Коя е най-добрата статия от конкурса „Стани автор при Бат’ Тони“
Кредит за бизнес
28.05.2013
Бизнес? Това пък какво е?
31.05.2013Коя е най-добрата статия от конкурса „Стани автор при Бат’ Тони“
На 18 февруари тази година стартирах един проект за гост автори. Както ви обещах тогава, вие ще ги оценявате и ще определите победителя. За най-добрата статия има награда, а автора и ще получи покана да се присъедини към екипа на новия сайт SmartMoney.bg със собствена рубрика.
Ето и списък на статиите, които участваха в конкурса:
Финансова грамотност = Свобода. Тази статия е на Борис Бачев, който е студент в магистърската програма на УНСС в специалност Аграрен бизнес. Собственик е на малък онлайн бизнес и участва в различни маркетингови проучвания. За себе си казва, че бизнес планирането е негова страст и иска един ден да може да консултира и да помага на хората да осъществяват идеите си и да развиват собствен бизнес.
НЛП в бизнеса. Тя е на Владо Узунов, който има вече доста материали в сайта. За тези, който не го познават ето малко информация: Той е от Русе и в момента работи като Експерт финансови и стопански анализи. От 4 години се занимава с FOREX, като през юли 2011 година е спечелил първо място на FX Workshop-Bourse Game, организирана от Ситибанк. Темата за НЛП ми е интересна и от доста време се каня да прочета някакви въвеждащи метериали. Сега имам този шанс, както и вие.
Губиш ли си времето? 5 начина как да увеличиш продуктивността си. Този материал беше на Георги Георгиев.
Няколко малки стъпки към една голяма промяна. Максим Кехайов е на 20 години, студент втори курс по икономика в УНСС. За себе си казва „Имам доста любителски опит в сферата на полезното хранене и здравословен начин на живот и не малко резултати зад гърба си. Претърпял съм страхотни метаморфози и съм подробно информиран по темата. Успявам и на приятели да помагам със съветите си и бих желал да споделя наученото (с много труд и дисциплина) с по-широка аудитория”.
Добра идея ли е инвестицията в недвижим имот? Автор на материала е инж. Николай Николаев. Той е строителен инженер от Търговище с над 17-годишен опит в областта на строителството и недвижимите имоти. Член-учредител е на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Камарата на независимите оценители в България. В момента има собствена консултантска фирма – „КСЕН” ЕООД.
Не е ли време да подобрите своето онлайн присъствие? с автор Светослав Стоянов. Той работи като SEO специалист във фирма Devseon. Има дългогодишен опит в оптимизацията на сайтове както на чуждестранни така и на български клиенти. Интересите му са свързани със SEO, интернет маркетинг и предприемачество. Свободното си време обича да прекарва в пътешествия из страната или чужбина, в каране на колело сред природата или в игра на билярд.
Линиите вече са отворени и сега вие сте на ход. Може да гласувате за статията, която най-много ви е харесала в анкетата на сайта. Ще дам 2 седмици време за гласуване и след това ще обявя победителя. Както вече казах, той ще получи награда – книгата Защо купуваме? Наука за пазаруването на Пако Ъндърхил. Книгата е много ценна, не само защото вече не може да се намери в книжарниците, а и защото е световен бестселър за психологията на продажбите и базирана на детайлно 20-годишно проучване на поведението на клиентите в местата за продажба. Книгата е написана на много достъпен език и принципите в нея са напълно приложими за България.
0 Comments
Тони, всички статии са добри, но са с различна насоченост. По какви критерии трябва да се класират?
За да елиминирам субективния елемент, оставям на вас да прецените. Критериите също са си ваши. За мен, една статия е добра, когато ме накара да се замися или да си кажа “Мда, научих нещо ново”.
Без съмнение всички статии са добри и написани с желание. Радвам се, че води тази, която ми допадна най-много. Глас и от мен 🙂
Прочетох внимателно всички предложени статии и гласувах за последната. Общото ми впечатление обаче е лека резервираност – всички статии са написани сякаш от български бизнес консултанти. Какво е български бизнес консултант? Човек, който прочита нещо няколко пъти (докато успее да вникне в смисъла му), а после отива да го преподава на другите. Има ли тук някакъв проблем? Определено да – човекът, който преподава, на практика няма значителен опит в това, на което учи другите и като резултат не може да добави нищо лично в материала. Но без това ползата от подобни консултации е само дотолкова, че вместо някой да се напъне да прочете нещо, му го преразказват.
Но пък когато някой се е заел да прави това тук безплатно – да е жив и здрав. Всъщност само в последната статия (лично за мен) не прозираше материал, който да не съм чел преди доста години на руски или на английски.
Тоест, статиите са полезни, но почти не съдържат някаква уникална информация или личен момент – нека да е само 1%, но да е нещо, което другаде го няма. Като човек, който също (сравнително успешно) пише, искам да споделя, че именно в добавения личен опит – или наблюдения, анализи, хипотези и т.н. – се крие тайната на успеха.
Пожелавам го на всички участници в конкурса.
