След като разбрахме как да определим финансовото си състояние в Урок №1 и каква е разликата между добър и лош дълг в Урок №2, дойде време и за Урок №3 от онлайн курсът „Пътят към финансовата свобода”. Той ще ви даде отговор на въпроса „Къде отиват парите ви и дали можете да ги харчите за по-полезни и стойностни неща?”.
За начало ще ви разкажа една притча, която прочетох наскоро и е много подходяща за тази тема. Тя е: На лекция по философия професорът застава на катедрата, изпълнена с различни предмети. Тогава взема голям празен буркан и го напълва с топки за голф. Пита студентите дали съдът е пълен. Те отговорят утвърдително.
После професорът взема една кутия с камъчета и я изсипва в съда, разклаща го леко и камъчетата се наместват между топките за голф. И отново пита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорят утвърдително.
Сетне професорът взима кутия с пясък и я изсипва в съда. Естествено пясъкът запълва всичко. Той пита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорят с единодушно “да”.
– Сега – казва професорът- искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.
И продължава – Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Това беше притчата. Хареса ли ви? С тази тема ще се опитам да ви помогна да се насочите към важните неща във вашия живот (топките за голф и камъните) и да не губите времето и парите си за дреболии (пясъка).
Животът е пълен със стрес, задължения и отговорности. Казвате си “Аз работя много, изкарвам някакви пари и заслужавам да си купя това или онова“, особено в случаите, когато шефа ви е обвинил вас за последната провалена сделка или закъснял доклад. Тогава си купувате нещо скъпо или отивате на луксозен ресторант. Така се чувствате по-добре, нали? Краткия миг на щастие, обаче свършва когато пристигне сметката. Истината, разбира се, е друга – колкото повече харчите, толкова по-малко спестявате, толкова по-зависими сте и по-дълго ще работите за идиоти като шефа ви!
Пристрастяването към безсмислените покупки (особено, ако не можете да си ги позволите със собствени средства) е подобно на зависимостта към алкохола, тютюнопушенето, интернет и други. Ако сте от тези хора, може би тази зависимост идва като модел от вашите родители, но добрата новина е, че можете да промените тези навици.
Къде отиват парите ми?
Миенето на зъбите, ходенето на фитнес и разделното хранене са добри навици. Да харчите по-малко, отколкото изкарвате и да спестяване за важните цели в живата си са финансовия еквивалент на тези навици.
Първата стъпка, за да придобиете навика да спестявате повече от вашия доход, за който сте работили усилено, е да знаете за какво харчите парите си. Следващата стъпка е да направите анализ на тези разходи. Такъв анализ ви е нужен в следните случаи:
– Вие чувствате, че вашите разходи са извън контрол или не знаете, за какво отиват парите ви.
– Не спестявате достатъчно пари, за да постигнете важните цели в живота си (топките за голф и камъните, нали си спомняте).
– Предстои важна промяна във вашия живот като сватба, стартиране на бизнес, покупка на жилище и други, а вие нямате достатъчно средства, за да посрещнете това събитие.
– Не може да изберете между две алтернативи, защото не знаете какви ще са разходите, свързани с тях. Например, между коли на различно гориво – бензин, дизел и газ. За да изберете тази, която ще е с най-нисък разход за гориво, трябва да знаете какви са средните ви разходи за гориво на година.
Шерлок Хоумс на месечните разходи
Проследяването на месечните разходи наподобява малко детективска работа. Вашата задача е да разследвате престъплението “Харчене на месечния доход”. Уликите са някъде около вас – може би още са на бюрото ви във вид на платени сметки за ток или парно. Ако не водите точна сметка за вашите разходи, вие имате само смътна представа, за какво отиват те. Няма страшно! Има различни начини, за да следите разходите си и не е нужно да записвате всичко.
За начало опитайте се да възстановите събитията от последния месец. Започнете с големите разходи. Ако имате късмет бележките от платените битови сметки ще са още на бюрото ви или в някоя кутия. Добавете вноските по кредитите и лизингите. Транспорта във вид на гориво или билетчета за градски транспорт също е от по-големите разходи. Остана ли друг голям разход? Ремонт на автомобила или почивката в Гърция. Добавете и тях.
