Аз съм живял десетина години във време, когато имаше само един вид сирене, един модел телевизори, една банка и една застрахователна компания. Сега е точно обратното – ние имаме огромен избор. Например, ако решим да вложим пари на капиталовите пазари, има 85 лицензирани инвестиционни посредници, които предлагат хиляди опции и продукти (буквално).

Въпреки това, нашият живот не става по-лесен, а дори напротив – големият избор често води до отказ от покупка. Това се нарича парадокс на избора и се проявява с особена сила в управлението на личните ни финанси. В тази статия ще ви разкажа за него и как да го преодолеем, за да постигнем нашите цели.

Консуматорското общество и ние

След 1989 година магазините се напълниха с много и разнообразни продукти. От всяка стока имаше поне по десетина (а от някои много повече) продукта като марки, разфасовки и качество. С глобализацията и развитието на технологиите, изборът стана още по-голям и сега може да си купим буквално всяка стока, която е произведена някъде по света (повечето са от Китай, но това е друга тема). Пазарното стопанство и демокрацията ни донесоха свободата (включително на избора), а тя е основна ценност на развитите общества, към които се стремим и ние.

Простата аритметика показва, че за да увеличим свободата, трябва да увеличим и избора на стоки и услуги, а това ще доведе до увеличаването на нашето благосъстояние от друга страна. Ние не се замисляме какво точно означава това. Трябва да имаме избор и това е.

Ще ви дам един пример. Миналата седмица трябваше да отида до магазина, за да купя оцет, зехтин и вино. Бях си планирал максимум десетина минути за тази дейност. Отнеми ми над 1 час. Оказа се, че има 20-ина марки и 6 вида оцет – винен, ябълков, балсамико, оризов, малинов и от нар. Жена ми не отговаряше на телефона и изборът беше изцяло мой. Избрах един био, веган, с истински парчета, студено пресован от нар.

След това отидох на щанда със зехтина. Отново над 20 продукта от различни производители. Чета, сравнявам, чета и накрая избрах един. На регала с виното бях на път да припадна. Аз не пия много и не разбирам особено от тази напитка, но трябваше да взема, защото щяхме да посрещаме гости. Имаше избор от над 50 червени вина. Как да избера? По цена? По външен вид? По препоръка на момчето, което ги реди на рафтовете? По страна на произход? По реколта? Имам избор, но какво от това? Накрая избрах едно, което се оказа „не лошо“, според гостите, които разбират от вина.

А това бяха само оцет, зехтин и бутилка вино. Ами, ако трябва да избираме какво лечение да ни приложат? Или пенсионен план, за който ще заделяме по 200 лева на месец през следващите 20 години? Или кой имот да си купим при цена от 100,000 евро?

Изборът е ваш

При липса на информация и предлагане, нямаме много избори, но сега трябва да решаваме непрекъснато дали да изберем едно или друго нещо. Буквално на няколко минути ние взимаме решение какво да правим. Свободата на избора и огромното разнообразие от възможности имат и тъмна страна и тя води до парализа, вместо до освобождаване.

До този извод стигнали и анализатори от Вангард, един от най-големите инвестиционни дружества в света с над 15,000 души персонал. Те открили, че за всеки 10 взаимни фондове предлагани от работодателите в САЩ, нивото на участие от служителите в тази форма на инвестиции спадало с 2%. Ако им предложат 50 фонда, 10% по-малко хора ще участват, отколкото, ако избират само от 5 взаимни фонда. Защо се получава така? Защо толкова много служители се отказват от инвестиция, която работодателя им ще удвоява и ще имат много повече пари, когато се пенсионират?

Без да съм правил такива мащабни проучвания, ще потвърдя същите резултати. При избор от над 300 взаимни фонда, които се предлагат от един инвестиционен посредник в България, хората просто се парализират и не избират нито един. Те са склонни да държат парите си на депозит в банка с 0.05% на година, вместо да изберат по-добра алтернатива и тя да се окаже грешна.

Също така, като знаем, че има стотици застрахователни продукти, предлагани от различни компании, как да изберем най-добрата за нас? Ами, ако накрая не получим полагащото ни се обезщетение?

Дори да направим избора, в нас остава усещането, че е можело да изберем по-добър вариант, с повече предимства. Това прави удовлетворението ни по-ниско и много хора с по-лабилна психика изпитват чувство на съжаление, което прави следващия им избор още по-труден.

Кой е виновен?

Преди беше лесно – искаш да си купиш сирене, отиваш в магазина и си купуваш единственото, което се предлага. Искаш хладилник, няма проблем, имаме много, но всички са един модел „Мраз“. Искаш кредит – отиваш в ДСК. И ако продуктът, който си си купил е лош, кой е виновен? Държавата, производителя, магазина, продавача и всички останали.

Сега е различно. Отиваш в магазина и има хиляди възможности за избор. Ако си купиш кофти сирене, скапан хладилник или вземеш неизгоден кредит, кой е виновен? ТИ и никой друг. ТИ си избрал продукта от много други варианти.

