Уроците от StartUP Conference 2012
Да сменя ли името на сайта?
07.11.2012
Бизнес казус №3: Работа в екип – Продължение
26.11.2012Уроците от StartUP Conference 2012
Както вече знаете, Финансовите съвети на Бат’ Тони беше медиен партньор на StartUP Conference 2012 – най-голямото събитие за предприемачество тази година. Ето какво научих (и не можах да науча) от него:
Урок №1 Предприемачи, предприемачи, колко да са предприемачи…
Всъщност, първия урок го научих още преди самата конференция. Както знаете организирах игра в сайта и Facebook страницата, като единственото условие, за да се включиш беше да напишеш любимата си бизнес книга и защо. Наградите бяха 2 пропуска, всеки с цена от около 60 лева (30 евро). От хилядите бъдещи предприемачи, които са прочели за играта в сайта и във Facebook, се включиха точно 19 души. Много или малко е това – не знам, но ако се интересувах от темата, поне щях да участвам в тази или други подобни игри.
Но, това не беше най-голямата ми изненада. В петък, един приятел ми се обади, че е болен и няма да може да присъства на конференцията. Помоли ме да намеря някой да отиде на негово място, без да плаща нищо. Цял ден звънях на който се сетих. Всеки ми казваше „По принцип искам да дойда, но по-скоро ще отида на село/планина/кино”. След това търсих във Facebook (фен страницата и личната). Никой не искаше безплатен пропуск. Когато почти се бях отказал да търся, Люба от Бизнес уроци за начинаещи ми писа, че има един желаещ мъж (трябваше да е мъж, за да мине за моя приятел).
И така първия урок е, че по темата за предприемачеството много се говори и всеки иска да „започне нещо”, но когато трябва да си отдели малко от свободното време (дори не пари), вече не е толкова надъхан. Тъжно, но е истина. Между другото на StartUP конференцията имаше около 300 души. Повечето от тях ги познавах по физиономия, защото често се засичаме на различни обучения и презентации. Май в София, която гони 2 милиона жители, това са хората, които наистина искат да създадат нещо.
Урок №2 Политиците са виновни за всичко
Следващите уроци са по реда на събитията в конференцията. След официалното откриване от новия посланик на САЩ Н.Пр. Марси Рийс и организаторите от фондация StartUP (министър Делян Добрев на дойде, както беше обявено), дойде ред на първата панелна дискусия за деня. Тя беше на тема „Политическа воля за насърчаване на предприемачеството в България” и представляваше едночасово мрънкане за това как ЩЕ се направи нещо в следващите години и как, ако нещо не е станало досега, виновни са политиците. Това беше малко странно да прозвучи от устата на служител в Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма и от икономическия съветник на Президента.
Една от работните групи
Имаше интересен въпрос от публиката, по-точно история с въпрос накрая. Едно момче разказа, как негов приятел има страхотна идея – театрална трупа от нов вид. Събрал млади и надъхани съмишленици, намерили декори и зала. Накрая решили, че все пак трябва да си направят фирма, за да може всичко да е точно. Платили всички такси по регистрацията, обикаляли държавните институции и накрая вече имали фирма.
Да, но още преди да са изкарали и един лев, държавата иска от тях близо 1,000 лева за осигуровки на месец върху някакъв минимален осигурителен доход. А той беше въведен, за да се прекратят злоупотребите. И накрая въпроса беше „Вие какво ще направите, за да облекчите новостартиралите фирми без един лев приход от това бреме?”. Не чух смислен отговор, освен „Виновни са политиците!” :).
Урок №3 Няма предприемачество без образование
В първия ден от StartUP Conference 2012 имаше три кръгли, които дублираха темите от панелните дискусии и дадоха възможност на участниците да споделят идеи и да изкажат мнението си по темата, която най-много ги вълнува. Аз като човек, който дава съвети (или поне се опитва), избрах масата „Образование за предприемачи” и не съжалявам. Предварителната дискусия беше много интересна и полезна. Основните моменти от нея бяха, че както всяко друго нещо предприемачеството се учи, и то от най-ранна детска възраст.
