Счетоводител търси работа…Първа част
Тройка случки по кандидат-студентски
19.10.2012
Счетоводител търси работа…Втора част
30.11.2012Счетоводител търси работа…Първа част
Днес ще ви представя първата част от писмото на един читател, който си търси работа. Историята е много интересна и ще очаквам вашите съвети към този читател като коментари под статията. Ето и самото писмо:
Здравей Бат’ Тони,
Казвам се Здравко и имам бакалавърска степен по Маркетинг от УНСС и магистърска по Счетоводство и контрол от Бургаски свободен университет. Интересите ми съвпадат с твоите от гледна точка на това, че и аз се интересувам от счетоводство, финанси и вътрешен одит. Чета и литература с такава насоченост, с тази забележка, че аз чета повече книги, от колкото вестници.
В момента съм в доста сложна ситуация. Понеже, от една страна не успявам да си намеря работа по специалността, въпреки усилията, които полагам. От друга нямам достатъчно средства, за да обезпеча безпроблемното започване на собствен бизнес. И от трета имам приятелка, на която обещах да излезем на квартира, а аз държа на обещанията си, но без финансови приходи, няма как да стане това. Като допълнение, да не стане ода, че се оплаквам, но колата ми се обърна по таван преди 2 месеца и се наложи да я спра от движение, и сега съм и без превозно средство.
Ситуацията не е розова. Но за сметка на това имам много голям хъс и желание за работа и развитие. Стремежът ми да се уча е неизчерпаем. Боря се с всички сили за реализация на целите и амбициите ми.
Към всяко едно начинание независимо дали в професионален или личен план подхождам с невероятна ентусиазъм. Изпълнителен и организиран съм, умея да се сработвам с колегите, отделям изключително голямо внимание на детайлите. Имам ли поставена цел, няма да се уморя, да работя и през деня, и през нощта, докато не я постигна. С две думи – изключително амбициозна и мотивирана личност съм.
Собствен бизнес или не
Обмислял съм и започване на самостоятелен бизнес – счетоводна кантора примерно, с наемане на стажанти от бюрото по труда. Но в момента разполагам единствено с 1,500 лева капитал. Освен това, откриването на ЕООД изисква около 150 лева за регистрация, и всеки месец осигуровки върху 420 лева, което прави някъде около 120 лева са осигуровките на месец. Сложи и счетоводен софтуер, разходи за ток, вода, офис, електронен подпис. Да не продължавам…
А клиенти, откъде?
Но тук основния проблем е липсата на клиенти. В момента обмислям да си пусна обява за счетоводно обслужване в някой от по-големите сайтове, като например www.odit.info. По този начин да проуча пазара и търсенето му. Възнамерявам да предложа атрактивни цени – особено за клиенти с малки фирми – примерно Управител и около 100 документа оборот на месец или Управител и още 1-2 наети лица и 100-150 документа. На такива колко да им искаш от 20 до 50 лева смятам, че е разумно.
Преди да започнеш бизнес трябва да си осигуриш първите клиенти. Как става това? Ти много добре си се ориентирал към местата, където има много хора, които предлагат и съответно търсят такива услуги. Една от най-големите грешки на всеки стартиращ бизнес е грешното таргетиране на клиентите. Те си мислят, че всеки човек им е потенциален клиент. Това не е истина, разбира се. Дори да продаваш хранителни стоки, пак имаш целеви клиенти. Например, на Пикадили са по-взискателни хора с по-високи доходи. На другия полюс е Т-Маркет – по-малко разнообразие, но за сметка на това на по-ниски цени.
В случая на Здравко, той може да намери потенциални клиенти, където се събират собственици на по-малки фирми. Това са различни сайтове за стартиращ бизнес със счетоводни съвети, изложения, панаири, дори местните поделения на НАП. Там, Здравко би намерил потенциални клиенти. Другия вариант е да се ориентира към сайтове и места, където се събират счетоводители. Именно там, предприемачите намират техните счетоводители. В този случай odit.info е добър вариант. Там съм виждал доста обяви за търси и предлага счетоводни услуги. Но, за да бъде търсенето още по-успешно, Здравко трябва да разбере къде се събират собствениците на малки фирми в неговия град. Това може да е сайт, бизнес клуб, дори заведение.
Държавата на брат’чедите
Днес от бюрото по труда ми дадоха насочващо писмо и посетих една счетоводна кантора да кандидатствам за работа, при това при експерт-счетоводителка. Всъщност и за там имам амбиции, много би ми се искало на по-късен етап да стана експерт счетоводител (одитор). Според мен, повечето работодатели не търсят реално хора, а имат техен човек, който гледат да назначат. Днес ме питаха, защо съм напуснал фирмата, в която работех като счетоводител. При отговор, че имам желание да работя с повече счетоводни казуси и по-специфични (примерно инвентаризации, складови наличности, ДДС), експерт-счетоводителката ми отговори, че те обработвали само малки фирми, а големи си имали главни счетоводители и прочие. Това според мен само донякъде отговаря на истината, понеже имам наблюдения върху счетоводните кантори в моя град и знам, че им изникват редовно специфични казуси, дори и при малки фирми.
От моята практика като одитор мога да кажа, че именно с малки фирми съм имал най-много казуси и проблеми (от одиторска гледна точка). В по-големите нещата са отработени и почти няма изненади, докато в малките очаквам всеки път нещо ново.
После в един момент, експерт-счетоводителката, на която явно не и се занимаваше, ми подхвърли намек, че нищо не съм знаел, и че се надявала поне да съм на ти с компютрите. Това без въобще да сме дискутирали счетоводство и счетоводни казуси. По – скоро тя се чудеше – “Защо не мога да ти открия ЕГН-то в биографията”. А както знаем Европейския формат съдържа само дата на раждане, което е и нормално, ЕГН-то все пак спада към личните данни. Не че в търговския регистър няма дори номерата на личните карти на собствениците на фирми, но това е друга тема.
Кой колко знае
Та експерт – счетоводителката тръгна да ми обяснява, че имало един сайт Microinvest.net и да съм си изтеглел Микроинвест от там. По случайност, аз в момента работя с продуктите на Микроинвест, при това новите Про Версии. И питам, ама какво да си изтегля Делта ли, ТРЗ ли, какво? И експерт-счетоводителката – „Ами там всичко”. Питам аз, с Про Версиите ли работите, понеже аз редовно контактувам с екипа на Микроинвест, ходя и на семинарите им.
И експерт-счетоводителката ми казва „Остави ги тези Про версии, те за нищо не стават”. При което аз най – любезно й обясних, че старите версии на които явно тя работи не се поддържат на Windows 7, всъщност освен на Windows XP мисля, че старите версии на друго не работят. А и Микроинвест като фирма са насочили основните си усилия към новите версии и тяхната поддръжка. Както и да е, експерт – счетоводителката се оказа, че знаела че старите версии не работят под Windows 7, но странно защо ли аз трябваше да и го кажа. После ми каза, че щяло да има някакъв тест, но се знаело кога.
Качеството на счетоводните услуги
Не знам как са работодателите в София, но в град Бургас са толкова невежи повечето, че направо да се чудиш въобще как развиват бизнес. Няма да споменавам един друг случай, където един управител на фирма, тип селски връзкар, най – нагло ме лъжеше как съм щял да бъда счетоводител, обаче се оказа, че работата изобщо не се доближава до счетоводната, освен това щяло да се уреди нещо от бюрото по труда, един вид имал човек.
Специално за счетоводни услуги съм се нагледал на кантори, които непрекъснато наемат млади хора на почти минимални заплати, обещават им увеличение, когато „научат занаята” и след няколко месеца ги уволняват, заради „несправяне с работата” без дори да им изплатят всички заплати. Другия вариант са счетоводните кантори, където условията са толкова кофти, че хората сами напускат. Резултата, обаче, най-силно се усеща от клиентите. Те получават услуги с много ниско качество, което им струва много често плащането на големи глоби към държавата и нейните контролни органи. Виждал съм много предприемачи да фалират заради глоби от по 5,000 лева, наложени им заради „недоглеждане” от страна на счетоводителите в разни кантори.
Общо взето, имам силно желание да срещна работодател, който има същия хъс и желание за развитие като мен и влага също толкова усилия в работата си. С който да се сработим и да сме си от взаимна полза, аз да се посветя на работа за фирмата му, от друга страна да трупам знания и опит. Взимам да се отчайвам нещо, че такива работодатели въобще няма. Все пак имам желание за работа, работя добре – точно, лоялно, дисциплинирано, с внимание към детайлите, в синхрон с евентуалните колеги.
Това беше първата част от историята на Здравко. Сега е ваш ред. Ако имате някакви съвети към Здравко, оставете ги като коментар под статията.
Очаквайте много скоро Част Втора от историята „Счетоводител търси работа”.
74 Comments
Здравко, имам опит при сделки с колеги в Бургас и съм видял отношения работник – работодател, които в София ще има след …. / 4 точки / години. Преди години работех за шеф от Варна.
