Сигурни ли са банките в България?
Каква е разликата между спестяване и инвестиране?
01.10.2014
Съветите на Робърт Кийосаки от RichDad Summit в Лондон
07.10.2014Сигурни ли са банките в България?
След ситуацията около затварянето на КТБ и последвалата я истерия с елементи на драма в няколко други банки, въпросът за сигурността на банките и банковата система е един от основните, които обсъждаме с моите клиенти и приятели. Сигурна ли е моята банка? Как да защитя парите си, без да рискувам? Има ли алтернативи на банковия депозит? Подобни въпроси си задават все повече българи и в тази статия ще се опитам да отговоря на тях
Банкова система в България
Да започнем с това какво е „банкова система” в България. Тя обхваща всички търговски банки и Българска народна банка, която би трябвало да ги контролира. Към 31 август 2014 година в България има 27 банки (КТБ и нейната Банка Виктория не са включени), които БНБ разпределя в три групи, съобразно техните активи (основно кредити):
В първата група са 5 банки, във втората 16 и третата група са т.нар. клонове на чуждестранни банки. По-различното при тях е, че са само представителства. За сравнение, ще ви дам един пример. Централата на юридическото лице Банка ДСК е в София, но тя има клонове в почти всяко населено място в България. Те могат да извършват определена дейност, но не са самостоятелни юридически лица.
Аз разделям банките в България не според активите им, а това дали са български или имат собственици в чужбина. Защо? Защото това е свързано с тяхното финансиране, а оттук и стабилност.
Съгласно Законът за кредитните институции банка (кредитна институция) е „юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск”.
Чуждестранните банки се финансират главно със заеми и кредитни линии от компанията-майка, като цената на това финансиране е сравнително ниска. Например, Сибанк получава заеми от собственика си – белгийската финансова група KBC с лихва 2-3%, за да отпуска кредити на фирми и физически лица в България. Така, Сибанк може да си позволи да отпуска кредити на по-ниски лихви и да търси най-добрите кредитополучатели.
„Българските” банки от своя страна, като нямат майки, които да ги финансират, трябва да търсят ресурс от депозити (най-скъпия начин) или от чуждестранни банки с по-високи лихви. Така, те не могат да си позволят ниски лихви по отпусканите от тях кредити и привличат не най-добрите кредитополучатели, т.е. значително по-рискови. По този начин и самата банка е по-рискова.
КТБ даваше най-високите лихви по депозитите (7-8%, почти двойно над останалите банки), а с тях финансираше бизнеса на свързани със собственика лица и не толкова надеждни кредитополучатели. Лихвите по кредитите би трябвало да са по-високи от останалите банки (поради скъпия ресурс), което не е сигурно и това доведе банката до сегашното положение. В играта са ползвани и различни счетоводни трикове, рефинансирания на лоши кредити, преструктурирания, завишени цени на обезпечения и други.
Нямам нищо против банките с български собственици и трябва да подкрепяме родното „производство”, но по причините по-горе, те са по-рискови.
Стабилни ли са банките в България?
Както знаете, всяка инвестиция крие определени рискове. Ако погледнем отчетите на банките в България ще установим, че кризата от 2008 година (която продължава и сега) им се е отразила в посока намаляване на кредитирането (особено това, свързано с изграждането и покупката на жилища), а от там и на печалбите. Те, обаче, се насочиха към друг източник на доходи освен разликата в лихвата между кредити и депозити, а именно – таксите и комисионните.
Колкото и ЕС да работи в полза на по-прозрачното ценообразуване на банковите продукти (годишен процент на разходите, начин на определяне на лихвата и други), банките винаги намират начин да не намаляват печалбите си, с които са свикнали. Сега може да видите например таксата за кандидатстване да се казва „такса за оценка на риска”, таксата за управление да е за „поддръжка на кредитна сметка” и т.н.
Всичко това означава, че банките се намират в добро финансово здраве и няма риск за банковата система като цяло, т.е. чисто икономическия риск, свързан с основната им дейност, е нисък. Не така стоят нещата с един друг риск – политическия. Той в момента е сравнително голям. Видяхте какво се случи за една година управление на човек без собствен глас – Орешарски. От един от най-стабилните сектори в икономиката банковата система се превърна в нещо, което трябва да се спасява.