Повечето хора в залата споделиха, че сега образователната ни система изобщо не създава предприемачи. И не само не ги създава, а ги мачка и потиска непрекъснато. Всичко в училище трябва да е в някакви рамки и едностранно учител-ученици. А за да има повече свободно мислещи хора, трябва да се насърчава въображението и креативното мислене още от детската градина, после в началното, основното и средното училище и се стигне до университетите, където хората отиват с вече изградени ценности и е трудно да се постигне устойчива промяна.
Една от идеите, която всички подкрепиха е насърчаване на онлайн образованието. В света има много такива примери, но те все още са недостъпни или не достатъчно популярни в България. Много образователни организации от нов тип се опитват да запълнят тази ниша, но техните усилия са недостатъчни. Също така, качеството в много от тях е съмнително. Но, това са грешки на растежа и отсяването на пазара, както се казва.
След това се разделихме на групи и всеки трябваше да даде няколко предложения как може да се подобри образованието за предприемачи. Модератор на моята група беше д-р. Мел Гил – създател на Мета Тайната (за да си призная не съм чел нито Тайната, нито Мета Тайната). Много ерудиран и позитивен човек, който наистина ме впечатли. Той разказа как е правил семинари по целия свят и книгите са му преведени на десетки езици, но той е избрал България за следващото си начинание – онлайн университет в един областен град. При това не от някакъв сантимент, а по икономически причини – ниски данъци, ниски цени на сградите и възможността да се наемат качествени специалисти на нормални заплати.
Той попита „Защо аз мога да дойда от другия край на света, за да правя бизнес в България, а вие не можете?”. При това международен бизнес, който излиза извън рамките на страната ни. След това обсъдихме една идея, която е широко разпространена в САЩ, където живее д-р. Гил. И тя е успели предприемачи, които вече са се оттеглили (не пенсионирали) от големия бизнес да помагат и да стават ментори на млади хора със стартиращи фирми. Тази идея беше една от идеите, които излъчи кръглата маса за образованието.
Урок №4 Финансиране, презентации, маркетинг
Освен нещата, за които вече написах, имаше още много вдъхновяващи и полезни презентации на конференцията. От тях научих, че не трябва да се отказваш, независимо какви трудности срещаш, защото това е едно от основните качества на всеки успешен предприемач. Научих също, че не мога да стана добър предприемач без да съм фалирал :).
Голяма част от конференцията беше насочена към начините за финансиране на стартиращ бизнес. От нея научих някакви тънкости и различните етапи при създаване и развитие на всеки sartup. Нарочно го написах така, защото според един от презентаторите (вече не си спомням кой точно) startup-ите предлагат задължително продуктите или услугите си онлайн или като мобилни приложения, винаги трябва да се разраснат много и да станат световни лидери (не можах да преброя колко пъти чух за Facebook и за Марк Цукерберг, но бяха доста), за което, разбира се, им трябва огромно финансиране. А то се осигурява от VCF (Venture Capital Funds), BA (Business Angels), CF (Ceed Funds) и други подобни съкращения.
Югослав Петкович от CEED Словения
От друга страна са обикновените стартиращи бизнеси (които трябва да наричаме просто стартиращи фирми), които са изцяло извън интернет и мобилните телефони, или ги използват само като маркетингов инструмент за популяризиране на дейността си. Точно „офлайн” фирмите, обаче, продават 97% от всички продадени стоки и услуги. На електронната търговия, към настоящия момент, се падат около 3% от всички продажби. Колкото и бързо да се развиват този дял няма да скочи изведнъж, особено в България. Аз не отричам, че бъдещето е в мрежата и в мобилните технологии, но трябва да се обърне внимание и на останалите стартиращи фирми.
Уроците, които НЕ научих на StartUP Conference
Това, което ми липсваше на тази конференция (и на всички други подобни срещи) е какво конкретно трябва да се направи, за да се развие предприемачеството в България. И то не само иновативните IT фирми, а предприемачеството като цяло. Ще ви дам един пример. Когато направих една обиколка на западните Балкани това лято, ми направи впечатление, че навсякъде (Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, Хърватска и в по-малка степен Македония) дребния бизнес е много добре развит. Във всяка къща, първия етаж е направен някакъв офис или заведение. Разнообразието беше огромно – от кафенета до магазини за 3D принтери (да, имаше и такива, но беше затворен). Местните екскурзоводи наблягаха на тази национална черта – предприемчивостта. Дори в Албания, която е доста изостанала и безработицата е над 40%, има шега, че половината албанци правят кафе, а другата половина го пият 🙂
И за да съм по-конкретен, не научих какво трябва да направи човек, който иска да започне малък бизнес (като Здравко, например). Какви конкретни стъпки трябва да извърви? С какво да започне? Как да намери първите си клиенти? Коя организация да потърси, ако има нужда от помощ? Къде да намери необходимия му консултант (адвокат, счетоводител, финансист) и други подобни въпроси. Надявам се на следващи подобни срещи на национално или на местно ниво, да се намерят отговори и на тези въпроси.
