Когато стартирах бизнеса си за мен това беше най-хубавото нещо на света. След близо 11 години на заплата най-накрая имах свободата да правя нещата по моя си начин, с всички плюсове и минуси от това.

Сега гледам малко по-трезво и реалистично. През тези 2 години имах възможност да усетя върху себе си и добрите, и лошите страни на това да имаш собствен бизнес. Междувременно работих и по няколко корпоративни проекта (единия от които и в момента) и погледнах нещата и от другата страна.

В тази статия съм направил безпристрастен анализ на тези две алтернативи – да работиш на заплата и да имаш собствен бизнес. Надявам се тя да ви е ценен помощник, когато решите да смените полето си на изява.

Материалът е плод на дълго проучване сред много служители и предприемачи, както и стотици коментари в социалните мрежи, в SmartMoney.bg и други сайтове, в които се пише на тази тема.

В началото ще направя едно уточнение, че сравнението е между служител в офис и собствен бизнес в сферата на услугите или търговията. Разбира се, факторите, които съм избрал и оценките са в голяма степен субективни. Вие може да си изберете други.

№ 1 Часове работа и натоварване

Работа на заплата:  Както писах наскоро в една статия, работата в офис и дейностите, свързани с нея отнемат между 10 и 12 часа. Колкото по-нагоре стигаме в корпоративната йерархия, толкова повече се увеличава и времето, което отдаваме на работата си. Не са редки случаите, когато се налага да работим и събота и неделя.

Това, което много хора казват, че идваш в 9 и си тръгваш в 18.00 часа без да мислиш за работа през останалото време, се отнася само, ако си на ниска позиция или компанията, в която работиш е доста социално ориентирана. Май не останаха много такива.

Като си говорим за натовареност, когато работиш за някой друг, не си даваш много зор или поне не работиш на 100% от възможностите си, дори не са 80%, а доста по-малко. Това го отчитам като сериозен плюс, защото дори да имаш периоди (лични проблеми, умора, настроил си се за отпуска и други), в които да работиш на ниски обороти, накрая на месеца заплатата те чака в банковата ти сметка.

Собствен бизнес:  Първите 3 години за собствения бизнес са критични и за да просъществува той трябва да дадеш максимума от себе си, дори това да означава 100% отдаденост. Първата година е критична, защото тогава се сблъскваш с реалността, а не с розовите представи за бизнеса.

Аз (както и повечето предприемачи) отделях между 10 и 12 часа за бизнеса в началото, като дори през останалото време умът ми измисляше различни концепции, стратегии, маркетингови кампании и други.

Докато работех на заплата трябваше да съчетавам това, за което ми плащат, и това, което правя в свободното си време. Когато се запознавах с някого на събитие, му казвах, че през деня съм одитор, а вечер помагам на хората да управляват по-добре парите си (липсваше ми само телефонна кабинка, в която да се преобличам).

Като предприемач аз съм едно цяло и всичко, което правя е свързано с бизнеса, 24 часа на ден. За щастие, някъде след първата година процесите стават много по-ефективни, не си губиш времето в безсмислени срещи и проекти (научаваш си урока), автоматизираш каквото можеш, наемаш хора и вече започваш да работиш над бизнеса, а не толкова в него.

Ангажимента обаче си остава и продължаваш да си 24/7 предприемач. Някъде след 5-тата година по-умните собственици на бизнес вече са изградили работеща машина и отделят само по няколко часа на ден за оперативна работа. Тогава те се отдават или на почивка и пътувания, или на друго предизвикателство.

Финална оценка: Ако искате да работите по-малко и да не сте толкова натоварени, работете на заплата. Предприемачеството е пълна отдаденост (а това изисква време).

№ 2 Пари

Работа на заплата:  Моята първа заплата, когато започнах работа през 2003 година, беше 203.50 лева. Явно толкова полза съм носил на моя работодател. Много бързо разбрах, че всички тези приказки, че „имаме справедлива система за увеличение на работната заплата“ са само прах в очите на неопитните кандидати за работа (какъвто бях и аз).

Да, увеличение имаше, ако броите за такова 10% на година. Всъщност, ако взимах 50,000 лева на месец, 5 хиляди лева са сериозни пари, но при 500 лева нещата не изглеждат толкова розови.

