Сигурно сте чели много материали в SmartMoney.bg и в други сайтове как да изградите бизнес или как да се справяте по-добре в работата си, но като че ли статиите за прехода от служител към предприемач липсват или поне на мен не ми бяха много полезни, когато стартирах дейността си. В този материал ще ви разкажа за този скок от личен опит и как аз преодолях всички трудности, свързани с него.

Направих го по моя начин

Преди малко повече от една година, когато идеята да стана предприемач буквално изпълни всичките ми мисли, започнах благородно да завиждам на младите и ентусиазирани студенти от start-up събитията, които искаха да стартират бизнес още докато учат или веднага след като завършат. Виждах ги като мечтатели и визионери, като българските Стив Джобс или Ричард Брансън, и съм сигурен, че някой ден те ще успеят или ако не го направят, поне ще са „заразили” с ентусиазма си много други хора.

Да си призная, корпоративната среда буквално те смачква, особено ако останеш там по-дълго време. Някои го осъзнават, други – не. Тя е като Матрицата – болшинството от хората нямат шанс (или по-скоро не искат) да излязат от нея. Просто с течение на времето се научават на правилата (и бъговете) в нея и започват да се идентифицират с мястото си там. Аз също съм го правил – „Здравейте, аз съм Стойне Василев и съм Главен вътрешен одитор”.

Какво означава това? Какъв съм аз? В какво вярвам? Каква ми е мисията в живота? Тези неща не са важни за хората, те искат да знаят твоята позиция и ако звучи внушително, те зачитат, иначе – не. Как звучи само „Вицепрезидент по стратегическите въпроси”, а на човека са му дали тази титла без реална власт, само за да не пречи, или „Президент на ЕТ Георги Петров – Гошо”. Мина доста време преди да разберем, че в България има само един президент, нали? Сори, Гошо.

Точно тази среда ти взима мечтите или поне ги трансформира за нейните си цели. Каква ви е мечтата? Да станете CEO? Това ми беше втората мечта, веднага след тази поне веднъж да се прибера на време от работа.

Да се върнем на моите размисли. Не съм ли стигнал прекалено на далеч след 11 години в тази игра, за да се връщам отново на старта? Не е ли късно да се уча на нови принципи в нова игра? Тези въпроси ме мъчеха, докато не разговарях с няколко от младите предприемачи. Техните истории си приличаха – „Имам гениална идея – новия Facebook (YouTube, Google, Windows) с повече фичъри, обаче. Имам и екип – Лъчката и Саня. Получавам финансиране 100,000 евро от някой фонд, наемам хора, давам половината от парите за заплати, а другата половина за маркетинг и превземам света”.

Чували ли сте тази история? Аз доста често. Сигурно една част от тях ще успеят да си осъществят идеята. Вече има освен финансиране и менторски програми, в които успешни предприемачи помагат на начинаещите. Тази история не беше моята история.

Моят начин е различен. От работата ми като одитор се научих, че освен да поемаш рискове, трябва и да ги управляваш. Има един начин да ги минимизираш – като знаеш повече за тях, и имаш знанията и опита да ги преодолееш. Такова ми е и разбирането за бизнеса. Може да е много куул да стартираш на 18 години, да прекъснеш образованието си и да нямаш никакъв опит, но това не е за мен. Аз искам да знам дали е студена водата, преди да скоча.

Сега осъзнавам колко полезни са ми знанията от 6-те работни места и 3-те професии, които смених за 11 години. Вярно, придобил съм и доста грешни модели, като „цени се времето, а не ефективността”, „грешките се наказват”, „може да получиш повишение само, ако си смениш работата”, „шефа винаги е прав”, „ако свършиш нещо повече от другите си натегач”, „ако закъснееш сутрин всеки го забелязва, но ако работиш до 10 вечерта, никой не го вижда” и други, но сега се опитвам да ги изкоренявам (донякъде успешно).

Затова аз започнах да изграждам бизнеса си трезво и без много емоции – като добра комбинация между корпоративните практики и предприемаческите принципи. А какъв е вашият начин?

Защо да напускам работа?

Може би сте си задали този въпрос, докато четете тази статия или си го задавате по принцип? Разбирам, че искате сигурната заплата в края на месеца и това ви кара да се чувствате защитени по някакъв начин. Но, ако се огледате наоколо, ще забележите, че не живеем в сигурен свят. Бъдещето принадлежи на малките, бутикови, фирми и хората, работещи от вкъщи. Защо още чакате да ви уволнят, за да вземете живота си в ръце и да правите това, което искате?

