Счетоводител търси работа…Втора част
Счетоводител търси работа…Първа част
19.11.2012
Корпоративна култура ли?
09.01.2013Счетоводител търси работа…Втора част
Първата част от статията предизвика голям интерес и много коментари. Благодаря на автора, че се включи. Днес публикувам и втората част, която ще разсее някои от съмненията, че Здравко само говори и нищо не прави. Ето я и нея:
В момента, основния ми проблем е намирането на източник на доходи, защото с приятелката ми се стараем да излезем на квартира, обещал съм ѝ, а и колкото и да е, знаеш че липсата на пари и разстоянията се отразяват и на най-добрите и здрави връзки. Не искам да си правя експеримент с приятелката ми “докога ще издържи”, същевременно с работата нещата не виждам как ще се оправят. Както сам виждаш, пробвам с разни нестандартни варианти и подходи, пробвах и да звъня на работодателите, На някои отидох на място, да се срещна с тях, но повечето откровено казано, не търсят човек да работи за тях и да им върши работа, а се чудят как да спазят Закона и да си назначат някой познат.
Аз опитах доста авангардни подходи за търсене на работа – от пускане на обяви в jobs.bg, пускане на персонални писма на корпоративни имейли и счетоводни кантори (в счетоводните кантори има явно и свестни хора, понеже получих хвалебствени писма за упоритостта си и добрият изказ, за съжаление получих отговор, че в момента не търсят човек за работа). Пробвах да се обаждам на работодателите по телефона, за да осъществя личен контакт. Една част от работодателите посетих и лично. Без да целя да ги обиждам, оказа се, че 99% от хората с които се срещнах, бяха подставени лица, препиращи някой лев, и много далече от идеята за здрава работа и развиване на проспериращ бизнес.
Ако трябва да дам някакъв съвет на търсещите работа, той ще е в посоката, която Здравко спомена. При толкова добри кандидати, които се борят само за едно място, трябва да изпъкнете с нещо. Ако вие знаете един език, а всички останали знаят по 3, няма как да ги биете по стандартния начин, нали?
Да започнем с търсенето на работа. Всяка една обява в специализираните сайтове за работа се гледа от стотици, дори хиляди потенциални кандидати. Дори 10% от тях да кандидатстват, нещата стават много трудни. А пазарът на труда се промени. Ако преди 4-5 години всички хора с добро образование и солиден опит имаха хубава работа, сега много от тях станаха жертва на кризата (или поне тази в главите на работодателите) и ще са ви конкуренти.
За начало, започнете да изграждате вашия имидж сред потенциалните работодатели. Ходете, където ходят и те, посещавайте сайтовете, които те посещават и търсете контакти с хората, които взимат решенията за назначаване. Има много събития (не само кариерни), където може да се запознаете с мениджъри от набелязаните компании. Просто трябва да сте упорити и малко нахални.
Следващата стъпка в процеса е кандидатстването. Звучи банално, но ако изпратите стандартно Мотивационно писмо (свалено от интернет), шансовете ви драстично намаляват. А то е билета ви за следващия кръг. Мотивационните писма обикновено се гледат само от HR-ите и трябва да ги впечатлите, което не е много лесно, защото те са виждали хиляди подобни писма. Така, че дайте някаква сламка на специалиста по човешки ресурси защо да избере точно вас.
Най-лесния начин е да опишете много ясно, защо отговаряте на изискванията (дори да е очевидно). HR-ите може и да не разберат каква е връзката между кредитен експерт и специалист по управление на риска, затова трябва да им го обясните. Преминете ли първия кръг по документи, след това мениджърите гледат предимно CV-тата.
Всички стъпки към целта са важни
За самото интервю, нямам универсални съвети. Бъдете себе си и усетете „настроението” на интервюиращия. Слушайте го внимателно и той ще ви каже правилните отговори. Много често въпросите им звучат като нещо от сорта „Вървели си Кума Лиса и Зайо Байо и срещнали Кумчо Вълчо. Какъв цвят е била шапката на Вълчо?”.
В този случай, правилната стратегия е да попитате какви са били останалите дрехи на Вълчо и какъв е модерният цвят за сезона. Ако сте си изиграли картите правилно вашия отговор ще съвпадне с този на интервюиращия 🙂.
Последните два дни ми се случиха още 3 забележителни неща. Ходих на тест и интервю за счетоводител в Бюрото по труда.
От 15 кандидати, повечето дами по – възрастни от мен, само 3-ма издържахме теста. Аз да си кажем откровено, понеже един път бях вече в Бюрото и всичко беше много нагласено, този път отидох просто понеже от бюрото ми набутаха насочващото писмо (не е добре да се отказва на тези от бюрото). И се оказа, че съм от 3-мата издържали теста.
Разговора протече с 5-6 човека, бяха дами и задаваха най-различни и разнообразни въпроси. После не знам как са ги смятали и оценявали нещата, но ме класираха 3-ти при това само на 2 точки от 2-рия. А имаше само 2 работни места, много жалко, в бюрото заплатата им е ниска – 500-600 лева бруто, но пък с допълнителни усилия след работния ден, смятам, че щяхме да бъдем добре с приятелката ми.
От Адеко ме поканиха на среща интервю с Хилти за търговски представител. Честно казано, много повече ми се работи като счетоводител и финансов съветник, но за момента поне търговските представители са по-добре платени от средностатистически счетоводител, и ползват бонус служебен автомобил (който обикновено се експлоатира за лични цели).
А да си призная, много обичам контракта с хората, с клиентите, с фирми, обичам да общувам и да контрактувам, да презентирам, в тази връзка счетоводството е малко скучно поне в стандартния му вид. Организацията на интервюто на Адеко и Хилти приличаше повече на тийм билдинг, 8 човека кандидати, първи кръг представяш себе си, после групова задача, трети кръг – по екипи се правите на търговски представители и се опитвате да продадете продукта (в случая нещо като огромна дрелка или хилти). Аз първи кръг – явно всеки за себе си.
