Преди няколко седмици дадох възможност на имейл абонатите да ми зададат по един въпрос, и над 500 души се възползваха от нея. Един от най-често задаваните въпроси беше „В какво да инвестирам, ако имам спестявания от няколко хиляди лева и мога да отделям до 200 лева на месец при хоризонт между 5 и 10 години?“. В този кратък наръчник ще представя няколко инвестиции с техните предимства и недостатъци, в които са всеки може да инвестира, дори с малки суми всеки месец.
Няма да навлизам в подробности какво точно е взаимен фонд и какви видове има (ако ти е интересно, прочети тази статия), като само ще кажа, че това е схема, в която много хора влагат спестяванията си и се управлява от професионалисти (портфолио мениджъри). Най-общо има три вида взаимни фондове – нискорискови (с очаквана доходност до 3%), среднорискови (с доходност до 8%) и високорискови (с годишна доходност от над 8%).
Огромно е разнообразието от активи, в които инвестират тези фондове – от злато, петрол, пшеница и недвижими имоти, през акции на малки технологични компании, до борсови индекси. Всъщност, това е най-трудното при тази инвестиция – да избереш правилния фонд за теб и твоята ситуация.
Аз разделям взаимните фондове на два вида – български и чуждестранни. Българските са тези, които са учредени и се управляват у нас. Информация за тях може да се намери на този линк на Българската асоциация на управляващите дружества. На същата страница има и линкове към техните сайтове.
Преди инвестирах в няколко български фонда, но вече не го правя. Ако ме попитате защо, може да прочетете тази статия на вестник Капитал, в която се вижда, че доста фондове са имали депозити в КТБ и са получавали високи лихви по тях, вместо да управляват вложенията на техните клиенти.
Мога да добавя и „необяснимото“ движение в цените на някои акции, притежавани от такива фондове, в края на годината (за представяне на по-висока доходност от реалната), за да ви се изясни картинката. Това, разбира се, е лично мнение и не е препоръка за каквото и да е било.
Чуждестранните са тези, които са учредени извън България (обикновено в Люксембург, заради данъчното законодателство). Те управляват много повече пари от българските и имат дългогодишна история. В тези взаимни фондове са инвестирали милиони европейци (а и не само). Рискът да се случи нещо с тях е много по-малък.
На пазара у нас има няколко семейства чуждестранни взаимни фондове с много под-фондове, в които може да инвестираме. Не претендирам за изчерпателност, а ще ви представя тези, в които аз лично съм инвестирал в някакъв етап от живота си и съм запознат с техните условия.
Фондовете на Schroders
Това е фонд от Великобритания (регистриран в Люксенбург) с над 200-годишна история, който управлява над 300 милиарда евро. Има над 100 под-фонда, в които може да се инвестира. В България се представлява от Карол Капитал Мениджмънт. Това е линк към сайта на фонда. Минималната първоначална инвестиция е 1000 евро или долара, като минималната вноска също е толкова. Има спестовна програма с няколко фонда, в която може да се инвестира и по 100 лева на месец.
Фондовете на Pioneer
Те се предлагат в България от УниКредит Булбанк и може да намерите пълен списък на този линк. Този фонд е с близо 80 годишна история, като води началото си от САЩ. В момента управлява активи за над 155 милиарда евро и е регистриран отново в Люксембург. Минималната първоначална инвестиция е 500 евро или щатски долари, а за последващите – 150 валутни единици (около 300 лева).
Райфайзен Кепитъл Мениджмънт
Този фонд е лидер на австрийския пазар, въпреки че е създаден през 1985 година. Към момента фондът управлява над 40 милиарда евро. Минималната сума при тях е 30 лева. Информация за фонда може да намерите на този линк.
Както написах, има и други чужди фондове (на Банка ДСК, на Пощенска банка и други), но нямам впечатление от тях, а и те управляват доста по-малко активи, което е важен индикатор за мен.
По-висока доходност
Има огромно разнообразие от фондове и те предлагат по-висока годишна доходност от банковите депозити. Разбира се, тази доходност зависи от риска, който сме поели – колкото по-висок е той, и очакваната печалба е по-голяма. За нискорисковите фондове е нормално да очакваме не повече от 2-3% годишна доходност, но все пак това е 10 пъти повече от лихвата по депозитите. В същото време, има високодоходни фондове, инвестиращи предимно в акции, които реализират средно над 20% на година. Рискът при тях, обаче е много висок.
Професионално управление
За нашите пари се грижат професионалисти, за които това е основна работа, а не хоби. Колкото и знания да имаме, трудно може да се мерим с хора, които управляват инвестиции по цял ден в продължение на десетилетия.