Сега помислете за един нормален ваш ден. Пиете кафе сутрин, на обяд сте в любимото си заведение, а вечер излизате на вън за лека салата с бира или вино. Горе-долу колко са разходите ви на ден? Добавете някаква средна сума за дребни покупки като кроасани и чипс и умножете сумата по 22 дни. Така ще имате дневните ви разходи за един месец.
Сега помислете какво правите събота и неделя. Как прекарвате един нормален уикенд? Сметнете разходите и ги умножете по 4, колкото са уикендите през месеца. Какво остана? Може би седмичното ви пазаруване от супермаркета? Добавете и него. Ако плащате предимно с дебитна или кредитна карта ще ви е доста по-лесно да разберете къде са отишли парите ви.
Получената сума представлява месечните ви разходи. Сега извадете от месечните ви доходи тази сума. Разликата е това, което ви „остава” на месец и можете да отделите за важните цели в живота ви.
Но, да се върнем на детективската работа, т.е. проследяването на разходите ви. Трудно ли ви беше да се справите с тази задача? Забравихте ли някои голям разход? Наистина ли ви остават в края на месеца толкова пари, колкото е разликата между доходите и разходите или тя изчезва някъде за дребни (като пясък) покупки.
Аз съм правил този тест на моите клиенти, когато работех в банковата сфера. Питам за дохода, после за основните разходи, слагам някаква сума за „други” покупки. Накрая питам дали клиента е спестил нещо последната година и дали има някакви по-големи покупки като автомобил, битова техника или скъпа почивка. Ако той е казал истината, сумата на месечния „остатък” умножена по 12 (месеца) трябва да даде стойността на спестяванията и по-големите покупки. Ако има големи разминавания, нещо не е наред.
Как най-лесно да записваме разходите си
За да ви е лесно следващия месец, когато искате пак да разберете къде са отишли парите ви през месеца, е хубаво да си записвате разходите. Не е необходимо да сте „счетоводител” и да записвате всичките ви покупки. Достатъчно е да определите няколко по-важни категории. Такива може да са Битови сметки, Кредите, Лизинги, Транспорт, Ремонт, Джобни пари, Почивки, Мебели и други, в зависимост от основните ви разходи.
Самото записване може да стане по много начини. Най-лесният е на лист хартия с молив. Аз използвам един джобен тефтер, който съм го разграфил на три колони: Дата, Описание и Сума, като в описание записвам с една-две думи какъв е разхода, за да се сетя на края на месеца в коя категория да го сложа. Вместо Описание може да ползвате и директно Категория, но аз като счетоводител по образование искам да мога да стигна до първоизточника :).
Другия вариант е в електронна таблица или директно в някое web-приложение като www.myPocket.bg. За него, както и по-подробно описание за методите на записване съм писал в тази статия – Лични финанси за всеки.
След като вече следите месечните си разходи и знаете тяхното разпределение по категории, стигаме до още по-интересната част. В нея, вие вече ще сте финансисти, а не детективи :). Тази част е анализа на разходите ви, който ще ви помогне да взимате по-добри финансови решения за в бъдеще.
Ще дам няколко примера за изводи от направен анализ на разходи от цитираната по-горе статия, които са по действителен случай :). Ето ги и тях: „Я, разходите ми за гориво са били 1,000 лева за последните 6 месеца и се увеличават всеки месец. Не е ли по-добре да си купя газова уредба, която ще си я изплатя само за шест месеца?”, „Жена, похарчили сме 300 лева миналия месец само за вечери в ресторанти. Налагам вето!” и „Казах ли ти, че почивка в Италия щеше да ни излезе по-евтино от онзи мизерен хотел в Слънчев бряг. За другата година ще ме слушаш, разбра ли!”.
Да видим как се справят с тази задача семейство Икономови. Петко се прибра от работа и още от вратата каза:
– Сядай, Стефи, да разберем за какво харчим парите си – и обясни идеята, която прочете във Финансовите съвети на Бат’ Тони.
Двамата седнаха, взеха един бял лист и започнаха да записват разходите, за които се сещаха. Минаха през кредитите, битовите сметки, разходите за гориво и ремонт на колите, седмичното пазаруване в супермаркета, добавиха дневните пари за обяд и вечеря, сетиха се и за уикенда в Банско. Накрая, теглиха чертата и събраха всички разходи. Тази сума извадиха от приходите (двете заплати). Оказа се, че им „липсват” около 30% от парите, т.е. не знаеха за какво са отишли. Мислиха още 5 минути, но не можаха да се сетят.