/ още на първото интеррвю за работа обясних, че имам лоши спомени от Варна /.
Докато съм жив няма да похарча и 1.00 лев във Варна.
Здравко, истината е, че видях как варненци се поддържат и са коректни . И днес сме в добри отношения…
Не е добра идея да критикуваш град като Бургас.
Това показва, че ти е трудно да мислиш като работодател.
Работниците са конкуренти, а работодателите са солидарни…
Това ми е болна тема. За съжаление в момента това е масово явление и е много жалко, че можещи хора остават безработни за сметка на някой некадърник, само защото последният “е човек на еди кой си”.
Здравко, прави ми впечатление, че си изучавал две несъвместими специалности
и като за начало си разменил университетите, заложил си по – малко на това, което те вълнува. Опитай се да намалиш малко претенциите си.
Бих казал да работи в насока собствена кантора като наблегне на Интернет за набиране на клиенти. Ако тръгне да си търси работа, пазара в момента е такъв, че ще получава някакъв минимум и така ще бъде години и нещата ще са затворен кръг. По-добре да постои малко гладен, но да почне със собствени клиенти и постепенно ще си докара стабилен доход. Може да предлага всякакви услуги за бизнеса – регистрация на фирми, счетоводно обслужване и.т.н. Може да се насочи и да ходи в местата около Бургас да предлага обслужване на място за улеснение на клиентите. Решението е в Интернет, но трябва да знае как да си направи сайт и как след това да го популяризира. Ето например да вземе Тони за пример, който днес ако обяви, че предлага счетоводни услуги благодарение на блога веднага ще има клиенти.
Какво мога да посъветвам един млад човек,който е зареден със знания и амбиции? Продължавай и не позволявай да те разколебават! Явявай се на всички конкурси,за да трупаш опит.Интервюто за работа е като игра на котка и мишка.
И някой ден /дано да е по-скоро/ ще откриеш твоя работодател или партньор, който търси промяна, а не подмяна на ценности.
Хм, аз как разбирам ситуацията: Здравко очевидно знае какво иска – собствен бизнес, но няма необходимите предпоставки да го
започне веднага и да се издържа от него, защото хем му трябват пари да започне, хем и да се издържа докато бизнесът потръгне и почне да му
носи доходи, пък и тук професионалния опит също е много важен. Така че мисля, че той се е ориентирал добре към работодател, който хем да му
осигури доходи (заплатата), хем и необходимия опит. Най-добрият вариант спред мен е да започне работа и паралелно с това да се опитва да събере
клиенти, на които да води счетоводство или да консултира извън работно време (на частно) докато не прецени, че може да се издържа само от тях 🙂 А и да се рекламира междувременно – блог, социални мрежи …
А що се отнася до самото търсене на работа – ако не може да намери точния работодател, понеже понякога това отнема доста време, може да направи компромис и да започне не толкова интересна работа и да си договори по-добри условия относно раб.време, лични проекти и т.н.
@Свилен – Нямам мераци да се занимавам със счетоводство, но знае ли човек. Чакам статии и в твоя сайт. Обеща, че като свършиш проекта, ще му обърнеш малко внимание 🙂
@Деница – и моите съвети са в тази посока. Това, което предложих на Здравко е да започне със статии тук в отделна секция за счетоводство. След това може да си направи собствен блог или нещо такова.
Между другото, Деница, ти беше ли на StartUP конференцията? Ако си ходила, би ли споделила твоите впечатления – ще е интересно на читателите.
Много интересен казус,Тони,който ще си позволя да коментирам,тъй като ме засяга професионално.Управител съм на счетоводна кантора и активно участвам в оперативната дейност.
Подкрепям мнението на The Cat,че Здравко е “объркал двата щата”.По мое мнение магистратурата трябва да надгражда знанията от бакалавърската степен,да ги задълбочава и специализира,а не да е “просто някаква магистратура”.Оттук следва,че на Здравко му липсват базисни познания по счетоводство и контрол.И защо магистратурата е от Бургаския свободен университет,а не от утвърдени икономически университети в България като УНСС,Свищовската академия или Икономическия Университет във Варна? За мен качеството на тази магистратура по счетоводство и контрол от БСУ е под голям въпрос.Но у нас явно всичко е възможно.Наскоро видях профила на една дама в българска социална мрежа,която имаше бакалавърска степен за начален учител от Благоевградския университет и магистърска степен по счетоводство и контрол от ….Пловдивския университет?Ако се погледнат профилите на много професионалисти в сферата на икономиката в LinkedIn ще се види,че такъв разнобой няма.Хъсът и желанието за професионално развитие и усъвършенстване на Здравко се разпиляват напосоки в лутането му какъв специалист желае да бъде.Днешният свят е на тесните специалисти със задълбочени познания и опит в определена конкретна професионална област.
1.Собствен бизнес и клиенти?
Разбирам,че Здравко има малък професионален опит като счетоводител.С този малък практически опит и с малките си познания от магистратурата за каква собствена кантора става въпрос и в комбинация със стажанти от Бюрото по труда?Смята ли,че е редно да се учи “на живо” върху бизнесите на потенциалните си клиенти?Кой от клиентите ще е съгласен да бъде опитно зайче докато счетоводителят му се научи?Минимум 5 години работа в счетоводна кантора са му необходими,за да си помисли за собствен бизнес.
Клиенти се привличат трудно,тъй като пазара на счетоводни услуги е силно конкурентен.Друг е въпроса,че има и много плява,но с течение на времето счетоводители от типа на “една баба пред НОИ прави всичко за 50 лв.” постепенно изчезват.Най-добрият начин за привличане на клиенти е по метода “от уста на уста” от твоите контакти,за да ти гласуват хората кредит на доверие да се занимаваш с бизнес делата им,който трябва да бъде оправдан.Местните поделения на НАП не са място за намиране на клиенти поради това,че в болшинството случаи там ходят счетоводители/като упълномощени лица/ за онези случаи,когато не може да се използва електронен подпис.
2.Кой колко знае в държавата на братчедите?
Не мога да давам мнение за въпросната колежка,тъй като предмет на разговора са били възможностите на цитирания софтуерен продукт,а не въпроси от счетоводен и/или данъчен характер.Поради това е неуместно Здравко да си вади изводи,че тя не знае нищо,или по-точно,че знае по-малко от него в сферата на счетоводството.С нагласата,че потенциалните му работодатели нищо не знаят и съответно не могат да го оценят Здравко още дълго може да си търси работа и винаги да се чувства неоценен.В края на краищата за момента не предлага много на пазара на труда – образованието си и малко практически опит,което въобще не е кой знае какво.Професията се учи в практиката и без да има практически опит ще си остане само човек със университетски счетоводни познания.
3.Качество на счетоводните услуги
Клиентите търсят сигурност,доверие,съвети,вярна и своевременна информация,персонално отношение към тях и техния бизнес,които могат да им бъдат предложени от човек с познания и опит.Това не се постига със занижени цени,само и само да откраднеш няколко клиенти от някого.Интелектуалният труд има своя цена и тя не е “пет за лев”.
Не бих делила хората на София и провинция.Щом като хората имат бизнес и успяват да оцеляват в тежки икономически условия,в никакъв случай не бих ги квалифицирала като “……толкова невежи повечето, че направо да се чудиш въобще как развиват бизнес”.
Съвет към Здравко:Има прекалено голямо самочувствие за професионалните си възможности,което е без покритие.Трябва да си направи реалистична самооценка и да не тръгва с голяма кошница,тъй като на този етап поне няма с какво да я напълни.Едно от важните качества,които би трябвало да култивира в себе си е тактичността и съобразяването с колеги,работодатели и контрагенти.
Ето един интересен линк за размисъл на Здравко:
http://www.linkedin.com/today/post/article/20121110104344-17102372-leadership-lessons-from-a-sufi-master
@Диана
Здравей Диана,
Няма да коментирам качеството на обучение в българските университети, защото смятам, че то е почти еднакво навсякъде. Специално за магистратурата имам по-различно мнение от твоето. Според мен, тя трябва да се завърши, не веднага след бакалавърската степен (защото се преповтарят нещата от същите преподаватели и същата програма), а когато човек вече е решил какво иска да прави.
Тогава магистратурата става двустранен процес – от преподавателите към студентите, но и от студентите към преподавателите и останалите им колеги. Те обменят опит и различни казуси, с които са се сблъскали. Именно затова, MBA са едни от най-желаните програми. За да съм честен, счетоводството го научих в Икономическия технукум в родния ми град. След това в университета само надградих, но много малко. Там наблягах на счетоводни и одиторски стандарти, мениджмънт и други. Така, че кой какво и къде може да научи зависи от самия него, а не толкова от университета. Говоря само за българските университети. Имал съм досег с западни учебни заведения и там нещата са тотални различни.
По точка 1 съм напълно съгласен с теб. Моят съвет е работа в кантора + онлайн присъстивие.
Аз също не мога да коментирам познанията на колежката от Бургас. В моята практика като одитор съм се срещал и с отчайващо некомпетентни слетоводители, и с много добри професионалисти.