Спестяваме време
На практика не е нужно да отделяме от нашето свободно време, за да управляваме тази инвестиция. Единствено, при покупка трябва внимателно да изберем фонда, в които да си вложим парите. След това, може по веднъж на месец да отделяме по един час, за да видим какво се случва с нашите дялове.
Готов и диверсифициран портфейл
Ако решим да си изградим добър портфейл в различни сектори и региони, ще ни трябват наистина голяма сума за това. Хубавото на взаимните фондове е, че те разполагат с огромни суми, с които да купят разнообразни активи и така да направят добре диверсифициран портфейл.
Огромно разнообразие
Тези взаимни фондове, за които споменах, са само „майките“, и в тях се включват стотици под-фондове. Може да си изберем да инвестираме в компании, които купуват сгради в определен щат на САЩ и ги отдават под наем само на болници. Или да си изберем фонд, който е фокусиран само върху фармацевтични компании от Европа. Като съвет тук е да знаете в какво точно инвестира фондът, който сте си избрали. Имах клиент, който си беше избрал фонд, който инвестира само в други фондове, които инвестират в трети фондове, и накрая не може да разбереш къде точно са ти отишли парите, а оттам и дали печелиш или губиш от вложенията си. Като друго предимство бих посочил, че без такса може да прехвърляме парите си от един фонд в друг от същото семейство.
Ликвидни пари
Едно от най-големите предимства на тази инвестиция е това, че може бързо да продадем дяловете си от съответния взаимен фонд и парите да са по нашата сметка след 2-3 дни. Не винаги е препоръчително обаче, да го направим, защото може точно в този момент цената да е по-ниска и ние да реализираме загуба или по-малка печалба.
Без данъци
Добрата новина е, че за печалбата от взаимните фондове, регистрирани в ЕС, не дължим данъци, за разлика от банковите депозити, върху които се начислява данък върху лихвите. Това с данъка е недомислица, която скоро ще бъде премахната и неуспешен опит да се извадят парите от банките, но тя изяжда част от нашата минимална доходност по банковите влогове.
Фондовете са регулирани от държавни органи
Важна разлика между българските и чуждите фондове е кой органи ги контролира. В България е Комисията за финансов надзор, докато в чужбина са органите на Люксембург, Англия, САЩ или други държави, където са регистрирани взаимните фондове. Без да омаловажавам работата на КФН, си мисля, че в старите демокрации на запад има по-добър надзор върху дейността на фондовете.
Сумите не са гарантирани
За разлика от банковите депозити, вложенията във взаимни фондове не са гарантирани и ние носим отговорност за решенията си (това недостатък ли е, всъщност?). Все пак има Фонд за компенсиране на инвеститорите, който изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90 на сто от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв. Това е в случай, че посредника фалира. Ако той преустанови дейността си по друга причина, проста нашата партида ще се прехвърли в нов инвестиционен посредник без никакви сътресения.
По-високи такси
Някой трябва да плаща заплатите на професионалистите, за да управляват добре поверените им средства, и това сме ние. И това е нормално, защото няма нищо безплатно на този свят, освен сиренето в капана. Таксите при различните фондове варират в зависимост от фонда и в какво е инвестирал той. По правило нискорисковите фондове са с по-ниски такси. Повечето взаимни фондове имат два вида такси. Първите са на входа и варират от 3 до 5%, като те намаляват, ако правим редовно месечни вноски. Втората такса е за управление и е на годишна база. Обикновено е между 1.5% и 2.0%, като се взима автоматично. Доходността на фондовете е изчистена от всички такси и комисионни.
По-дълъг период на инвестиране
Това не знам дали е точно недостатък, но трябва да знаем, че е хубаво да си планираме инвестициите във взаимен фонд за поне между 5 и 10 години напред. Разбира се, може да си вземем парите по всяко време, но няма да може да усетим ефекта на дългосрочното инвестиране и силата на сложната лихва, за които съм писал доста.
За тези застраховки първо ще кажа, че те не са инвестиционен инструмент, а защитен и е хубаво да се използват по предназначение. Ако вие искате и имате нужда да осигурите себе си и своите близки, застрахователните компании предлагат продукт „2 в 1“ – застраховка и инвестиция.
Набързо ще разкажа каква е разликата между спестовен и инвестиционен фонд. Представете си, че месечната ни вноска по застраховка Живот е 100 лева. Около 5 лева от нея отиват за покриване на рисковата част, т.е. защитава нашия живот и здраве в размерите, договорени със застрахователя. Останалите 95 лева се инвестират и носят някаква доходност, която ще получим, когато застраховката изтече. Когато имаме само спестовен елемент, нашите пари (както и тези на всички останали застраховани) се събират на едно място и се инвестират, както компанията прецени, като спазва определени правила, наложени от законодателството.
