Кой иска да спечели пропуск за „Маркетинг с нулев бюджет“?
Грант Лебьоф е звездата в третото издание на „King of Sales”
19.06.2013
Какво трябва да знаем при покупката на смартфон
21.06.2013Кой иска да спечели пропуск за „Маркетинг с нулев бюджет“?
Ако искате да спечелите безплатен пропуск в игра, в която шансът ви да спечелите зависи от вашите способности, а не от случайността, продължавайте да четете. Преди няколко години имаше една печатна реклама, на която до един плешив чичко седеше страшна мадама в оскъдно облекло. Посланието беше „Примири се, че живота е несправедлив“. Причината да се сетя за тази реклама бяха събитията около последния конкурс за гост-автори и последвалото гласуване за определяне на най-добрата статия.
Ще ви разкажа набързо какво се случи. Един от участниците в конкурса се оплака, че друг участник има фейсбук профил и агитира приятелите си да гласуват за неговата статия. Е, и? Аз не виждам нищо лошо в това, дори напротив. Това, че някой си е направил труда да направи кампания в социалните мрежи, за да спечели неговата статия е похвално. Не било честно. Той дори да си направил сега профил във Фейсбук, откъде ще намери 500 приятели да гласуват за него!?!
В същото време, този същия участник, който ме обвинява, че имало някаква световна конспирация, намерил начин да манипулира анкетата. Триел си хистърито и някакви регистри, за да гласува повече от един път, но е сигурен, че другия участник е нарушил правилата като е агитирал във Фейсбук. Ако беше спечелил, какво щеше да стане? Всичко щеше да е наред нали? Не бил за наградата, а било въпрос на принцип. Какъв принцип? Аз лъжа, но другия със сигурност лъже повече. Това ли е принципа.
Сега на темата. Имам безплатен пропуск за „Интернет маркетинг с нулев бюджет” и тъй като не мога да присъствам, ще го дам на един от читателите на сайта. Единственото условие е да ме убедите в коментар под тази статия, че точно вие заслужавате този пропуск. Как ще го направите, си е ваше решение. Напишете наистина убедително защо този семинар е важен за вас и как ще ви помогне във вашето развитие. Тъй като тази игра не е демократична и обективния елемент е сведен до минимум, аз ще избера кой ще ходи безплатно на този семинар.
Защо реших да дам пропуска по този начин, а не на случаен принцип? Причината е много проста. В живота ние НЕ сме равни. Колкото и да се иска на някои, това не е така. Има хора, които са по-способни от други. Един е силен в една област, друг – в друга. Нямаме и равен старт. Някои са получили по една или друга причина по-добро възпитание, по-добро образование или голямо наследство. И това е съвсем нормално. Само по време на социализма всички бяхме равни, а и тогава един бяха по-равни от други.
Ще ви дам един пример. Когато си търсите служител, как го избирате? Подреждате старателно документите на всички кандидати, давате номер на всеки един от тях и после избирате победителя с теглене на случаен номер. Не, нали? Или организирате гласуване в цялата фирма, за да определите кой кандидат е най-подходящ за длъжността Счетоводител. Не, нали? Вие го избирате по неговите качества, които е демонстрирал по време на интервютата. Не винаги най-добрия по документи е подходящия кандидат. Случва се №2 или №3 да ви направи по-силно впечатление и да изберете него. Или избирате не най-добрият, а този, който ще се впише по-добре в екипа.
В живота случайността има значение само ако играете тото. Във всички останали случаи вашето бъдеще зависи от способностите, които притежавате. Късмета важен ли е? Да, важен е, но не е основен. Как ще спечелите от тотото, ако не сте пуснали фиш? Или как ще ви изберат в конкурс за работа, ако не отговаряте на основните изисквания? Късмета се основава на решенията, които вземате всеки ден. Ако днес намерите на улицата 100 лева, това е защото сте избрали да минете точно по тази улица, точно в това време.
Живота справедлив ли е? Ами, не е. Аз знам, че винаги ще има по-богати от мен, с по-хубава кола, по-силни, по-добри на тенис и тъй нататък. Това обезкуражава ли ме и тръшкам ли се всеки път като не спечеля? Не. Анализирам грешките си и какво съм могъл да направя по-добре, взимам си поука как да се справя по-добре в бъдеще и продължавам. Вие така ли постъпвате или ако не спечелите има някаква всемирна сила, която е дала победата на друг?
