.Гадно нали…ама това е един от начините да се качвате нагоре.И запомнете от мен – няма добър начин за забогатяване, всичките начини са гадни.Всеки забогатява на гърба на друг или други.Или най-малкото качва стандарта си на живот.Всъщност това би трябвало да ви е и приоритет – да не ви прецакат.И не звуча никак лунатично, защото този сценарий го виждам непрекъснато.За съжаление и аз го прилагам понякога, но това е начин за правене на пари.Това не е театър.Защо ви го казвам това – защото съм го извървял този път, минал съм по него, бил см прецакван, научих се да не ме прецакват и след това аз прецаквах.Кофти за някой, за мен това е философията.
Г-н Василев е прав – животът си минава много бързо и, ако искаш да успеш трябва да действаш бързо,а аз бих добавил и агресивно.В крайна сметка всеки иска да натрупа капитали.Да се осигури за старини, за децата си, за бъдещето си.И за това трябва да е готов да се бори със зъби и нокти.Да има ИДЕЯ, ПЛАН, ДЕЙСТВИЕ, РЕЛИЗАЦИЯ.Да знае как да направи повече пари, да знае какво му пречи, кой му пречи, кой може да му помогне и как да му помогне.Разбира се има голям доза риск в това, което пиша.Но “Съдбата закриля смелите”.
Пак се извинявам за моя hard коментар, но знам, че поне казвам някоя премълчана истина.
@Иван, коментарът ти беше премахнат, защото не е на български. Може да го преведеш и да го добавиш отново.
Коментарите, освен по темата, трябва да са на кирилица и на български. Благодаря ви.
@Сияна
Какво ще кажеш за коментара Niki?
Освен уникална приспособимост той говори и за още едно качество необходимо за личния успех – агресивност.
Как ли ще бъде изтълкувано това???
@Николай Жеков
Думата не е приспособимост, а гъвкавост. С приспособяването се свиква, което не е добре. Тук Никсъна е наистина доста хард, което не е необходимо във всички случаи, но често се налага.
Когато стане дума за изкарване на пари, въпросът е да имаш възможно най-малко задръжки.
Работя от началото на 90-те.По време на развитието си в моята кариера, ми се е налагало да се боря за мястото си.За да стигна до най-високото, трябваше да мина през 14 човека докато стигна до там.Нямам задръжки или угризения по този въпрос – това са хора, на които дължа кариерата си и в опитите си да стана по-добър от тях, един по един отпадаха по пътя ми нагоре.Изучих ги тези колеги основно.Мога да кажа сега, че по даден казус мога да мисля по 14 различни начина.Взимах най-доброто от всеки един от тях, това са съвсем прозаични неща като…търпение, наблюдателност, анализиране,креативност, новаторство…Знаех как мислят и разсъждават, какво искат да направят и как го правят.Но те нямаха цел.И едва когато всеки един разбра, че аз съм заплахата, беше твърде късно да реагират.
Звучи като във филм, но не съм ги убил:))))Повечето бяха съкратени, уволнени, напуснали, наказани и т.н.Малко останаха на съшите позиции.
Всички понякога завиждаме на други, които имат пари…повече от нас.Нека да си го признаем.А дали се задоволяваме с това, което имаме и бихме ли рискували това , което имаме, за да имаме повече?Със сигурност много хора ще се задоволят и ще си останат само със завиждането…Мързи ги!
Наблюдавам хората и тук и в други форуми и навън по улиците и кафетата…мързи ги да мислят.
Днес ето , например аз какво измислих…Бях в супермаркета.Видях евтини енерджи-дринкове, т.е. прилична марка, но на промоция.След , което отидох в любимия ми фитнес,който не е от лъскавите.Обикновен квартален фитнес.Знам със сигурност, че никой не пазарува от този супермаркет.Предложих им енерджита-та с 20% по-висока цена.Поръчаха ми 3 стека( 1 стек е 24 бр.)Купих ги и ги продадох за 30 мин.Имах работа и до Перник, сетих се , че и там имам познат фитнес- обадих се, предложих им, поръчаха си 2 стека.Купих ги и им ги доставих.Платиха ми.Спечелих 30 лева :)Знам още няколко такива квартални фитнеси, който биха си купили.Но не ми бяха на път и затова не им предложих.Минимални услия за максимален ефект:)
Ето от такива подобни …заигравки за 11 месеца съм изкарал 5500 лева.(Извън фирмата, заплатата и т.н.)Жена ми наскоро изкара шофьорските курсове и на 03.11. и купих Пежо 307 с тези пари.Това бяха пари изкарани от началото на годината и по междудругото, от някоя добра идея,от бърза реакция,от някаква спекупация…Просто мен не ме мързи да мисля.Хващаш момента и атакуваш.
Пари може да се изкарат от всичко.Никой не ми вярва , когато му кажа това.Защото всеки иска бърза рецепта, да му го кажеш наготово, да не се налага да мисли той, защото ако мисли, със сигурност накрая ще се откаже.
Непрекъсанто до мен стигат въпроси от рода:”А сега с какво да се занимавам?” или “С какъв бизнес е най-добре да се захване…” и т.н.Значи има хора, които искат да работят,но немогат да мислят – те са просто изпълнители, не са съзидатели, не виждат света около себе си.А всеки човек има нещо уникално в себе си и ако се вгледа добре ще го открие.Аз откривам уникалните неща в хората, но не нещата ,а хората правят парите.
Опитвам се да ви кажа, че всеки има шанс да пробие в живота.Ако мисли!Светът е един огромен пазар и всички ние сме участници в него.Някой са по-добри купувачи, други са по-добри продавачи, трети са добри посредници…а вие какви сте?Ако искате да изкарате пари, започнете да мислите сами.Ако усетите, че имате шанс за нещо повече, не се примирявайте с това, искайте повече, стигнете до края,проправете си път, извоювайте си мястото в този пазар.Не е нужно да ви нахъсвам аз, това усещане трябва да го носите винаги в себе си, когато отивате на работа, на делова среща или когато създавате своя бизнес.Тук няма място за сантименти.Това са вашите лични финанси и вашето бъдеще.