Нека си признаем – в България единственият начин да получиш по-високо увеличение на заплатата е да си смениш работата. Не мога да разбера тази логика. Малко ми прилича на тази на мобилните оператори. Само за да си увеличиш фиктивно бройката на абонатите, те даваха по-добри условия на новите си клиенти, а старите – кучета ги яли.

И така, вместо да задържиш добрите си служители, ти им предлагаш увеличение между 5% и 10% от време на време (за да не се разглезят), а новите служители започват на по-високи заплати от старите. Бил съм в тази ситуация и беше (меко казано) неприятно.

Тази работодателска тактика (и желанието за развитие) ме направи Търсач на Идеалната Работа (ТИР или Job hopper за англоговорящите). Накрая я намерих (въпреки, че предприемач не е точно работа, а по-скоро начин на мислене), но смених 6 работодателя и 3 професии преди това.

Сега ще ви разкрия една тайна: като одитор и експерт корпоративно кредитиране имах възможност да се запозная с доста финансови отчети на големи (и не толкова) фирми. Забелязах нещо много интересно в тях – разходите за заплати и осигуровки в повечето фирми бяха между 10 и 15% от брутната им печалба.

За справка, делът на средствата за служителите в развитите страни е между 30 и 40%, като тук не говорим за абсолютни суми, а за процентно разпределение на приходите. Изводите ги оставям на вас.

Ще ви дам само един прост (но много разпространен пример): Малък бизнес с няколко служители. Те получават по 600 лева на месец, а собственикът кара скъп Мерцедес или БМВ. Знам, че самите служители са си виновни, но трябва да има и малко етика (а не тези „предприемачи“ да се чудят защо им „бягат“ хората).

Собствен бизнес:  За да съм честен, чак след година и половина, доходите ми от бизнеса се изравниха с последната ми заплата, но ако го разделим на броя изработени часове, ще се окажат по-малко. За САЩ и страните от Западна Европа този период е доста по-къс и след няколко месеца бизнеса генерира повече доходи от последната заплата.

В началото всеки нов бизнес буквално се изстрелва и приходите често надминават очакванията. Трудността е в това те да станат регулярни, т.е. да се изгради стабилна бизнес система. Времето за това (при добро планиране още в началото) е между 3 и 5 години.

Нещо интересно се случи при мен, а впоследствие разбрах, че и при много други предприемачи – въпреки че доходите са по-ниски, имаме по-голям положителен резултат между приходи и разходи.

Какво имам предвид?

Когато работиш на заплата си в една омагьосана въртележка – по-висока заплата с времето, но и по-високи разходи, и разликата между клони към нула. Когато напуснах работа, разходите на семейството ми намаляха 3 пъти (сега са около 50%), просто защото ги нямаше всички онези „социални“ разходи като „работно“ облекло, разходи за гориво, скъпи обеди с колеги, „по едно питие след работа“, „събираме по 10 лева за рожден ден на колега“ и още много други.

Това ми позволи да инвестирам по-голяма сума за бъдещето на семейството, както и в развитието на бизнеса. Ако говорим за възможностите за растеж на приходите от бизнеса, те на теория са неограничени, но на практика не е точно така.

Сега имам възможност за много по-високи приходи, но те ще са свързани с доста повече часове работа, а това не ми е целта. Или по-скоро тя се промени – преди наблягах много повече на финансовите резултати, а сега на свободното време – валутата на XXI век.

В момента отделям повече време за планиране на бизнес системата ми, отколкото на текущата работа и мисля, че в дългосрочен план бъдещите приходи ще компенсират липсата на бърз растеж сега. Времето ще покаже.

Финална оценка: Като приходи и възможности за техния растеж, собствения бизнес e за предпочитане пред работата на заплата.

№ 3 Сигурност

Работа на заплата:  Както споменах, ако работиш с над 50% от твоите възможности, шансът да те уволнят не е много голям. Някои път обаче това не зависи изобщо от теб. Не са редки случаите, когато се уволняват хора, които са паднали жертва на офисните войни за влияние, задкулисни игри, завист и други, които нямат нищо общо със способностите и приноса на конкретния служител.

Към тези „неформални“ причини трябва да добавим и отношенията с шефа. Азбучна истина е, че всеки, който получи малко власт и се издигне над останалите, си променя веднага. Това полубожество се превръща в безгрешен съдник, който определя съдбата на останалите.

Ако не си му приятен по някаква причина, един ден може да те извикат в „Човешки ресурси“ и да те приканят да „подпишеш този документ“. Следващата крачка е да си прибереш личните вещи в един кашон.