Ситуацията около КТБ, която става все по-несигурна, последвалата вълна на закриване на депозити показа, че хората нямат доверие на управляващите и техните решения. След една катастрофална година (буквално) ще чакаме следващото правителство и Народно събрание да върнат доверието на българите във финансовата система като цяло.
Гарантирани ли са депозитите в банките?
На теория – да, но на практика – все още е рано да се каже. Да започнем с малко елементарна математика. В КТБ размерът на гарантираните депозити до 196,000 лева (по последни данни) е 3.68 милиарда лева, а размерът на събраните средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките е 2.1 милиарда лева. Получава се недостиг от близо 1.6 милиарда лева, което за държава като България, за която дори някакви 50-100 милиона лева (за пенсионери, за болници, за учители, за миньори или други) са страшен проблем, то какво остава за 1,600,000,000 лева?
Както се казва „Пари нема – действайте!”. Затова и толкова се бави отнемането на лиценза на КТБ – просто няма средства, които да покрият гарантираните депозити. Както съм казвал и друг път, аз не разчитам на политиците в България (а вие?). Надеждата са ми едни червенобузи чичковци с кафяви костюми. Да, чиновниците от ЕС. Те и сега натискат и заплашват със санкции политиците у нас да започнат да изплащат гарантираните депозити от КТБ и Банка Виктория.
А какво ще стане, ако Фондът се изпразни и в него няма пари? Рискът се покачва, нали?
Какви са алтернативите?
Тук няма да говоря за взаимни фондове, злато, диаманти и други. Хората, които имат депозити в банки, трудно ще забравят заръката на техните родители „Няма по-сигурно нещо от парите в банка”. На тях им предлагам една алтернатива. Пак става въпрос за депозити, но в други банки. Както ви казах има 6 клона на чуждестранни банки. Депозитите в тях са гарантирани от съответните държави, където са регистрирани.
Ако оставим на страна двете турски банки (Te-Же Зираат банкасъ и Иш Банк), депозитите до 100,000 евро в останалите банки са гарантирани от фондовете на Гърция (Алфа банка), Ирландия (Сити Банк Европа), Франция (БНП Париба) и Холандия (ИНГ Банк). Да, и тези банки може да фалират, но рискът е стотици, дори хиляди, пъти по-малък. Тези банки оцеляха (бяха спасени) през най-голямата икономическа и финансова криза от десетилетия и е малко вероятно такива банки да имат финансови проблеми.
Малка или голяма банка?
На въпроса „Къде е по-малко рисково да си направя депозит до 100,000 евро?”, най-често отговарям да се избере банка с чуждестранни собственици (разбрахте вече защо), която не е от най-големите, но не и малка, а някъде по средата. Сигурно ще ме питате „Защо?”. Ами, ако се случи нещо с голяма банка от топ 5 с активи за над 10 милиарда лева, Фонда няма да може да покрие гарантираните депозити (случая КТБ). При по-малка банка нещата са по-лесни. Винаги ще се намерят 200-300 милиона за една по-малка финансова институция.
Тези съвети важат само за депозити до 196,000 лева. Ако имате повече, ги разпределете в колкото се може повече банки от по 100,000 евро. В този случай може да ги вложите и в чужбина, ако държите да са на депозит.
За да можете да спите спокойно и да не мислите дали ще изгубите парите си, се образовайте финансово. Не е сложно и може да стане под формата на игра и решаване на реални казуси. Този „продукт” вече е създаден и се казва цялостен курс по лични финанси „Какво не ни казва Кийосаки?”. Той стартира утре, но ако искате уроци за цял живот, попитайте за свободни места. Инвестицията си заслужава.
16 Comments
Аз бих искал да попитам Тони за това какво трябва да направи един Български гражданин, за да си отвори банкова сметка в чужбина? Може ли да стане без пътуване на място, какво ще изискват като документи? Примерно USA, Germany, UK.