Ето какво ми написа Тодор – един от спечелилите пропуск за конференцията:
„Конференцията беше страхотна! Благодаря ти за предоставената възможност да присъствам. Хареса ми абсолютно всичко. Всичко беше професионално. А самата конференция е нещо уникално. Атмосферата и излъчването на хората там не може да се улови от стрийма или видеото в youtube. Най-вероятно догодина ще присъствам пак. Надявам се да се видим там. :)”.
За себе си, мога да кажа, че StartUP 2012 ме зареди с много положителни емоции, нови идеи (които ще видите съвсем скоро в сайта) и нови контакти с хора, които имат идеи и виждания подобни на моите. Като заключение – страхотно събитие за всички предприемачи.
37 Comments
Много добър коментар. Поздравление за откровеността.
Явно няма отговор на ВАЖНИТЕ въпроси! А това, че държавата пречи е абсолютно вярно! За това няма много предприемачи в бг!
Това е така, защото държавата бърза да си прибере данъците още преди предприемачите да имат печалба и това е много порочно, защото по този начин държавата НЕ е партньор в развитието на бизнеса, защото нейните “доходи” (данъци) са 100% от момента, в който се регистрира компания.
Държавата НЕ поема своя “бизнес риск”, така както го правят предприемачите!
Държавата няма да се откаже от тази своя “привилегия” скоро време, защото на нея всичко и е сигурно!
Тък като гледах конференцията по Интернет, много ми хареса термина “Бизнес дявол”. Това е като Бизнес ангел, но в сивата икономика.
За да се промени това отношение на държавата към предприемачите, силно препоръчвам стратегията на “Бизнес дявол”, преди да се основе компания.
Силата на тази стратегия е, че НАП, нямат представа кой какъв бизнес прави и не могат да го контролират. Много прилича на “Анонимните”.
Освен това, има си решение на Конституционния съд на САЩ, че плащането на данъци от гражданите НЕ е тяхно патриотично задължение! :))
П.С. Доколкото разбрах Делянчо Добрев не е бил на конференцията, за разлика от Посланика на САЩ?? Ето това е отношение! :))
Здрасти, Тони,
Прочетох поста ти, но не разбрах ….ти ще стартираш ли? 🙂
@Тони – За съжаление, държавата кара да има много Бизнес дяволи. А причината е част от прихода – някой да не излъже НАП. Затова няма значение, че този месец си изкарал 200 лева, трябва да платиш данъци и осигуровки на 420 лв. То, добре звучат разни стратегии, МСП листове и други подобни, но това не помага много на обикновените предприемачи.
Другото нещо, което ми направи впечатление, че дори самите организации като StartUP са се фокусирали само върху IT сектора. Май трябва да се примирим, че от България може би никога няма да има своя Марк Цукербърг или Стив Джобс, и да се средоточим към “обикновените” предприемачи, които всеки ден се сблъскват с много трудности.
Прав си, министър Добрев не дойде. За разлика от него, Марси Рийс се запозна и говори около половин час с доста от участниците на конференцията (включително и с мен), преди да се качи на сцената. Може да го е направила и от PR гледна точка, но това няма значение.
@Георги – Аз вече съм стартирал, но съм Бизнес дявол в сивия сектор – без фирма (и без много приходи :)). Това, което се опитвам да правя е да популяризирам предприемачеството на най-ниско ниво. Хубаво е, че има такива конференции, но там ходят едни и същи хора, които най-често говорят за пари, финансиране, VC и други подобни.
Хората, които са старитирали бизнес ме питат други неща, като “Къде да рекламирам?”, “Тази декларация как се попълва?” и подобни, на които няма кой да им даде отговор.
Ми освен да вземем да се видим, за да си поговорим и да видим дали не можем да направим нещо за предприемачеството на най-ниско ниво?
