Лични финанси за предприемачи и фрийлансъри [мини ръководство]

Покупката на автомобил [Пълно ръководство]
26.09.2018
Как да създадеш личен финансов план [стъпка по стъпка]
22.10.2018

Лични финанси за предприемачи и фрийлансъри [мини ръководство]

Когато бях служител, управлението на личните ми финанси беше сравнително лесно – взимах почти еднаква заплата всеки месец и тя се разпределяше по различни разходни пера. Това ми позволяваше лесно да предвиждам каква сума ще мога да заделя за инвестиции.

Когато преди 4 години страничните ми дейности се превърнаха в основен източник на доходи, нещата доста се промениха. Преходът от служител към предприемач се оказа голямо изпитание за личните ми финанси. В това мини ръководство ще ви разкажа за този  етап от живота ми и ще ви споделя уроците, които научих от него. То ще е полезно на всички фрийлансъри, предприемачи и хора със свободни професии, които имат нерегулярни приходи, но фиксирани разходи.

Фонд „И аз съм предприемач“

Аварийният фонд за непредвидени ситуации е нещо, което всеки трябва да има, независимо дали получава заплата, живее при родителите си или е фрийлансър. Когато имаме собствен бизнес, този фонд е критичен, защото липсва сигурността при получаването на регулярни месечни възнаграждения. Ако за човек със собствено жилище, без кредити, на стабилна работа (или възможност бързо да си намери нова) и дълъг стаж при настоящия работодател, аварийния фонд може да покрива фиксираните разходи за 3 до 6 месеца, то при непостоянни доходи и опция да се инвестират още пари, за да потръгне бизнеса, този фонд трябва да покрива разходите за минимум 1 година.

Всъщност, това беше условието на съпругата ми да напусна високоплатената си и сигурна работа и да стана предприемач да изплатим всички кредити и да съберем сума за минимум една година, с която да живеем, ако бизнес начинанията ми се провалят. За да съм честен, този „ултиматум“ ме подразни, но се радвам, че я послушах. Нещата в началото не бяха толкова розови, колкото си ги представях.

Този авариен фонд, за който ви разказах, е личен. За бизнеса ще ни трябва отделен фонд. В него трябва да има сума, с която да покрием всички първоначални разходи по стартиране на бизнеса (т.е. тези, които си мислим и след това ги умножим по 2), както и оперативните за поне една година напред.

Ясно е, че без първоначалните инвестиции дейността ни няма да тръгне, но защо да заделяме средства за следващите 12 месеца?

Основната причина е, че бизнесът може да не започне да генерира приходи още първите месеци, а дори това да стане, най-вероятно те няма да са достатъчни, за да се покрият всички разходи. Няма да е приятно, ако тъкмо оборотът и печалбите ни започнат да се отлепят от дъното, да преустановим дейността ни, защото нямаме средства, с която да я финансираме, нали?

Ще ви споделя още един урок от моята практика и различните бизнеси, в които съм участвал. Минималното време, в което да проверим дали една идея е добра или не, е минимум една година. Преди това, няма смисъл да я прекратяваме, защото може да не е постигнала пълния си потенциал. Това е така, защото във всеки бизнес има сезонност.

Тук не говоря за елементарното, че бира и сладолед се продават лятото, а лекарствата за настинка – зимата, а за цикличност, която може да се дължи на празници (като Коледа, Великден и други), новогодишни обещания (познайте кога се купуват най-много карти за фитнес), различни събития като панаири, фестивали и много други. Най-силният месец на един бизнес клиент е април, като причината е, че много хора с високи заплати тогава взимат годишните си бонуси. Ако преди години се беше отказал на 6-ия или 10-ия месец, никога нямаше да го разбере и да развие бизнеса си до сегашните нива.