За да не съм голословен, ще ви разкажа една история от преди няколко години. Тогава кандидатствах за висока позиция в държавна институция. Стигнах до финалния кръг. Бях се надъхал много. Вече чертаех стратегията на тази институция и как тя да стане по-ефективна в бъдеще. Моите приятели и близки ми повтаряха да не се надявам много, защото със сигурност си имат техен човек и да не се разочаровам след това. Казах им, че аз съм си такъв. Боря се докрай и давам всичко от себе си, въпреки обстоятелствата без да мисля „ами, ако не стане”. Накрая спечели другия кандидат, който дори ми води едно от интервютата (малко странно беше служител от същото дружество да ме разпитва как бих решил този или онзи проблем и да си записва старателно, но…). Какво, да се тръшкам ли в тази ситуация? Не. Поздравих победителя (така е честно, нали), анализирах ситуацията, взех си поуките и продължих нататък.
И така, примирете се, че живота е несправедлив. Ако не сте го разбрали още, май е време. Първият път, когато аз го разбрах беше в университета. Преди това, в гимназията имаше известна логика в оценките. Учил си – имаш висока оценка. Дори може да прецениш горе-долу каква ще е тя. Не си учил – получаваш ниска оценка. В университета имаше преподаватели при които нямаше такава корелация. Учил си много, той те забива в някаква тема, която я няма в конспекта и ти пише 3-ка. В същото време на Марийка (която изглежда като чалга звезда в ранния й период) задава супер елементарни въпроси от обща култура и тя има 6 в книжката. Справедливо ли е? Ами, не е. Какво мога да направя? Да се оплача на декана, с който въпросния преподавател си пие ракията всеки ден?
Друг пример от университета. Предмета е Търговско право с преподавател-психопат, който казва „пиша шестица само на Господ, петица на този, който знае повече от мен, четворка, ако знае колкото мен, а тройка пиша само на трима”, както и „за един написан въпрос от два не пиша тройка”. При 100 човека поток, точно ти да си един от тримата с тройки е малко трудно. Затова, реших да действам по друг начин. Разбрах, че този преподавател ще пътува след изпита и няма да има време да проверява писмените работи и реших да използвам този факт.
Изпита започна. Първият ми въпрос ми беше сравнително лесен, но втория изобщо го нямаше в никакъв конспект (мисля, че беше от Закона за защита на потребителите). Написах си първия въпрос и започнах да разтягам локуми по втория. Оставатха още 20 минути до края на изпита. Зубърите от потока започнаха да си предават един по един писмените работи на професора. Той ги взимаше, преглеждаше ги за 2-3 секунди и казваше „Колега ще се видим на поправката”. Така в залата останахме само 5 души. Когато времето изтече, професора излезе и каза да предадем работите си на асистентката. Познайте кой си взе изпита. Да, точно тези петимата, които останахме накрая. Асистентката беше проверила писмените работи и ми беше писала петица.
Справедливо ли е аз да имам петица, а колеги, които са учили много повече от мен и са били изчерпателни и по двата въпроса, да са скъсани. Може би, не. Но, какво от това. Всеки сам определя съдбата си. В този случай, аз съм приложил някаква елементарна тактика как да си взема изпита и съм успял. Ако професора имаше още един час, за да провери писмената ми работа, сигурно щях и аз да имам двойка.
От тогава в стотици ситуации, в които съм попадал и не съм печелил, съм си казвал, че вината си е в мен и е имало някой по-добър. Когато съм печелил, не съм го отдавал на някакъв чист късмет, а на научените уроци от предишните провали. Само ако разберете тази проста истина в живота, ще може да преминете нататък, а не да ритате гумите на мерцедеса, паркиран до вас, и да мърморите, че собственика му е престъпник и със сигурност не си го е купил с „честен труд”.
Малко се отклоних, но ако искате да спечелите безплатен пропуск, просто оставете коментар под статията, в който да убедите единствения член на журито (т.е. мен) защо да дам пропуска точно на вас. Това е и причината да кръстя тази статия „Кой иска да спечели пропуск за „Маркетинг с нулев бюджет“?, защото за да получиш нещо, трябва наистина да го искаш и да напрегнеш целия си потенциал и способности, за да ги претвориш в няколко изречения, които ще ме развълнуват и ще дам наградата точно на теб. Какъв е крайният срок? Не споменах ли, че това не е демократична игра? 🙂
0 Comments
Интересувам се от онлайн реклама и маркетинг от съвсем скоро – 2 години. Наистина твърде малко време, НО…
Имам желание да се развивам в тази област и не само – искам да стана наистина добра в това!
Виждам себе си в бъдеще, като експерт, който на свой ред да учи другите и да споделя опита си.
Ако има нещо екзотично около мен в момента, това определено е факта, че съм активно грижеща се мама за 6 месечната си дъщеричка. Въпреки това се стремя да “съм в час” и да не губя форма!