Вярвам, че ако си изцяло онлайн няма да успееш да монетизираш мозъка си 😉
Георги, Тони, ако си търсите съмишленици съм готов да се присъединя! 🙂
“На електронната търговия, към настоящия момент, се падат около 3% от всички продажби.”
Според мен, на продажбите във Фейсбук се падат също 3% от така наречената “електронна търговия”, но чудно защо, 90% от информацията в интернет е посветена на тези мижави 3%.
Не мога да си го обясня!
Може би , тези които пишат (особено блогърите ) се интересуват от он-лайн бизнеса, а другия (простия , допотопен оф-лайн ;)) някак си не е достатъчно cool:)
Факт е, че няма достатъчно добри ресурси в интернет за предприемачи извън он-лайн бизнеса.
Отделен факт е, че чистият 100% он-лайн бизнес е много малко. Винаги има и оф-лайн активниости.
Но като са казали СОЦИАЛНИ МЕДИИ, та социални медии. Фейсбук, това, Зукърбърг онова. Все едно друго няма.
@Георги – Аз минавам и офлайн. Звънят ми много приятели и познати и питат някакви неща. Също и имей консултации давам, но писмата станаха наистина много и трудно отговарям на всички.
Може да се видим, кажи само кога и къде?
@feriea – Иманно, каза го много добре.
Може би, затова толкова малко хора са се записали за пропуск за събититето.
Ако ще отваряш магазин за дрехи (оф-лайн), примерно, няма голяма полза от това събитие. Освен за надъхване и настройване на бизнес вълна, може би.
Привет. Жалко, че късно разбрах за свободния билет просто този ден не бях онлайн. Колкото до събитието – имаме нужда от повече подобни събития. Проблема на подобни мероприатия е, че засягат предимно ИТ сферата. Останалите дейности леко бягат по тъча образно казано. Затова и Тони не е получил съвети по вълнуващите го въпроси, тъй като фокуса макар и презентиран към общото е насочен към ИТ сектора. И все пак е по-хубаво да се говори, от колкото не. Според мен проблемите са в откритоста на хората и липсата на качествен менторинг. Вярно казано е, че когато ученика е готов учителя ще дойде, но през моя опит всичките ми усилия да си намерия добър коучинг и ментор удрят на камък. Един добър продукт и хората започват да се мислят за велики, а у нас знаем, че ако предложиш нещо качествено и направено по стандарти веднага ще се отличиш над конкуренцията. Точно тази елитарност на хората, които са качили нивото в стълбичката на праве на бизнес пречи да се създаде истинско предприемаческо настроение. Тони сподели за бивша Югославия, но там по време на комунизма малкия бизнес бе запазен, а не вкаран в рамките на ТКЗС. Затова и сега там си действат по задачи завещани им от предците, а ние си блъскаме главите в търсене на далавери. Аз съм оптимист, че този който търси ще намери това което търси. Само трябва да знаем какво търсим и да го търсим. На теория изглежда много лесно, но на практика си е зор. Не е случаен факта, че хора занимаващи се с предприемачество споделят, че мисленете е най-трудния процес и работа за един човек:)
@Димитър – Нещата започват още в училище. Децата, а и по-големите (дори студенти) нямат избора между предприемач и наемен служител. Те се обучават в определени рамки и да следват заповеди – не говори в час, не драскай, напиши си домашното, аз така казах и други. Ако знаеш колко студенти ми казват “Искам да стана предприемач, но не знам как. Дай ми съвет. От къде да започна?”. Ако ходи на такива конференции, ще разбере, че трябва да направи някакъв он-лайн бизнес. Проблемът е, че той е зъболекар и иска да се занимава с това.
Ако знаеш колко хора са фалирали само защото не могат да си водят точна сметка колко им “остава” от бизнеса, или не могат да привлекат клиенти, или не са чували за ценообразуване и прилагат максимата “Гошо го продава за 6 лева, значи аз ще го продавам за 5.50 лева”. Само, че те не знаят (или не искат да разберат), защо клиентите ходят при Гошо. Ето за такива ситуации става въпрос.
@Димитър – Какво очакваш да получиш от своя ментор?
Каква е индустрията, в която искаш да стартираш бизнес?