В този случай, има минимален лихвен процент, наречен „техническа лихва“, под която дружествата не могат да падат, или ако реализират по-малка доходност, ще трябва да платят разликата от собствения си джоб. В момента тя е не повече от 2% за повечето застрахователни дружества.
Вторият вариант е тези хипотетични 95 лева на месец, ние да избираме как да се инвестират. За тази цел, застрахователните компании ни предлагат различни фондове, от които да изберем. Тези фондове са същите тези взаимни фондове, за които говорихме в предишната точка.
Освен застраховка Живот със спестовен елемент, има и чиста застраховка Живот, която е като човешко КАСКО. Даваме само 5 лева на месец и получаваме същото покритие, но без да спестяваме и накрая на периода няма да получим нищо. Тази застраховка е доста по-евтина и може да се постигне до много по-високо покритие, ако това е основната й цел.
Като дружества, за които имам наблюдения като одитор, служител или клиент, и бих препоръчал са ДЗИ, Булстрад, NN, Уника и Граве.
По-сигурна инвестиция
Застрахователните дружества се контролират от КФН и инвестициите, които управляват, подлежат на надзор. Ако трябва да сравним инвестициите във взаимен фонд и спестовната част на застраховка Живот, втората е относително по-сигурна инвестиция. При инвестиционната част на застраховката не може да говорим за сигурност и тя е със същия риск, както при фондовете.
Хем си застрахован, хем спестяваш
Това е основната функция на тази застраховка – да осигурим себе си и близките ни. Много хора нямат изграден навик да спестяват и затова този продукт се явява начин да внасят по малко всеки месец и няма къде да избягат, защото това е „задължително“. Когато застраховката изтече, получаваме обещаната застрахователна сума, както и натрупаната доходност.
Данъчно облекчение
Друго предимство на спестовните застраховки Живот е това, че може да си намалим данъците с тях. Това данъчно облекчение е в размер до 10 % от годишния ни доход и с платените застрахователни премии си намаляваме данъчната основа. Например, ако имаме заплата от 1,000 лева на месец или 12,000 лева на година, до 1,200 лева може да отделяме за вноски по застраховка Живот. Така данъчната основа ще ни стане 10,800 лева (вместо 12 хиляди) и ще платим данък общ доход от 1080 лева, вместо от 1,200 лева, т.е. спестили сме едни 120 лева за годината. Ако прекратим застраховката си преди падежа, ще трябва да си платим данъка от 10% за цялата сума, независимо дали сме ползвали облекчение или не.
Дългосрочен ангажимент
Застраховката Живот е дългосрочен ангажимент. Тя се сключва в някои случаи и за 30 и повече години и през това време ние трябва да внасяме всеки месец (или година) застрахователната премия. Ако се откажем преди това, ще загубим част от спестените средства. Надявам се всички застрахователни агенти и брокери да казват на клиентите си, че ако прекратим застраховката си Живот пред първите две години от договора, ние ще изгубим спестовната част, т.е. онези 95 лева на месец, като ще сме ползвали само рисковия елемент.
След втората година имаме право на откуп. Това означава, че може да си вземем част от внесените пари (само от 95-те лева, защото останалите 5 лева, за да покрият риска). Колкото повече години сме внасяли, толкова и процентът на откупа ще е по-голям. На падежа той е 100%. Ако спрем да внасяме пари в някакъв момент по тази застраховка, може да не я прекратяваме, а просто да намалим застрахователната сума и тя да стане по-малка от първоначалната. Когато поемаме толкова дългосрочен ангажимент, е добре да си направим добре сметката, за да не ни „наказва“ застрахователната компания.
Високи първоначални разходи
Това е сложен дългосрочен продукт и трудно се продава. Застрахователните компании дават високи комисионни на брокерите и агентите, за да намерят клиенти. Също така, разходите на самата компания са високи в началото за администриране на застраховката. И тъй като някой трябва да плати тези средства, те са за наша сметка като клиенти – явни или скрити. В някои от застрахователните компании тези такси достигат до 13% за първите 3 години.
Трудно проследяване на инвестициите
За „кюповите“ инвестиции няма смисъл да казвам, че не може да ги проследим по никакъв начин – това е ясно. Лошото е, че в някои случаи, дори когато сме избрали фонд, не може да разберем в какво е инвестирал той, каква е неговата доходност, какви са му разходите и т.н. Някои застрахователи работят с инвестиционни единици и обявяват тяхната цена, но не може да проследим как се е формирала тя. Случвало ми се е, взаимен фонд да има доходност от 16% на година, а компанията да пише, че тя е 9% на година, ако е свързана със застраховка Живот.