Здравейте г-н Василев
Много интересна и изпълнена с житейски истини статия. Относно играта Ви единственото, което бих могъл да напиша, е че звучи интригуващо мероприятието, за което предлагате билет. Нямам какво друго да кажа освен, че бих бил много щастлив да спечеля точно аз. Може пък живота да е справедлив за мен в този миг.
Поздрави и успешен ден,
Владимир Цветанов
Здравейте, г-н Василев!
От както попаднах на блога Ви преди година, редовно чета статиите Ви и следя интервютата Ви. С Вас имаме сходна автобиография и сме на почти на една и съща възраст. Цели 15 години работех в семейната ни фирма, която от малко магазинче се превърна в голям хипермаркет. Но както става много често в живота, колелото се преобръща и изведнъж се оказах в положение да си търся работа или да създам свой бизнес, за да мога да отгледам сама децата си. Започнах свой бизнес с обзавеждане на бани, но кризата, и най-вече това, че се разболях тежко, ме принудиха да търся друга сфера на развитие. По професия съм счетоводител и имам вече свои клиенти- мои близки приятели. Ще се радвам да спечеля пропуска, защото няколко пъти се опитвах да се запиша, но терапиите ми проваляха плановете. След като се предлага безплатна възможност- ще се радвам да се възползвам от нея. Знам, че Интернет, блоговете и социалните мрежи са много силен съюзник при презентиране на фирмата и услугите, които тя предлага.
Поздрави и успешен ден
Искам този пропуск, защото ще ми бъде интересно да науча как лекторите успяват да се справят с липсата на пари, за да развият идеите си. Най-малкото защото аз също съм в позицията на “нулев” капитал в джоба, но идеи за проекти не липсват. Лекторите са успешни примери на предприемачи в българския уеб. Хубаво е да се чуе мнението им!
Здравей Бат Тони , пиша ти в точния момент който чаках доства време. Приятно ми е аз съм Пламен от Бургас на 23 години с Висше икономическо образование ФИНАНСИ, та мисълта ми е друга. Повода по който ти пиша е, че от доста време ти чета публикациите и ми се струват доста интересни, но точно тази много ме впечатли по повод СЕМИНАРА на който много исках да присъствам защото съм безработен но много обичам всекидневно да се обучавам и да научавам нови и интересни работи. Този семинар е много стойностен и бих искал да присъствам по повод бъдещите ми ползи от него.
Скоро мисля да започвам да правя нещо сам, да си отворя малка фирма като например една агенция за Недвижими Имоти а там точно това е най-важната ми работа РЕКЛАМАТА много ще са ми полезни всичките им съвети на точно тези Хора който ще преподават в него. Много въпроси съм си насъбрал да им задам по повод бъдещата ми реализация като малак частник с малка фирма тръгнала от 0-та. Всичко това ще ми бъде от голяма полза и ако присъствам по твоя линия може би ще започна да комуникирам с теб и по други поводи. За финал искам да кажа който и да спечели ще се радвам за него, нито ще се сърдя, нито нищо, просто като обявяваш печалившия, гледай да е в такова време, че хората който се надяват да го спечелят и не го спечелят да имат възможност поне да не са изтарвали срока за закупуването на ваучера за присъствието ни там. Да не стане така някой да изтарве СЕМИНАРА на база на това, че се е надявал да отиде по твоя линия а дефакто да няма после възможност да отиде по никакъв начин. Благодаря за отделеното време което ще отделиш, продължавай в същия дух, сайта ти е посещаван и интересен. Успех Бат Тони. Поздрави от Морето и морските вълни. Лек ден. Чао :))
Аз искам пропуска, защото имам Website който от доста време опитвам да развия, но явно SEO уменията ми все още не са на необходимото ниво. Мисля, че семинара ще ме обогати и ще ми даде правилни насоки в това, как да подобря позициите на сайта си.
Здравей, Бат Тони!