И накрая, искам да ти благодаря за изчерпателния и точен коментар.
Странно защо един човек би отделил толкова много време да напише такова обемно мрънкащо писмо. Здравко, стига си мрънкал! Вземи се в ръце и вместо да си хабиш времето да се оплакваш, насочи се към нещо по-продуктивно 🙂
Здравко, така и така си учил маркетинг, ако имаш време запиши още някоя магистратура, примерно право/може вече някой университет да е измислил такава/ за да затвориш кръга. Може да заформиш някоя нова професия.
@Рая – Не мисля, че момчето мрънка, просто споделя. Според мен, хората, които не са доволни от нещо правят прогреса и откриват нови неща. Може би оплакването е просто първата стъпка, на която чакаш някой да ти каже “Да, нещата са кофти, действай!”. Поне при мен е така и преди всяка промяна се оплаквам 🙂
Въпросът каква да бъде магистратурата (дали да е по същата специалност, или по различна) е спорен. Аз лично клоня малко повече към различна магистратура, защото в доста случаи магистратурата по същата специалност не надгражда кой знае колко, а по-скоро повтаря значителна част от вече изученото. Диана Цанкова е написала в коментара си, че “Днешният свят е на тесните специалисти със задълбочени познания и опит в определена конкретна професионална област”. Само че реалността е точно обратната. 🙂 Днешният свят е изключително динамичен, постоянно възникват някакви нови проблеми, за които не е изведено точно решение, така че е много по-важно да имаш познания в различни области и да си способен на бързо адаптиране към измененията.
А на Здравко не знам какъв съвет да му дам. Той най-добре знае какви са възможностите, способностите и уменията му. Ако се чувства уверен, че има силите да създаде и да ръководи собствен бизнес, няма лошо да опита. Но трябва много внимателно да обмисли какви услуги ще предлага. Целта не е да се бори с конкуренцията (която има по-голям опит и престиж от него), предлагайки примерно същите услуги на по-ниски цени. Трябва да предлага нещо, което ще го отдели от конкуренцията и ще има по-висока полза за клиентите.
Трупането на опит в друга компания е по-нискорисковият вариант от двата. Ако клони към него, нека да продължава с търсенето и все ще му се отдаде добра възможност за реализация.
Е може, но на мен ми прозвуча като мрънкане и като “работодателите са толкова прости пък аз съм толкова умен и никой не ме заслужава” 🙂
Аз пък преди промяна не се оплаквам. Давам си сметка какви са нещата и действам. Преди много мрънках и се оплаквах, но това е абсолютно безсмислено хабене на енергия 🙂
Ред е на Никсъна от форума 5 бизнес идеи за 2012 година да се включи с нещо свежо.
Рая, за това с работодателите си права. Винаги, когато съм отивал с такава нагласа, съм се провалял. Както казва Ицо Нейчев (който разбира от преговори), в едни проговори и двете страни трябва да са равнопоставени. Ако едната си мисли, че е повече от другата – нещата не стават.
Може би, ти не се оплакваш, а споделяш. Да кажем, че и Здравко прави това. Той написа това писмо лично до мен, а не като предложение за статия.
@The Cat – И аз го чакам 🙂
Мисля си, че на Здравко му трябва още малко опит. От писмото не става ясно колко е запознат с материята, а само че “Имам ли поставена цел, няма да се уморя, да работя и през деня, и през нощта, докато не я постигна”. В практиката ми денонощните работници са основно един тип – тези, на които не им стига деня да си свършат работата. Когато станеш толкова добър, че да ти стига деня за работа, че и за допълнителна да питаш, тогава сам ще намериш отговори на поставените въпроси. Ще си натрупал опита, които според мен ти липсва. Още нещо. Щом все още обясняваш какво си завършил, значи е било твърде скоро. Иначе щеше да акцентираш на професионална биография. Нататък. Казваш, че за описаните от теб услуги ще взимаш по 50 лева. Съгласен съм с Диана, че интелектуалният труд си има цена. В България хората много мразят да плащат за неща, които не могат да пипнат. Щом слагаш такава цена на възможностите си, значи едва ли можеш да предложиш кой знае какво. Когато знаеш, че предлагаш качество, знаеш и каква е цената му. С риск да се изкажа грубо, но хората, които очакват, че дипломите им по каквото и да е ще ги направят добри професионалисти (юристи, медици, финансисти, и т.н) и успешни предприемачи, просто са обречени на неуспех. Трябва практика, четене, и пак практика, и пак четене. Доброто образование е в основата на добрия старт на кариера, а не в получаването и в последния учебен ден. Има и един друг тип хора, които умеят да печелят, но ти, Здравко, за добро или зло не си от тях. Както и аз.
Първо Благодаря много на Тони за статия. Сега намерих време да вляза, тъй като днес бях на 3 часов тест за съвет по данъците и таксите в KPMG.
Ще изчета всички мнения подробно при първа възможност. Като ги прехвърлих ми направиха впечатление няколко неща, без да се заяждам.
@Диана Цанкова:
С цялото ми уважение, мисля си че нямаш никаква реална представа за университетите в България и тяхното ниво. Не се притеснявай – 99% от хората между 40 и 70 години са така. Специално за УНСС мога да кажа, че преподавателите там по време на лекции и упражнения, се занимават с всичко друго, но не и с лекции и упражнения. Всъщност доцентите и професорите си почиват и ходят да преподават част-мак, именно в съмнителния ти БСУ (ще ти кажа само, че с Пенчо Иванов, който беше декат(може и още да е) на Катедрата по Маркетинг в УНСС) съм се засичал повече пъти за половин година на Светофара до БСУ в Бургас, от колкото за 5 години в УНСС, София. Та в УНСС има асистенти, които робуват на някои доцент или професор. Имахме един асистент Катранджиев, та човека написал си дисертацията на английски и поради тази причина го бяха върнали, поне в УНСС английски не разбират. Между впрочем ще дам пример и с друго светило на Маркетинг – доц. Башева – която учебника преди 15 години, написан под заглавие Стокова Политика, го беше преименувала на Продуктова и беше актуален към 2008 – 2009-та.
Добре да не се отплесваме.
В БСУ – има специалности дето за нищо не стават, но те ги има и в НБУ, УНСС, СУ, ВХТИ и прочие, и това е за да припечелват университетите.
Но мога да те уверя, че в момента ректор на БСУ е проф. Васил Янков, който си е изградил име в сферата на счетоводството. Преподавателите, който преподават в БСУ специално по – счетоводство са от ВИНС Варна, Академията в Свищов и от УНСС. И за разлика от ВИНСА и УНСС, където ходят да гледат мачове и си претупват часовете, в БСУ имат сайте едни прозорчета, където редовно минават да ги проверят дали си стоят до край в часовете и дали обясняват както трябва.
Ще ти кажа и още, че преподавателката ми по МСФО беше от ВИНС Варна и точно като завършвах 2010 издадоха учебник по МСФО, възможно най – актуален. Аз бях един от първите, който се сдоби с копие на въпросното четиво.
Написаното по горе, може да си го проверите и да го потвърдите по много начини, не е хейтърско мнение.
Колкото до Маркетинга и Счетоводството. И в УНСС и в БСУ, имаше хора дето бяха учили бакалавърска степен 4-5 години и не знаеха как да си приключат разходите по ик. елементи в разходи за основна дейност, после в приходи. Така че, това дали учиш 4-5- 10 години или 1 не е фактор. Важно е колко ще успееш да научиш. Аз обичам да казвам, че това, което ми трябваше от БСУ го взех. Вникнах в логиката на счетоводството, в взаимовръзките…Не знам дали сте чели, Наполеон Хил – Мисли и Забогатявай, но този човек е бил натоварен от Адам Карнеги (да не се бърка с Дейл Карнеги) да изследва съдбата и живота на едни от най – успелите хора в Америка. В неговата книга ясно се описва, нещо което в момента навлиза в България. Образователната система в България е толкова несъвършена, че докато учи човек му е трудно да се ориентира, какво точно иска да работи и защо. Просто ще Ви дам пример, че преди 10 години още имах приятел от Шотландия, който по време на следването си отиде да работи в Ирландия. Но там още тогава бяха с кредитна система и съвсем различен подход. Та в Америка през един период от време, хората масово започват да се самообучават след работа, с така популярните в момента тук дистанционни курсове, онлайн, чрез писма (по нормалната поща). Тази тенденция не е нова там, просто тук навлиза сега.
Според Наполеон Хил работодателите също са се усетили, че работникът, който се учи и отделя време и пари да се самоусъвършенства, е много по амбициран и целеустремен и в работата си.
Но това си е известен факт и в България, ако сам не се самообразоваш и интересуваш и 20 университета да завършиш, пак няма да ти набият знанията в главата.
Имам приятел, много кадърен като счетоводител, още навремето работеше в голяма фирма в София и взимаше над 1000 лв заплата (когато бяха по 500 лв заплатите). Работеше и събота и неделя и четеше нон – стоп.Както и да е. Сега се похвали, че започнал работа в счетоводния отдел на Глобул.
