Всеки, който записва подкастове, уебинари и онлайн курсове знае, че качественият звук е от първостепенно значение за успеха на материалите, които прави. Дори да сте отличен презентатор, ако има смущения в записа и хората не чуват добре това, което казвате, те повече никога няма да си купят вашите продукти.

В това пълно ръководство на Емил Кирилов в над 10 страници ще намерите много съвети как да постигнете по-качествен запис на вашия глас, как  да преодолеете ограниченията на вашите техническите средства, както и много практически примери от неговия опит.

Представете си, че човешкият глас е зеленчукова крем супа, която е направена от няколко вида зеленчуци. Тя е разбита с пасатор по начин, по който не можем да разберем коя частица точно от кой зеленчук е, но като цяло можем да кажем дали супата е вкусна или не.

Ако готвачът не е спазил рецептата и сложи от даден зеленчук повече или по-малко вероятно ще ни е трудно да определим точно кой, но със сигурност ще знаем, че нещо не е наред.

Същото е и с нашия глас. Той е комплексен и представлява супа от множество звуци, които са резултат от трептенето на гласните ни струни. В аудио техниката трептенията, които формират звука, се наричат хармоници, а комбинация от количествено им съотношение – тембър.

Тембърът е това, което прави човешкия глас уникален. Основната честотата, с която гласните ни струни трептят се нарича височина, а интензитета на трептене – сила.

Съществува и един тип хармоници, който наричаме висши. Те са много тихи, едвам доловими от човешкия слух, но оказват сериозно влияние върху красотата на гласа. Те не могат да се чуят директно, но както изтънчените подправки могат да направят вкусната супа уникална или ужасна, така висшите хармоници могат да направят гласа по-приятен или по-неприятен за слушане.

Тембърът на гласа у всеки човек е уникален и е природна даденост. Върху него трудно можем да влияем. Разполагаме с това, с което сме родени.

Разбира се, има много статии и материали за това как да дишаме, как да “загряваме” гласа си преди да говорим, какво да пием, какво да ядем. До сега, обаче, не съм срещал статия на тема “Как да запишем оптимално нашия глас с минимални инвестиции?”

Случвало ли ви се е да чуете вашия глас на запис и да си кажете: “Звуча много зле! Това не съм аз!”

Спокойно! Не се случва само на вас. Една от причините е, че в момент на говорене чуваме и възприемаме собствения си глас като по-нисък, защото освен с ушите си ние улавяме и част от вибрациите на гласните струни с черепа.

Друга причина е, че по време на запис губим много от хармониците, за които вече споменах. Необходима е скъпа техника в специално оборудвано студио и умения за да уловим максимално точно даден звук.

За наша радост при записа на лекции и семинари може да се допуснат компромиси, но е желателно да запишем гласа на говорителя максимално точно и близко до действителността. Защо ли?

Защото гласът и качеството на записа въздействат подсъзнателно на нашата аудитория

Лошият звук, гъгненето, пращенето и други странични шумове често отблъскват аудиторията. Ако е необходимо на хората да се напрягат да чуят, това което казвате, те най-вероятно ще се откажат да го слушат. Това е една от причините да не можем да осъществим продажба или да постигнем ефекта, който търсим.

Представете си, че някой ви покани са слушате безплатен уебинар по дадена тема, на който звукът пращи или се чува кънтене и трудно разбирате всяка дума. При това положение вие ще закупите ли електронните лекции, които той предлага?

Вероятно не, защото дори няма да изтърпите до момента, в който ще ги промотира или ще си помислите, че е аматьор. В момента средствата за качествен запис са доста достъпни, а конкуренцията ви е много сериозна.

За да разберете максимално добре най-често срещаните грешки и да се стремите да ги избягвате е необходимо да познавате в дълбочина причините за тяхното получаване. Не всички проблеми са вследствие на използването на любителска техника, а по-скоро са резултат от неправилна настройка и подбор на средата за запис.

Тук искам да отбележа, че не е необходимо да сте специалисти или аудио инженери за да запишете приятна за слушане лекция.

Ето какво най-често съм забелязал като недостатък на повечето записи:

Проблем №1: Гласът е много тих и всички останали шумове сякаш са по-силни от него

Какъв е проблема?

Този проблем обикновено се получава, когато записваме или снимаме на открито или в шумна среда. Ако използваме любителска камера или телефон този проблем дори се засилва.

Защо е така?

Говорът е звуков сигнал. По време на запис той проявява една характерна особеност както всеки друг сигнал – лесно се смесва с други такива. Най-често тези звуци са нежелани и ние ги наричаме шум. Това до колко полезният сигнал надделява над шума в записа се нарича отношение сигнал-шум.

Имаме високо качество, когато имаме голямо съотношение сигнал-шум. За да не изпадаме в технически подробности това, което трябва да знаете е един основен принцип при записа:

Винаги трябва да се стремим полезният сигнал да е с много по-високо ниво от това на шума.