За мен, сигурността е доста илюзорно понятие. Няма нищо сигурно на този свят. Затова и съществува той. Ако всичко беше ясно, нямаше да има финансови пазари, спортни събития, застраховане и щеше да е доста скучно, нали?

През XXI век да работиш на едно място над 20 години граничи с невъзможното, за разлика от миналото, когато беше нормално един човек да завърши образованието си и да работи за един работодател до пенсия.

Ще си позволя да дам един съвет, който ми е помогнал да израствам в корпоративната йерархия: гледайте на работата си като на собствен проект. Не си мислете, че шефовете и собствениците държат особено на вас (колкото и да го повтарят на офисните събирания). Те просто купуват вашето време и вашия труд. В офиса няма приятели, а само интереси.

Собствен бизнес: Самата идея за предприемачеството е изградена върху несигурността. И това е хубавото. Много се забавлявам като гледам финансови планове на стартиращи фирми с прогнозни приходи и парични потоци за 5 години напред. Дори за голяма фирма, такъв период е труден за планиране, какво остава за току-що стартирала.

Когато си собственик на бизнес има толкова неизвестни неща, че се чудиш как всичко се нарежда накрая. Да започнем още с разходите за стартиране на бизнес. Моят счетоводител казва, че трябва да ги умножим по 2, а необходимото време за стартиране по 3, и ще сме близо до истината, особено когато става въпрос за дейност, в която се изискват различни видове разрешителни.

Продължаваме с продажбите. Често пъти, те са по-добри от най-оптимистичните ни прогнози, просто защото сме си написали домашното – дали сме на клиентите ни нов и уникален продукт, ценовата ни политика е добре обмислена, а обслужването е по-добро от това на конкурентите.

Наред са месечните разходи. Ти си мислиш за наем, счетоводство, сметки, осигуровки, а се оказва, че повечето ти разходи са за маркетинг и продажби (което е нормално). Когато стартирах не бях предвидил рекламата във Facebook и таксата за имейл маркетинг софтуера, а те правят над 300 лева на месец.

И накрая ще завършим всичко, което се случва на пазара. Ти тръгваш с една идея, но нещо се случва и твоя продукт вече не е конкурентен. Трябва ти друга идея или продукт. Ситуацията в България (а и в света като цяло) е толкова динамична, че нови бизнеси правят истински бум за само за месеци, а други изчезват още по-бързо.

Финална оценка: Ако търсиш сигурност, твоето място е в редиците на служителите. Предприемачите търсят и печелят от несигурността.

№4 Свобода

Работа на заплата:  Думата „свобода“ означава различно нещо за всеки човек, но да приемем, че да си свободен означава да правиш каквото искаш, когато искаш, с когото искаш, като спазваш установените социални и обществени норми. Граници трябва да има иначе света ще се превърне в едно доста мрачно място, ако всеки прави буквално каквото си иска. Но дори в тези рамки има достатъчно свобода.

Въпросът е дали ти я имаш. Имаш ли я?

От това, което наблюдавам, колкото по-високо си в корпоративната йерархия, толкова по-малко свобода имаш. Когато си на ниска позиция, почти никой не го интересува какво точно правиш и как го правиш, но когато си мениджър на голям отдел, всеки следи изкъсо какви решения взимаш.

Колкото и свобода на действие да имаш във фирмата, тя е ограничена от вътрешните правила и рамки. Аз съм бил одитор и мога да кажа, че ако няма процедури и описани правила за абсолютно всяко действие, компанията се движи на автопилот и може много бързо да фалира.

Собствен бизнес: Това е олицетворението на думата свобода. Има много правила, които регулират бизнеса (и слава Богу), но всеки предприемач сам решава как ще си организира дейността, на какви клиенти ще продава, от кои доставчици ще купува и какви партньорства ще направи. Само пазарът определя дали го прави по правилния начин или не, а не някой шеф, който се е скарал с жена си и всичко му е криво.

Ще кажете, че предприемачите също зависят от техните „шефове“ – клиентите. Това не е точно така. Аз завися не от всички клиенти, а от добрите клиенти и правя всичко възможно те да са доволни.

Мога ли да отложа среща, ако днес съм решил, че е хубаво времето и ще отида малко на чист въздух в планината?