Фирмените пари НЕ са лични

Това е ясно на всеки, нали? Да, ама не. Когато стартирах бизнеса си, го възприемах като по-хубава работа, а приходите като заплата. Теглих от фирмената сметка и ползвах парите, освен за служебни, и за лични цели. Идеята ми беше, че после ще ги възстановя, а счетоводството ще оправи нещата. Не стана точно така и оправянето на бъркотията ми струваше нерви, пари и време.

Вече си научих урока и ще ви кажа, че ние и фирмата ни сме отделни лица с отделни бюджети, приходи и разходи. Когато някой клиент ни плати, ние му издаваме документ за това (касова бележка или фактура) и това вече е фирмен приход. След това, имаме разходи за бизнеса (има много варианти за увеличаване на фирмените разходи, но за това попитайте вашия счетоводител) и накрая формираме финансов резултат (печалба или загуба) и ако той е положителен, плащаме данъци. Чак след това може да си разпределим дивидент, върху който също плащаме данък. Така парите от фирмени стават лични.

Има и други варианти за „изваждане“ на пари от бизнеса, като работа на трудов договор, договор за управление и други. Това са разходи за дейността и се изваждат от приходите, преди да се платят данъци. За себе си съм избрал да си разпределям дивиденти, като се самоосигурявам върху минимална ставка.

Независимо от избрания вариант, аз ви препоръчвам да си определите една месечна фиксирана заплата (например 2,000 лева), която да е вашето участие в семейния бюджет или сумата, с която да си покриете месечните фиксирани разходи. Ако печалбата е по-голяма от тази сума, то тя може да се реинвестира (хубаво е минимум 10% от чистата печалба да се заделя обратно за бизнеса, като може да се създаде специален фонд за това) или да си я разпределим като дивидент.

Ще дам един пример. Ако имаме годишни приходи от 100,000 лева и разходи от 40,000 лева, то годишната ни печалба ще е 60,000 лева. Когато платим данъка от 10% (6,000 лева) ще ни останат 54,000 лева в края на годината. В случай, че сме си определили заплата от 3,000 лева на месец (36,000 лева на година), то ще ни останат 18,000 лева, от които може да заделим 10,000 лева за реинвестиции и 8,000 лева да си разпределим като допълнителен дивидент.

„Къде са ми парите?“

Когато напуснах работата си на трудов договор, съпругата ми беше бременна и получаваше само болнични, а майчинството щеше да е минимално. Аз бях свикнал да получавам всеки месец добра сума по банковата ми сметка и на тази база съставяхме месечния ни бюджет. Това изведнъж се промени. През първите месеци нямах никакви проходи от бизнеса и добре, че имахме заделени пари, иначе трябваше да си търся работа.

Освен това, когато работиш за себе си, всички разходи също се плащат от твоя джоб. Колкото и добре да си бях направил сметката, се оказа, че парите за счетоводни услуги, маркетинг, реклама, наем и други се оказаха с около 50% повече от планираното. Личните ми разходи и средства за инвестиции също си вървяха, а трябваше да добавя и пера като „здравна застраховка“, „обучения“, „абонаменти“ и други, които преди това се поемаха от работодателя.

Стана критично важно да имам стриктен личен (семеен) бюджет и фирмен отчет за приходите и разходите. В личните ми проходи записвах „заплатата“, която си бях определил (първоначално тя идваше от фонда за стартиране на бизнеса, а след това от реалните приходи от дейността), а за разходите вече имах много ясен разчет по категории.

При бизнес отчета имах известни трудности в началото, но ги преодолях. И сега за всяка дейност имам електронна таблица, в която най-отгоре записвам приходите от различните направления като бройки и стойност. След това е себестойността, на това, което продавам. Тук се включват преките разходи, за да може продукта да се произведе и достави до клиента. Разликата между брутните приходи (често се нарича „оборот“) и себестойността, се нарича брутна печалба.

Следват фиксираните разходи като наем на офиса, интернет, счетоводство и други. Когато извадим от брутната печалба всички разходи се получава нетната печалба, която също е много важен показател. В края на годината, от нея плащаме данъци и остатъка е за нас или за реинвестиране във фирмата.