Та той учи магистратура дистанционно счетоводство и контрол. За ценз, с икономическия техникум дето е завършил, както казах и преди изкарваше достатъчно добри пари. Дори на първото интервю за работа, където се яви, се бяха явили и много хора със счетоводство от УНСС. И знаете ли какво, след първия месец тези хора напуснаха или ги уволниха, защото не бяха достатъчно кадърни.
Та момчето, ми се обади в Събота или Неделя,беше много притеснен, понеже на лекциите им трябвало да споделят, кой какво е учил преди това и се оказало, че масово имало хора, главно момичета завършили “престижни” университети На Запад. Не знам дали я знаете тази тенденция, хората дето имат малко повече пари си пращат децата, да учат в такива колежи и университети, барем някъде се пласират или се омъжат (най – вече второто). Имам няколко познати, дето така завършиха, не успяха да се омъжат и си се върнаха в България, и или са безработни или работят не по – специалността си.
Та такъв фактор университет няма. Има фактор лична мотивация и желание за развитие.
Малко се отплеснах, но за да не изпадаме в едни и същи дискусии постоянно.
Поздрави,
Здравко
Диана Цанкова:
“Собствен бизнес и клиенти?
Разбирам,че Здравко има малък професионален опит като счетоводител.С този малък практически опит и с малките си познания от магистратурата за каква собствена кантора става въпрос и в комбинация със стажанти от Бюрото по труда?Смята ли,че е редно да се учи „на живо“ върху бизнесите на потенциалните си клиенти?Кой от клиентите ще е съгласен да бъде опитно зайче докато счетоводителят му се научи?Минимум 5 години работа в счетоводна кантора са му необходими,за да си помисли за собствен бизнес.”
– Предлагам, да ти дам координатите на колежките в Бургас, понеже те твърдят, че счетоводните им фирми обслужват само елементарни фирми с елементарно счетоводство (аз разбирам под това СОЛ и до 100 документа на месец например). Та ти смяташ ли, че е нормално, да отидеш в счетоводна кантора, да кажеш че имаш желание да се развиваш и по – време на работа да срещаш интересни счетоводни казуси, да трупаш опит и до се усъвършенстваш и да ти кажат “Ми ние сме елементарни, смятаме, че амбициите ти са прекалено големи, ние работим дребни фирми”, да не забравя “Момичетата са много заети” (видях колко са заети, с преглеждане на лични мейли и с търсене на обекти в bgmaps и разнасяне на кафета). Имам познати 2 счетоводителки са в кантората и с извинение си спукват гъза от работа, в тази кантора от където е цитата бяха 5 човека + шефката, реално работеше 1.
Та дали в тази кантора цитираната не си правят експерименти с клиентите и то направо чудовищни. Понеже аз като не съм сигурен за нещо счетоводно, звъня на поне 3-ма или 4-терима човек за мнение, и всичките работят я към НАП, я към Инспекцията, я към някоя голяма фирма (с над 50 човека персонал). Да не говорим (няма да правя реклама на други сайтове), но в момента в интернет има 3-4 водещи сайта, където счетоводно се дискутира и описва от до (не говоря за одит.инфо, там нещата западат и е обърнато на кръчмарски разговори).
Та според теб, кой би свършил по – добра работа на работодателя, човек, който ще му реши казуса като го проучи из основи и е 100% сигурен и проверил от 4-5 места това, което прави, или в една счетоводна къща, дето служителите се потриват, а шефката се чуди с кого да си прави лафчето?
Вярно е, че има свобода на словото, но обмисляйте си коментарите и публикациите, за да не ставате смешни и да се излагате.
Може да нямам работа, но представа ми за пазара на труда, специално за счетоводители, в момента е повече от кристално ясна.
Владимир Йосифов:
“Работниците са конкуренти, а работодателите са солидарни…”
Това беше добро. Ако трябва да я раздаваме по западен образец, не трябва да се критикуват работодателите, понеже бъдещите такива си въобразяват, че след време и с тях би постъпил така.
Да, но по – западен образец се ходи 15 минути преди срещата, и се предполага, че работодателя е подготвен. Само дето, аз имам 2 пресни случая, където ги чакам по 15-20 минути след уговореното време и се чуват мънкания, подсказващи, че търсещия работодател, дори не е отделил време да помисли за селекция на кандидатите за работа и как да стане това.
Според мен, такова нещо е възможно само в България, Вие си преценете сами за себе си.
Свилен Николов: Твоето мнение ми допадна много, точно тези неща ги мисля и аз, само че ме спира въпросът с първоначалната инвестиция и липсата на доходи за покриване на месечните разходи.
Деница Димова: това, което го описа, се опитвам да направя в момента.
Готов съм и на компромис, но да не е продавач консултант в магазин или пълнач на бензиностанция, защото там се цени физическия труд и реално губиш по 8 часа, който биха били от полза да научиш или прочетеш нещо ценно и полезно. Пак си е въпрос на личен избор.
Рая @ bulgarian money blog: На теб, кой ти каза, че не действам. Това, че кореспондирам с Тони, не значи че правя единствено това.
Кандидатствам за работа почти всеки ден, чета счетоводна литература, също чета и книги и сайтове с уроци по английски и счетоводство. Доста неща правя, за мен мрънкане е, ако кажа Тони имам тези и тези проблеми и цял ден да опявам, без да предприема конкретни действия. В случая аз съм си разработил представителна автобиография, имам добра представителна снимка, като си изпратя автобиографията и снимката, звъня на работодателя да го попитам получил ли ги е, има ли нужда от още нещо. Понякога ходя на място.
Доста неща правя, ако смяташ, че само мрънкам, просто не вникваш в същината на проблема.
The Cat: няма нужда от сарказъм. Ти ако намериш запиши.
Правото както всички знаем се учи 5 години без прекъсване. И няма самостоятелна форма магистратура. За другото прочети ми първия пост, ще ти е полезен да си опресниш представата за университетите.
Свилката: аз си слагам реална цена, точно защото в момента пазара е много конкурентен. Има и друг фактор. Представи си голяма счетоводна кантора, обслужва 20 огромни фирми (всъщност това е реален казус Бургаски), и отива бай Иван, дето е фризьор с неговото ЕТ. Знаеш ли, колко му се доглеждат на бай Иван счетоводството, ни колко, отгоре отгоре. Големите счетоводни къщи си имат големи клиенти, моята цел в момента е или да работя в такава (не е задължително да е счетоводна къща) или да започна собствен бизнес с малки клиенти, на който да отделям достатъчно и ползотворно внимание.
Това е прост факт, сподели ми го счетоводителка с 20+ години опит.
@Здравко
Окей, просто ми се видя много дълго писмото ти и много описателно. За мен по принцип човек който много приказва, не действа (куче дето много лае, не хапе) – ако при теб е различно, толкова по-добре.
Моят съвет: Търси си Бизнес, а не работа! 🙂
Здравко, за първи път виждам толкова словоохотлив счетоводител. Някакво изключение си. Можеш да развиваш най – разнообразни теории. Приемаш ли съвети или повече обичаш да съветваш?
Рая @ bulgarian money blog; The Cat: Това е, поради факта, че не знаете каква зодия съм. Аз съм зодия Скорпион. Скорпионите са дружелюбни и приказливи, но това не бива да Ви заблуждава.
Съвети, давам само на близки хора и то ако преценя, че заслужават.
А приемам съвети от всички, дори от най – антипатичния и противен ми човек, пак бих приел съвет. Естествено пречупвам ги през своя призма и ги взимам предвид, ако в тях има логика.
Съвети приемам, но не обичам да ми се говорят глупости и по – този начин да ми се губи времето. Както тук беше подхваната темата за Университетите, от хора който са завършили преди 40 години и нямат никаква реална представа за образованието и образователната система в момента.
За Счетоводството и Маркетинга. Смятам, че добре се съчетават. Повечето от възрастните и опитни счетоводители, са добри счетоводители, но често са доста “озлобени” и към навлизащите, и към клиентите. Свикнали са да си работят на старите програми и предоставят на клиентите си минимум удобства. Като леличката, дето твърдеше че на Микроинвест старите версии били по – добри, и да съм ги оставил новите. Само дето Микроинвест като фирма са хвърлили всичките си усилия да развиват новите версии, защо ли? Също така старите версии от Windows XP нагоре не работят. Това е все едно да кажеш остави ги Microsoft с техния Windows 8, дай да си ползваме Windows 95. Само дето Microsoft старите си продукти ги поддържат до няколко години след излизането, и след това ти казват няма поддръжка, само за новите продукти. Та с цялото ми уважение, болшинството от по – възрастните счетоводители, са технологично много изостанали. А за тези, който правят усилия да са в крак с новите технологии, само адмирации мога да изразя.
От друга страна има много млади и технологични счетоводители. Виждам, че има много амбициозни млади хора с много иновативни идеи за привличане на клиенти. На някой от тях им липсва опит обаче.