За втори кръг останалите участници настояха аз да презентирам съвместното ни решение (явно ме бяха харесали). За трети кръг – дадох им на Хилти някой много иновативни идеи. И какво стана, след цялата среща, поне 6-7 конкурентите ми дойдоха да ме поздравят и да ми кажат, че съм се справил много добре и че презентирам чудесно (това беше очаквано, след като във втори кръг избраха мен да ги представлявам, при това избора им беше съвсем доброволен). Накратко, от Адеко ми се обадиха към 17 часа, че Хилти решили да продължат с други кандидати.
Умението да презентираш е много важно в бизнеса
Изключително тъпо и на двете работни места се разминах за малко, а не е като да не съм се старал. Опитваме се да преминем на следващия етап с приятелката ми и да се изнесем заедно на квартира, и липсата на работа за сега е единственото, което ни спира. А вече мина много време.
Баща ми се занимава с организация на симпозиуми и конференции преди за чужденци, и трябва да ти кажа, че в голямата си част съм наясно с работата по организацията и провеждането на една конференция. Сега, ако ти изниква въпроса, защо не работя за баща ми. Отговора е, че както често се случва при семейния бизнес, баща ми експлоатира труда ми, но когато стане въпрос за плащане – не получавам и 1 лев заплата. Както се досещаш, в такъв порочен кръг, никога няма да успея да създам собствено семейство и бизнес. Все пак приятелските и роднинските отношения са си такива, но и парите и финансовия интерес са от голямо значение.
Това беше и втората част на историята за Здравко. Видяхте, че той не се отказва и търси упорито своето място. Ако може да му помогнете със съвети – полето под статията е ваше 🙂
38 Comments
Здравко,
Продължавай да трупаш опит по тестове и интервюта. Рано или късно ще откриеш човека, който ще те оцени подобаващо и тогава ще бъдеш повече от доволен защото със сигурност ще е по-добре от това:
“баща ми експлоатира труда ми, но когато стане въпрос за плащане – не получавам и 1 лев заплата”
И аз бях в подобно положение след като завърших. Даже и по-зле – женен с дете 🙂 И аз се бях изкушил веднъж да отида на интервю за търговски представител (което въобще не ми е по вкуса) само заради високите доходи. Сега се радвам, че не са ме одобрили тогава и малко по-късно съм започнал работа по специалността си, макар и за 180-190лв.
Успех!
Добро утро.
Без да размахвам пръст – ползват бонус служебен автомобил (който обикновено се експлоатира за лични цели). Това те е провалило. И ще те проваля. Ходейки, на различни интервюта, няма да натрупаш опит, защото отговорите са ти едни и същи, както и поведението. Приоритетите са ти размити. ЗАради това т.н. рекрутър те е отразял. Видял го е още на представянето ти. И си заминал последна резерва.
Това за бизнеса на баща ти – не искам да го коментирам …
Здравко,
От това, което разказваш, аз съм убедена, че ти си на една крачка от успеха! Щом на няколко пъти са само от един до няколко човека са били пред теб, това означава, че съвсем скоро ще постигнеш целта си.
Вярно е, че за всяка работа се изискват различни качества, но аз мога да ти кажа мен защо ме назначиха в една фирма на позиция търговец. Кандидати имаше огромно количество, отидих в последния момент в един проливен дъжд. Вече мислех, че ще изпусна срока. Но успях. Портиерът се обърна към мен с думите: “Къде си тръгнала, момиче! Знаеш ли колко хора минаха преди тебе последните няколко дена. Шансът да те одобрят е малък.” Въпреки това отидох, харесаха ме и ме назначиха.
Естествено аз не се стърпях след назначението да попитам “Защо точно мен?!” Колежката ми отговори, че шефът е харесал това, че говоря два езика. По-добре било да се оправям на два езика, отколкото да владея само един перфектно. Търсеха се клиенти в чужбина. Освен това му допаднало, че цитирам “не съм нахална като част от другите кандидати и умея да изслушвам” Ако това може да ти е от полза, радвам се да бъда полезна!
И още нещо, не се притеснявай от бройката кандидатстващи. Накрая се отсяват едва 10-тина човека, които са ти конкуренция, трябва да пребориш тях, защото си много над нивото на останалите да кажем 1000!
Намерих един много подходящ материал по темата – http://www.kantora-plovdiv.com/blog/интервю-за-работа-ръководство-1
От нещата, които чета в сайта им, мога да препоръчам Счетоводна къща Гарант, като хора, които си разбират от работата.
Дръж здраво и ще стане, няма начин. Важно е дори и мястото на работата. Имах само 3 интервюта за 2 месеца, и то за не много подходящи позиции. Те не ме харесваха и аз изобщо пък не ги харесвах. Смених района на търсене на работа и за по-малко от 2 месеца – 12 интервюта, 4 оферти. Важното е да си искрен, добронамерен и да покажеш “страст” за работата, най-добре е наистина да я имаш :). Нахалните, натискащи и безскрупулни кандидати се харесват само на мениджъри – тъпанари :). Мисли нестандартно, предтсавяй си, че това е твой собствен бизнес и мечтата на живота ти е да го развиеш силно и бързо.
В резюмето си най-отгоре кратко, сбито, но с точните думи започваш с най-важното , оригиналното и интересното. Рекрутърите четат стотици резюмета и ако не им хване окото в първите няколко реда, те не продължават надолу.
Здравко, ще ти цитирам нещо от покер-а Play the player not the game
т.е научи се да финтираш интервюиращите,
Учи се да се продаваш, така и така си извън пазара, по-добре направи някакви смиселни лъжи, за да влезнеш в играта, отколкото да се опитваш по стария честен начин. Дори и да те хванат поне си имал шанс.
Мисля, че всички знаем ключовата дума за щастлив и хубав живот – “ЧУЖБИНА!”, а това кой, как ще отиде там и ще се реализира е отделен въпрос. 😉
Да, в чужбина е много готино, особено когато разберат, че си от източния блок.
Здравко, поздрави приятелката си за търпението и внимавай да не си изпросиш някой червен картон.
ИМАМ ЕДНА ДОБРЕ И ЕДНА МНОГО ЛОША НОВИНА ЗА ВАС.
Възможно е и на Тони да му се наложи да допълни статията или напише 3та част при желание от негова страна.
Харесва ми картинката със скоростомера “Interview” и “Get the job”.