Доста съм скептичен към този инструмент, но ще ви го представя в тази статия, защото той си има своите фенове. Основните причини да не го харесвам са високите такси, стремежите на държавата да „приватизира“ личните партиди на хората в универсалните и професионалните фондове и собствеността на част от пенсионните компании, която е (меко казано) съмнителна. Освен всичко друго, възможностите на дружествата са ограничени да инвестират само в сигурни инструменти с ниска доходност, независимо от желанията на техните клиенти. С много условности, бих препоръчал пенсионните фондове на NN и Алианц.
Данъчни облекчения
Неправилно се изразих – предимството е само едно и то е същото, както при спестовната застраховка Живот. Отново, до 10% от годишния ни доход може да влагаме за допълнителна пенсия и с тази сума да си намалим данъчната основа, а оттам и данъка. Двете данъчни облекчения могат да се използват кумулативно и да си намалим задълженията към държавата с цели 20%. По същия начин, ако прекратим договора си и си изтеглим парите, ще трябва да платим 10% върху сумата.
Високи такси и ниска доходност
За всяка добра инвестиция има входна такса, но при пенсионните компании тя е 4.5%, като за 100 внесени лева ви остават 95.50 лева. Върху тях всяка година се изчислява инвестиционна такса от 0.9%, а някои дружества са заменили тази такса с 10% върху реализираната доходност. Както и да го гледаме, като махнем тези такси, доходността на повечето фондове за последните 10 години е не повече от 1-2% общо за периода, а има и такива, които са на минус, т.е. през това време парите ни са работили за пенсионните компании (които си взимат таксите, независимо от реализираната доходност), а не за нас.
Инвестиции в свързани дружества
Голяма част от пенсионно-осигурителните компании са собственост на български бизнесмени, които не могат да докажат от къде им е първия милион, както и останалите слез него. Същите тези компании инвестират в свързани дружества с нашите пари (това да ви напомня на друга схема? Подсказка: двама бивши приятели – един дебел и един в Сърбия). Освен това, тези пенсионни компании „реализират“ и най-висока доходност с едни „хубави“ сделки в последните дни на ниско ликвидната Българска фондова борса.
Това бяха основните недостатъци на тези инвестиции, като има и още, но ще си ги запазя за себе си, за да се придържаме към обективност и безпристрастност. Не ме разбирайте погрешно – пенсионното осигуряване е много важно, но самата система в България и играчите в нея я дискредитират, а държавата няма решение на повечето проблеми в сектора, ако не броим плавно намаляване на таксите след 2019 година. Освен това, има много други начини да си осигурим достойни старини, нали?
Този наръчник се оказа не толкова кратък, но пък надявам се да ви е полезен. Ако тази информация ви е помогнала да се ориентирате по-добре във възможните инвестиции, регистрирайте се в моя безплатен бюлетин, където споделям над 80% от моите знания и често подарявам полезни електронни книги на различни автори. Благодаря ви.
12 Comments
Може ли да разясните каква е разликата между взаимни фондове обвързани с бенчмарк и такива които не са обвързани?
Любомир,
Всеки взаимен фонд има бенчмарк, с който се сравнява и обикновено не може да го бие по различни причини. Ако имаш предвид борсово търгуваните фондове (ETF), те следват на 100% даден индекс или борсова стока. Ще напиша статия и за тези фондове.
В края на миналата година събрах информация за Schroeders и Pioneer фондовете и искам да добавя малко информация към вече написаното в статията.
– Входната такса и за двете семейства фондове беше 1.5% за 2016-та година. За Pioneer остава същата и за 2017-та. За Schroeders не съм сигурен. Това e “промоция” за българския пазар, където такива инвестиции не са особено популярни.
– Данните за текущата стойност на инвестициите в Pioneer фондовете се виждат в електронното банкиране на Уникредит. За Schroeders няма подобна услуга към момента.
– За Pioneer фондовете след минималната първоначална вноска от 500 евро/долара, всяка следваща е минимум 150 евро/долара.
– Във всеки един момент може да продадете дяловете си. Цената на дял от фонд днес става ясна утре, така че към датата на зяявлението за продажба не знаете точно каква е сумата, която ще получите.
– Спестовен план Pioneer позволява по-малки вноски (минимум 20 евро/долара, ако не се лъжа), които може да се настроят да се дърпат от сметката в банката на определено число в месеца. Няма такса за превод. Може да се избере конкретен фонд от всички предлагани. Спестовният план не се вижда в електронното банкиране.