Аз съм блондинка, дребничка съм и тежа петдесет килограма. Накратко казано – хората не ме приемат много насериозно. Мъжете се учудват, когато разберат, че съм била в отбора по математика и физика в гимназията и съм ходила на национални състезания, правил
завършила съм магистратурата си в ЛТУ с пълен отличен, след това магистратура по финанси, в момента разработвам дисертация, водя кусрове по ОП Развите на човешките ресурси,занимавала съм се с МЛМ и НЛП. Скоро попаднах на семинар за подобряване на взаимоотношенията с партньора и там се опитваха да ни убедт, че жените трябва да мотивират и помагат на мъжете се да се развиват. Подкрепям тази идея, но не искам да се превърна в украшение за някой мъж. Наскоро баща ми ми предложи да започна работа – вярно като секретарка, и вярно за 400 лв, но все пак… Както казах, не ме приемат много насериозно хората. А аз повече от всичко искам да покажа на какво съм способна и да реализирам потенциала си. Ето защо ще съм безкрайно щастлива, ако избереш мен. Поздрави, Теди
Кой иска да ходи на семинара “Интернет маркетинг с нулев бюджет”? По-точно би било въпросът да бъде зададен “Кой ли не иска да ходи на семинара „Интернет маркетинг с нулев бюджет”?” 🙂
Няма как в един коментар да Ви убедя, че точно аз заслужавам този пропуск, пък и след като обективният елемент е сведен до минимум, няма гаранция, че най-убедителният коментар ще спечели, но лично за мен ще си е пропуск ако пропусна семинара по редица причини 🙂
Пък и щом е с “нулев” бюджет, хубаво е да стартираме и с нулев бюджет за билет за този семинар :)) Успех на всички участници, успех и на мен и дано повече хора имат безплатни билети и не могат да присъстват, за да има безплатни пропуски за всички читателите на сайта, участващи в това предизвикателство 🙂
@Теодора – Здравей, стана ми много интересна твоята ситуация. Младо момиче, страхотна квалификация, активна личност и т.н.
Защо, за бога, ще работиш като секретарка за 400 лв.???? И как това ще ти помогне да реализираш потенциала си на ландшафтен архитект?
@Тони – защо да дадеш този пропуск на мен? Защото след това ще напиша статия за твоя блог, в която ще представя конспектирана същината на всяка една лекция, заедно с моето мнение по въпроса. По този начин, би могла да се получи интересна дискусия и много повече хора ще имат полза от този пропуск.
Ако не избереш мен, ще се радвам ти самия да направиш каквото предлагам, за доброто на всички читатели 🙂
@Galarad, никой досега не е споделил впечатления. Който вземе пропуска заглъхва някъде, въпреки че обещават да разкажат.
В казармата-1963-1965г.написах по Вапцаров”Какво ще ми дадеш цивилизацио от твоите прекрасни плодове,ще бъда нейде инжинер или ще мия чужди подове”.На 68 г.,съм бях всякакъв,а сега съм пенсионер с 250лв.пенсия.Дори не зная какво точно значи предложението,но искам да опитам да направя още нещо за себе си и моите близки.Искрени поздравления за начина на мислене и за справяне с нещата.Борбата е безмилостна,жестока…
Здравейте г-н Василев,
Не мога ДА НЕ Ви отговоря. Опитах се, но просто това е едно от нещата в живота ми, които вече НЕ МОГА да подминавам, а именно – предизвикателствата. Всъщност това беше и причината преди около два месеца да стартирам собствения си проект за изграждане на личен БРАНД.Идеята ми е да предам на хората познанията си (колкото и да са скромни) и да популяризирам услугата, която извършвам. Направих си сайт и страничка във фейсбук и се гмурнах в публичното пространство. Правя всичко сама с нулев бюджет, не защото не мога да си го позволя, а именно заради предизвикателството. Всъщност никога не съм правила нещо подобно, нямах дори минимална представа как се прави. Имах и продължавам да имам само огромен ентусиазъм. Вие сте един от хората, които избрах да следвам и които тихомълком ми дават нужната подкрепа. Дори да не спечеля този билет, ще използвам повода да Ви кажа БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на всички, че се включихте в тази игра. Наистина много от историите ми харесаха и със сигурност всички вие искате достатъчно силно този пропуск (май това беше целта), но както казва един приятел, не е достатъъчно само да искаш, а и какво си склонен да дадеш в замяна (време, пари, усилия). По тази причина ми хареса предложението на Galarad и ще дам пропуска на него с надеждата, че ще си изпълни обещанието и много хора ще спечелят от това (второто нещо, което ми хареса в неговия коментар).
@The Cat – аз вярвам на хората и на това, че на всеки трябва да се даде шанс. Ако Galarad не изпълни това, което е обещал, “кредита му на доверие” ще е изчерпан за всички читатели тук, а аз ще съм научил поредния си урок 🙂
@The Cat – точно това е проблемът, който адресирам.
За мен голямата награда не е самият семинар, а факта, че съм успял да намеря правилния подход към непознат за мен човек, за да го накарам да “купи” моята кандидатура пред останалите. Предложението ми беше обмислена стратегия, в което акцентирах на двата момента, които и Тони цитира – личен ангажимент и полза за повече от един човек.
@Тони – благодаря за доверието, ако не се случи нещо непредвидено, което да ми попречи физически да присъствам на семинара, ще изпълня обещаното.
@Galarad – Довечера ще ти изпратя пропуска на имейла, който си оставил в коментарите.