Тъй като картинката е на английски предлагам обаче за България да стане така – Интервие, Получаване на работата (буквален превод), Българска действителност – Бюро по труда и неговите “работливи” служители.
И стрелката да заседне между Получаване на работата и Бюрото.
Да разкажа какво ми се случи, Вие сами си преценете нормално ли е и къде живеем.
Попаднах в jobs.bg на свободно работно място като асистент-одитор, за град Бургас. Пуснах си СV-то съвестно, придружено със симка и текст към писмото. Получих любезна покана по електронната поща за събеседване, за която благодарих и отговорих, че ще бъда там в посочения часови диапазон. И найстина ходих на събеседването, с дамата, която е д.е.с се оказа, че интересите ни съвпадат и на мен лично много ми допадна и самата дама, която е управител на кантората, и обстановката, и възможностите за развитие и реализация, които ми се предлагат.
И да, като влизах имаше 2ма човека чакащи след мен (аз любезно им предложих да преминат преди мен, но те самите отказаха). Та преди да вляза имаше 2ма човека чаках след мен, след като излязох бях направил опашка от поне 10. Което значи, че доста съм се позастоял. А и с оглед на това, че момчето след мен го видях на паркинга след има няма 10 минути, аз като засякох сме събеседвали поне 30. Не стоиш да събеседваш толкова време с човек, който не ти допада нали?!
Е след интервюто, аз бях убеден за себе си (Обикновено имам точно оценка за представянето си и за хората), че съм се справил добре и сме си допаднали с работодателката, но трябваше да изчакам до Сряда следващата седмица (тази сряда 28.11.2012). Впрочем, въпросната дами, ми разясни, че възнамерява да ме наеме през Бюрото по труда, по програмата “Ново начало – от образование към заетост”. Което, когато първо събеседвахме не беше проблем, тъй като аз така или иначе съм регистриран в Бюрото и участвам в програмите им активно.
Да, но идва Сряда (28.11.2012) и ние (аз, приятелката ми и сестра й), вървим добро към Бюрото по друг повод. И в този момент точно, ми се обажда въпросната дата, която е одитор и ми обяснява притеснено, че не и дават да ме наеме, тъй като съм бил завършил счетоводство и контрол, и съм имал стаж като счетоводител. Аз отговорих, че тъй като, така или иначе ние вървим към Бюрото на ул. Перущица в Бургас, аз ще отида да проверя и аз, точно за какво става на въпрос.
Отидох аз, говорих с поне 3ма служители, преди да вляза при една лелка, с червена коса и очила, която водеше личен разговор в работно време (нещо за осигуровки обясняваше на стоя близка) и почти натрупа опашка пред кабинета си. Кабинет номер 2 на в Бюрото на ул. Перущица в Бургас, за тези които не знаят. Преди това, понеже бях разговарял вече с 3ма други служители, докато ме ориентират, бях научил че всички останали програми били спрени/замразени, тоест работодател по тях не можел да кандидатства. Какъв АБСУРД А, а БЮРОТО СЕ ПРОКЛАМИРА КАТО МАННА НЕБЕСНА ДАЖЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, ОНЗИ ДЕН ГЛЕДАХ РЕКЛАМА ПО 7ДНИ Или НОВА ТВ. “Вие сте безработни, до 29 години, търсите активно работа, Бюрото ще Ви съдейства и ще Ви помогне”. ДА БЕ КАК ПЪК НЕ?!
Въпросната служителка, след като се наговори (поне 15 минути личен разговор), ми разясни, че понеже съм имал стаж по специалността “Счетоводство”, а програмата изисквала да нямаш стаж, не можело да ме назначат като “Асистент-одитор”. Оставям, на Тони да коментира, колко работата му като Одитор се припокрива с тази на Счетоводител.
На излизане от Бюрото, срещнах обаче една видимо по – млада и доста по – любезна служителка (която преди това, ме беше попитала дали не работя на 2рия етаж в Бюрото, явно понеже доста често съм там, хората вече мислят, че съм им колега). И от разговора с нея, достигнахме до идеята, работодателят изявил желание да ме наема да запише в заявката, че изисква образованието на кандидата да е Бакалавър по икономика – Маркетинг. Тъй като с тази ми “диплома” нямам стаж, а и Одитор, не е Счетоводител, би трябвало да е възможно. Най – малкото би трябвало, работодателят (понеже аз видях бланката), да може сам да дефинира изискванията си към потенциалния работник – образователна степен, квалификации, функции, според неговата си дейност и нужди. ДА ТОВА Е ТАКА, в другото БЮРО ПО ТРУДА В БУРГАС В МЕДЕН РУДНИК и според Регионалния Инспекторат в София, но не и според Бюрото на ул. Перущица в град Бургас.
Та същият ден, отидох и разговарях в дамата, изявила желание да ме наеме като асистент-одитор. Всъщност приятелката ми и сестра й бяха с мен, те изчакаха разговора ни в офиса на въпросната дама. И също споделиха, че намират въпросната работодателка, за много лъчезарен и мил човек, и че доста се различава и от техния опит с работодателите досега. Разбрахме се ние със собственичката на фирмата да си преработи заявката и да пише за Маркетинг-а в нея. Впрочем в Закона за независимия финансов одит – има изискване по – скоро за стаж като асистент одитор, от колкото за специалност, и една част от предметите статистика, математика, основи на счетоводството и т.н. съм ги учил именно докато следвах бакалавърската степен по Маркетинг в УНСС.
За този ден достатъчно.
На следващия рано сутринта, се обадих (тъй като в Бюрото на ул. Перущица ми се стори служителката недобросъвестна), обадих се в Бюрото в комплекс Меден Рудник. Да Ви кажа, с оглед на това, че там съм ходил наскоро и имаше само един мъж, директорът. Та предполагам, че и по телефона с оглед на това, че говорих с мъж е бил директорът. Обясних си проблема и идеята с 4-5 изречения, и ми се отговори, че е напълно възможно. (разговорите телефонът ми ги записва). След това реших да позвъня и в София. След 3-4 разговора с различни служителки, ме прехвърлиха към Иво Иванов от Регионалната Дирекция в София, като служител по – навътре в материята и отговарящ за по специфичните случай. На г-н Иванов му обяснявах повече, но и той се съгласи с мен и с това, че работодателят има право да зададе крийте в заявката си сам.