– Карол предлагат подобен спестовен план с фондове Schroeders, като бонусът там е, че входната такса стартира от 1.5% и намалява след 36, 60 вноски, и напълно отпада след 84 вноски. Минималната месечна вноска е 100 лв.
За начало избрах фондовете Pioneer, като в избора ми натежаха:
1) По-малката начална сума за покупка (500 срещу 1000 валутни единици).
2) Близостта на офис на Уникредит до работата ми и далеч по-голямата мрежа от офиси, спрямо Карол.
3) Получавам заплата по сметка на Уникредит и не се налага да превеждам пари на Карол, за да купя дялове от фонд чрез тях, съответно няма и разходи за такса за превод.
4) Виждам данните за инвестициите си в електронното банкиране.
5) Сайтът на Pioneer фондовете ми се стори по-лесен за употреба от този на Schroeders.
Направих инвестиция в 3 фонда – в европейски акции, американски акции и европейски облигации. Времето ще покаже доколко съм бил прав, но така или иначе, основната ми цел беше разузнаване и трупане на реален опит.
В тази връзка искам да предложа идея за следваща статия: “Как да изберем взаимен фонд?”. В интернет има страшно много информация по темата и е доста сложно за ориентиране за начинаещи. Срещнах няколко съвета за избор, но сигурно пропускам доста други:
– Фондът да има поне 10 годишна история
– Как се представя при растящ и падащ пазар спрямо сравнителен индекс (напр. S&P 500)
– От колко време текущият екип управлява фонда
– Стратегия на фонда – тук си признавам, че не ми е ясно какво се има в предвид:)
– Рейтинг в morningstar.com
Надявам се да съм бил полезен.
А какво мислите за peer 2 peer кредитирането като форма за дългосрочно инвестиране?
Имате ли опит с това, пробвали ли сте го?
Преслав, на този линк има статия по темата от същия автор:
http://www.manager.bg/komentari/kak-da-investirame-v-peer-peer-platformite-za-kreditirane
Поздрави
Николай,
Благодаря ти за линка.
Преслав,
Сага малко с имена на фирми, защото в Мениджър това не е позволено. Инвестирах в iUVO малка сума и опита ми е от там. Разпределих парите в 3 кредита, като 2 от тях не бяха върнати до 60-тия ден и аз получих главницата само от гаранционния фонд на платформата. Моделът е малко сбъркан – iUVO е фирма на Профи кредит, макар че не се афишира като такава. Те получават минимум 50% доходност от един кредитополучател, а аз 6-7% при същия риск (като изключим фонда, който ще е временен, според мен). Сега обмислям да пробвам и втората платформа у нас KLEAR. Когато го направя, ще пиша.
Може ли да препоръчате допълнителни ресурси за избор на взаимен фонд?
По повод P2P, писах коментар под статията http://smartmoney.bg/kak-da-postignem-10-s-razumen-risk-strategii-instrumenti/
Вече имам почти 6 месечен опит с подобно инвестиране и за сега всичко изглежда наред. Ползвам две платрформи, най-вече заради диверсификация. Платформите са латвийски, предлаганите кредити са от няколко европейски държави (Латвия, Грузия, Русия, Испания, Чехия, Полша, Дания), като болшинството са с Buy Back опция при пресрочие. Рекламираната годишна доходност е около 12% (моите наблюдения за сега потвърждават). Лично аз, заради по-добрата ликвидност, предпочитам краткосрочни кредити. Инвестирането е супер лесно и автоматизирано.Все още не съм решил колко да е дългосрочна инвестицията. Моята идея е да ги ползвам временно, докато не се натрупа малко по-значителна сума с която да инвестирам в акции.
Какво мислите за мнението на Робърт Ролих,че не е добре да се инвестира във взаимни фондове и застраховка живот с инвестиционен компонент, които са по-изгодни за финансовите консултанти и неизгодни за клиентите?
Кирил,
И аз бях на семинара на Робърт Ролих. Малко се изхвърли още с представянето, че знае някаква уникална тайна и да не правим нищо, преди да я разберем. Взаимните фондове и застраховките са просто финансови продукти и те са подходящи за определени клиенти при определени условия. Също така, има значение дали говориш за независими финансови консултанти или такива на комисионна. Намери си от първите.
Поздрави,
Стойне
Моля за съвет къде да инвестирам няколко хиляди евро. Без опит съм. Прочетох ваши статии и се колебая дали да разпределя средствата си в Pioneer
за срок от 5г.
Благодаря за статията и добрият тон в коментарите