Имайте предвид, че шумът е като солта в супата. Ако пресолим супата е много трудно да извадим излишната сол, освен ако не го направим молекула по молекула. Единственият начин да “спасим положението” е като добавим още зеленчуци и по този начин намалим концентрацията на солта.

Има два вида шум. Първият се нарича собствен. Той винаги е наличен и не зависи от околната среда. Това е шумът от електронните компоненти на устройства, с които записвате, кабелите и микрофонът. Този шум можем да го намалим със закупуването на по-качествена апаратура. Другият тип шум е околния шум.

Той идва от средата, в която записваме – преминаващи автомобили, бръмчене на машини, трамвай, разговор от съседната маса, кучешки лай, ревящи деца и др. Ако сме вкъщи такива шумове могат да се появят от електроуредите – абсорбатор, хладилник, духалка, климатик и т.н.

За стане още по-трудна задачата, микрофонните усилватели в любителските устройства и телефоните са изградени така, че да усилват по-тихите и да затихват по-силните звуци, стремейки се да ги изравнят по ниво в записа.

Така постигаме добър баланс, когато снимаме детски рожден ден или семейно тържество, но не е добре за нашите цели, защото на записа присъстват всякакви шумове и паразитни звуци и така не може да изпъкне най-важния от тях – гласът на презентатора.

Как да го решим?

Най-добрият начин е като избягваме шума, но това не винаги е възможно. Ако записвате в любимата ви сладкарница, малкото дете от съседната маса, което се опитва да проговори, за вас е шум, но за неговата майка е един от най-полезните сигнали в живота ѝ. Затова преди да решите да записвате някъде разберете кога има най-малко шум на това място.

Вероятно е с едно изказване на благодарности във вашето видео да склоните персонала да ви допусне в извънработно време. Често се получава така, че е невъзможно да елиминираме шума напълно. Тогава може да намалим неговото влияние и да подобрим отношението сигнал-шум като максимално приближим микрофона до устата на говорещия. Колкото по-близо, толкова по-добре, но не и в непосредствена близост, защото тогава ще се получи изкривяване на сигнала, което също е неприятно.

Когато снимате видео късото разстояние до микрофона е технически трудно поради необходимото отстояние на камерата от говорещия. В този случай е препоръчително дори необходимо да включите външен микрофон тип брошка или такъв, който виси на ‘въдица’ чрез удължаващ кабел, който също е източник на шум.

Още по-голям проблем е, когато на камерата нямате вход за микрофон или той трябва да е специален и неоправдано скъп. Това, което препоръчвам е да записвате звука отделно. На пазара има специализирани устройства тип диктофон, но ако нямате възможност да се сдобиете с такова можете да използвате и вашия мобилен телефон с хендсфри. Така ще избегнете дългите кабели и ще имате пълната свобода да се движите.

За да направите последното ще е необходимо да извършите монтаж на звука, който сте записали отделно чрез някаква програма или да помолите някой приятел да го направи вместо вас. В краен случай може да използвате и фрийланс услуги. Най-трудното при този начин на записване е звукът да се синхронизира с движението на устните на говорещия.

Още по-трудно става, когато говорещите са повече от един. За да ви е по-лесно да направите това има една хитрина. Вероятно нямате професионална кинаджийска клапа, но след като сте стартирали всички устройства на режим за запис можете да плеснете еднократно с ръце. По този начин ще имате къс и достатъчно точен маркер записан в едно и също време от всички устройства.

Проблем №2: Има ‘вятър’ в записа

Това е проблем, който се получава при записи на открито. Вятърът сам по себе си не издава звук, но когато въздушната струя попада върху мембраната на микрофона или корпуса на устройството се получава много неприятен шум, който заглушава всичко.

Най-добрия начин да го избегнете е да не правите записи, когато има вятър. Ако въпреки това е необходимо може да си закупите дунапренена шапка за микрофон или да си направете такава от гъба за чинии. Имайте предвид, че както дунапрена спира вятъра така спира и голяма част от хармониците вашия глас.

Проблем № 3: Прекалено е писклив или ‘бумтящ’

Пискливият глас най-често е резултат от самия глас на човека, който записваме, но може и да е резултат от некачествен микрофон или неправилен начин на звукоизвличане. Звукоизвличането най-просто казано е начинът, по-който разполагаме микрофона спрямо източника на звук.

Колкото по-близо е до източника толкова ниските честоти са по-ясно изразени, но често това води и до “бумтящ” глас и до ясно изразено “п”. Тогава слушателите имат усещането за “плюене” в микрофона. Възможно е да се получи и изкривяване на звука в записа.