Реших да отида след обяд до Бюрото на ул. Перущица, и понеже знам, че от 14.00 имат служител за консултации по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, да разговарям с него.
Отидох, на влизане, във външното фоайе се разминах с лелката от 2ра Стая, с червената коса и очилата, която отново гледаше много озлобено.
Това беше към 3 и половина. Излишно е да коментирам, че въпросната служителка явно освен лични телефонни разговори, да се разхожда навън и по стайте, друго цял ден не прави, поне моята извадка от 3 срещи, показва това. Влязох аз в кабинета за консултации, там със служителката започнахме разговор. След около 5 минути, връхлетя въпросната лелка от 2ра Стая и заяви гръмко “Аз нали му казах вчера, че няма да стане”. Аз най – спокойно и обясних какво и къде съм питал, при което отново въпросната лелка от 2ра стая заяви “Аз подписвам договорите, говор няма да подпиша, каквото и да става”. При което нейната колежка по консултациите видимо се смути, явно изненадана от реакцията на своята “колежка”. Затова лелката от 2ра стая, започна да замазва как видите ли имали някакъв случай, с някакво момче, наложило се да се извинява, да се връщат пари и затова нямало как да стане, освен ако юристката от 2рия етаж не разреши.
Отидох да говоря с въпросната юристка, която мога да заявя открито, че освен да се подиграва друго не правеше, и да говори неща, за които и общ работник би се замислил. Стигнахме до там, че юристката ми разясни, че съм нямал право да кандидатствам по никакви икономически специалности, които имат бегъл достъп до счетоводството. Интересно, защо тогава съм насочен към Екип 1 – Икономически. Също и с какво образование трябва да работя, след като средното ми е ПМГ (може и него да изтълкуват икономическо). Освен това, как досега имам поне 4-5 насочвания от Бюрото по труда, все по икономически специалности. Включително по програма “Първа работа”, по която знаеха, че имам стаж като счетоводител и съм завършил, счетоводство и контрол, и ми дадоха насочващо писма за оперативен счетоводител в Счетоводна Кантора Сани.
Дори Юристката си позволи да ми приказва как по Първа Работа имало обучения (в момента тази програма вече е замразена, но…). И аз я попитах “Ок, уж е първа работа, уж има обучения, аз като съм работил, как са ме пуснали да кандидатствам и какви обучения е следвало да мина”. И тя ми отговори “Ами мотивиращи и се ухили за пореден път”.
Стана ми ясно, че и тази Юристка е толкова кадърна колкото колежката си в стая номер 2.
И така. В понеделник мисля да подам сигнал за Корупция. Съмнявам се, да може да се направи нещо, на споделих историята на няколко от познатите му и всички те са на мнение, че в Бюрото се опитат да пробутат техен човек на въпросната работодателка, и затова така категорично отказват, за нещо което в другото Бюро в Бургас и в Регионалната дирекция в София се съгласяват и утвърждават.
А и най – малкото в Бюрото би трябвало да ми съдействат за намиране на работа, а не категорично да ми отказват (като лелката от 2ра стая) и изнудват работодателя и да му казват, какво да пише в бланката. Понеже смятам, че случаят е точно такъв, да се накара работодателя да попълни заявката както му казва лелката от 2ра стая и след това да му натрапят техен човек.
Писал съм и до Министерството на труда и социалната политика, както и съм задал въпрос там за становище, също до Бесове (медийно издание) и до Господари на ефира. Аз смятам, че след сигнала в Понеделник, моята работа съм си я свършил. Само че, от една страна Все още съм безработен, от друга според Бюрото в град Бургас на ул. Перущица, излезе че понеже имам образование и стаж, сега трябва да работя като хамалин, за да нямам “стаж по специалността”.
Това за мен само в България е възможно да се случи.
Вие сами си преценете.
Извинявам се за правописните грешки в текст-а по горе, но отново пиша тук и давам консултации по различни въпроси на 2ма човека (до мен) на живо, и прескачайки от мислите ми как да структурирам разказът си тук, към съвсем други теми на живо, концентрацията ми до голяма степен намалява.
Смятам обаче, че ще разберете контекста на историята, и ако Тони ми даде възможност ще редактирам правописните грешки в пост-а по – горе при първа възможност.
Благодаря за вниманието.
Адо;The Cat: прочетете предпоследният ми пост, и пак ми говорете какво е в Чужбина и какво в България. Поне със сигурност може да се твърди, че тук отношението е под всяка критика и далече извън рамките на това, което хората в Чужбина биха си представили, че може да се случи.
Здравко, мисля, че проблемът ти е двоен – 1) искаш да започнеш работа по специалността си и 2) трябват ти пари в момента. И ако решиш първата част (т.е. намериш подходящата работа), може да се окаже, че парите пак са малко. Според мене вариантът да работиш с/за баща си никак не е лош – ще ти даде спокойствие и време, за да продължиш с търсенето на работа. Не знам какви отношения имате помежду си, но вероятно и в момента той Ви подпомага финансово.
Засега мисля, че добре се справяш с търсенето на работа, но нищо не ти гарантира скорошен успех – мисли за резервен вариант! От друга страна, не си струва да работиш нещо само заради парите – трябва да имаш възможност за развитие и професионален опит. Желая ти успех!
И понеже усещам, че се чувстваш недооценен в последната фаза след интервютата, ще кажа нещо банално, но е истина – вземат не най-добрия, а най-подходящия за работата/екипа/шефа …
Впрочем, за тест-а към Бюрото от статията, след последния инцидент, който описвам в дългия пост под статията, ми се изясниха и някой други неща.
По време на тест-а към Бюрото по труда, председател на комисията, беше един господин, когото не познавам, той се изказа с нещо от сорта на “Пожелавам успех на всички Ви, но да знаете, че за съжаление местата са само две”.
От тогава до преди няколко дни се, чудех какъв беше нов господин, понеже директора на 2рия етаж (където беше тест-а) беше друг и това ме глождеше.