Много съжалявам, че нямах късмет и не бях от избраните за конференцията, но в последствие и аз като приятелят Ви се разболях. Така, че сега се надявам да я видя с всички подробности в нета.
Както и да е, исках само да кажа, че попринцип съм човек от провинцията, макар за мен провинция в България да е смешно, но мисля относно “същите физиономии”, че има как това да се промени. Смятам, че много млади хора биха присъствали, но ако им се даде тази възможност. Защо подобен тип семинари и конференции са почти само в София? Интернет е хубаво нещо, но според мен не е достатъчно,за да събуди хората от зимен сън. Ако социалните дейности достигнат и до по-малки градове там може да се открият и хора с неочаквани възможности и идеи. Като Здравко например.
Според мен има как младите хора да се събират, да обсъждат,за да се раждат идеи. Организиране на семинари от не толкова голям мащаб биха били хубаво начало. Аз лично бих помагала (безвъзмезно естествено) за каузата за по-активно младо българско общество.
@Антоанета – Ами действай. Няма кой да чакаш. Събирай съмишленици и организирайте нещо подобно. А защо събитията са предимно в София – може би тук има повече инициативни хора, които ги организират. Аз също бих подкрепил с каквото мога подобна инициатива в друг град.
Аз бях на StartUP@Blagoevgrad и за да съм честен организацията, атмосферата и лекторите бяха на не по-ниско ниво от тази в София. А ентусиазма на екипа беше дори по-голям. Какво пречи това да се направи и в други градове. Намирате зала, няколко спонсора (Телерик и СуперХостинг винаги помагат) и действате.
Ееее супер, за първи път ми крадат картинка. Досега са ми присвоявали само статии 🙂 Вече съм и в UK – Особенности при управлението на личните финанси
Здравейте и от мен 🙂
Понеже и а бях сред късметлиите, спечелили пропуск, искам да споделя и моите впечатления от събитието. Малко късно се включвам, но надявам се въпреки това да бъда от полза с моята гледна точка.
В началото се колебаех дали има смисъл да ходя, очаквах нещо насочено към повече технически подробности за стартирането на бизнес и очаквах хора, занимаващи се в момента с такъв или на някакъв етап от започването му. Но понеже това е първият път, когато печеля нещо, а и си беше още веднъж късмет, че навреме видях поста, реших да не се отказвам от късмета си и да видя какви са хората, занимаващи се с предприемачество.
Радвам се, че отидох, мисля, че ще отида и следващия път, но може би малко по-подготвена с въпроси към лекторите.
Оказа се, че много голяма част от присъстващите са всъщност хора, които просто искат да се занимават със собствен бизнес, но нямат идея от къде да започнат или идея за конкретен продукт или услуга. Та именно към тях според мен беше ориентирана основната тематика: нещата, които можеш и трябва да си проучил и обмислил преди въобще да решиш да стартираш бизнес, създаването на контакти, намиране на точните хора да ти помагат, определяна на потенциалните клиенти, пручване на конкуренцията и още неща, които са ти изключително важни и които можеш да направиш предварително, преди да започнеш да плащаш данъци и осигуровки, както се засегна и този проблем.:)
Иначе, аз също мисля, че не се наблегна достатъчно какво конкретно може да направи човек, за да започне. Доста се говори какво би било добре да направи държавата, за да помогне, какво искат предприемачите, за да са по-спокойни и сигурни в началото, но на практика който започва бизнес, го започва сега и му е необходимо да знае какви са му опциите в текущата ситуация, къде са подводните камъни, какво трябва да предвиди. В тази връзка и вариантите за финансиране, което се предложиха, също предполагат бизнес, който вече е започнал и му е необходим капитал, за да се разшири или да продължи, но какво да правят тези, които искат тепърва да започнат, а нямат неоходимите пари. Друго, което ми направи впечатление, е съветът да не се страхуват хората да фалират, но в България не е толкова просто да фалираш, както в някои други държави, така че би било доста полезно да се знае кога и как да прецениш дали не е време да кажеш “стоп”, за да намалиш или ограничиш загубите.
На мен на практика най-интересни ми бяха различните реални компании, за които чух как са стартирали и особено различните варианти, които са изолзвали, когато нямат достатъчно средства за първоначално финансиране, идеята да си подготвиш пазара и осигуриш клиенти още преди реално да си започнал и вкарал пари в начинанието. Това явно, че не е приложимо за всеки бизнес, но определено дава добри идеи как да избегнеш дългия период без приходи в началото. Важно беше и всъщност какви са критериите да те финансират и опциите за финансиране на различни етапи от развитието на бизнеса.