Решението за хора с висок глас е да говорят по-бавно и да дишат по-дълбоко. След това може да се направи допълнителна корекция с програма за аудио обработка, но в определени граници. Ако е възникнало изкривяване, то е невъзможно да се компенсира. Изкривяването е невъзможно да се компенсира.

Съветът тук е да си намерите микрофон и да използвате само и единствено него за записи след като свикнете да работите с него. Правилното му позициониране е много важно и може да го определите чрез много опити. Умението за боравене с апаратурата, с която разполагате, често дава много по-добри резултати от използването на скъпата техника лишена от това умение.

Проблем №4: Гласът звучи някак си глухо и неприятно

Най-честата причина е качеството на микрофона или записващото устройство. Възможно е да е резултат и от дунапренчето против вятър, което използвате. Високите честоти в тембъра на гласа или т.нар висши хармоници създават усещането за естественост, яснота, чистота и звънкост на гласа.

Ако записващата ни техника не може да ги улови или ги изкривява ще загубим това усещане и няма да можем да го предадем на слушателите. Обърнете внимание и на звукоизвличането.

Проблем № 5: Гласът не е еднакъв по време на записа

Причината е, че се движи или микрофона или източника на звук. Тук промяната освен в силата на звука се проявява и в честотната характеристика. Един начин да компенсирате този проблем е като позиционирате микрофона малко по-далече. Друг начин е чрез използването на ефект, наречен компресор, при обработката на записа.

Проблем № 6: Има ехо и трудно се разбират някои от думите

Забелязали ли сте, че ако някой говори с по телефона в банята или помещение с гладки стени го разбирате доста трудно.

Защо е така?

Звукът е механична вълна, която има свойството да се отразява в гладки повърхности. В помещения с гладки стени се получава тъй нареченото многократно отражение. Как става това? Звуковата вълна, произведена от гласните ви струни, се насочва към едната стена, отразява се в нея, след което отразената вълна се отразява в другата стена, след това в тавана, пода като процесът се повтаря многократно в рамките на няколко секунди.

Вълните, резултат от отраженията, се забавят и попадат заедно с директните (от устата) в микрофона. Там те се смесват с основния звук и това води до намаляване неговата яснота. В тази ситуация отделните звуци, които изричаме се застъпват с отраженията и това намалява яснотата.

Хубавото нещо, е че звуковата вълна притежава енергия, която намалява при разпространението ѝ във въздуха както и след всяко отражение и рано или късно затихва. Времето на затихване се нарича време за реверберация. И докато в църкви и концертни зали това е търсен ефект то определено не е желан в говора. 

Как да го избегнете във вашите записи?

Времето за реверберация се намалява, ако стените са покрити със звукопоглъщащи материали, които намалят енергията на вълната и спират отраженията по-бързо. Това са тапети, мебели, полици с книги, пердета или специално за целта покритие. Съветът тук е да намерите правилното помещение. Една нормално обзаведена стая не би трябвало да има проблем.

Ако въпреки всичко не можете да намерите подходящо помещение може да направите някакъв параван от кашони, завеса или някакъв текстил. Често конферентните зали в офисите не са със звукопоглъщащи материали и не са подходящи за записи, а и като цяло за срещи. Това е грешка, която много фирми допускат.

Проблем №7: При няколко участници в беседа гласовете им са с различна сила

Това се получава от лош баланс, различни микрофони. Оправя се чрез допълнителна обработка и изравняване на нивата със специализиран софтуер. Ако не можете да го направите помолете някой да ви помогне. Тази обработка може да я направите със свободния за изтегляне софтуер Audacity.

Проблем №8: Чуват се пукания, пращене или други технически дефекти

Вероятно имате дефектен микрофон, кабел или жак. Тук трябва да се обърнете към техник или да подмените дефектните компоненти. Възможно е да имате и друга причина и това се получава, ако микрофонът е прекалено чувствителен или микрофонния предусилвател е такъв.

Това означава, че той не може да поеме нивото на входния сигнал и го отрязва. Ако използвам за аналогия отново супата, то това е сякаш е опитвате да я налеете от голяма в малка тенджера, която е с недостатъчна вместимост. Тогава остатъкът от супа се излива навън и ние го губим както губим и отрязания сигнал. Умишлено давам този пример за да осъзнаете, че отрязания сигнал не може да бъде възстановен след запис.

Някои допълнителни съвети

Съвет № 1: Научете си материала добре

Често се дрязна на хора, които правят подкаст или уебинар и не говорят гладко в него и с достатъчна скорост. Чувал съм и другата крайност. Разберете ме! Не мрънкам, но често заспивам и предполагам, че вашата аудитория също. Мученето на микрофона и звуци като ‘ааааа’, ‘ъъъъъъ’ не ви позиционират като специалист, който познава добре материята си.