@Тимур – Корените на българските бизнес консултанти са още в образованието ни. В специализираните (специално бизнес) висши училища се наемат за преподаватели хора, които нямат и един ден практика в реална бизнес среда, а ти преподават неща като маркетинг, финанси, бизнес стратегия и други. А те са станали преподаватели като са преписали по нещо от доста книги и са ги обединили, за да изглежда като една теза, която са “защитили” пред хора станали професори по същия начин. Май това е модела и при бизнес консултантите.
Въпреки това, аз не виждам нищо лошо, ако някой успява да прераскаже увлекателно или да представи от неговата гледна точка нещо, които е прочел или чул от някъде. С такива прости принципи, но представени като шоу, някои мотивационни гурута вече са мултимилионери. Аз досега не съм чул по време на някой от семинарите нещо супер уникално и неповторимо.
Разбира се, предпочитам да чета материали от 100% личен опит, направен анализ и защитена теза, но те не са много, въпреки огромния обем информация в интернет. Тук е мястото да те поздравя, че всички твои статии отговарят на тези критерии и с удоволствие ги чета.
Аз само ще вметна, че цялата статия, която съм написал е изцяло моята история.
Тимур как очакваш да има “уникална информация”? Нали не си мислиш че авторите са гении открили топлата вода та са написали някакви статии за да те СВЕТНАТ? Тук идеята е не да пишат титани на мисълта открили никому неизвестни неща. Идеята е да се публикува интересна информация която евентуално някой е пропуснал за да има шанса да я научи тук и ако смята че ще му бъде полезна да я използва в практиката си. Дори и написаното да е от практиката пак няма да са открили топлата вода тъй като не само те практикуват. Например г-н Бачев е написал своята си история без да се държи като “български консултант” но аз лично нищо ново не научих поради простата причина че той далеч не е единствения на който му е светнала лампичката. Моята лампичка е светнала преди много години. Едва ли някой автор е писал с мисълта че е велик откривател. Естествено че това са неща които някои ги знаят. Колко души на света според теб знаят “уникална информация” за която никой освен тях не е на ясно? Звучиш все едно очакваш едва ли не най-големите умове в тази област да са открили великата истина да са я сервирали тук преди да са кандидатствали за Нобелова награда и преди да са открехнали света на тази далавера. Ти като пишеш за личния си опит и наблюдения все ми е на акъла че си открил топлата вода и че пишеш “уникална информация”? Изказваш се малко недомислено.
До онзи (или онази), която се обръща към мен:
Казват че куче,което не умеело да лае, само вкарвало вълка в кошарата. Който е следил форума на Кариери.бг допреди година-две знае, че абсолютно същото е преднамерено да решиш да се заяждаш с Тимур. Добре че не съм на същия акъл като автора на поста, понеже тогава би трябвало буквално да “попилея” от критика статията на г-н Бачев от критики, което със сигурност на база знанията си мога да направя. Но какво е виновен г-н Бачев, че кучетата не умеят да лаят? Може дори да не е неговото куче, а просто познат? Както и да е, аз поне няма да излизам извън границите на добрия тон. Но пък ще разкажа няколко неща по темата.
1. Веднъж имах удоволствието да работя заедно с бизнес-консултант от Сеньор Консулт Мениджмънт. Който не е чувал за тази организация, по-добре изобщо да не се изказва на тема консултации. Най-общо казано, СКМ е организация, която ти предоставя консултант С ДОКАЗАН ОПИТ на база зададен от теб профил. Някакви еврофондове плащат хонорара му, а ти поемаш само текущите разноски. Повечето им консултанти са пенсионери. Та – идва значи едно седемдесетгодишно старче и за една седмица ти показва защо само си мислиш, че умееш да управляваш и как всъщност и трябвало да го правиш. Само че “старчето” двадесет и пет години е било директор на преуспяващ завод в Германия или Обединеното кралство и през цялото това време е решавало реални проблеми. И макар че естествено човекът е чел Том Питърс, Уолш, Котлър и т.н., той те учи на база собствен опит, с примери от собствената си практика и споделя изводи, до които е стигнал сам. Естествено, не всеки може така, но поне е нормално да се стреми да сподели нещо уникално. Давам пример – вие сте мениджър и трябва да влезете в конфликт с членовете на една бригада. Кое е по-добре – да ги съберете всички заедно или да ги викате един по един? Има поне три теории на известни психолози по въпроса и тези теории си противоречат. Е, добре – ако го е правил, човек може да каже кое според него работи и кое – не. И при какви условия тук, в България. Това е уникалното.
2. Който е чел моята поредица “Тиймбилдинг”, вероятно си спомня госпожа Рафтингова. Тя има прототип в живота, вярно – не толкова комичен. Но истинската госпожа “Рафтингова” (естествено, тя се казва другояче) тръгва да обединява по една и съща формула екипи от фирми с коренно различна корпоративна култура и вътрешни отношения. Резултатът, естествено, е трагичен – и обикновено договорите й биват бързо прекратени. Но пък и тя нито веднъж не се е опитала да промени или адаптира метода си – така го пише в книгите, така ще го правим. Да се надяваме, че все някога ще сработи.