Поне според мен целта на конференцията беше да се стимулират хората да опитат, не просто да си мислят и говорят.
Мисля си, че би било хубаво да участват повече хора, които имат конкретна идея за бизнес, предприели са някакви стъпки по въпроса, било то дори и само като проучване и имат доста по-конкретни въпроси и реални ситуации, които да се дискутират.
П.П. Относно мястото на конференцията – доколкото разбрах, е имало и събития в Пловдив и Габрово. Или ще има, не съм сигурна за датите. Но най-вероятно пак ще има, само трябва да се следи програмата.
@Георги Миленчев – очакванията ми към моя ментор са свързани с предаване на опит и знания. Аз искам да се науча да правя бизнес. Според мен организирането на регулярни срещи на които се споделят идеи, проблеми, планове, решения, казуси,личен пример, истории от личната практика. Но целия акцент по направата на бизнес и кариера е в ръцете и в мозъка на ученика. Менторингът е хубав метод за придобиване на лични качества и споделяне на знания и опит, но всичко е в ръцете на учащия. В момента като хоби разработвам блог за спорт и списание към него. Но реално имам амбиции и цели да осъществя проекти свързани в областа на био земеделието, дрехи и обувки, туризъм и образование. В момента на пазара у нас има глад на продукти средна цена и добро качество. Мисля, че този който има сили да ги предложи ще успее.
@Стойне – прав си студентите нямат избор. Много алкохол и секс са им в главите. Не, че когато аз бях студент и в моята глава тези мисли не бяха по-малко. Семейството е важен оформител на характер. Аз имам този проблем. Отраснал съм в семейство на беден татко и до скоро изповядвах неговата политика за парите.Сега искам да променя нещата, изглежда късно, но пък духът ми е млад:) Но, все още когато стане дума за пари търся сигурноста. Това искам да променя. Нужно е действие и учене. Поне съм поел по пътя както се вика.
@Димитър А защо пишеш блог и списание за спорт ако искаш да развиваш проекти свързани в областа на био земеделието, дрехи и обувки, туризъм и образование?
Както каза и Тони…докато не фалираш няма да се научиш как да правиш бизнес.
Първата крачка е да напуснеш работата и да се захванеш full time с проекта си…иначе само се залъгваш, че ще стартираш.
Виждам, че има фенове на Робърт Кийосаки и ви препоръчвам неговата книга: “10 неща, които трябва да знае всеки предприемач преди да напусне работата си”
Попитах те какво очакваш от ментора си, защото именно в момента работя по въпроса – създаване на образование как да развия бизнеса си, което не се изразява само в менторство, а наистина даване на система за това как да изградя бизнеса си. Но….като стане готово ще се чуе 🙂
@ Георги – защото имам познания в тази област, интересно ми е, забавлявам се, а и е добър вариант да фалираш нещо малко и да си кажеш защо не се получи. Опитно поле за следващите проекти.
Може би точно заради липсата на съвети за конкретните стъпки при започване на бизнес много хора мислят, че е загуба на време присъствието на такова събитие. Хората на действието не обичат да се губят времето в приказки.
Пренебрегнати са обаче несъмнените ползи от конференцията – социалните контакти, провокирането на нови идеи, мотивирането и нагласата да не се отказваш, както и позитивното мислене като цяло.
Някой има ли рецепта , как точно малките фирми – фалиралите и тези като нас преди фалита да се изправят и да заработят , като няма пазар.За какъв бизнес говорите, като то дори ” ЗАНАЯТИ ” и “ЗАНАЯТЧИИ ” – НАМА? Моля, ако някой има идея, как се съживява ПАЗАР нека да я сподели!
Здравейте,
Видях, че се прокрадва идеята да се видим на живо. Аз съм 100% за това и стига да има достатъчно желащи ще помогна с каквото мога. От известно време се занимавам с онлайн бизнес, имам с какво да допринеса, а и имам много въпроси.