– Виждаш ли сега! Парите ни отиват за пясък, вместо за топки за голф! – каза Петко, но Стефи не го разбра, защото вече беше забравила за притчата на професора.
– И какво сега? Нали парите ни стигат горе-долу. Имаме сравнително добър стандарт, като за града. Може и да си купувам някакви дреболийки, но какво от това?
– Да, сега ни стигат, но нямаме никакви спестявания. Тези 5,000 лева от депозита ще изчезнат много бързо, ако решим да си сменим колата или някой от нас остане без работа. Как ще връщаме кредита? – стана много сериозен Петко.
– И какво е решението? Да си записвам всичко, което купувам ли? Това няма да стане! Досега никой не ме е контролирал за какво да харча парите си!
– Никой няма да контролира никого. Просто трябва да знаем къде отиват парите ни и да направим анализ дали може да ги харчим по-ефективно и за по-важни неща. По-добре да съберем за няколко месеца пари за онази екскурзия до Италия, за която все не стигат парите, отколкото да купуваме ненужни дребни неща.
Стефи вече се успокои малко и започна да разбира смисъла на тези записвания и анализи или просто си представи как отиват в Рим, което беше нейна мечта от дете. След това двамата седнаха и определиха основните категории, в които ще записват разходите. Разбраха се, обаче, да започнат от утре и излязоха на вечеря…
В този урок научихме как да разберем къде отиват парите ни и след като разберем да ги насочим от малките неща, които купуваме ежедневно към стойностните неща в нашия живот като семейството, хобитата, образование и други. Това няма да е лесно. Много малко хора у нас планират бъдещето си. Замислят се за пенсия чак, когато остават няколко години до пенсионирането. Все отлагат мечтаната почивка, защото не могат да спестят за нея. А да планираш важните събития в живота и да имаш средства, за да ги посрещнеш не е толкова трудно и е напълно постижимо.
28 Comments
Мога да предложа един по-лесен начин за “осчетоводяване”. Аз например вместо да ходя постоянно с тефтер, просто си пазя касовите бележки. В края на деня събирам моите и тези на съпругата ми (ако за някое плащане не са ни дали бележка, просто запомняме сумата, но това рядко се случва). След това разнасям сумите по категории. За целта си записвам например 20 лв – 1, където 1 е храна. 2 са сметките и т.н. Цифрите са все едно номера на счетоводни сметки. Така се записва по-бързо (разбира се, при необходимост може да се запише и кратко описание), а и ако го правите в Ексел, това ви позволява да се обработва по-лесно информацията. Например автоматично да се сумират разходите по категории. Но ако ви е по-удобно и доброто старо тефтерче върши работа, само дето сметките няма да са автоматизирани и ще трябва да се правят ръчно. Всеки може да си направи елементарна и удобна за него таблица с нужните категории, без значение дали е екселска или на хартия. Всичко е много просто – трябва ви само една табличка и да си пазите бележките до края на деня. Разбира се, всичко е въпрос на предпочитание – на някого вероятно ще му е по-удобно да си записва на момента в джобно тефтерче. Само че ако семейството не е едночленно, пак е необходимо осчетоводяване в края на деня, за да се съберат разходите на всички семейни членове. По-важното е обаче да се онагледи как за дребни на пръв поглед ежедневни разходи заделяме голяма част от бюджета си. Аз когато започнах да си записвам разходите, бях доста изненадан в края на месеца. Защото човек не се замисля – сутринта кафенце (ами то някакви стотинки), на обяд количка и вафла (лев и 50 къде не си ги дал), вечерта бира и цаца в някое барче и без да си се усетил си изхарчил поне 7-8 лв. Да, обаче 30 дни по 7-8 лв са над 200 лв. Ако и съпругата е изхарчила толкова, излиза, че този месец сте пръснали 4-500 лв на вятъра. А това си е цяла заплата в провинцията. Искам и да добавя 1 важен момент. Добре е в края на месеца да направим нещо като ревизия, защото е много вероятно да сме забравили някой разход или да има разлики от закръгляне (все пак няма да смятаме до последната стотинка). За целта знаейки с колко пари сме разполагали в началото на месеца, изваждаме всички записани разходи и прибавяме приходите. Получената цифра трябва да е равна на сумата, с която разполагаме в края на месеца. Ако в действителност разполагаме с 50 лв по-малко, значи вероятно сме забравили да запишем някой разход. Част от сумата може да се дължи и на банкови такси например (ако нямаме е-банкиране няма как да знаем кога са ни ги удържали).