Също много ме осъмни, защо по време на самият тест този господин присъстваше, но по – време на интервюто присъстваха само една дузина служителки (които след последните ми посещения, се оказа, че работят заедно в една стая на 2рия етаж и като цяло го играеха комисия).
Случайно онзи ден попаднах на следните статии:
http://www.besove.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/39920/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D1%83%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8E%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%BE%D1%81-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5
От тази ми стана ясно, че председателя на комисията беше Драгомир Николов – шеф на Регионалната служба по заетостта в Русе, тоест не местен. Това за мен обяснява, как така тест-а успяхме да издържим само 3ма човека. Продължава да ме гложди и факта, как така при положение, че личната ми оценка е, че се представих много добре, доста над нивото на служителките в Бюрото (дори се наложи на някои от тях аз да изяснявам естеството на работа, докато Главната им счетоводителка само кимаше утвърдително). Та явно някои от тях го играеха комисия без дори да знаят въобще в каква комисия участват и за какъв пост става дума.
Накратко, явно понеже г-н Николов от Русе беше председател на комисията, тест-а беше проведен коректно. Веднага след като господина си отиде, интервюто протече пак по старо му с нагласени въпроси и с неясна система на оценяване. Така се озовах 3ти от 3ма допуснати до интервю, само на 2 точки от 2рия.
Ето и още една статия, която разказва, как другият директор, които беше в отпуска по време на описаните събития си е заминал безславно на 20ти този месец.
http://www.besove.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/40509/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B1%D0%B3-%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%BF%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5
Та това е обяснението ми, как след доброто ми представяне се озовах трети.
Vany Gregor: съгласен съм с постът ти, с две забележки.
Първо за финансирането/подпомагането, не баща ми не ни подпомага и аз и сега му помагам с каквото мога в свободното си време напълно безвъзмездно.
Но възможностите за развитие и за съвместна работа там според мен са изчерпани.
На моменти се чувствам недооценен, но по – скоро се чувствам отвратен от нагласените истории в България – пародии на интервюта, понякога липса дори на такива, а когато работодател иска да те наеме на работа или съдружника в ООД-то изскача с негов човек, или държавните институции – Бюра по труда, Агенции по заетостта и прочие го спъват, направо не е за разказване.
Говоря тук с познати в Германия, как може в Германия да им намират работа за 2 седмици на хората, а при нас когато работодател е готов да те наеме, Бюрото да не му позволява.
Направо абсурд.
Здравко, трябвало е да кажеш нещо много просто- че искаш писмено становище от службата, с изходящ номер и печат за твоя казус. И след това им казваш,че ти трябва, за да си търсиш правата по съдебен ред и така ти е казал да направиш твоя адвокат.
Нека да видим кой така лесно ще си сложи името под нещо, което не е редно и правилно.
Dude: това мога и да го направя. Но изникват няколко въпроса:
1) В становището, ако се случи така, че извъртят нещата примерно да напишат “Той е завършил Счетоводство и контрол, има стаж по специалността затова му отказваме”. А реалните въпроси са, дали работодателят сам може да дефинира изискванията си в заявката към Бюрото, и дали след като не мога със счетоводството, мога да кандидатствам с бакалавърската си степен по маркетинг, по която нямам стаж.
Та имаш ли идея, как да ги накарам да ми отговорят на това, което питам, а не просто да ми напишат отговор?
2)Становище, от злобната лелка във втора стая ли да го изисквам или от юристката им?
Ако ми помогнеш с идея, ще се опитам да я реализирам на практика.
Здравко, поздравявам те за ентусиазма и търпението и искрено ти желая да имаш ината и куража да стигнеш до края!
Аз не бих ги търпяла толкова дълго. Правилно те посъветваха- искай писмено мотивирано становище и през ум да не ти минава да се отказваш!
Подай писмено искане за това с входящ номер и дата, както си му е реда.
И ще ти отговорят както са длъжни!
Думите отлитат, писаното слово остава. Трябва да си го осигуриш!!!
Здравейте,
искам да задам няколко въпроса за да си изясня ситуацията. До колкото разбрах длъжността е “асистент-одитор”. В същото време се правят опити да се подаде заявление, в което изискването е висше образование по специалност маркетинг. Т.е. работодателя трябва да напише “искам маркетолог, който да работи като асистент-одитор”. Правилно ли разбирам ситуацията? Според мен дори и така да се поставят нещата същината си остава, а именно длъжността е асистент-одитор, а Здравко вече има някакъв стаж по тази специалност.
Дидо: Нека да уточним, аз имам стаж като СЧЕТОВОДИТЕЛ, не КАТО АСИСТЕНТ-ОДИТОР.
Правят се опити да се подаде заявление, в което да се напише бакалавър по икономика и примерно могат да се изброят – Маркетинг, Финанси и прочие.
В крайна сметка, на сайта на Бюрото има обява за Главен счетоводител с обществени науки и юридическо, вместо с икономическо образование.
Има обява и за специалист по качеството със средно електротехникум.
Аз лично не виждам, къде е проблемът, особено ако в случая работата е чисто одиторска и няма допир с това, което счетоводителят извършва в своето ежедневие.
Ето първия линк в гугъл, който ми излиза и какво пише вътре:
http://wiki.answers.com/Q/Is_an_accountant_the_same_as_an_auditor
Интересна дискусия се е заформила тук. Аз ще взема отношение само по темата за одиторите и счетоводителите. За длъжността “асистент-одитор” не е задължително да си работил като счетоводител, даже е противопоказно 🙂 Причината е менталната настройка. Ще ви дам едни пример: Счетоводителя трябва да равни сумата до последната стотинка, докато одиторите работят с понятие като “същественост”, която в някои случаи достига десетки милиони левове.
Но, трябва да имаш поне основно понятие за счетоводство. Липсата на такова води до комични ситуации. В една от тях асистент-одитор отива при Главната счетоводителка на клиента (достолепна госпожа с 30-годишен стаж) и иска “Банково извлечение от касата”. Счетоводителката казва, че ще го “намери”. Отивам аз на следващия ден и госпожата ме дърпа настрана: “Извинявам се, всички документи предадох на Вашите колеги, но не знам какво е това “Банково извлечение от касата”. Аз си замълчах и отидох при въпросния асистент-одитор. Питах го дали знае какво е това извлечение. Той ми каза, че щом има банково извлечение от сметка, значи има и от каса 🙂 След този случай, забраних на асистент-одиторите да искат информация от служители на клиента без мое знание.
