Всеки предприемач има собствена история и различна причина да стартира бизнеса си. Някои от тях винаги са знаели, че един ден ще работят за себе си, а други са го решили, докато за работили за някоя голяма компания. Всички обаче са съгласни с едно – да си предприемач е страхотно и не биха заменили това за нищо на света. В тази статия ще ви представя моите 8 причини да смятам, че си заслужава да направите тази крачка във вашия живот.
Докато работите за друг нямате почти никакъв контрол върху това как, с кого и до кога ще работите. Това зависи от вашия шеф, или от неговия шеф или от собственика на компанията. Единственото нещо, което може да направите е да отидете на друго място. Като предприемач само вие отговаряте за успеха или провала на вашия бизнес. За едни, това може да е плашещо, но за истинските лидери, това е невероятна възможност, която не биха изпуснали.
Сигурно очаквате да ви кажа, че като предприемачи ще имате повече свободно време за семейството, приятелите или хобито си. За съжаление, това не е така …или поне не е през първите години докато изграждате вашия бизнес. Дори да разполагате с време, когато нямате планирани задачи, със сигурност ще искате да положите още една тухличка в основата на вашата компания. Имам и добра новина – нямате повече свободно време, но може да подреждате приоритетите си както намерите за добре.
Днес искате да направите излет в планината и го правите – няма кой да ви спре (дори да имате ангажименти, може да ги отмените), но след това трябва да си наваксате с работата. Всъщност, и това не е задължително. Вие сами определяте темпото. От вас зависи и посоката, в която ще се развива вашата фирма. Резултатите, също.
Тази причина е свързана с предишните. Сигурно ви се е случвало в края на работния ден да сте си събрали нещата и да се готвите да си тръгнете, когато влита шефа ви и казва, че този доклад трябва да е готов днес. Няма какво да правите. Има краен срок и трябва да го спазите, а защо го научавате в последния момент, това е друга история. Като предприемачи вече няма да има подобни ситуации, освен ако вие сами не си ги създавате. За да съм честен, мотивацията и ефективността ми се повишават драстично при наближаване на крайния срок, въпреки че съм имал много време да го свърша преди това. Човешка природа, какво да се прави.
Няма вече мрънкащи колеги, чиято единствена цел е по-бързо да мине работното време. Като предприемач вие ставате част от едно ново семейство – на хората, които искат нещата да се случват. Те не ви завиждат и не искат да ви прецакат, а напротив – искат да ви помогнат. Вие няма да им вземете бизнеса (а ако можете да го направите, това изобщо не е стабилен бизнес), а можете да сте партньори.
Активните предприемачи в София не са голяма общност и могат да се поберат в средностатистически училищен физкултурен салон. С почти всеки от тях може да намерите допирни точки и да си сътрудничите. Така заедно ще израствате и ще градите своите бизнеси. През тази една година като предприемач се срещнах с много такива хора. Част от тях бяха лектори на обученията по лични финанси и предприемачество, които организираме, а с други просто обменихме идеи и си помагахме в различни проекти.
Преди да стана предприемач, работата ми налагаше да ходя със строго официално облекло, т.е. тъмен костюм, светла риза и задължително вратовръзка. Сега ако се появя така на лекция или среща така, ще е малко странно или поне неуместно. Хората, които имат собствен бизнес предпочитат да се обличат удобно и да се съобразяват с някакви норми за облеклото. Аз също се промених – махнах вратовръзката, замених панталона за дънки, ризата стана по-спортна, както и сакото.
Този „дрескод” спазвам, когато работя навън или имам срещи. Няма нужда да ми казвам, че когато работя вкъщи облеклото е панталонки и тениска. Много хора си мислят, че в домашния офис хората предпочитат цял ден да си стоят по пижама. Може и някои да го правят, но при мен това ще доведе до обратни резултати. Все още спазвам определени „ритуали” сутрин, за да се подготвя за работа, като ранно ставане, бръснене и бърза закуска.
Това ме подсеща, че в една от компаниите, където работех имах сериозна битка за един стол. Този, който ми се полагаше, не ми беше удобен (причиняваше ми болка, освен дискомфорта) и исках да го заменя. Подадох заявление по съответния ред, но нямаше резултат. Тогава реших аз да си го платя – все пак прекарвам на него поне по 8 часа на ден и ще си струва. Столът, който си избрах обаче не отговаряше на фирмените стандарти, а и беше малко по-висок от този на моя шеф (ще компрометирам йерархията). Може и да ви звучи несериозно, но за мен беше важно. Казусът се реши, когато аз станах шеф и взех „шефския” стол.