И ние го правим по подобен начин. Касовите бележки ги пазя един-два часа, докато “осчетоводя” разходите :). Накрая на месеца правим равнението. Малко трудно беше в началото, защото аз взимам заплатата на 5-то число, а половинката – на 25-то, но свикнахме. Гледаме първо остатъка и го сравняваме с бюджета (за него в един от следващите уроци). Описваме разликите по категории и парите, които остават се разпределят по пера – Нова година, нова пералня и т.н.
Знам, че на повечето хора това звучи дребнаво и излишно (икономията е майка на мизерията), но така спестяваме за наистина важните неща в живота – образование за нас и за децата ни (някой ден), пътувания (защото, когато остарееш няма да си кажеш “Трябваше да работя повече”, а ще си спомниш къде си бил и какво си преживял) и другите топки за голф 🙂 Това, не означава, че се ограничаваме. Гледаме да купуваме и консумираме само качествена и здравословна храна (за това помагат родителите) и да отделяме пари за кино, вечери навън, пътувания в чужбина и други.
Много добра статия!
Записването му е майката. Всеки ден. В тефтерче в компютър, все едно. Важното е да се записва. Още по-важно е да се анализира периодично.
Харесва ми статията, моите идеи са доста сходни. Има смисъл записването и анализа на разходите. В една фирма, макар и малка всичко се въвежда в базата данни, иначе няма как да се напредва в бизнеса. Личните финанси не са по-различни – за да ги овладеем, трябва да знаем за какво харчим. Няма как да подобриш някои аспект от живота си, ако не го познаваш добре.:)
“Няма как да подобриш някои аспект от живота си, ако не го познаваш добре :)” – Много точно казано
Пропусната е важна част от притчата – след пясъка професорът изсипва една халба бира и тя попива в пясъка. Съответно извода е, че винги има място за една бира 😉
А иначе за статията – чета блога от известно време и не мога да дам общо мнение за всички статии. Но с тази мисля, че си надскочил себе си. Поздравления за което!
Благодаря Бо.
Наистина притчата завършва така. Надявам се и другите статии да ти харесат.
Тони, благодаря ти! Много интересно и провокиращо! Започвам и аз с водене на бележки за разходите. Понякога го правя, но рядко, а и по-често разпределям някакъв бюджет по-конкретни пера, така че да се вмъкна в него 🙂
Колко е странно в работата си всички следим разходите, които правим и разполагаме с определен бюджет, а в личните финанси ни изглежда странно да го правим.
Примерите са много ясни.
Много хубава и приятна статия, благодаря за което ! Отдавна не бях чел нещо толкова полезно и притчата за буркана и топките за голф много ми хареса. 🙂
Аз съм лесен, знам къде ми отиват парите заради приложение на телефона ми, от началото ми беше трудно да си въвеждам и най-дребните харчове, но вече ми е навик и го правя без дори да се замислям. В крайна сметка долу горе открих къде отиват. Важното е, че в софтуера имаше две линии – една червена и една зелена и обикновено бяха допрени, зелената беше приход, червената разход. Бавно и славно ги раздалечавам в полза на зелената и очаквам с нетърпение следващата статия на Бат Тони 🙂
@Миглен – Радвам се, че ги раздалечаваш зелената и червената линия. Скоро ще публикувам следващата статия за личните финанси.
А ти какво приложение ползваш на телефона си?