Наистина е страшно и за мен още е такова, но без риск няма награда, нали? От вас зависи къде точно ще стигнете и какво ще си вземете от живота. Аз съм далеч от мисълта, че всеки иска да е предприемач. Има хора, които се чувстват много добре там, където са в момента. Дори, ако нещо не им харесва, те си сменят работата и така минават още няколко години. Ако вие сте от тях, продължавайте в същия дух – това е вашата съдба. Но, ако нещо ви стяга под лъжичката и се питате „Ами, ако…”, четете нататък.

Как да разберете от кой тип хора сте? Христо Попов има лесен критерии, които напълно подкрепям. По време на лекцията му от курса по лични финанси той ни разказа една случка. Когато веднъж си взимал душ след фитнеса, в една от съседните клетки влязло момче и пуснало водата. Да, обаче, слушалката на душа била насочена към стената. Той се отказал и се преместил в друга клетка. Така още няколко човека. Най-накрая един мъж просто се пресегнал, завъртял слушалката и се изкъпал. Ако и вие сте като този, последния човек, предприемачът спи във вас и просто трябва да го събудите. Ако сте като предишните – събудете се, че шефа ви гледа.

Преди да напуснете работа

Не скачайте от самолета без парашут. Преди да напуснете работа, си напишете домашното. Вижте дали вашата идея би работила в реална среда. Много сме спорили дали може да се стартира бизнес, докато работим за друг. Аз мисля, че може, като тук говорим само за стартиране. Ако искате да изградите стабилна дейност и бранд, ще трябва да отделите цялото си време, а не само по няколко часа на ден.

Съзнателно или не, аз започнах да изграждам бизнеса си още с първата си публикация в безплатна блог платформа преди повече от 3 години, докато работех на трудов договор. Не ми беше лесно. Апетитът идва с яденето. Първоначално пишех материали, когато ми се пишеше и ги публикувах без много оформяне. Но, когато видях, че има много хора, които ги четат, пишат коментари и ме насърчават, започнах да правя тази дейност по-организирано. Постепенно, се родиха много рубрики, събития и страници в социалните медии. Нещата станаха сериозни.

Поддръжката на блога и писането ми отнемаха доста време. Ставах в 6.00 часа сутрин, отивах в градинката пред Народния театър (много хора са ме виждали там, даже някои ме съжаляваха) или в любимата ми Onda през зимата и пишех, докато стане време за работа. Вечер, след като съпругата ми се легнеше, продължавах да пиша.

Така, логично, се стигна и до следващата стъпка – курсове по лични финанси. Първият го направихме с през 2013 година, а вторият – в началото на тази година. При това, аз продължавах да ходя на работа. Това ми даде увереност, че тази идея има бъдеще. За тези три години, аз изградих доверие в себе си и в SmartMoney.bg, което сега ми помага да направя силен старт.

Разбира се, когато ходиш на работа си много ограничен, независимо от позицията и мястото, на което се намираш. Ако искаш да постигнеш нещо велико, много трудно ще съчетаваш двете неща.

Преди да напусна работа направих още нещо – изплатихме напълно всички видове задължения, които имахме, включително и ипотечен кредит, и събрахме фонд, който да покрие разходите ни за известен период от време. Най-глупавото нещо е да стартираш с пари назаем. Това, че изплатихме кредитите си преди да стартирам беше по-скоро за собствено, и това на жена ми, успокоение. Не беше проблем вноските по тях да се изплащат още няколко години, но това щеше да ме притеснява и да си мисля какво ще правя, ако няма пари за месечната вноска към банката. Както се казва „Започнах на чисто”.

За тези от вас, които продължават да четат и още не са се отказали от идеята, ще ви дам няколко съвета.

Съвет № 1 Научете се да казвате „Не”

Само една дума и само две букви, но е ужасно трудно да ги изречеш. Аз по природа съм ентусиаст и почти винаги казвам „Да” на всяка нова идея или проект. Работата ми в корпоративния свят също спомогна да не отказвам, но по други причини. Там се гледа лошо на хора, които казват „Не”. Ако го направиш няколко пъти, компанията ще те освободи, защото на нея и трябват хора, които са съгласни с всичко и с всички. А и какъв екипен играч си, ако отказваш нeща, които не са ти работа? Но този подход няма да ви отведе далеч като предприемач. Аз вече съм с двата крака в „милион и едно желания” (защото просто не казах „Не” на много от тях), при това без кака Лара.