Galarad, за Германия не може дистанционно. Трябва да си там, да имаш адрес и осигурителен номер и тогава може да си откриеш каквато и да е сметка. За САЩ е същото, като режима е още по-затегнат, заради техните граждани, които се опитват да укриват доходи и съответно данъци. Дори като работих в ДЗИ трябваше да уведомяваме посолството, ако техен гражданин иска да си направи застраховка “Живот”. За UK – не знам.
От изброените банки със чуждестранни собственици бих се доверил единствено на холандците, но за жалост те май отдавна не работят с частни клиенти.
Банковата система у нас е една от най-стабилните в Европа.
Не съм съгласен, че случаят КТБ е накарал хората да си закриват депозити, статистиката на БНБ показва друго.
Също така, не е нужно да се създава излишна паника, че Фондът за гарантиране на влогове няма да гарантира парите на хората. При недостиг на средства в него има редица други начини да се набави необходимата сума.
Не е вярно, че отнемането на лиценза на КТБ се бави точно по тази причина – липсата на достатъчно средства във Фонда. Просто в момента се оценяват активите, неясната част от кредитния портфейл, капиталовата дупка, за да се установи какви са най-удачните последващи мерки (дали е по-добре фалит или оздравяване по различни начини).
Преценяването на стабилността на банките по това дали са български или чужди не мисля, че е напълно коректно. Например преди няколко месеца една българска банка показа завидна стабилност и издържа тест, на който може би нямаше да издържат всички чужди банки.
И ситибанк мисля не работят с частни клиенти.
Иначе за КТБ, какво като даваха депозити по 7-8 процента, като кредитите им са на 10, което е видно от последно изнесените данни? В повечето банки лихвите в тоя период бяха 5-6 % В КТБ никога не са били двойни. Реално няма смисъл да се създава паника за КТБ, държавата ще не ще трябва да изплати парите, важно е който е влагал, да не е заложил всичко на един кон и да му трябват бързи пари
Иванов, ако говорим за системата като такава, съм съгласен. Но има политически риск и това е факт. Сега нали властта, която и да е тя, трябва да си търси нова банка.
Със сигурност има теглене на депозити и внасяне в други банки, както и изваждането на част от тях. Разбира се, че ще трябва да се намерят пари, за да се изплатят гарантираните депозити, но това няма как да стане от Фонда, защото просто парите там няма да стигнат. Това е и причината за забавянето. Някой трябва да реши, освен какво да прави, и от къде да дойдат парите. БНБ не иска да вземе това решение, както и служебното правителство, защото нещата са много деликатни и се засягат много интереси.
Това да ли са български или чужди не е фактор за стабилност, а начина на финансирането им и на какво може да разчитат при ликвидни проблеми. Не е тук мястото да коментирам какво щеше да се случи с ПИБ, ако не беше затворила клоновете си и не следваше почивен ден. Наистина, 800 милиона лева за 4 часа са изключителен показател за ликвидност (бяха подготвени, все пак), но има и други индикатори за стабилност.
Цитат от текста -“Съгласно Законът за кредитните институции банка (кредитна институция) е „юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск”.” – Аз мисля че всъщност това съвсем не е така на практика. Да за банките има определен риск но в повечето случаи риска е за сметка на кредитополучателя. Също така прокараните лобиски закони, закончета, поправки, и също непрокараните такива които би трябвало да защитят хората потърпевши от безобразията на българските банки, са превърнали банковата система в перфектна печатница на пари, плюс пералня и центрофуга. В крайна сметка се получава така че по закон банките трябва да оперират на свой собствен риск, но на практика те са прехвърлили този риск върху кредитополучателите, чрез поръчителството, ипотеките, съдия изпълнителите, и добре написаните закони и наредби които ги обслужват. Дори не може да се говори за споделен риск. Липсата на закон за фалита на физическите лица, и не работещите разпоредби за фалита на юридическите лица (поне що се отнася за малкия бизнес) помагат на банките и съдия-изпълнителите да преследват и унищожават живота на хиляди хора в България. Всичко това е превърнало банковата система в България в най-успешния бизнес на всички времена. По този начин търговските банки получават господстващо положение в страната, а всеки друг законен бизнес е в неравностойно положение спрямо тях. Това е дескриминация и господстващо положение по-добро даже от монопола. А отношението на банките към частните клиенти и малкия бизнес може да се сравни единствено с финансов геноцид. Разбира се такова е положението само в България. Това ясно се видя по време на световната финансова криза, когато почти всички банки в Европейския съюз смъкнаха лихвите на отпуснатите кредити под 2%, само и само да облекчат тежкото финансово положение на клиентите си. Но не и българските банки. Също така във Великобритания например обикновените разплащателни сметки нямат такса, преводите и плащанията между различните банки също нямат такса, плащанията към търговци също нямат такса, тегленето на банкомат на коя да е банка също нямя такса, и въобще за физически лица с обикновени сметки почти няма банкови такси. И това са само малка част от таксите и таксичките с които българските банки рекетират клиентите си. Извода за мен е че българските търговски банки, (както и много доста други институции в страната) са бандитски организации, и заради това няма как да са сигурни.