И все пак – строго погледнато – тя предлага полезни неща, макар и банални. Само дето животът е малко по-сложен от теорията.
Та това имах предвид, без да имам лоши чувства към авторите. Вероятно на техните години аз съм бил много по-назад с “материала”, понеже тогава живеехме в съвсем други времена. Това, че изказвам лично мнение, изобщо не би трабвало да се приема като обида. Още по-малко пък да му се отговаря с преднамеро обидни постове и то абсолютно анонимно, дори без псевдоним. Авторът на последния пост наистина ли не разбира, че с подобна “защита” реално вреди на фаворита си, понеже оставя впечатлението, че подобно поведение може да е внушено от него (в което аз не вярвам,но…) На това народът му вика “мечешка услуга” – да споменеш в поста си името да един от състезателите. Никак не е интелигентно.:)))
Що се отнася до мен, когато за ползвам чужди идеи в статиите си, указвам го изрично. Когато е фолклор – също. Но в поредицата Manager’s survival guide всички идеи са и примери са си лично мои. В повечето случаи бих казал – за съжаление.
Поздрави на всички, специални благодарности на бат’Тони за добрите думи, а на някои – умната!:)) На следващия нападателен пост ще отговоря по доста по-различен начин – искрено се надявам да не се наложи.
Още веднъж успех на авторите!
Тимур, не мисля че сравнението на авторите с български бизнес консултанти е точно. Вярно, че информацията не е уникална, но за сметка на това има споделен доста личен опит. По – скоро ти липсва любимия ти свят, изпълнен с животинки и лирически герои. Тук разказите са съвсем по същество.
Какво не ти харесва в статията на г-н Бачев?
При положение че нямаше изискване матераила да е уникален или от личен опит не разбирам защо толкова се палиш, брато. Авторите са искали просто да помогнат на някого ако е възможно. Не мисля че трябва да си пък толкова уникален за да го направиш. Не може ли просто някой да е прочел нещо интересно, да е сметнал, че би помогнало на някого и да е решил да го сподели тук като го е обработил и систематизирал прдварително. Ако ти си имал различни очаквания или прекалено виоки критерии това си е твой проблем защото никой не те е бил по глвата да четеш коментираш или оценяваш. Стопляш ли? И какво общо имат въобще консултантите тук? Че ги споменаваш ни в клин ни в ръкав през 5 мин. Айде със здраве 😉
Разбирам че си имал други очаквания но уникалността и личния опит не бяха сред изискванията доколкото си спомням. А и не мисля че това е критерий за да споделиш нещо с което би искал да помогнеш на някого. Не виждам какво общо имат консултаните в цялата работа. Съгласен съм със Сияна че сравнението не е уместно.
Хех, какво мини-общество съществувало тук 🙂 Мога да се включвам от време на време като човек само на 34 години, който преди 6 години работеше в голяма фармацевтична компания, изтегли за 2 седмици 5 заема – 3 кредитни карти и 2 потребителски при 500лв заплата, даде си всички спестявания за едно БМВ, което гореше колкото заплатата ми и в момента в който финализирах харченето и на последната стотинка по кръчмите сгафих брутално и останах без работа, точно в деня на получаването на заповедта за назначението ми като директор на клон. На всичкото отгоре проблемите ми бяха със закона като разбира се на никой нищо лошо не съм направил, просто направих нещо, което е забранено и само след 1 месец се оказах и с условна присъда. Ситуацията беше: 10к кредити и без шансове за работа до изтичане на 3-годишната ми условна присъда. Успях да заложа апартамента на родителите ми с идеята да си стъпя на краката, а това, което бвеше привлякло вниманието ми бяха европейските фондове. Започнах като калфа за няколко месеца, след което се оттеглих с 25к да инвестирам в себе си в сферата на “субсидиЙте”. Сметката, която си направих, беше за около 15 месеца да стана бог и малко след това милионер. Парите ми свършиха на 10-я месец, а първите си продукти пускам на пазара сега от 1-ви юли. Просто субсидиЙте се оказаха управленски задачи, а продаването на тази стока – съвсем не лесна работа. За добро или лошо, когато разбереш наивността си по средата на пътя, остава да решиш напред или назад докато е време. Разбира се, в душата ми бушуваше желание за успех и намерих начин да си осгуря още малко време. Времето стигна до 3 години, а тогава разбрах, че в най-добрия случай ще ми трябват още толкова, ако работя 7 дни в седмицата (работя означава усвояване на практики и знания). Точно толкова минаха още, а това което изградих е това, което ще продавам – каквато стратегия реализирах аз на това ще науча и другите, като смятам, че направих възможно най-правилното и ще съм учуден, ако до края на следващата година не съм направил първия си милион. И все пак допускам, че може да минат нови 3 години :). Услугите ми са така направени, че избягах от всяка конкуренция и от друга страна се оглеждам да аутсорсна финансовата област (без бюджета) на услугите си, тъй като силните ми страни са на друго място… и така, ще се отбия пак, със сигурност ще ми е приятно да говоря с колеги 🙂