Лесно е да се каже и да се даде съвет, но е трудно да се направи, нали? Как аз се опитвам да се освободя от този навик? На първо място, веднага след като чуя предложението, автоматично изстрелвам „Ще си помисля и ще ти отговоря”. След това си давам малко време за размисъл. Защо да го правя? Какво ще спечеля? С какво този проект ще подпомогне стратегическите ми цели и насоки?

За да ми е по-лесно да си отговоря на тези въпроси, съм си направил график по дни с основните направления, по които работя. Например, вторник е за обученията, сряда е за финансовия коучинг, четвъртък е за събитията на живо и петък е за статиите в сайта. Когато някой ми предложи нещо, поглеждам в Google календара основните области и ако не се вписва в някоя от тях, го отказвам. Все още ми е трудно, но се опитвам да казвам „Не”, когато е необходимо, защото времето ми е ценно и доста ограничено за странични неща.

Съвет № 2 Забравете за перфекционизма

Знам, че всеки е чел за хора като Стив Джобс, който е преправял неговите продукти хиляди пъти, за да станат съвършени. Може би и вие сте имали шеф (аз съм имал), който преглежда доклада ви от 80 страници и ви прави забележка за един пълен член или липсваща запетайка. Това може да върши работа в голямата компания, където има хора и време за всичко, но като предприемач не може да си губите времето с незначителни детайли, освен ако не произвеждате оборудване за АЕЦ или спортни коли за по 1 милион евро всяка.

Как аз стигнах до това прозрение, което сега споделям с вас? На първото издание от курса по лични финанси, както и сега на второто, има анкети след всеки модул, както и една в края на курса. Въпреки че оценките за събитията и за лекторите са високи, в полето за препоръки има доста интересни неща. Част от участниците искат по-дълги почивки, а друга – по-кратки. Едни искат повече теория, други – повече практика. Част от участниците предпочитат работа в по-малки групи, я други – колективни задачи. Няма дори да казвам какви коментари има по отношение на топло/студено (познахте, говорим за климатика), светло/тъмно (да виждаме слайдовете или лектора) и други, като няма две съвпадащи мнения.

Сами разбирате, че няма как всеки да получи това, което иска, защото повечето желания са в конфликт помежду си. Оценявам обратната връзка на участниците и подобряваме много неща в движение, но въпреки че се стараем да направим уникален за България, цялостен курс (а не еднодневен, където се засягат само 2-3 теми) курс по лични финанси, с над 15 лектора, 3 работилници, зала в топ центъра на София, нетуъркинг събития за опознаване на участниците и още много други неща, няма как да постигнем съвършенство за всички, при това на разумна цена.

Съвет № 3 Подгответе се за повече от една длъжност

Като служител всеки е специализиран в нещо. Ако ви се развали принтера, се обаждате на някой от ИТ отдела и ако са се върнали от обяд, ще дойдат след половин час да ви го оправят. Когато на мен ми се развали принтера (или по-точно не се разбираха с лаптопа), познайте кой трябваше да го оправи? След едночасови мъки и ровене във форуми и сайтове за съвети, намерих драйвера, който ми трябваше и принтера започна да печати.

Като предприемач ще имате много такива случаи. Ако досега не сте се замисляли дали фактурите на клиентите са изпратени, дали парите са получени по сметката и не сте участвали в подбора на служители, свиквайте. Вие ще сте HR мениджър, ИТ мениджър, Маркетинг мениджър, секретарка и всички останали длъжности, за които се сещате. Дори да имате хора, които да ви помагат (както при мен), всичко зависи от ВАС и ако вие не сте ангажиран, всичко ще рухне, преди да сте го създали и да е заработило.

Това е една от основните причини много предприемачи да се върнат в корпоративния свят – просто искат да се съсредоточат в това, което правят най-добре, а не да са човекът-оркестър. Разбирам ги. Аз, обаче, все още съм ентусиаст и най-важното – искам да разбера как се прави всяко едно нещо, за да не ми обяснява някой бъдещ служител как това няма да стане или ще отнеме повече време (както ми се е случвало, докато бях на трудов договор).

Това бяха трите основни съвета, които мога да дам от опита ми досега като предприемач. Ако вие имате други, ще се радвам да ги споделите.