За да станеш асистент-одитор ти е необходимо икономическо образование и да се учиш бързо. Опит не е необходим, защото одиторските компании сами си обучават кадрите. Именно, това е и причината тази професия да е една от най-желаните за всички завършващи.
Здравко, имах идеята да те препоръчам на моя позната, която има счетоводна кантора в Бургас и работи доста добре. Стар кадър е. Но след поредното ти словоизлияние мисля, че директно ще те прати да затвориш вратата отвън. В колектива и преобладават млади хора, които са наблегнали на счетоводството, но не съм чула някой да развива теории и да мисли нововъведения, особено без да се е доказал.
С бюрото по труда има и други варианти, но мисля че сроковете изтекоха.
Сияна: доизясни се, какво точно визираш под нововъведения?
Предполагам си на ясно, без да правя някакъв аналог с България, че в Световен мащаб нововъведенията, дори ако искаш да вземем като идея Гугъл, са въведени все от млади хора, дори от студенти, като в началото, повече идеи са изглеждали абсурдно.
В момента тенденцията е такава, че 13-15 годишни подрастващи са в по в час с интернет технологиите и възможностите за използването им с цел бизнес, от повечето работодатели на възраст 50-60 години. Това си е факт.
Специално в сферата на счетоводните услуги пък, може да си хванеш двама произволни счетоводители с по 20 години стаж и да видиш как теориите и практиките им дори за елементарни неща се различават.
Ще ти дам пример, практически. Задължение по фактура се плаща в брой.
Кратка справка с утвърден сайт за счетоводни консултации показва следното:
http://www.balans.bg/799-5-9-9-plateno-v-broj-zadyljenie-po-faktura/
вид документ: 300 Касова бележка
Да обаче, Микроинвест в Делта Про нямат опция сам да си дефинираш името на използвания документ.
Обаждам се аз на телефона за консултации на Микроинвест да питам.
Обяснявам аз, че вместо да има място да се попълни за подотчетно лице, направо излиза името на фирмата доставчик. Понеже с консултантката се разбрахме, че 401/501 е достатъчно като операция, и ситуацията не изисква варианта с ползване на допълнителни сметки, питам аз – “Виждам, че в баланс.бг ползват за “вид на документ” – касова бележка, аз какво посочвам, и ако е ордер, нормално ли е да излиза името на самия доставчик, вместо на подотчетното лице. Не, че е голям казус и че е толкова съществено, бях решил да проуча въпроса този ден.
Значи, консултантката на Микроинвест почти не ме анатемоса за касовата бележка, и започна да ми разяснява закона. Разбрахме се ние в крайна сметка за ордера. Но примера идва да покаже, че колеги работещи в големи компании за счетоводство и счетоводен софтуер, каквито са Булмар и Микроинвест, дори те нямат единно мнение по някои въпроси.
Така че, нововъведенията, идеите и опитът, не е задължително да вървят ръка за ръка, даже напротив, отчитам и фактура индивидуалност на всеки от нас, но като цяло младите хора са по отворени за нови идеи и нововъведения от тези по на възраст.
Както и фактът, че някои още си ползват дискети. Не е грешно, но дори и в НАП полагат усилия да влизат в крак в технологиите, така че не виждам защо трябва да имам х години опит, за да ми хрумне добра идея или предложение за нововъведение.
Сияна: Сетих се докато вечерях една забавна история. Навремето, преди 12-13 години живеехме в комплекс Изгрев. И един ден както си играехме с едно момченце, набор 87-88 някъде, та това момченце разви теорията как след няколко години, всички дори малките деца, щели да имат мобилни телефони и това щяло да стане масово явление. Тогава най – модерния телефон, беше Бенефон/Мобифон (каквото е там) Dragon, и се притежаваше само от крупни бизнесмени, като цяло мобилните телефони бяха толкова малко, че и да имаш такъв, хората дето можеше да им позвъниш се брояха на пръсти.
Та това момченце, тогава разви тази теория, майка му и баща му бяха обикновени хора, и не знам кой му я беше подсказал и от къде му беше дошла, но от тогавашна гледна точка ми се видя като някаква научна фантастика, а ето че сега това, за което въпросното момче говореше е реалност и то каква…
Та не виждам каква е връзката между възрастта, развиването на теории и идеите за нововъведения, ако последните 2ве могат да станат реалност и да са полезни, и да носят печалби, има ли значение кой ги развива тинейджър на 12 или пенсионер на 70.
Здравко,
Относно възраст, опит, идеи и нововъведения си прав.
Има един момент, когато опитът започва повече да пречи отколкото да помага. Като “влезеш в коловоза” и станеш “кон с капаци”, колкото и опит да имаш все тая. При някои, този момент идва рано, при други късно или въобще не идва, но най-лошото е, че има и хора които се раждат такива.
Огромна част от “старите кадри” отдавна са си сложили капаците и затова имат нужда, някой необременен мозък да им казва къде точно трябва да завият. Много често те не осъзнават тази своя нужда…
Здравко, изчетох първата и втората част от статията и коментарите под първата (засега). Мога само да кажа, че опита ми е доста подобен, квалификацията ми е долу-горе от ранга на Бат Тони, имам 10 години професионален опит в продажбите и управлението на хора. И почти целия – в София. Сега си търся (от 6 месеца) работа в среден по големина окръжен град и виждам същото, което ти виждаш, а ситите (коментиращи) на гладен вяра не хващат и нямат хал-хабер какво става на трудовия пазара сега, в момента. За мене сигурно ще кажат, че съм прекалено квалифициран, а за тебе – обратното. Да се чуди човек за кого има работа на този пазар, при това аз съм в сфера с много възможности – търговия и продажби, опит в няколко “оборотни” сфери – финансовата (6 г. в банка), бързооботорни стоки (3 г. + м/унардоен опит), услуги, език отличен английски…
А, и да – ходих и аз на интервю с Адеко и Хилти, на така наречения Център за оценка. И накрая развръзката е друга, не е тая, дето мислиш, че са се обадили на други от тези хора – най-вероятно не са се обадили на никой, както стана и при нас (не съм 100% сигурен, но после разговарях с тях и останах с впечатлението, че аз съм се представил най-добре от всички, но не ме извикаха).