Аз смятам, че съвместявам двете, понеже по – принцип много ми се отдават новите технологии и лесно се адаптирам, също съм добър и в измислянето на решения за оптимизиране на работата, и от друга страна интересите ми са изцяло в областта на счетоводството, одита и финансите, като полагам усилия да се самоусъвършенствам непрекъснато.
И така.
Здравко, много години ще трябва да минат докато работещите в България започнат да уважават собствениците на компании.
Западен образец !
Драги господине, преди 15 години имаше практика за “наемане” на работници за 20-25 дни и после ги гонеха за да не им дадат заплата.
Хиляди българи са изгоряли поне по веднъж.
Това време мина.
Хората, които ме познават и прочетат отговора Ви ще се смаят.
Западен образец ли ?
Аз съм човекът, който спря практиката в България за наемане на персонал за 20 дни без да им се плаща.
Търсих начин 3 години.
Намерих съмишленици с връзки в Министерството и го направихме.
Моя идея е Капитал Кариери.
Имах добра работа, но исках да се изчисти държавата,
за да може следващите поколения да работят като хора.
Вие се оплаквате, че сте чакали 15 минути …???…!!!
Всяка година отделям време за да видя конкуренцията си .
Избирам си добре написани обяви и отивам .
Не си търся работа, а гледам конкуренцията и как реагират собствениците на агенции за имоти когато чуят името ми.
Много полезно занимание, защото ще уловите промяна на пазара преди останалите да разберат.
Не влагам нерви, не се обиждам, а се старя да разбера как мислят конкурентите ми .
За Бургас всеки клиент е от значение .
В Гугъл има Х00 000 записа под моето име и няма да намерите лоша дума за мой работодател . Въпреки, че съм имал тежки случаи.
АЗ СЪМ ГИ ИЗБИРАЛ, а не те мен.
Ако не съм доволен, значи съм сгрешил.
С благодарност към г-н Василев и всички в сайта :
Владимир Йосифов: Стига глупости. В момента масово се наемат работниците на 6 месечен изпитателен срок, където работодателя може да те уволни, когато си пожелае. Посредством уволнение се изтъквам и някакви изтъркани оправдания – от сорта на не се справя с задълженията, някакво провинение и прочие, и не се изплаща и заплата. Бюрото по труда, могат, ако пожелаят да глобят работодателя, но не и да го накарат да изплати дължимите пари.
ТА КОЯ ПРАКТИКА СТЕ ПРЕКРАТИЛ, ЧЕ НЕ РАЗБРАХ?
ПРАКТИКАТА ОЩЕ СИ Я ИМА, ДАЖЕ Е ПО – ЛОША!
Владимир Йосифов: Имах в предвид, Инспекцията по труда, че могат да глобят работодателя, но не и да го задължат, да плати дължимото на работника.
Впрочем, като стана дума, имаме в Бургас един, дето рекламата му е на всички автобуси на градския транспорт, и въпросния работодател има масова практика да уволнява хората с най – различни шантави причини. Същия ме убеждаваше, как предлага работа за счетоводител и как за по – тънко щяла да мине през Бюрото по труда. Всъщност, той нямаше и на идея какви програми и какво предлага Бюрото по труда, но човека има връзки и усвоява пари от Евро Съюза. Впрочем тя и работата не беше за счетоводител, а по – скоро за секретар, момичето дето работеше там тъкмо се готвеше да напуска и ми разказа неща от “кухнята”.
Та практиките и нещата от преди 20-30 години са си същите, просто са под нова форма. Те, ако не Ви прави впечатление и тези дето управляват държавата и те са същите.
Да,
друго си е назначение доживот. Както при бай Тошо:)
Здравко,
Не отивай на интервю с “рогата напред”! Някой по-горе беше обяснил защо.
Не отивай на интервю за да оценяваш работодателя по критериите, които оценяваш себе си. Интервюиращият, било то собственик на бизнеса или някой от управленския екип, отдавна е минал нивото на което си ти, ако въобще го е минавал. Така, че този човек би трябвало да бъде оценен по съвсем други критерии, отговарящи на неговата позиция.
Не разбрах или съм пропуснал, но колко стаж имаш, всъщност? Защото, аз след като завърших университета, а и средното ми беше в същата област, осъзнах, че нищо не знам…
Моят съвет:
За известно време бъди low-profile и просто се учи от всичко. Ако пък не можеш да го направиш, т.е. да търпиш работодател, “който нищо не разбира”, пътят пред теб е само един – собствен бизнес.
Здравко, бял човек няма да иска помощ анонимно.
Излез с името си и кажи, че говоря глупости.
—
Коментирам в качеството си на работник.
Като млад съм бил работодател и при социализма и в Преходното време.
Мога да говоря и от едната, и от другата страна на барикадата.
—
Когато ти си ходил в детската градина
С ИМЕТО СИ убедих агенции за подбор на персонал да не работят с работодатели, които не наемат работници, а крадат труда им.
—
Здравко, тогава едни мили хора ходеха с бухалки из България и пак се намериха хора, които да не са анонимни.
Анонимен одитор !
Българска работа…
Грешката е моя, че отделих минути от живота си за анонимка.
Поздрави на всички,
Владимир Йосифов: Какво ще кажеш вместо да си приказваме едно време това, едно време онова, понеже така или иначе е отдавна отминало, както и твоите дни на социалистически лидер работодател, да си говорим за реалността в момента.
Почти всеки ден, чувам за някого, работил 2-3 месеца и последния месец не му се заплаща. На Слънчев бряг лятото е масово практика да не се заплаща, по – системата 1 месец работи един персонал, другия месец съвсем друг.
Така че, понеже се хвалиш какво си направил и постигнал, и какви промени си предизвикал. Да ти дам телефоните и имената поне на 2-3 човека, дето това лято са ги изиграли по – въпросния начин, които твърдиш, че уж бил коригиран заради теб, на тях да обясниш какво си променял, как си го променял и защо практиката си е пак същата.
Чудя се, кое е по – лошото, да пишеш анонимно за нещата, така както са в действителност, или да се опитваш да си градиш имидж с името си, хвалейки се, за неща които дори не са се променили на мм.
Г-н Здравко, некоректни работодатели има навсякъде.
Важно е дали повечето са коректни.
Изпуши една цигара на протеста.
Може да те поканят да станеш лидер…
—
Ти, писа тук и поиска съвет.
Коментирах какво съм направил за да разбереш колко голям опит имам.
Майка ми казваше, не прави това, което ти казват, а помисли .
Нека се разделим с мир.
Обичам Бургас !
Страхотен град с приятни хора.
Е, …
Здравко,
Ето ти един съвет, които малко хора в България ще ти дадат, не е толкова важно колко си добър, а колко можеш да играеш играта. Научи се да се продаваш. Умението да се продаваш е в пъти по-важно от професионалните ти качества като счетоводител. Ако не си безкрайно глупав, винаго можеш да покриеш липсата на познание интелигентно, като разбира се направиш всичко възможно да я наваксаш в кратки срокове. 8 от 10 клиента няма да предизвикат никакво затруднение в теб, другите два – държиш ги докато можеш. Не е нужно всички да са доволни.
@Здравко 21.11.2012 в 22:43
“В момента масово се наемат работниците на 6 месечен изпитателен срок, където работодателя може да те уволни, когато си пожелае. Посредством уволнение се изтъквам и някакви изтъркани оправдания – от сорта на не се справя с задълженията, някакво провинение и прочие, и не се изплаща и заплата. Бюрото по труда, могат, ако пожелаят да глобят работодателя, но не и да го накарат да изплати дължимите пари.”
————————————————-
Здравко, за да те махнат от работа по време на 6-м изпитателен срок НЕ Е НУЖНА ПРИЧИНА. И ТОВА НЕ Е НЕЗАКОННО.
Колкото до неплащането на заплата, със сигурност Бюрото по труда няма какво да направи! Може да се сезира Инспекция по труда или директно да се заведе дело.
Рая
добро уточнение!
Здравко както се казва “бърка двата щата”.
Бюрото по труда ти помага да си намериш работа, а Инспекцията по труда, следи за спазването на трудовите ти права (и не само това, разбира се).
А 6 месечният изпитателен срок , затова е и изпитателен, за да може да се изпита кандидатът в реална работна обстановка. Разбира се, често се злоупотребява с това, но не е незаконно да те освободят. Както и да си тръгнеш сам, ако решиш.
От друга страна, хванеш ли се на трудов договор е много трудно да те освободят /законно , имам пред вид/. Затова и работодателите са длъжни да внимават.
Отделно, не мисля, че има здравомислещ мениджър, който много да се радва да си сменя екипа непрекъснато. Добър екип се гради трудно и бавно и не ми изглежда логично да заменяш постоянно хората.
Освен това, отношението ти тип “стар ерген” не ти помага, а само пречи да си намериш работа. Сработването е двустранен (най-малко) процес и изисква взаимно разбирателство и взаимни компромиси/до някакво ниво/. Ако ти се смяташ за по-по-най, няма как да стане.