Разбира се. Ще се обадя и ще се извиня на човека. Ако ме разбере, ще продължим да работим. Ако не – ще го загубя и ще си платя цената за това.

Имало е също така и клиенти на които съм отказвал да работим заедно. Просто има нещо, което не ми допада още на първата ни среща. Предпочитам да работя с отдадени и страстни хора, които наистина искат да променят живота си и начина, по който работят и правят нещата. Аз решавам това и никой друг.

В началото имах по няколко срещи на ден с хора, които имаха „уникални предложения за съвместен бизнес“, от които щях да изкарам много пари. Толкова много време пропилях в слушане на презентации за МЛМ бизнес, инвестиции в диаманти, нови иновативни продукти и други, вместо да се концентрирам в моя бизнес.

От всички тези срещи не изкарах и една стотинка, но научих един много важно умение – да казвам НЕ, което ми спести много пари и време след това.

Финална оценка: Ако искате да сте свободни и сами да решавате какво да правите, къде и с кого, собствения бизнес е за вас. Ако искате друг да определя това – работата на заплата е вашето място.

№ 5 Работна среда (локация, офис, колеги и други)

Работа на заплата: Много е важно къде, как и с кого работиш, като имаме предвид, че между 10 и 12 часа на ден ще си там. Да започнем с района, където ще работим. Има много голямо значение дали офисът ще се намира в Горубляне (както последната ми месторабота, въпреки че си имаше някакви минимални предимства), в центъра (като изключим паркирането, всичко останало е супер), или извън града (защо не).

От това зависи колко време ще пътуваш до местоработата си, дали ще може да го съчетаеш с отвеждането и прибирането на децата от училище, ще може ли да свършиш някаква лична работа в обедната почивка или не, и още много други неща, които могат да ни струват ценно време и много нерви.

Като служители имаме донякъде избор в кой район ще се намира сградата, в която ще работим, но това е много условно. Ако работодателят реши да смени офиса, нямате право на мнение. На мен ми се е случвало няколко пъти и не е приятно, изобщо.

На второ място е самото работно пространство. Дали те предразполага към работа или напротив – потиска те и намалява твоята ефективност. В един от офисите, в които съм работил, беше във вътрешен двор на сграда, нямаше никаква естествена светлина и гледката беше към някакви тръби.

Дали ходех с кеф на работа? Не, разбира се.

Ами, така наречените кюбикъли (десетки работни бюра в едно помещение, отделени с ниска преграда), съчетани с т.нар. hot desks (нямаш собствено бюро и всеки ден си на ново). За капак, се намира един гръмогласен колега, който по цял говори по телефона на висок глас. Щом и слушалките със силна музика не помагаха, представете си.

И не на последно място е много важно с кого работиш. Дали това ще са хора, които те „режат“ за всяка нова идея и начин по-ефективно да се свърши работата, цяла седмица чакат 3-те П-та (петък, пет и половина), или са млади, креативни, надъхани и готови да ти помогнат – има значение, нали?

Може ли хората на заплата да избират как ще изглежда работното им място и с какви хора ще работят – ако си имат собствен кабинет и могат сами да избират екипа си, да. Но и тогава ще се наложи да работиш с доста неприятни хора от други отдели или шефове, които няма как да си избрал.

Собствен бизнес:  Като предприемач имам пълната свобода да избирам къде да работя. Когато нямам срещи, предпочитам да работя от вкъщи. Ставам, правя няколко крачки и вече съм в „офиса“ – нечовешки удобно кресло от IKEA.

Когато времето навън е хубаво и искам да се видим с приятели, работя в едно много красиво заведение, близо до нас. Там има страхотни коктейли и най-доброто фрапе, което съм пил. Сядам на „служебната“ маса, отварям лаптопа и вече работя. Приятелите, които работят за себе си или на длъжност „Айляк“ минават и се виждаме за по едно кафе време.

Когато искам да съм „софиянец“ и да се слея с тълпата, си имам две любими места – пред Народния театър и в Memento пред НДК, а когато ми е нужна тотална концентрация (при писане на статии или когато работя върху планирането на бизнеса), избирам уединени места в планината.

Много рядко избирам да работя в класически офис или в coworking пространство. Работил съм в такава „атмосфера“ почти 11 година и не е най-креативното място.

В бъдеще, когато бизнесът го изисква, сигурно ще си наемем удобен офис в хубава сграда, където да посрещаме нашите клиенти. Засега това не ми е необходимо и гъвкавостта е по-важна от престижния адрес и офис.