Като предприемачи вие си определяте как да изглежда работното ви място. Можете да си изберете стола, бюрото, мебелите, офис принадлежностите и каквото още решите, само трябва да си ги платите. Но пък спокойната и креативна атмосфера ще ви се отплати в резултатите, които постигате.
За да завърша темата със столовете, ще ви разкажа още една работна история. В кабинета на изпълнителния директор сме аз и колегата, който отговаря за сигурността. След месеци работа, предлагаме за окончателно одобрение план за подобряване на сигурността в складовете на компанията – видео наблюдение, допълнителна охрана, нов софтуер, нов процес на работа и т.н. На база на статистика, измервания и наблюдение представяме как ще се повиши ефективността и колко пари ще се спестяват на година.
CEO-то гледа, почесва се по главата, мисли и казва „Не съм сигурен дали тези резултати ще се постигнат и с колко процента ще се повиши ефективността”. Тогава колегата, отговарящ за сигурността отвърна „Мога ли да ви попитам нещо? Според Вас с колко процента повишава ефективността ви това, че имате голям и удобен стол, а не като на обикновените служители? С 5%? С 10% или с 15%? Можете ли да го измерите изобщо?”. Въпреки силния отговор, проекта беше „замразен” за известно време, а нашите няколко месечни усилия отидоха на вятъра.
Ако сте деен човек и мразите да бездействате, това е вашето поле за изява. Като предприемач никога няма да ви е скучно и да останете без нещо за вършене. Винаги има To-do списък с още няколко задачи. Дори да няма, могат да ви дойдат десетки идеи за нещо ново, което да предложите, докато гледате филм или се разхождате в природата. Особено вдъхновяващи са пътуванията в чужбина, където виждате нещо и веднага си казвате, че може да го направите в България.
Това е точно обратното на безкрайните дни в офиса, когато нищо не се случва или се чака проектът да поеме в друга посока. Случвало ви се е, нали? Имах един колега, който си беше поставил за цел да изгледа всички клипчета в YouTube (съвсем постижима цел, като имате предвид, че тогава бяха не повече от няколко десетки милиона, не като сега). Идваше по-рано на работа и си тръгваше последен. Вместо да бъде уволнен, всички му се възхищаваха на работния дух и дългите часове в офиса.
Скатаването и мотаенето не го приемам. Да, може би, се чувствате добре и че прецаквате системата, но дългосрочно няма да ви донесе нищо добро. Това беше и една от причините да напусна работа и да стана предприемач. Като си представих колко загубени часове имам на година за безсмислена работа и какво бих постигнал, ако правя нещо градивно, решението не беше трудно.
Много хора се притесняват, че щом напуснат сигурната си работа, то това ще се отрази на финансите им в негативна посока. Ще ви разкажа как се промениха нещата при мен. И аз се притеснявах дали ще мога да осигуря добър живот на семейството ми, като при мен натиска беше (и е все още) много по-голям, защото имаме малко дете, а жена ми е по майчинство (т.е. с доход от 340 лева на месец, който няма да се увеличи много след като се върне на работа).
Нещата обаче вървят много добре засега. Доходите ми са по-малки от заплатата, която получавах и са нередовни (най-вече от обученията, които правим), но оптимизирахме разходите и сега те са почти наполовина. Също така, спестяванията ни са много по-големи, отколкото като работехме и двамата на трудов договор. Сигурно ще си кажете „Че какво му е хубавото да имате по-малко пари отпреди?”. Ще ви кажа – имаме време, а то е много по-ценно.
Аз имам време да чета книги, да играя тенис на маса и на корт, да тичам, да ходя на фитнес, да участвам в различни инициативи (като ABLE MENTOR), да се срещам с интелигентни и креативни хора, и изобщо да правя това, което искам и да живея така, както съм си представял. Целите в живота ми също ми се промениха. Много години съм си мислил, че това да имаш голяма сума пари е страхотно. Сега, моята цел е да изкарвам по-малко, но тези доходи да са пасивни до колкото е възможно. Това ще ми позволи да продължавам да живея пълноценно и по моя си начин.
Ако и вие искате да станете част от нашата общност, която в момента е над 9,000 души, присъединете се към Бюлетина ни, в който споделям с вас интересна и полезна информация за управлението на вашия бизнес и финанси.