@Стойне, приложението се казва MoneyBook – http://moneybookapp.com/moneybook.html
[…] Прочети целия материал: […]
[…] като научихме как да разберем къде отиват парите ни в Урок № 3 Месечни разходи, сега идва ред на следващия урок за лични финанси от […]
Здравейте господин Василев,
Това, което сте описали в тази статия го правя вече пета година. Всеки един лев, всеки ден в края на деня се описва в една таблица, отделна разходи от кредитна карта и в брой. Каква е ползата? – Виждам първо, че не мога да преборя някои свои женски слабости и се отдавам на непланирано пазаруване :-)Виждам също така, че цените на основни хранителни продукти са се вдигнали само за последната година с повече от 25% на годишна база. Виждам, че основните ни разходи извън повтаряемите месечни такива (лизинг и кредит), са за храна и ако благодарение на изобретателност, личен чар и много връзки из разни магазини за дрехи и обувки успявам да купя два чифта на цената на един, то от храна не мога да лиша нито себе си, нито хората у дома, и разходите за храна “изяждат” всеки свободен лев. Преди 5 години, заслепена от едно мимолетно влечение, направих неразумен разход и от позицията на човек със спестени 30 000 лева, собствен автомобил на 3 години с всякакви екстри и висока заплата, в момента вече съм в края на четвъртата година, в която имам лизинг, кредит и нарастващи текущи разходи. НО, вижда му се края, само още 13 месеца да издържа и да изплатя задълженията – и започвам да спестявам полека-лека за старини…Няма еднозначно решение на управлението на собствените финанси, защото сме живи хора, хеле пък ние-жените – и не знам дали имате представа колко струва поддръжката на приятния ни външен вид (на моя лично – към триста лева месечно, без да правя някакви специални неща, само фризьор и козметика), освен това гледката на намаляващите средства след всяко нанасяне на съответния разход в екселския калкулатор ме хвърля в долбока мъка и тревога..Но истината е, че с изключение на декември, когато “се разпасваме”, ежедневното отчитане на разходите ми помага да се озаптявам, особено към края на месеца, защото бюджета на семейството ми зависи на 90% от мен. Много хубаво пишете, разбира се, още малко дълбочина и различни аспекти винаги са добре дошли, но този опит ще го натрупате с годините, вярвам ви!
Забравих да кажа – с тридесетте хиляди лева помогнах на детето си да си купи жилище и да е независимо и свободно на 25 години. Хубавата кола продадох с 60% печалба и парите от нея вложих в сегашната си емоционална покупка на много скъп автомобил, но за сметка на това най-сигурният изобретяван в света досега! Та…медала има винаги две страни:-)
@LiveCalculator – много се радвам, че вече има такива хора, за които личните финанси не са непозната тема. Както казвате, медала винаги има две страни – не знаеш какво ще спечелиш като губиш и не знаеш какво губиш като печелиш. Месечния бюджет и записването на разходите е просто един инструмент, който да ни помага. А познавам хора, за които този инструмен е наистина жизнено важен. В противен случай, ще им вземат скъпия апартамент и колата на лизинг.
Препоръчвам Ви да прочетете Урок №4 за определяне и постигане на целите. Мисля, че ще Ви е полезен.
Между другото, и сегашния ми автомобил го избрах по надежност. Засега, не ме е подвел. Наистина, беше малко по-скъп и поддръжката (вклюително данъци и застраховки) не е евтина, но си струваше.
Урок 4 го прочетох веднага, но малко е обща темата. Какво иска всъщност човека? Да е здрав и хората от семейството му да са здрави, да има работа, средствата да му стигат и за неотложните нужди и за малко радости. Ако е млад – сигурно иска да прави кариера, но от камбанарията на моя 25 годишен опит ви казвам, че не си заслужава – твърде много време, изгубено в извършване на работа, от която други невидими сили се облагодетелстват, докато живота ни минава в офиси и нерви…Но, това е въпрос на личен избор. Между впрочем, моята професия е свързана с финансите, та не е само от обща култура… 🙂
А автомобила ще ми остане последен и завинаги, защото е така проектиран и изработен, че няма да излезе от мода нито като дизайн, нито като функционалност. Макар и емоционален избор, той се изплаща като ми служи вярно, пази ми живота и здравето, особено в зимните дни и по поледиците и го считам за член на семейството! В деня, в който го изплатя и придобия, ще ми падне планина от плещите, наистина, но и скъпите застраховки имат смисъл – почтените застрахователи плащат всичко и веднага без простотии и пазарлъци, поддръжката макар и много скъпа е веднъж годишно, а ползите са много повече. Заслужи си жертвите! На добър час!