Та по темата, на мен също ми липсват практическите съвети. Да, мен лично не ме интересуват темите свързани с това как държавата можела да финансира бизнеса или как ми пречела на бизнеса защото тя няма пръст в моя за голям късмет (за сега…). Със сигурност е хубаво да се знаят тези неща, но не виждам какво може да се направи освен човек да си “налегне парцалите” и да търси други варианти вместо да се оплаква.
Аз лично съм прагматик и бих останал с въпроса “И какво сега?” след подобна коференция. Но все пак нещата, с които се занимавам са така подредени, че нямат нищо общо с държавата (не и България).
@Георги Георгиев – Срещата на живо е най-полезния формат. Засега идеята е на начална фаза, но когато изкристализира, ще пиша в сайта.
Съжалям, че не дойдох на тази конференция. Догодина няма да я пропусна. Имам малък собствен изнес в сферата на услугите. Това, което е нужно за да стартираш собствен бизнес в България, освен идеята раазбира се, е кураж, начален капитал, и не на последно място- контакти и елементарни познания по финанси, счетоводство и право.Много хора не знаят как да започнат, какви средства ще са им необходими първоначално, какво да напряват, след като имат вече регистрирана фирма. В интернет се дават много съвети, пазара е залят с книги от рода на “Беден татко- богат татко” или цитираната по-горе ” 10 неща, които трябва да направите преди да напуснете работа”, но на практика когато решиш да стартираш бизнес, се сблъскваш практически с елементарен наа пръв поглед проблеми, които никъде не са описани в книгите.Наемаш най- добрия адвокат, който можеш да си позволиш, да ти регистрира фирма, наемаш добър счетоводител, но когато те ти обясняват процедурите или действията, които трябва да предприемеше за да вземеш решение за бизнеса си, се оказва, че говорят на непонятен за тебе език. Проблемът с предприемачеството е, че в училище не учат децата за това, как се прави бизнес, как разумно да харчат и управляват джобните си, в университетите няма задължителна начална подготовка по счетоводство и финанси (с най- необходимите знания и термини), а животът ни е свързан непрекъснато със спазване на нормативни закони, срокове, подаване на декларации, многообразни като видове и количество глоби, за които българинът не е подготвен. Такива конференции са много необходими. На тях обучаващите се могат да се срещнат очи в очи с предприемачи- практици, но цялата отговорност за стартирането на бизнес е на обучавания- всичко трябва да е в неговото съзнание и с подобни конференции само да си доизбистри идеите си, както и да си създаде необходимите за него контакти.
@ Димитър – Да “фалираш нещо малко” за мен е като да искаш да се научиш да караш кола, но да се упражняваш на блъскащите колички 😉
За да се научиш трябва да фалираш нещо за което си си заложил задника и живота и прехраната ти да зависят от това.
Абе, по-добре си е да „фалираш нещо малко“, отколкото нещо толкова важно, че от него да зависи бъдещето ти.
Както е по-добре да се опиташ да изкачиш първо връх Вихен, вместо да се засилиш направо към Килиманджаро (примерно).
@Георги – все пак всеки опит и практика са полезни. Важно е да имаш избран път и стратегия. Голям бизнес се прави с големи пари. Ние тук споделяме идеи за честен бизнес. Затова предпочитам първо да завъртя нещо по-малко като обем, но да науча основни неща и преди всичко да получа самочувствие, че мога да правя бизнес. Никой стадий не бива да се пренебрегва, бърза пътека към успеха няма. В момента нямам пари за голям бизнес, но имам за малък такъв така че ще се пусна в тази посока. И да в блога съм си заложил задника и прехраната.
@ Димитър – Нямах предвид “голяма инвестиция и пари”, а по-скоро голямо поемане на риск. Щом си заложил прехраната си на блога и списанието, значи не фалираш нещо малко и не експериментираш, а реално си се хвърлил по стръмното 🙂 Поздравления!
Красимира Йончева – много съм съгласна с думите ти, че конференциите са за доизбистряне на идеите и срещи с минали по този път вече хора. Подробности от типа на точно какви документи и колко пари ще ни трябват за стартирането на бизнеса не им мястото там наистина, за това си има фирми и консултанти, които могат да ти кажат ориентировъчно какво да си предвидиш, че и да свършат повечето работа вместо теб ако искаш. Макар че може би на StartUP Bootcamp – а, който казаха, че ще се провежда, ще се занимават с повече подробности.
