Днешната статия е на Никола Янчовичин, който ще ни сподели неговия опит за създаване и развитие на блог в България, както и за предизвикателствата пред тази дейност.
Едно от най-честите напътствия, което ще намерите, докато сърфирате из мрежата, търсейки идеи за ново начинание е да стартирате свой блог. Всичко звучи идеално – създавате един свой дигитален ресурс, който може да бъде не само „отдушник”, а помощник в развитието на Вашата кариера, защо не изобилен източник на доходи.
Ако трябва обаче искрено да отговорим на въпроса „Що е то блогване и има ли то почва у нас?”, то трябва се отбележи, че наистина може да постигнем много, ако решим да започнем свой блог в България, но тази дейност има своите предизвикателства. Именно за тях е посветен този материал, чиято цел е да представи блогването такова, каквото е, без да обезсърчи желаещите да започнат.
Блоговете са изминали доста голям път от това, което са били първоначално – дневници, в които чрез отделни публикации пишещия (блогъра) е отразявал това, което го вълнувало.
В наши дни тези сайтове са ориентирани около някакво тематично ядро (ниша) – като финанси, спорт, лайфстайл и т.н., като публикациите отразяват най-често задаваните въпроси в тази сфера, ревюират продукти и услуги.
Това е много, много важно.
Всеки, който започва трябва да знае един много важен факт – над 60 процента от търсенията в Интернет са на английски език, останалите големи световни езици (като френски, испански, руски, арабски и др.) „допълват” тази статистика до над 90 процента.
Избирайки да пишем съдържание на малък регионален език като българския силно свежда нашата възможност да достигнем до желаното количество аудитория.
Ако това твърдение Ви се струва съмнително и си мислите, че „по-добре последен на село, отколкото пръв в града”, то нека приведем следния пример.
Търсенията на английски език са толкова много и така разнообразни, че дори и инструментите за изследване на ключови думи в търсачките не могат да открият какъв е реалния обем на търсене на някои фрази. И дори сайтове на английски, които имат екзотично съдържание като „Как можем да помогнем на умиращо морско свинче” може да имат добри характеристики откъм посещения. Просто към дадената тема може да има потенциален интерес, а задачата на блогъра е да намира точно такива теми – интересни, с ниска конкуренция.
Ако Вие обаче напишете подобни материали на български език – ще сте на първо място в търсачките, но никой или поне значително по-малко хора ще попадат на резултати от Вашия сайт.
Блогвайки на по-рядко говорими езици – трябва да се подготвите, че може да Ви е нужно да отделите сто пъти повече усилия, да напишете сто пъти повече материали, отколкото други блогъри биха положили (на техните езици).
Ако това Ви съмнява – в представения като пример по-долу в материала блог „Пасивен доход” аз съм написал (без да се родеят) текстове, които заедно надхвърлят класики „Моби Дик” или „Престъпление и наказание”. Това е сторено с надеждата, че с упорит труд ще достигна до повече посетители.
Големите търсачки са благословия, но и проклятие. Класиралият се на първата страница ресурс може да получава безплатен, понякога голям, регулярен трафик.
Този трафик обаче създава болезнена зависимост. Да кажем, че с големи усилия получавате определено количество посещения от Гугъл, както и от други търсачки.
Вие сте зависими от промените, които тези търсачки непрекъснато налагат. Трябва да знаете, че за Вашето място в позициите също може да има кандидати.
Изграждайки обаче трети източници на трафик – всеки от тях крие своите предизвикателства.
Ако търсите съвети как да привлечете допълнителен трафик към сайта Ви, то ще попаднете на мнението, че трябва да започнете да събирате още от ден първи имейли на записали се абонати на Вашия блог.
Знаете ли обаче, че трябва да спазвате по-големи изисквания за запазването на личните данни на записалите се абонати? И повечето софтуери, с които може да се прави имейл маркетинг са платени (при това – не са никак евтини)?