Интересно какъв ще му е проблемът във втората част. Май не останаха.
@Тони,съгласна съм с мнението ти за икономическите техникуми,понастоящем наричащи се професионални гимназии,че дават много сериозна подготовка,тъй като синът ми учи в такова училище и имам преки впечатления.Това е известен факт.С много хора,с които съм общувала и са завършили такива училища,са ми споделяли,че наученото им е било от голяма полза и при следването им в икономически университет и при по-нататъшната им работа.За магистърската степен също съм съгласна,че човек е необходимо да си изясни какво смята да прави и съответно в каква област да се развива.
Би било чудесно,както казва г-н Иванов,всеки да има познания в различни области,които да позволяват на всеки да реагира по адекватен начин на настъпващите изменения,но това не означава,че си професионалист на ниво във всяка една от тях.Например не случайно при здравословен проблем търсим специалист за съответното заболяване,при правен проблем търсим адвокат в съответната правна област,търсим учител по определен предмет и пр.
@Здравко
Доста добре съм запозната какво става в УНСС и СУ. За БСУ съм запозната индиректно,съдейки по изявите на един млад мъж като теб,завършил през 2011 г. в БСУ “Счетоводство и контрол”, в тематична група по счетоводство в една професионална мрежа.Хубавото при него е ,че поне чистосърдечно споделя,че е новак в професията и се интересува и събира опит.Може би не си обърнал внимание,но висшето образование в България и извън нея не започва от момента,в който ти си започнал да следваш.
Като човек с висше икономическо образование би трябвало да знаеш,че цитирането на 2 или 3 частни случая не е представителна информационна извадка,от която да се правят генерализиращи обобщения.След като си избрал счетоводната професия за твое бъдещо амплоа,за да бъде то успешно не са достатъчни само хъс и амбиция,но и търпение и тези,които бях написала в съвета си в предишния пост/доколкото си спомням,приемаш съвети/,за да има един какво да напишеш в представителната си професионална биография./Тъй като си начинаещ ти е простено да бъркаш сега прерогативите на Бюрото по труда и Инспекцията по труда.Човек се учи докато е жив./
Би било добре да обърнеш внимание на този пост на Тони http://www.facebook.com/BatTonysblog/posts/394588633950698 и да се замислиш върху видяното.Може също така да вземеш пример от самия него – има какво да научиш.
Желая ти успех в намирането на собственото ти място в счетоводната професия.
Рая @ bulgarian money blog; feeria:
Ако отделяхте необходимото внимание, да следите всички постове, щяхте да забележите, че много бързо съм се поправил. Грешката се получи поради факта, че докато пишех отговора, обмислях съвсем друг казус, на моя близка и освен това, водех разговор с човека до мен.
Признавам, че успявам да правя по – няколко неща наведнъж, но ако четете Алън Пийз, трябва да Ви е станало ясно, че мъжете могат да правят по – едно нещо наведнъж със сравнително голяма сложност, докато жените се справят с по – няколко. Примерно, пробвайте да водите диалог с половинката си от мъжки пол, докато шофира автомобил и Вие се возите като спътник, и ще забележите, че възможността на половинката Ви – мъж да води адекватен разговор спада с поне 30%, да не говорим за това, че сигурно 1/3 от разговора след като спре да шофира и да говори с Вас едновременно, тази 1/3 едва ли ще я помни дори.
Това си е доказан факт, както е факт, че не изчитате докрай постовете и се изказвате неподготвени след това.
И впрочем, Инспекцията може да глоби работодателя, но поне по – това, което аз виждам и чета, делото си го води работника.
Диана Цанкова: същото като в предния пост до двете дами преди теб. С добавката, че по вероятно от последния ми разговор, ще премълча с кого и как. Но по – вероятно твоето мнение е изградено на база на единични случай, от колкото моето. Понеже, моето мнение за университетите се потвърждава непрекъснато от мнозинството от хората, с който общувам.
А и да ти кажа, добра идея е да се запознаеш с професор Янков, ректора на БСУ на живо, със сигурност ще има какво да научиш.
Както вече отбелязах, имаше хора, които за 5 години, не бяха усвоили основни счетоводни принципи (както има и хора, които ги “мързи” да дочитат постовете докрай, но в същото време не си пестят от времето да обясняват, изяснени вече неща.)
Та, на който не му се учи и не му се е учило, не му е виновен университета. Но пък от друга страна, ако университета не ти предоставя възможности и е доста под средното ниво дори на провинциален ВУЗ – визирам УНСС тук, няма смисъл да го класираме всяка година 1 и 2 в измислена класация. При положение, че в Западните класации дори не влиза и на 100 и някое място.
Диана Цанкова:” много хора,с които съм общувала и са завършили такива училища,са ми споделяли,че наученото им е било от голяма полза и при следването им в икономически университет и при по-нататъшната им работа.”
Правилния израз тук, е че след Икономическия техникум в Университета на нищо ново не са ги научили. Това го синтезира един колега от Икономическия техникум в Сливен, преди поне 6-7 години.
Еми и аз правех няколко неща наведнъж и съм пропуснала да видя твоята самопоправка
Рая @ bulgarian money blog: ти си дама, на теб не ти е простено.
Впрочем, това не е лошо:
http://kadebg.com/want-to-be-rich-think-money/
(извинявам се за препратката)
[…] търси работа…Втора част Първата част от статията предизвика голям интерес и много […]
Здравко @ така като ти чета коментарите, искам да ти дам един съвет (аз го виждам като коструктивна критика, но според мен ти ще го изтълкуваш като заяждане)….много ти е високо самочувствието и покритието е далеч от това което претендираш, че имаш….Цитираш разни книги, генерализираш за всичко, обясняваш се подробно за какво ли не и се опитваш от 100 места вода да докараш, за да покажеш как ти си прав, а другите не те разбират (кой университет колко класен бил и тн)…замисли се като си толкова повече от другите защо само ходиш по интервюта, ама други назначават….и не се хващай за това за връзкарщината, че е причината…колкото и връзки да имаш, ако си некъдрен ще те сложат на позиция където няма да пречиш и ще ти вземат някой да свърши истинската работа, пък после нека некъдърният да си препише заслугите…ама все някой трябва да работи…и за счетоводител чак връзки не трябват,от опит ти го казвам…и да писмото ти звучи като мрънкане (не се обиждай)…познавал си много хора дето учили на Запад и сега били безработни…има разлика да си учил на Запад и да си дошъл и да не работиш защото не искаш, и това да си завършил и да си търсиш работа и да не можеш да си намериш…само заради стандартите на учене в чужбина, не моеш да минеш така лесно и да запишеш следващата година с 5 невзети изпита и да трябва да си купиш учебника на професора за да ти завери сместъра…там или учиш или те гонят (и отгоре на това ти взимат една торба пари)….а щом си завършил на Запад значи все нещо ти е влезло в главата (дали ще го ползваш или не вече е въпрос на избор, но няма такъв дето е поискал да го ползва и да не му е даден шанс)… и моля те, не ми предлагай телефони на разни хора да им се обаждам, за да ми доказваш как аз съм грешен, пък ти прав не съм агенция за социологически проучвания…претегли си както ти казвам силните и слабите страни, виж какво трябва да подобриш и си търси работа…но не отивай със мнението аз съм най-подходящият за вас, вие сте тъпаци, че не ме взимате, целият свят е срещу мен…в случая ти си търсещият, не си в позицията да “налагаш”…за собствен бизнес с това ти мислене, не смятам, че си готов…надявам се да си ме разбрал, че стана много дълго, ако пък не….жив и здрав и успехи с каквото и да се захванеш
@Папи – Наистина много конструктивно мнение и сериозни доводи си дал. Аз вярвам, че Здравко не е такъв (само работодателите да са му виновни). От моя опит при кандидатстване, когато съм се държал леко надменно, нищо положително не съм постигнал. Най-малкото, защото аз съм отишъл при тях, а не те при мен.
Попаднах случайно на тази статия и с интерес прочетох всички коментари и мнения. Прочитайки всичко останах с впечетление, че това момче Здравко е много далеч от пътя.
Постарало се момчето – завършило си образованието и решило че е много велико и много ги разбора нешата. Да де, ама видиш ли няма достатъчно добро място за работа за него и решило бизнес да прави. Ама и там не било хубаво, щото как щял да намери клиентите и как щял да пркрива разходите. Поискало съвет от авторитети в областта, ама както излиза и те нищо не разборат, защото нито един съвет не е достатъчно добър за него и момчето полага неимоверни усилия да обясни на хората как те не са прави и нищо не разбират, въпреки че със сигурност са образовани поне колкото него и имат поне два пъти повече опит от него (ако той изобщо има някакъв опит). Според мен доводите ти са доста “махлянски” – на един приятел това не се случи, а колко хора ги лъжели по Слънчев бряг, а договора бил с изпитателен срок и нямало кой да ти даде заплатата – дори тук се оказа неподготвен – делата на работниците са безплатни за тях и се решават доста бързо по презумпция в полза на работника.Здравко, няма оправдание един професионален счетоводите (какъвто искаш да бъдеш) да обърка Бюрото по труда и Инспекцията по труда – все едно да объркаш ДДС и Акциз – щото видиш ли по радиото звучи любимата ми песен и телефона ми звънна и т.н. Е да ама като работиш напрежението и страничните фактори са в пъти повече от това. Такова обяснение ли ще пробуташ на гоемия си клиент, който е при теб със свръх сложен казус за решаване. И да изчетеш цялата счетоводна литература на света по два пъти, и да знаеш на сън всеки член, алинея и точка от всеки закон и наредба в тази държава, ако не си ги приложил поне вендъж – все едно нищо не си направил.