@LiveCalculator – Така е. Хората искат да са здрави, да им стигат парите, да образоват децата си и да се глезят от време на време. Но, обикновено парите не стигат дори за това. Не са здрави, защото се хранят с нискокачествена храна, нямат здравна застраховка и разчитат на държавното здравеопазване, което не винаги е добро.
Образованието (въпреки че е приоритет за повечето българи) се избира много хаотично. Тази специалност е престижна и моя Жорко трябва да учи в нея. Дали Жорко иска и има поне някакъв интерес да учи тази специалност не е важно. Резултатът е хиляди демотивирани хора, които си пропиляват живота да работят нещо, което не им харесва и получават малка заплата. Нищо не правят по въпроса, защото нямат необходимото им образование и умения да я напуснат.
Стигнахме до малките радости в живота. Често за тях отива по-голямата част от бюджета. И аз се питам как може човек с 1,000 лева заплата да пръска по 200 лева на вечер в дискотека? После този същия човек, взима кредити, кола на лизинг, апартамент с ипотечен кредит и затъва тотално.
За кариерата, съм съгласен с теб. Това е утопия, че ако градиш кариера ще постигнеш много неща и ще си щастлив. Кое е по-важно в живота: Да отгледаш и образоваш детето си или да работиш до полунощ всеки ден, за да приключиш онзи проект навреме? Въпроса май е риторичен.
Ама чакайте! За каква почивка в италия става на въпрос да спестя, след като тричленно семейство разчитаме на пенсията на баща ми от 230лв. и помощите които ми се полагат от НОИ в размер на 140лв. Само за храна на месец отиват по 250-300лв. и винаги плащам вересията на магазина в края на месеца. Преди да остана без работа (тъйкато договорът ми свърши, беше за 1 година) в края на месеца получавах заплата от 300лв. която непременно отиваше за вересията. НЕ МОЖЕХ И 1 ЛЕВ ДА СПЕСТЯ!!! Нова дреха не съм си купувал от 2 години насам, а за ресторант да не говорим. Не ми остава и една стотинка за мога да се глезя с т.нар. “пясък” и “камъчета”. Всичко, което идва като приходи отива за сметките и вересията на магазина. Всичко, което пише тук ми е пределно ясно. Мизерията те кара да мислиш толкова пестеливо, че дори и енергоспестяващата ми нощна лампа ако свети повече от час ме заболява душата. Защото идва зима, а нямаме нито дърва, нито въглища. Знаете ли какво е да спиш на студено на -2 градуса стайна температура и да се топлиш с туба пълна с подгрята вода? Вие не можете да си представите това, щом пишете тези врели не кипели. За мен тези писания са пълен въздух!!! Тази зима пак ще спя на студено, знаете ли защо!? Защото нямам пари да си купя дърва и въглища! Така и не разбрах за каква “ФИНАНСОВА СВОБОДА” ми говорите. Казвате ми как да си водя сметки за нещата които купувам и как да пестя, а не знаете, че УМЕЯ ДА ПЕСТЯ МНОГО ПО-ДОБРЕ ОТ ВАС!!! НЕВОЛЯТА МЕ Е НАУЧИЛА ДА ПЕСТЯ ОТ ВСИЧКО И ДА ЖИВЕЯ В МИЗЕРИЯ ЗА ДА СПЕСТЯ НЯКОЙ ДРУГ ЛЕВ. КАКВО РАЗБИРАТЕ ВИЕ ОТ СПЕСТЯВАНИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИ!????????????? БОЖЕ, БОЖЕ дай ми сили! ТАЗИ ВАШАТА ИНФОРМАЦИЯ НЕ МИ ПОМОГНА ПО НИКАКЪВ НАЧИН!!! НО ВСЕ ПАК “БЛАГОДАРЯ”!!!
Къде го чукаш, къде се пука!
Пич, изглежда ти разбираш повече от всички тук “ОТ СПЕСТЯВАНИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИ!?????????????”
, но
защо тогава нямаш 5лв. да се усмихнеш?
Не ти знам историята, сигурно си имаш основателни причини да си в това положение, но
ако Неволята те е научила само на това, да живееш в мизерия,
май не си е свършила добре работата.
Чудя се каква точно информация очакваш да получиш от този (или от други подобни) блогове?
Някаква тайна рецепта за забогатяване?