За съжаление, много хора живеят все още в миналото и обвиняват държавата (или някой друг) за изборите, които те самите са направили. Така е по-лесно, но не водят до никакви резултати, освен останалите хора да ги съжаляват.

Какви са твоите очаквания?

Големият избор води и до още един страничен (де)фект. При толкова голям избор и възможности, ние оставаме с впечатлението, че там някъде има идеален продукт за нас, който ще ни направи по-красиви, по-слаби, по-богати или по-успешни. Преди можеше да избереш дали да чакаш 7 години за Лада или за Москвич (разликата не беше много голяма), но сега имаш стотици възможности за автомобил, който да е здрав, да е икономичен, да е с евтина поддръжка, да е бърз, да е с голям багажник, да е подходящ за града, да е удобен за дълъг път, да е семеен, да е спортен, да е за истински мъже, да е подходящ и за дами, да е с малък данък, да е мощен и още куп други екстри.

И когато се окаже, че такава кола не съществува, ние сме разочаровани. Ние сме очаквали, че все някъде има това, което сме искали, но се оказва, че трябва да се задоволим с доста по-малко. Не е честно, нали?

Когато говорим за личните ни финанси, има още едно нещо, което понижава нашия коефициент на щастие (както го наричам) и това е състезанието с останалите хора от нашето обкръжение. Жоро си е купил телефон, искам и аз. Катя си е купила нова кола, искам и аз. Митко е ходил на море в Турция, искам и аз. Все още у нас (а и не само) я има поговорката „Да не се изложим пред чужденците“, като чужденците може да се замени и със съседите, колегите, роднините и други. Това непрекъснато мерене на …възможностите, ни струва доста пари и живеем живота на някой друг. Вместо да си купуваме истински активи, си купуваме са пасиви, за да се хвалим пред другите.

Какво да правим, когато имаме прекалено голям избор?

Първият вариант е да отделим достатъчно време, за да направим нашият избор. За съжаление, в нашето динамично съвремие, ние не може да сме специалисти по всичко и да разбираме от инвестиции, финанси, здравословно хранене, продуктивност, техника и други. По-добре е да се доверим на други хора за нашия избор. В примера по-горе, ако бях отишъл в кварталния ни магазин (а не в хипермаркета на известна верига), щях да попитам продавачката кой оцет, зехтин и вино да избера. Нейните препоръки ще се базират на критерии като „Хора като теб купуват продукт А“, „Това много го купуват и са доволни“ или най-силното „Миналата седмица аз си купих продукт Б и е много добър“.

Когато говорим за моето професионално и личностно развитие, аз се доверявам на хора, които са експерти в дадена област, дори това да означава, че са допуснали най-много грешки в нея. Техните препоръки за продукти, методи, материали и други са много силни, защото те имат солиден опит и знания в тази сфера. Аз, а и всеки човек, може да стане също експерт като тях, но ще са му нужни години учене, експериментиране, участие в проекти и обучения. Какво щастие, че този човек е склонен да ги сподели с нас срещу много малка част от парите, които е дал за придобиването на опит и знания.

Това не означава, разбира се, че аз отивам неподготвен при тези хора и чакам готово и лесно за изпълнение решение. Научих, че хубавите неща не стават бързо, а и лесните неща не работят. Написвам си „домашното“ и чак тогава търся съвет от човек с повече реален опит от мен. Много рядко се допитвам до теоретици, които знаят в колко часа председателя на Федералния резерв на САЩ е обядвал с жена си, но не е инвестирал и един лев собствени средства, например.

Другото, което е важно, когато търсим друг човек за съвети е да разберем чии интереси защитава той. Нормално е всеки да си защитава и да препоръчва собствените си продукти, но има области в нашия живот, които е добре да се доверим на независимо мнение. Такива са нашето здраве, нашите финанси, нашите юридически дела и други.

Представете си, че се съдите с някой. Ще вземете ли съвет от неговия адвокат? Не, нали? Или имате лека болка в стомаха, а лекарят, при който отивате е хирург и ви казва, че задължително трябва да се оперирате, а той ще получи 2000 лева за тази операция. Ще му се доверите ли напълно или ще потърсите друго независимо мнение? Аз бих се консултирал и с друг лекар.

Ами, бихте ли се доверили на продавач на стари коли, който ви убеждава, че употребяваните автомобили са по-надеждни, с по-малък разход и ремонтите при тях са по-малко, отколкото при новите коли? Аз бих потърсил и второ мнение.

Бихте ли приели предложението на инвестиционен посредник, който ви предлага да закупите акции от нова технологична компания, ако знаете, че той ще получи за сделката 10 пъти по-голяма комисионна от стандартната? Аз не бих му се доверил, преди да си направя собствен анализ.

Тези примери показват как служители или посредници на определени компании злоупотребяват с парадокса на избора и уж работят в наш интерес, като ни дават готово и опаковано с аргументи решение, но те защитават собствените си интереси и сумата, която ще получат за продажбата.

Преди да вземете някакво важно решение в живота си, свързано с пари, задължително потърсете независим финансов съвет от човек с опит и знания.