Послушай останалите – поработи за някой известно време – по мое мнение поне 2-3 години и се учи. Не се цели в големите компании и счетоводни кантори – още ти е рано за тях.
Пиша това от позицията си на икономист-висшист, бивш работник, обикалял по достатъчно интервюта, и собственик на бизнес използващ счетоводни услуги.
Най-вероятно и аз ще бъда пренебрегнат, но направих каквото можах. Надявам се да не изглежда злобно.
Продължавам към втората част на статията.
Здравко желая ти успех!
ЗДРАВКО,ПРИВЕТ ОТ ИСПАНИЯ!НЕ УСПЯХ ДА ПРОЧЕТА ВСИЧКИТЕ КОМЕНТАРИ ОТНОСНО ТВОЕТО СПОДЕЛЯНЕ.ИСКАМ САМО ДА ТИ КАЖА,ЧЕ В БЪЛГАРИЯ Е МНОГО,МНОГО ТРУДНО,ТАМ НЕЩАТА СА МНОГО,МНОГО НАЗАД ИЗОСТАНАЛИ С ВЕКОВЕ КАТО ПСИХОЛОГИЯ,ОБРАЗОВАНИЕ.ТАМ НЕЩАТА СТОЯТ ПО НЯКАКАВ ПЪРВОБИТВН НАЧИН.ТАМ НЯМА НИКАКВО РАЗВИТИ,АКО МОЖЕШ ДА КРИЕШ ДАНАЦИ ПРЕДПОЛАГАМ ВСЕКИ ЩЕ ТЕ НАЕМЕ.НО КАКТО И ДА Е ПРОДЪЛЖАВАИ ДА СЕ ОБРАЗОВАШ,НО ЛИЧНО ТЕЗИ ТАМ УНЕВЕРСИТЕТИ НЯМА ДА ТИ ДАДАТ НИЩО ПОВЕЧЕ,ТАМ ВСИЧКО СТАВА ,АКО МИ ПЛАТИШ
ЩЕ ТЕ ПОКРИЯ.
ИМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ИНВЕСТИРАМ ТАМ,НО НЯМАМ ВРАЗКА С ТЕБ,НЕ МОГА ДА ТИ ДАМ ЗА МОМЕНТА СРОК,НО ОПРЕДЕЛЕНО ИМАМ ИНТЕРЕС КАМ ТАКАВ ЧОВЕК.
С ПОЗДРАВИ!!
Ето че в лицето на Валери пред Здравко се очерта ясна перспектива да намери бъдещ работодател или клиент.
@Валери,бихте ли обяснили защо искате да инвестирате в “изостанала с векове страна,където нещата нямат никакво развитие”? За ваша информация данъчното планиране е съвкупност от знания и умения в резултат от практиката.Преди да си изучил правилата и да ти е ясно как се прилагат,няма как да знаеш какви са законовите вратички и как се използват.
Привет от Мен.
Аз чисто от сантимент ще се включа – също съм от Бургас, имам много подобно образование като Здравко – Магистратура по Маркетинг в УНСС, в момента уча Магистратура Счетоводство и контрол в същия университет.
Смятам, че образованието никога не е излишно. Дали е объркал щата, само защото общественото мнение, че Маркетинг специалистите са всичко друго, но не и професионалисти е крайно неточно и неуместно. И кой каза, че двете специалности са несъвместими. За Оперативен счетоводител никъде не се изисква образование, само компютърна грамотност. Другото е заучаване на процедури, сортиране и осчетоводяване на първична документация, евентуално заплати. Днес софтуера прави живота на счетоводителя доста приятен. Всъщност забравих да спомена, че работя от 3 години в различни счет. кантори като оперативен счетоводител…
Опитът ми, както виждате е твърде скромен и личното ми мнение е, че за собствен бизнес в сферата на счетоводните услуги са необходими поне 10 години практика след университета в България. Ако стажа е придобит в Европейска държава, със съпътстващо образование може би 5г. Всички останало под тази граница е равносилно на провал. Разбира се, това е моето мнение.
И нещо за финал. Счетоводният бизнес се базира изключително много на доверие. В крайна сметка клиентът поверява един от стълбовете, които поддържат бизнеса му на “външен” човек, с огромната надежда, че няма да бъде предаден… и в следствие на тази закономерност – близките до бизнесмените поемат счетоводството, за да се затвори кръга във фамилията… 🙂
Към Здравко, приятел, дръж главата горе. Нека ти е голяма кошницата, иначе с по-малка как ще събереш повече плодове. Мен 2 пъти ме отрязаха от големи счетоводни къщи, защото съм имал самочувствие и амбиция за развитие. Но не бой се. За всеки има място под слънцето. Успех!!!
Момчето бърка понятията – това какъв мечтае да стане и от какво се интересува. Нещо от типа “искам да се занимавам с музика и да стана звезда с милиони $”. И тук има подобно объркване – искал да стане експерт счетоводител. Болни амбиции или амбицийки.
Здравко започва да набира последователи. Скоро могат да основат клуб на Креативния счетоводител!
@The Cat – Такъв клуб вече съществува. Негови основатели са руския счетоводител Нагоденко и японския му колега Нагодиго 🙂
Красота! Има значи големи предпоставки за зараждане на Счетомаркетинга като наука или професия. Сериозно.
Защо ли толкова хора са се напъвали да учат след като “За Оперативен счетоводител никъде не се изисква образование, само компютърна грамотност” и “…..софтуера прави живота на счетоводителя доста приятен..”,както казва Данаил….?Не е късно всички с компютърна грамотност да си сменят професионалното амплоа.Здравко няма смисъл да се измъчва с професионално усъвършенстване.
@Диана – За оперативен счетоводител, който само набива фактури, не мога да кажа, но аз учих 8 години (4 средно + 4 висше) това счетоводство и пак не мога да кажа, че знам всички тънкости.
за съжаление нещата не са така само в счетоводството а почти във всичко, успяват тези с върски, а тези които могат и знаят не успяват да намерят реота, защото са я взели онези другите, за съжеление това е факт в България
Надявам се това отгоре да сте го написали от телефон в движение. Иначе обективността в този коментар, би била поставена под сериозен въпрос.
Уважаеми Здравко, още ли търсиш работа с казуси?
По стечение на обстоятелствата, аз съм от другата страна, т. е. работодател. С много усилия и денонощен труд, вече 6 години развивам моята фирма, чиято основна дейност са счетоводните услуги. От моя гледна точка нещата са КОРЕННО различни. Вече 10 месеца поред пускаме обява и търсим опитен счетоводител, защото сегашния ни колега е претоварен и му трябва помощник. За 10 месеца имахме около 1200 кандидата от София. За съжаление ще кажа, че 99 % от кандидатите са пълна трагедия – или нямат стаж, който изрично сме описали, че изискваме, или на всеки 3-4 месеца са сменяли работата (т. е. все нещо не им е харесало или не са се справяли), или на теста показват нищожни знания или имат безобразно високи изисквания за заплащане. Например, човек с няколко месеца стаж пише, че очаква 1300 лв. заплата. Е как да стане това. Аз минимум половин година трябва да го обучавам, защото уменията му са недостатъчни и вместо той да ми плаща, че върша това, което не са свършили в университета, той иска да инвестирам в него 8000 лв., докато го обуча да се справя с работата. Ами ако след 6 месеца офейка, аз какво ще получа? Ще съм вложил сериозна сума в него, която той ако евентуално остане във фирмата ще възстанови за около година и половина.
Ще ви разкрия и най-голямата тайна на моята счетоводна къща. Аз съм много силен търговец и намирам много нови клиенти. Поради липса за кадърни счетоводители, които да добавим към екипа обаче, се налага да връщам клиенти, защото не можем да ги поемем. Моя преподавател по маркетинг като чу тези думи ми каза – “Добре, че не съм въоръжен, защото щях да те гръмна. В период на криза да не смогваш да поемаш нови клиенти е престъпление”. Но фактите са такива! Ето, днес прегледах нови 240 CV-та и само 4-5 души горе-долу стават и ги поканихме на интервю, но са далеч от нашите изисквания.