Дани, не знам какво да ти кажа. Ти си от тези 90% от българите, на които нищо не им е наред и виновни винаги са другите – работодател, държава или международното положение. Интересно защо тричленно семейство разчитате на една пенсия. Ако не промениш малко мисленето си, нито аз, нито който и да е било тук не може да ти помогне.
За спестяването и трудния живот ще ти дам пример. Баба ми скора стана на 82 години (да е жива и здрава), като до преди няколко години гледаше животни, правеше градина, ходеше да събира дърва и ги носеше на гръб, за да може да живее с нейната пенсия. Защо една 80-годишна жена да може да го прави, а тричленно семейство да не може. Единствената причина, която може да съществува е здравословна (ако е такава, си взимам думите назад). Ако не е, обаче, не знам защо си в такова състояние. Ако съвсем не намираш какво да правиш, ще ти предложа да работиш на вилата ни – има доста работа, а аз съм ограничен с времето. За същата работа вече ми отказаха няколко човека от селото, защото “трябва да работят”, а те са свикнали да взимат социални помощи и да стоят по цял ден в кръчмата.
И последно, бабите и дядовците ми са оцелели по време на война, като са били по 7-8 деца и не са имали дори хляб, ти ми говориш за мизерия.
И аз имам подобни наблюдения.
Баща ми имаше къща на село, в която ходеше всяка събота и неделя.
През останалото време трябваше някой да я наглежда всеки ден по 1-2 пъти, да даде храна на 2-те кучета и това е. Работа за най-много 1 час на ден сумарно. Плащаше по 120лв. на месец
Косене на трева, боядисване, ремонти др. се плащаха отделно.
И при положение, че в селото е пълно с хора без работа и почти никакви доходи, се наложи да смени 5 човека преди да попадне на достатъчно съзнателен такъв.
Да не говорим за така наречените местни “майстори”.
Няколко пъти се случи , ние с него да “висим” по 1 час за да чакаме пичовете да си допият бирата.
И не, че не сме се уговорили за точен час. И не, че не са ни видели, че отиваме на обекта. Не, преместват си го в другия крачол и отварят нова бира.
Не знам защо се получава така?
На моето село има един човек, който непрекъснато се оплаква, че няма какво да ядат и ми иска “некой лев”. Когато му предложих да изкопае един канал (работа за един ден) за 20 лева, ми каза “Да не съм луд да работя за толкова малко”. Народопсихология.
А ако знаеш колко млади хора познавам, които предпочитат да лежат по цял ден, отколкото да работят за мизерните 300 лева, а те са учили за математици и ядрени физици.
Много благодаря за тази важна и истинска статия.Важните неща в нашият живот са хората които обичаме и без които няма как да водим така пълноценен живот и бихме сторили всичко за тях.Важните неща не са компютъра,лаптопа или сматрфона и всякакви такива предметни неща,които лесно могат да се купят, а е живота,който имаме и който носим в себе си всеки един от нас.В този 21 век като че ли станахме прекалено материални хора и забравихме за истински важните неща,които ни карат да сме щастливи.Примера за голфа и топките е уникален,той наистина те кара да се замислш и стигаш до заключение,което първоначално не ти е минало през ума.
Всяко едно семейство си има разходите,които задължително трябва да покрие за да може да живее нормално и спокойно , но е факт, че всичко което е свързано с децата трябва и е на първо място, като започнем от нещата,които са свързани с училището , разбира се да имат храна , плодове и зеленчуци и домашно приготвено ястие, и вече сметките,които няма как да не се плащат.Статията ви е страхотна и се радвам че ни пишете.Много ми харесва това с детектива и според мен ще бъде от голяма полза ако поне временно започнем по усилено да си следим разходите и съм сигурна, че всеки един от нас ще види че дава повече отколкото е необходимо.
Веднага след като прочетох за myPocket започнах да го ползвам. Но тя си има недостатъци, които и до ден днешен не са оправени (вече 4 години):
– няма приложение за инсталиране на телефона
– много категории по подразбиране не могат да се изтрият
и други. (всеки си има вкусове и предпочитания)
От скоро започнах да ползвам тази: https://play.google.com/store/apps/details?id=com.kpmoney.android
всичко може да се премахне, преведе и най-хубавото: да си създадеш портфейли и/или сметки, които да покрият напълно финансовото ти състояние.