batilcho, за съжаление си прав за повечето неща. Тези “свещени крави” банките бяха защитени по много начини и продължават да правят милиони левове печалби от различни такси и комисионни. И всичко това беше в това българската банкова система да е “най-стабилната” в Европа. Ситуацията около КТБ, обаче, показа, че това съвсем не е така. Не искам да насаждам някаква паника или нещо подобно, но когато фалира банка през 2014 година, а друга беше на ръба, явно нямаме много стабилна система.
Стойне Василев,
Няма и няма да има банка в света, която да издържи на bank run, така че ситуацията около КТБ изобщо не може да бъде показателна за нестабилна банкова система. От актуалните данни за банковата ни система ясно се вижда, че тя е достатъчно стабилна. Ако преди двайсетина години фалитът на една банка може да срине цялата система, в 2014г. вече не е така по ред причини.
А относно предишния ти коментар, депозитите могат да се изплатят от Фонда, защото той има възможност да привлече и чужди средства, а не оперира само с наличните си. Но това едва-ли е най-доброто решение.
Здравейте,
Аз искам да попитам защо само Алфа банк от гръцките банки фигурира във Вашия списък, които са гарантирани от фондовете. ОББ и Пиреус банк не влизат ли в това число? Предварително благодаря за вниманието Ви.
Yulmi, причината е, че ОББ и Пиреус са самостоятелни юридически лица с адрес на управление в България, докато Алфа банк е само клон на гръцката банка.
Toгава това оначава ли, че депозитите в ОББ и Пиреус банк са гарантирани само от Фонда за гарантиране на влоговете в България, а не от гръцките фондове? Тогава единствената възможност, която остава пред мен е Алфа банк.
Просто имат различни гаранции и това е при фалит на банките.
Здравейте,
Този път се обръщам към Вас с въпроси свързани с кредитите, по специално с ипотечни кредити. Искам да изстегля ипотечен кредит от ОББ, но до колкото дочух до година гръцките банки щели да се отдръпнат и клоновете им ще си останат чисто български банки или ще бъдат икупени от други банки. Та въпроса ми е в такъв случай имали въможност да се променят условията по кредита ми от новите собственици или би трчбвало да си останат същите? Дали ще е по-добре да изтеглщя такъв кредит от Уни Кредит защото за момента предлагат добри условия, но единственото което ме кара да избера ОББ е че а първите 3 години лихвения % не го променчт, но ако ги продадат и новите собственици имат провото до го променят тогава по-добрия вариант си остава Уни Кредит.
Благодаря Ви предварително!
Здравейте,
Имайки предвид ситуацията в Гърция и неяснотите пред новото правителство, както и в целия ЕС, къде бихте ме посъветвали да преместя спестяванията на семейството, които понастоящем са в Пощенска банка. Тъй като не става въпрос за много големи суми в лева и евро, дали да ги прехвърля в друга валута? Чувствам се изключително отговорна и притеснена, защото това са спестяванията на родителите ми и на семейството ми, а вече се обърках след последните събития с КТБ къде в дългосрочен план да си държим парите…
Благодаря Ви предварително.
Здравейте г-н Василев,
споменахте инвестиции в диаманти като възможност. Бихте ли кометирали малко по-подробно тази опция – опитвам се науча повече за този начин да запазя парите си.
Благодаря Ви предварително!