А за образованието, мястото му е още в училище според мен, защото като стигне до университет вече, човек има изградено отношение към финансите, а и му се налага да може да се справя с тях и е по-добре да знае как, а не тепърва да се учи. Иначе в икономическите университети се учи общо счетоводство и финанси, независимо каква специалност си.
[…] Прочети целия материал: […]
Здравейте и от мен!
@ Тони, благодаря ти за обективната статия – аз научих много от нея и е ценна обратна връзка. Прочетох и всички коментари внимателно и всички те имат право. Истината е, че целта на StartUP Conference 2012 не беше да реши проблемите на обществото и предприемачеството в Бг., а по-скоро да постави картите на масата, да събере хората, които взимат решения и имат н(и/)якаква идея за това кое е добро и кое не за подобряването на бизнес климата в страната ни и да покаже какво се случва от другата страна на барикадата, а именно – ‘в предприемаческите окопи’.
Аз съм част от организацията от самото начало и до момента ни костваше цели 6 години, 5 такива форума и повече от 100 събития за това време, за да постигнем една единствена цел – да ни видят!
Сега, това за което се борим е за ‘да ни чуят’.
Но, трябва всички да знаят, че процесът не е едностранен и заедно и синхронизирано трябва да участваме в него. Не може 1000 човека да спят, а 10 да се опитват да решат въпросите на обществото ни …
Ние от StartUP имаме нужда от вашата активност, глас, мнение, предложения и най-най-вече действия. В противен случай, всичко би било един моно спектакъл ..
Виждам , че се заформя и идея за среща, затова направо да ви поканя на едно Open Coffee, където можете да срещнете интересни и полезни хора, или поне да видите какво още правим: най-лесно може да следите тук: http://www.facebook.com/groups/opencoffeebg/events/
Ще се радвам да се видим там 🙂
@Поли – Благодаря ти за коментара. За тези, които не знаят Поли е един от основателите на фондация StartUP.
Наистина това, което ми липсваше (може би заради формата “Силициевата долина на Балканите”) е, че беше насочена прекалено към IT сектора. Имам много приятели, които може би никога няма да вземат финансиране от някой от фондовете и нигога няма да продават продуктите си в чужбина.
Те са истинските предприемачи, които вече са стартирали, а не чакат милионите на някой VC фонд или по-добри условия за бизнес (хората, с които говорих на конференцията не бяха стартирали точно поради тези две причини – финансиране и липсата на добри условия за бизнес).
За останалата част от конференцията нямам забележки. Организацията беше перфектна (единствено информацията къде точно ще бъде 2-рия ден малко липсваше и много хора са отишли пак в Експо центъра), а лекторите бяха много добре подбрани.
Пожелавам ти успех на теб и фондация StartUP.
Тони, Благодаря.
Относно ИТ насочеността – не мога да не се съглася, че е така, но в момента инвестициите и инвеститорите са склонни все още да влагат парите си предимно (да не кажа единствено там). Разбира се, тук говорим най-вече за стартъпи с ‘0’-лев капитал, а една прекрасна бизнес идея в сферата на земеделието, например, би изисквала известно съфинансиране от предприемача. Което не много хора могат да си осигурят .. А и в момента 11 и ЛХ инвестират в тази насока – съответно, където са парите – там е и фокусът, не мислиш ли ?
От StartUP също правим и тематични форуми, които засягат и други бизнес сфери, като био земеделие например – правихме такъв 2010 http://www.facebook.com/events/106015276095959/ и пак смятаме да правим догодина, но е много трудно да се стартира успешно тук за малките – по-скоро за момента са само приказки …
П.
Тони, поздравления за прекрасната статия! Много добре отразява събитието. Моето мнение се припокрива в много голяма степен. Похвално е, че организаторите се опитват да възродят ИТ индустрията в БГ (която допреди 25 години беше една от водещите в световен мащаб). Мисля, обаче че е погрешно да се изпускат “офлайн” бизнесите (ние сме един от тях). От опит знам, че инвеститорите гледат всяка една интересна възможност, вкл. производство, търговия, услуги (разнородни), промишленост, биотехнологии, високи технологии (не разбирайте само интернет) …
[…] ви се чете още нещо за конференцията, вижте тази публикация в блога на Бат’ Тони. Ако искате да разберете нещо повече за хакатона в […]