Ако искаш, дай мейл да обменим някой опит, който може да помогне, аз мисля, че си на прав път и те подкрепям напълно – не мисля, че мрънкаш, не мисля, че имаш грешна представа за пазара и качеството на работодателите, нито че си некадърен, защото си завършил БСУ (аз съм с Академията в Свищов и магистратурата ми е в същата специалност, както и бакалавърската, за сведение на Госпожата с дъщерята в Икон. техникум) и т.н. изтрещели хипотези. Не мисля дори, че си с високо самочувствие и нереална преценка, а просто си с високи стандарти, което очакваш и от останалите. И аз съм така. Проблемът е, че тези високи стандарти плашат другите, защото те не могат да отговарят на тях, а утре, ако те вземат на работа – ще трябва. Толкоз от мен, поздрави и успех, макар да знам, че не е и няма да е лесно. Кураж!
Г-н Маринов,
Ти сам си отговори на въпросите – “просто си с високи стандарти”, какъвто и смисъл да влагаш в това.
Всичко наоколо се променя, даже и трудовия пазар, на който “хал-хабер си нямаме какво става”. Ти може и да виждаш какво става там, но имаш само един вариант – да се приспособиш към промените. В противен случай просто загиваш…
Успех!
@ Николай Жеков – при цялото ми уважение, г-н Жеков, но коментирате какво означава “високи стандарти” без да знаете какво имам предвид. И опита “каквото е да имам впредвид” не играе като обобщение на всичко с високите стандарти. Предполагам, вие под това разбирате едниствено и само високо самочувствие. А отговорите, които аз чувам по интервютата са “Прекалено много сте квалифициран и няма да се задържите на позицията, ако ви вземем.” Нивото, на което съм бил е Супервайзор, в голяма банка, Централно управление. И сега, за Велико Търново съм суперквалифициран, като че ли Управител на клон е нещо много по-ниско (а то е долу-горе същото ниво). Другите работодатели като им говоря, че мога да подавам конструктивна обратна връзка към служители, да се интересувам и работя върху мотивацията им ме вземат за… извънземен. Още един аргумент, с който съм нежелан за работа, е че прекалено много знам и ще изям хляба на взелия ме. Да, нормални страхове на хората, аз ги разбирам, плашат се. А аз какво – освен, че крия половината от курсовете, които съм минавал какво да говоря на интервю? Как не мога? Как не ставам и затова да не се плашат от мене? Туй е нещо ново – да се крие туй, което можеш. За какво да ходя и какво да правя на интервю. И на последно място – засега отказвам да ползвам лични контакти за да се настаня на работа. Искам да ползвам само професионални – такива, които ме познават в работна среда, не в личностен план, защото дали съм например добре възпитан не се отнася към това дали ще бъда добър търговец в някоя фирма. Но ако някой знае, че съм добър търговец, тогава бих се възползвал от това да каже на друг, че съм добър търговец. И така – това са “високите стандарти”, които на никого не трябват. За интервюта направо ме е смях да говоря за какво става реч – тук има обяви, които се въртят с месеци и не намират човек – Практикер търсят Супервайзор по заместване (на жена в майчинство) за няколко месеца. От 200 кандидата нямаше подходящ? Айде бе! Така и ще потърсят още малко – 2-3 месеца и ще стане време жената да се връща от майчинство – чудесен пример как се прави в големите фирми (а и не само там) – задачите се разпределят “временно” на другите, останали на работа, “докато намерим”, а всъщност “докато се върне титуляра”. Така се симулира уж активност – “търсим заместник бе – нали виждате, че пускаме обявата, ама няма читави люде”, а всъщност идеята е да се спести нов човек, за сметка на разходи за заплата и т.н. И не е само Практикер – и ЦБА въртяха една обява, разни банки въртят пак същото…
Друга мода – една камара работодатели предлагат работа на граждански договори като животозастрахователи (дори за мендижърските позиции) и всякакви търговски фирми, фирмите за бързи потребителски кредити и др. Питам аз, както някой се изказа горе – Къде е равнопоставеността между двете страни – работодател и служител? Няма такава в момента – никаква. Клатиш някой да се фане на хорото -ако изкара нещо – ще вземе някой лев, ако не – ти нямаш риск, щото не вадиш и лев от джоба си. Работодателят не поема никакъв риск в случая.
Значи да обобщя – според твоите “препоръки” моята адаптация трябва да се състои във въздигане на невежеството и изтъкването му на интервютата, за да не се плашат тези, които изобщо ме извикат на интервю. Трябва да клекна и да използвам лични връзки, защото така правят всички. И всъщност, да потвърдя изказването на Здравко, че нещата стават така, а не да го оборвам, че има равен шанс с мен. Чудна адаптация, няма що. Вместо да научим някого на нещо с хилядите левове, дето предишни нехайни работодатели са инвестирали в мене в програми и курсове, трябва да направим като при Бай Тошо – да се снишим, за да “излъжем някой”.
И да, знам, че сега пак ще кажете в общ глас “ами сам си отговори на въпроса защо не те вземат никъде – значи не може всички да са криви, остава да си ти”. Аз пък ви казвам на всички – объркали сте се сериозно и съм готов да поведа разговори с всички на темата, на която твърдя че имам високи професионални стандарти – продажби и работа с хора, за доказване на компетенции, и то различни от тези на хартия, в които обвинявате Здравко (Здравко, споко, аз знам, че не е така).
Ама както казах, Жеков, без да се обиджате – нямате хабер какво става на трудовия пазар, колкото и да ви е трудно да не го приемете лично.
Първият проблем е че работодателя иска да купи умения(очаква да се свърши работата качесвено и бързо), а работникът продава свободното си време( предпочита да си клати краката).
Вторият проблем е че българският работник не следи потока на парите. Работодателя взема парите от клиента, с част от тях купува стоката която продава на клиента, с друга част плаща заплата на работника и ако му остане това му е печалбата(а има и много други разходи).