Понякога е необходимо да четете материалите си стотици пъти, да ги научите наизуст и  отново да бъркате или да имате някой лапсус. Ако не е предаване винаги можете да презапишете даден отрязък. Не си скъпете времето, правете го. Най-трудното е, че често човек знаейки, че върви запис или наживо е склонен на да се спича и да прави много повече грешки отколкото, когато говори нормално.

Съвет №2: Спазвайте еднакво темпо на говорене

Друг проблем, който съм забелязвал е че повечето хора по време на запис избързват когато попаднат на част от материала, който знаят по-добре стремейки се да компенсират забавянето от недобре научените моменти. Защо това е важно? Защото има една особеност при човешките гласове.

Колкото по-бързо се стремим да говорим толкова повече се вдига височината на гласа ни. Това го прави по-тънък и по-писклив, а не нисък и плътен. Доказано е, че ниският и плътен глас има по-силно психологическо влияние и показва сигурност и увереност.

Ако трябва да ви дам съвет тук то той идва от опита ми при запис на песни и различни музикални инструменти. Често музикантите правят същото като презентаторите. Избързват по време на пасажите, които са отрепетирали по-добре и забавят тези, които не са.

За да могат да отмерват равни интервали музикантите използват метроном. Това, което съм забелязал у някои лектори е, че те не използват метроном, а най-различни жестове, дори някои си тактуват. Съветвам ви да го пробвате.

Съвет №3: Не преяждайте преди запис и не пийте студени напитки

За да имаме дълбочина на гласа е необходимо диафрагмено дишане. Пълният стомах надига диафрагмата и ни пречи да си поемаме дълбоко въздух. Студените напитки от своя страна свиват гласните струни и правят гласа по-тънък.

Съвет №4: Разучете програма за обработка и използвайте корекции

Тази тема сама по себе си е достатъчна за написването на цяла книга. Важното тук е да разучите вашата програма за аудио обработка и да използвате нейните възможности за корекция на тона. Ако в гласът няма достатъчно ниски честоти може да ги компенсирате чрез леко повдигане – ще се чува по-добре, но ако има прекаленно много трябва задължително да се намалят, защото това не само че влошава чуваемостта, но и дразни.

Примери:

В заснемането на това видео използвах саморъчно направен микрофон тип брошка, който е взет от обикновени евтини PC слушалки, а щипката е от старо хендсфри. Позиционирането му ясно се вижда на светлата риза. Звукът е записан отделно от видеото с лаптоп и след това е монтиран. Интересното в това видео е, че в ролята на “разказвача” отново съм аз и използвам същата апаратура, но гласът звучи различно. Това се дължи на факта, че той е записан по-късно в друго помещение.

Това е типичен глас с много ниски честоти. В това видео използвахме същия микрофон като в горното, но включен директно в камерата. Тъй като предусилвателя на камерата е много чувствителен сложихме микрофона по-далече. Камерата е непрофесионална и се наблюдава ефект на “дишане” от вградения в нея компресор както и леко отрязване (чува се като едва доловимо пращене).

Това за мен беше едно от най-забавните видеа, които съм снимал. То е типичен пример за снимане навън. Използван е отново същия микрофон, но този път той виси над говорещия. Можете да чуете шума от преминаващите автомобили, но гласът остава достатъчно силен. Въпреки това е леко глух поради това, че при снимките използвахме дунапрен за вятър и след това монтажа е правен от човек, който не е професионалист и не е компенсирал загубите на високи честоти.

Това е един пример за видео снимано “набързо”. В него почти нищо не е спазено от горните препоръки. Това, което си спомням е, че бяхме забравили микрофоните и че записвахме в типична конферентна зала. Можете сами да чуете реверберацията и преминаващия трамвай 🙂

НАЙ-ВАЖНИЯТ СЪВЕТ

Винаги оставам важните неща за накрая. Каквото и да сте прочели, каквото и да сте разбрали едно от най-важните неща е да направите това, което сте решили, но отлагате от доста време. Сами можете да видите, че клиповете в примерите са далеч от перфектни. По време на заснемането сме правили много грешки, презаснемали сме десетки пъти едно и също нещо, забравяли сме си думите, трудно ни е било да говорим пред камера и то на чужд език, но винаги е имало елемент на забавление и вяра в това, което правим.

Повярвайте ми като непрофесионални оператори, разполагащи с техника за няколкостотин лева, сме направили много компромиси, но основната ни цел е била да го направим.

Единственият начин да постигнете резултати е опитът. Колкото повече снимате и записвате толкова по-добри ще ставате. Старайте се, но не позволявайте техническите пречки да ви спират. Запишете вашето видео и го публикувайте още днес. Вижте как хората реагират на него и ги питайте за обратна връзка.

Вече е готова книгата „Как да запишем говор в домашни условия”, в която споделям опита си при заснемането на видео материали с подръчни средства. В нея има много ценни съвети и практически примери. Можете да разберете повече как да я получите на този линк.