Една препоръка тук – не бъркайте счетоводството с финансите. За описването на фактурите, осигуровките и другите операции ще се погрижи вашия счетоводител, но оптимизирането на приходите и разходите, следенето на оборота и другите важни показатели е работа на финансист. Може да си наемете, да използвате външни услуги за тази дейност или вие да се научите да го правите, но е критично важно финансовите отчети и дейността да се наблюдава и коригира (ако е необходимо) от финансово грамотен човек.

Не можеш да избегнеш данъците, но може да ги оптимизираш

Когато работя с някой клиент, го карам да си запише данъците и осигуровките, които му се удържат от заплатата, на отделен ред. Това често шокира хората, защото се оказва, че на брутна заплата от 2,000 лева, тези отчисления са близо 500 лева и често имат най-голяма относителна тежест в общите разходи. Като служители, ние не се интересуваме много от тях, защото си получаваме възнагражденията като чиста сума след тези данъци и осигуровки, но като предприемачи, нещата са различни. Всеки собственик на бизнес избира как точно да се осигурява и върху каква сума.

При данъците нещата са още по-интересни. Като служители, не може да влияем върху сумата, която даваме за данъци върху доходите ни. Те ни се удържат от работодателя и харчим остатъка. При корпоративните данъци е по-различно. Въпреки че данъкът е 10% и при двата случая, като предприемачи първо си получаваме доходите, после правим разходи и чак накрая плащаме данък върху остатъка. Има разлика, нали? Първоначално, се колебаех дали да взимам фактури на фирмата за бизнес разходи, но от счетоводната кантора ме дадоха доста дълъг списък с категории стоки и услуги, които се признават за данъчни цели.

И още нещо, което много предприемачи и фрийлансъри забравят – данъците са най-сигурното нещо на света (заедно със смъртта) и е добре да заделяме част от фирмените приходи във фонд „Данъци“, за да не претърпим финансов крах, когато в началото на следващата година ще трябва да внесем задълженията ни към държавата за цялата текуща година. Дори да не знаем какъв ще е окончателния размер на данък печалба, е добре да спестим някой лев от силните ни месеци.

Здравето е наша грижа

Ако работим на трудов договор и се осигуряваме на пълното ни възнаграждение, има известна защита на нашия доход, когато сме болни. През този период получаваме т.нар. „болнични“ и те заместват по-голяма част от нашия редовен доход. Много често, работодателите осигуряват и допълнително здравно осигуряване за своите служители, което е добър социален бонус.

Като предприемачи и фрийлансъри в нашите ръце е да помислим за здравето ни, особено ако има пряка зависимост между времето и усилията, които влагаме, и доходите, които получаваме. Това означава, че ако спрем да се трудим и доходите ни ще спрат. Това важи за всички консултанти, дизайнери, адвокати и други свободни професии.

В този случай, когато се разболеем, освен че няма да получаваме доходи, и разходите ни ще се увеличат (за прегледи, лекарства и други). Всичко това ще се отрази на нашия джоб. Именно, за такива извънредни разходи служи личния авариен фонд. Той обаче, е ограничен, и има медицински операции, изследвания и манипулации, в които ще ни трябват десетки (дори стотици) хиляди левове.

Защо не прехвърлим този риск на хора, които професионално се занимават с това, а именно застрахователите. Срещу малка месечна или годишна сума, може да се защитим срещу много рискове, свързани с нашето здраве като злополука, временна и трайна нетрудоспособност, хирургично лечение, прегледи, изследвания и други.

Личен пенсионен фонд

Независимо как точно се осигуряваме за пенсия, има нещо, което вече трябва да е ясно на всички – държавното пенсионно осигуряване е в колапс и ако няма някакъв бум на раждаемостта и драстично увеличаване на осигуровките (те не са малко и сега), нищо добро не ни чака, когато се пенсионираме. А това време ще дойде, рано или късно. Ще е чудесно всички ние да сме работоспособни и жизнени, за да работим (и живеем) до 70, 80, 90 или 100 години, но какъв живот ще е това – посветен само на работа до последния ни дъх. А къде останаха семейството ни, приятелите, пътуванията, радостта от живота?