Финална оценка: Ако си бизнеса си е твой, ти решаваш къде, как и с кого да работиш. За съжаление, работа на заплата не предлага такива екстри. Точка за собствения бизнес.

№ 6 Личностно и професионално развитие

Работа на заплата: Имам близо 11 година професионален опит в 6 компании и съм сменил 3 различни професии. През това време съм ходил на стотици обучения, но за съжаление повечето от тях бяха продуктови или такива, които ти вършат работа само за компанията, за която работиш (за разлика от soft уменията, които може да приложиш навсякъде).

Придобих и 2 международно признати сертификати (ACCA е на път), като по-голямата част от разходите за тях бяха покрити от работодателите ми, а аз инвестирах главно моето време.

Разбира се, когато започнах да управлявам хора и ресурси, участвах и в много обучения по продажби, човешки ресурси, финанси, управление на времето, мениджмънт, маркетинг и други.

Когато работиш за голяма компания, имаш достъп до много ноу-хау, ресурси и казуси, които няма как да срещнеш в малка компания или ако си соло предприемач. Безкрайно съм благодарен на моите работодатели именно за тази експертиза, която съм придобил.

Що се отнася до личностното развитие, работодателят ви няма ангажимент към него. Дори напротив – малко компании се съгласяват да ползвате т.нар. ученически отпуски и да придобивате нови знания и умения, особено ако не са свързани с пряката ви работа. В това отношение IT компаниите са едно от малкото изключения. Те правят всичко възможно да задържат добрите си служители.

Собствен бизнес:  Когато реших да напусна корпоративния свят, много хора ми казаха, че аз тотално ще се отдалеча от практиката и моите знания и умения ще се обезценят на пазара на труда. Как звучи само, а?

В първия месец, тези страхове се засилиха – от работа в компания със стотици милиони левове оборот (където изменение от 50 или 100 хиляди лева не е толкова съществено), започнах да продавам семинари за по 40-50 лева.

Много хора ще приемат това за връщане назад или слизане на по-ниско стъпало. Аз не мисля така. Преди това почти не ми се беше налагало да продавам – себе си, идеите си или продукти, а това е едно от най-важните умения в съвременния свят.

Преди това си мислех, че съм сравнително организиран и добре си управлявам времето, но първите дни като предприемач не го потвърдиха. Вече отговарях не за 2-3 по-големи проекта и някакви ежедневни задачи, а буквално за всичко – от маркетинга, продажбите и дизайн на сайта до всички IT, счетоводни и финансови казуси.

Като предприемач научих наистина много неща – как се прави маркетингова кампания, как се организира голямо събитие, как се организира продажбена функция и други. Освен чисто професионални умения, започнах да търся отговорите на фундаментални въпроси като „Каква е моята мисия?“, „Какво искам от живота?“ и „Как да намеря вътрешен мир със себе си?“.

Две обучения ми помогнаха много в търсенето на тези отговори. Първото е коучинг програмата, която завърших – Intunity Coaches®. През тези близо 5 месеца извървях един дълъг път към себе си и духовното ми израстване.

Второто събитие, което доста ми повлия е 4-дневното обучение на Ясар Маркос – Победители 1. То промени виждането ми за света, хората и нещата, около нас. Имаше страшно много „Аха“-моменти, които ме придвижиха с доста крачки напред.

През тези близо 2 години ми се случиха повече неща, отколкото за 11 години като служител на заплата. Имаше страхотни моменти на успех, но и много разочарования от хора, на които съм разчитал, както и значителни финансови загуби.

Аз вярвам в непрекъснатото учене и израстване. По тази причина посещавам наистина много събития и отделям голяма част от приходите ми за това да ставам по-добра версия на себе си.

Сега имам време и да се срещам с наистина качествени хора, от които вземам по нещо за себе си.

Финална оценка: Що се отнася до личностно и професионално развитие, резултатът между работата на заплата и собствени бизнес е равен, според мен.

Това бяха факторите и оценките, които съм поставил в този спор. Ето и крайните резултати:

[box type=”shadow” align=”alignleft” class=”” width=””]И така, в битката служители на заплата срещу предприемачи с лека преднина от 4:3 са собствениците на бизнес.[/box]

Ще се радвам и вие да споделите вашите фактори и съответната оценка в спора работа на заплата или собствен бизнес.