Аз съм коректен работодател и въпреки кризата фирмата се разширява постоянно. Само че хората искат все повече и повече. Винаги се стига до момент в който колегите искат твърде висока заплата, която е непостижима. При нас това може да се види лесно, защото те имат достъп до счетоводните баланси и там всичко е ясно. Ама на никой не му пука дали заслужава повече и дали фирмата може да си позволи увеличение на заплатите. И ако не ги увелича си тръгват. Ето, на 17.10 си тръгва една моя колежка, която натрупа 2 години стаж и сега отива за малко по-висока заплата в друга фирма. Тази колежка я взехме БЕЗ НИКАКЪВ СТАЖ и ежедневно я обучавахме. Ето, сега тя вече е по-опитна и вместо да берем плодовете на нейния труд при нас, да носи доходи на фирмата, ние трябва да търсим нов човек. И отново да плащаме за обяви за работа, да го обучаваме, да инвестираме в него и т. н.
Така, че когато хората говорят колко са гадни шефовете, трябва да е ясно и какви са служителите. Защото при предишно напускане на мой колега той открадна няколко клиента от моята фирма – клиенти, които аз съм “донесъл” във фирмата, а неговата роля беше да ги обслужва. И за това получаваше заплата, но … ми заби нож в гърба. В някои моменти аз, макар да съм собственик, имам по-малки доходи от най-ниско платения ми служител. Защото ако някой клиент забави плащане към нас, не се намалява заплатата на колегата, а се намалява моя доход. Не забравяйте тези детайли, когато хулите собствениците.
г-н Петров, наистина се възхищавам на хора като Вас. Проблемът със служителите е много прост – те са наемници. За малко по-висока заплата или за “възможност за развитие” ще ви напуснат и ще ви забият нож в гърба. Решението на този “проблем”, обаче, не е лесен. Ако позволите, ще Ви дам само един съвет за задържане на служителите – накарайте ги да се чувстват като “собственици” на бизнеса, плащайте им според резултатите, делегирайте им повече отговорности и се допитвайте до тях за развитието на бизнеса. Поне това на мен ми е помагало през годините.
Тони, тази работа със задържането може би работи, ако работодателят ти е банка или корпорация. В реалния малък бизнес в България е много, много трудно да плащаш според резултатите, защото няма пряка връзка между резултати на служители и приход за фирмата. Ето примера със счетоводната къща – повечето счетоводни къщи работят на месечен абонамент с клиентите си. Тоест, взимат фиксирана сума всеки месец, независимо какво работят или не работят.
В този случай, като взимаш 100 единици от клиентите си и харчиш 90 единици за разходи, как да вдигнеш заплатите “според резултатите”? Откъде да дойдат тези пари?
Струва ми се неразумно да се допитваш до служители за развитието на бизнеса си. Най-малкото те нямат пълната информация, за да ти дадат смислен съвет. А ако ти дадат съвет и ти не се вслушаш в него, рискуваш да си изградиш имидж на ръководител, който пренебрегва мнението на “колектива”.
На г-н Петров ще кажа, че загубата на служители е нещо напълно нормално. Те са дошли да вършат работа и да се развиват. Докато имат поне три или четири от следните фактори:
– добра заплата
– интересна работа
– добра работна среда
– гавкаво работно време
– по-опитни колеги, от които да учат “занаят”
е малко вероятно да напуснат. Като не можете да дадете добри заплати, наблегнете на останалото.
За интервютата. Определено нещо бъркате. Аз също провеждам интервюта, но на етап сурови кандидати каня около 20 човека от 300-400 кандидатури, а от поканените 2-3ма са ОК. За да не може да изберете кандидат от 1200 човека или сте формулирали неправилно обявата, или сте я обявили на лошо място, или очакванията ви за заплата са непазарни и трябва да ги коригирате, или очакванията ви за знанията са непазарни и трябва да ги коригирате.
За откраднатите киленти. Съществува риск, но вие може да се преборите с проблема по няколко начина. Първо, сложете буфер между счетоводителя и клиента – например, на срещите винаги присъствайте и вие, вие водете разговора, вие давайте съветите и т.н. Или, изпращайте документи на клиента от фирмената поща примерно accounting@companyX , а не от i.ivanov@companyX. Виждайте се лично с клиентите, накарайте ги да асоциират вас като техен счетоводител, а не служител Х. Предупреждавайте клиентите при напускане на техния отговорник, попитайте ги от какво не са били доволни и какво може да им дадете повече.
Galarad, позволи ми да не се съглася с теб. Това особено важи за малките фирми, а не толкова за банките и корпорациите (там е много трудно да прецениш кой е свършил работата). За счетоводана къща, ако говорим, моя позната има такава от доста години. Тя плаща част от месечната такса на фирмите на служителя, който ги е довел във фирмата, като тя дори отказва фирми, защото не иска “евтини” клиенти. Служителите също са доволни, освен от повечето пари, и от това, че те се чувстват лично отговорни за този клиент, за да не го разочароват.
За участието на служителите в решенията също има две страни. Да, може да не се съгласиш с тяхното мнение, но поне ще са чули аргументите ти. Другата крайност е “Аз съм шефът и ще правите каквото ви кажа”. В този случай ангажираността е нулева и всеки ще напусна за 50 лева отгоре в друга фирма. На хората не им трябват фалшиви ценности “Аз ви ценя, вие сте ми като семейство, ето ви по 50 лева за Коледа”, а реални действия.
Последен пример: Мой приятел работеше в строителна фирма и от чирак се издигна до един от най-добрите майстори. За съжаление, собственикът беше от типа “Аз казвам какво да се прави” без особени познания в технологията на довършителните работи и без желание да се учи. Моят приятел напусна и фирмата фалира след по-малко от година, защото щефът взимал поръчки, обещавал невъзможни неща и не се правил. Поръчките секнали и фирмата фалирала.
Тони, твоята позната в счетоводната къща смесва две неща – заплатата и комисионерството. Аз подкрепям даването на комисионни, но еднократно. Попитай я, дали дава допълнителни пари всеки месец на база добрата работа.
Тези пари, които ще даваш като бонус на добрите служители са над договорената от вас заплата, тоест веднъж имаш заплата, веднъж бонус от доведен клиент и веднъж бонус от добра работа. И тези бонуси трябва да са постоянни, тъй като няма логика да работиш еднакво добре, единия месец да имаш бонус, а другия да нямаш. Или някой друг да работи по-добре от теб и изведнъж ти вече не взимаш бонус, а си взимал предния месец.
Това е потенциална бомба със закъснител в колектива, а едновременно с това и увеличен разход на фирмата. Представи си, че тези пари се спестяват и цялата фирма отива на тиймбилдинг на хубаво място – няма ли да е за предпочитане? Или те хем ще взимат бонуси, ще имат тиймбилдинг и други екстри и пак малката фирма ще е конкурентна?
За мнението на служителите – ОК е да се търси по въпросите на работата, която те извършват ежедневно – както и с твоя познат майстор. По въпроси на развитие на бизнеса няма как да потърся съвет от служител, освен ако не искам да го назнача за ръководител и искам да го подтикна към съмостоятелни действия и мисъл. Но тогава целта не е да получа съвет, а да му дам увереност или да му посоча евентуалните грешки в бъдещата му работа.
Galarad, да започнем оттам – доброта система за заплащане е простата. Също така, няма логика бонусите да са постоянни. Ако те се превърнат в нещо нормално, значи вече не вършат работа. За тиймбилдинга, сам знаеш, че това е първия разход, който се елиминира (ако изобщо го е имало) в малката фирма. В период на криза, освен добрата работа, най-важното нещо е новия бизнес, защото това ще задържи фирмата на повърхността. В системата на моята позната единствения конфликт, който виждам е да не станат всички счетоводители продавачи и от това да страда текущата им работа. Засега не се е случило, но този риск трябва да се елиминира по някакъв начин.
От контактите ми с предприемачи, най-успешните от тях споделят, че всичките им служители “продават” продуктите или услугите на фирмата, независимо от тяхната позиция. Ако не го правят, значи нещо е сбъркано и фирмата се е превърнала в някаква бюрократична машина, която оцелява само поради мащаба си.
За съветите – питай хората, те ще ти дадат правилните решения, независимо на каква позиция са. Досега не съм сгрешил, котато съм го правил. В предишната ми компания, една от най-големите промени тръгна от едни 20-годишен служител, който имаше един месец стаж. Просто го попитах как той си мисли, че трябва да станат нещата. Дори извън бизнеса – слушайте хората. Не го правете от куртуазия, а наистина го правете. Винаги когато мога говоря, например, с възрастни хора. Въпреки, че изглеждат леко отчаяни от ситуацията в момента, могат да ви дадат много добри идеи и съвети.
В бг работодателите не знаят какво искат,искат да ти плащат минимално и да вършиш всичко.Заплащането Е неадекватно.А на въпроса на счетоводителката защо да инвестира в бг някой от Испания – ами защото в бг плащате 10% корпоративн данък,а в Германия този данък е 40 – 50 % и какво искате в крайна сметка – само да трупате печалби,а дори не можете да си покриете разходите,ами фалирайте ,като не можете!