За разлика от нашите баби, дядовци и родители, ние имаме време и шанс да променим ситуацията и да се радваме на златните си години, без да се притесняваме много за пари и как да преживеем до следващата пенсия. Просто трябва да си направим личен пенсионен фонд, а ако държавата даде нещо, ще е бонус.

Как може да стане това?

Формулата е проста: Спестявания + Инвестиции. Заделянето на част от сегашните ни доходи (например, сумата над определената ни месечна заплата) е важно, защото в началото ни трябва да увеличим колкото се може повече основата на нашия най-голям актив (това е пенсионното ни осигуряване, а не къщата или колата ни). След това, ще оставим времето и сложната лихва да се погрижат за останалото. Ако инвестираме спестяванията си добре (просто трябва да повишим финансовата си грамотност), малките месечни суми сега ще се превърнат в огромен личен пенсионен фонд след години. Просто, трябва да спрем да се оплакваме и да търсим вината в другите, а да запретнем ръкави и да се погрижим сами за старините си. Всичко останало е безотговорно.

В това мини ръководство се опитах да събера на едно място всичко важно по отношение на управлението на парите, ако сме предприемачи и фрийлансъри и доходите ни са непостоянни (а разходите – фиксирани). Това, което ви споделих е плод на моя личен опит и всяко нещо от написанато съм го преживял и приложил. Надявам се да ви е полезно. Разбира се, не разчитайте на 100% на информацията, а я тествайте във вашата ситуация и вижте дали ще работи.

За финал, ще ви помоля да споделите тази статия с вашите приятели и познати, за да достигне тя до повече хора, които се интересуват от темата. Тя може да промени нечий живот. Благодаря ви!

Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

2 Comments

  1. Пламен Иванов каза:

    Стойне, съгласен съм с теб за абсолютно всичко освен едно: застраховките.
    Аз не съм им фен, независимо дали става въпрос за автомобилна, жилищна или здравна. Причината е, че чисто математически, щом остават пари, които да хранят дружеството – големи офиси, голям брой служители и маркетингови кампании, значи тези пари са взети от застрахованите. Освен това, особено в България знаем, че възможностите да те прецака застрахователната компания са големи. Спокойно мога да оприлича застраховките на закупуването на Калгон за пералнята: по прости сметки, ако го ползвам около 5 години, ще похарча толкова пари, колкото е пералнята ми. Подобно е и с колата – ако плащам Каско всяка година, за 10 години ще я платя цялата. Въпреки това, не отричам спокойствието, което дават, но то не си заслужава цената поне според мен. И така, въпросът ми е: Ти, като финансово грамотен човек, съм забелязал, че стоиш твърдо зад идеята за тях. Каква точно е причината за това? Случвало ли ти се е да ти бъде изплатена голяма застрахователна премия за нещо, което да е обърнало везните в полза на застраховките? Правил ли си равносметка за сумите, платени за застроховка и премиите, получени после?

  2. Стойне Василев каза:

    Пламен,

    Ще ти дам моето мнение по темата. Да, застрахователните компании работят за печалба. За Калгон съм съгласен и затова не купуваме, но пък пералнята е 1,000 лева. Когато става въпрос за жилище, което струва 100,000 евро и може да прехвърлиш риска върху него за 200-300 лева на година, си струва. Да не говорим за здравето и живота ни.

    Досега съм получавал обезщетения в малки размери и то главно за колата. И това е добре. Дано никога не ми се налага да получавам по-големи. На мен ми дават спокойствие застраховките и не държа големи суми, за да покрият разходи, които може някой друг да плати.

    Идеята на застраховките е много хора да плащат, а единици да получават обезщетения или т.нар. принцип на солидарност. Така е изградена и здравната ни система, полицията и много други структури.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.