Имайки един имейл лист не е достатъчно. Трябва периодично да изпращате нюзлетър на абонатите си, а това в началото може да е трудно – може да нямате достатъчно съдържание. По този начин – хем нямате времето за това, а ако се и опитате (освен че ще Ви струва средства, както казахме) – то имейл маркетингът има своите правила. Определен процент от изпратените писма биват отваряни от абонатите, определен процент от тях кликат в нюзлетъра.
А ако пък си мислите за социални мрежи – е, всяка от тях има също своите правила и специфики.
„Е, ще си платя реклама” – ще си кажете Вие.
Ще Ви дам пример с блога ми „Пасивен доход”, който е посветен на онлайн маркетинга, работата на свободна практика, печеленето чрез съдържание и т.н (всички тези хубави неща). Блогът има и страница във Фейсбук, която стои за да е запазен бранда. Рекламата чрез Фейсбук е невъзможна за блога, защото платформата не позволява да се рекламират страници, които са посветени на мрежов маркетинг, възможности за работа от вкъщи и т.н.
Другите социални мрежи може да са неподходящи за един български блог, защото там просто няма толкова голяма българска аудитория (като Reddit, Pinterest).
Говорейки за пари, то нямам предвид, че България е изолирана като Северна Корея, не.
Повечето възможности за монетизация си работят и от тук.
По-скоро мисълта ми е, че един български блог ще печели по-трудно и по-малко, отколкото един на английски език.
Ако поставите реклами – като цяло може да печелите по-малко, отколкото, пишейки на английски.
Ако приемате платени (спонсорирани) публикации – пак може да взимате далеч по-малко. Ако това Ви съмнява – платена публикация в най-големите български медии може да струва до хиляда и нещо лева, в регионалните такива – до стотина лева. Опитайте се да публикувате в „Ню Йорк таймс” или „Вашингтон поуст”, дори публикация в приличен сайт може да струва (над) петстотин долара, на английски.
Мнозина блогове на английски език печелят доста средства и чрез афилиейт маркетинг – собствениците им поставят връзки/банери или имат специални промо кодове, с които осъществените продажби им правят комисионна.
На Вас ще е по-трудно да насочвате такъв трафик към местни онлайн търговци, отколкото някой, който насочва трафик към Амазон. И печели стотици долари на ден. В България се пазарува по-малко с кредитни/дебитни карти.
„Е, все ще измисля нещо” – ще си помислите Вие. „Все пак имам един трафик”. Имате го. Но пак казвам, ще Ви е по-трудно. Ако решите да продавате свой информационен продукт, както пак препоръчват на Запад (да речем Ваша книга или курс) – със сигурност ще получите доста негативизъм. Вие вече сте „онлайн гуру”, измамник, който гледа да печели на всяка цена.
Материалът няма за цел да обезкуражи тези, които желаят да почнат свой блог в България.
Просто трябва да се знаят някои истини – работата е да се създава правилното съдържание за правилната аудитория.
Блогването не е схема „забогатей бързо”, отнема дяволски доста време. Не е като да се направят няколко предизвикателни снимки на красив мъж/жена. И да се живее „хайлайфа”, бидейки известен в социалните мрежи.
Успехът може да дойде и чрез портфолио от блогове. А това не става веднага.
3 Comments
Полезна статия, която отваря очите.
Стига да се дава качествена информация, могат да се спечелят пари. Това което написа за различните начини за монитизиране е вярно, може и още да се награди, но е важно да се спомене че колкото е по-малък пазара толкова е и по-трудно монитизирането.
Друг е въпроса, че може да се използва блога като брандинг инструмент който да ти помогне да достигнеш до желанта аудитория.
В момента статията е на доста базово ниво.
Това което бих искал да прочета от любопитство в следваща статия са добри примери на блогове в българия от които техните собственици се издържат и колко е средната им доходност.
Аз пък продадох блог на български за 15000 лева. На година и няколко месеца беше тогава.
Това че си избрал ниша, която работи само за англоговорящите е друг въпрос