Заплатата плаща клиента, а не работодателя. Ако е доволен клиента, ще е доволен и работодателя. Но за да има печалба за работодателя това трябва да става с голяма скорост – за единица време работника трябва да обслужи максимално на брой клиенти с много високо качество.
Голяма част от работниците в България не желаят да научат и спазват тези прости правила.
Третият проблем е че работника иска гарантирана сигурност и заплата, но забравя че работодателя няма гарантирани клиенти и съответно гарантирана печалба. Клиентите и печалбата зависят от работника, когато няма клиени и печалба пръв си заминава работника.
Много съжалявам,Здравко,че си се сблъскал с тази явна несправедливост.Бих те посъветвала,ако можеш да го приемеш по-философски,като житейски опит.В една професионална кариера никой не е застрахован от такива ситуации,идващи от колеги,конкуренти,институции,обикновени завистливци и пр. Принципно подкрепям съветите на писалите по-горе да си търсиш правата.Трябва да си готов,че борбата с институция е дълга и изтощителна във всеки един аспект.Накрая,когато всичко свърши ще си толкова изтощен,че няма да имаш сили дори да се зарадваш,а само ще въздъхнеш с облекчение.
Безспорно нововъведенията са хубаво нещо и са резултат от дейността на мислещите и усъвършенстващите се личности без значение от възрастта им.След като работиш някъде и са ти възложени текущи задачи е редно да ги свършиш тях /особено като се гонят крайни срокове/ и след това да се заемеш с нововъведенията.За да обмислиш и предложиш действително стойностна новост е необходимо да си отделил не малко от личното си време и да си вложил труд,надхвърлящ регламентирания такъв /накратко познат у нас като извънреден /.
@Маринов – Г-н Маринов,Вие сте на обратния полюс спрямо Здравко.Той е завършил скоро и има малък професионален опит,Вие пък – голям.Оттук не мога да си обясня какво ви учудва,че на някои места са отхвърлили кандидатурата ви с претекста,че сте прекалено квалифициран.Търсят с по-малка квалификация и опит и това е.На мен също ми се е случвало да отхвърлят кандидатурата ми с такъв претекст преди 10 години /т.е . такива ситуации не са от вчера и днес/.В началото не можех да си обясня защо не искат човек с квалификация,надхвърляща заложените в обявата изисквания,но впоследствие разбрах / конкретната ситуация бе в голяма международна компания,оперираща на българския пазар /. За конкретната позиция се изискваше кандидатът точно да отговаря на изискванията:минимум толкова стаж – максимум толкова стаж и нищо извън този диапазон.Това е част от кариерната политика на компанията:тази длъжност ще бъде заета от хора с такъв стаж и образователен ценз,другата длъжност – от хора с еди-какъв си стаж и т.н. без разлики от заложения шаблон.Затова се налага понякога човек да не показва в CV – то някои свои квалификации.Пример за това е дал и Тони в друга своя статия.Въпросът е дали искате да кандидатствате за конкретната позиция или искате да се уважат всичките Ви квалификации.Иначе излиза едва ли не,че работодателят трябва да създаде специална позиция,отговаряща на Вашите квалификации, което явно до сега не се е случило. Тезата с “високите стандарти” и как няма работодател,който да отговори на тях е несериозна.
В работна среда човек се изявява с професионалните си способности,но и присъства като личност с възпитанието си.Затова добрият търговец трябва да е и с нужното възпитание,тъй като иначе не би могъл да общува нормално с клиенти и колеги.Когато се дава препоръка за един човек,тя включва и негови личностни аспекти.Затова не мога да си обясня защо не използвате контактите си ,без значение професионални и/или лични . Ако някой Ваш познат или приятел,на когото имате доверие, Ви препоръча лично някого,няма ли да му се доверите?
За протокола – Имам син,който учи в Икономически техникум,а не дъщеря.
Нека да помогнем на господин Николай Жеков, да спре да си противоречи! В поста “Урок №4 Определяне и постигане на цели”, в ролята си на овчарско куче или куче – водач, както се описва, се възмущава от една овча нация, мишоци и коне с капаци. Тук е на другия полюс, поставяики едва ли не всички в графа “с високи стандарти”, които имат само един вариант и нищо повече от това – да се приспособят. Интересно.
@Сияна
Кое не ти стана ясно, че така жестоко пречупваш няколкото мои мисли през твоята си гледна точка,без и въобще да се опиташ да ги разбереш. По-точно казано, някои ключови думи се разбират по съвсем друг начин.
Не съм целял да обидя някого тук. Просто се възмущавам от една група хора и ако ти сама се причисляваш към тази група си е твой проблем. Аз не искам да съм от тях и се стремя да не бъда…
“Високи стандарти”? Хайде да не изопачаваме фактите. Точно за двама коментиращи съм писал, че може би това им е проблема! Като под “високи стандарти” имам в предвид високи изисквания, за разлика от г-н Маринов, който влага малко по-друг смисъл – висока квалификация. Според мен не може месеци наред да си търсиш работа и да не понижиш поне малко изискванията си – възнаграждение, отношение на работодателя, работна среда, възможности за развитие… В противен случай стоиш без работа, без да мрънкаш и без да се оплакваш обаче и така докато издържиш.
Освен да промениш изискванията си, може да промениш и професионалните си качества, да повишиш квалификация, да се преквалифицираш… Това е само част от приспособяването, за което говоря. А ако ти Сияна, под “приспособяване” разбираш единствено и само да се научиш как се лижат з..ници, това също си е твой проблем.
Хубаво е, че се опитваш да помагаш на другите хора.
Благодаря!
П.С.
Прегедай последните коментари към „Урок №4 Определяне и постигане на цели“
Искам да се свържа със Здравко- Телефон и e-mail
Dani: пими ми на мейл: limonkabg@yahoo.com
Аз ще ти върна на истински мейл. Трябва да взема да пиша на Тони, да ти даде данните ми, но не знам в момента до колко е зает той и кога ще стане.
Затова ако желаеш пиши ми на този мейл по горе, аз ще ти отговоря от истинския или ще се свържа с теб.
Здравей Здравко писах ти емайл на тази поща, която си оставил, ако искаш го виж. Благодаря за вниманието.
Не се отказвай!