Различни инвеститори – различни интереси. Важно е да разберем как мисли и какво търси уважаемият Инвеститор – за да знаем какво да предлагаме и какво НЕ неговото внимание.
Преди време, на наша сесия Коста Христов от Favit дефинира тройното златно правило за това какво гледат инвеститорите: „пазар–продукт–екип“. Настоящата пазарна среда не внася нов фактор в уравнението, а създава нова перспектива на инвеститора към риска и възвращаемостта – двата базисни параметъра зад всяка една инвестиция.
Перспективата на инвеститора:
За инвеститора рискът е отклонението (разликата) между това, което очаква (му обещават) и това, което реално получава. Тази зависимост обяснява от какво се движи инвеститорът. Преди 4-5 години икономическата среда беше такава, че инвеститорите най-често бяха свидетели на успешни проекти – и техни, и чужди. Апетитът им за риск се увеличи (нали апетитът идва с яденето). В резултат на еуфорията, инвеститорите се чувстваха по-богати, отколкото бяха. Много от тях бяха склонни да поемат повече риск, отколкото в други ситуации. Имаше много старт-ъп проекти, които бяха финансирани само на база идеи и прогнози.
Сега палачинката се обърна. През последните години повечето инвеститори отчитат сериозни разминавания между обещаното и доставеното от страна на предприемачите. Сега дори инвеститорите с много пари се чувстват по-бедни, отколкото са. Липсва апетит за риск. Много рядко днес се правят инвестиции в проекти в ранна фаза, особено ако не генерират приходи. Предпочитани са проекти, които вече „вадят“ пари от пазара и са с по-утвърдена пазарна позиция. Тоест, инвеститорите търсят минимален риск.
Какво значи това за предприемача:
За последните две три години в Института за предприемачи за Сиско виждаме много старт-ъпъри, които се фокусират да подготвят план и представяне на проекта си (в повечето случаи във фаза proof of concept) с цел привличане на инвеститор. Някои от тях са толкова фокусирани да пичват и презентират, че дори загърбват развитието на проекта си. В очакване на големите пари. Факт е, повечето такива опити в днешно време са неуспешни. Като няма апетит за риск – няма търсене на рискови проекти.
Това, което може да се направи, е да се намали рискът на проекта, погледнат през перспективата на потенциалния инвеститор. Нека предприемачите да се фокусират в това как със собствени усилия и ресурси да напреднат (макар и малко) в развитието на проекта. С това ще докажат, че идеята работи: че печели клиенти, че генерира приходи. Така екипът показва, че е в състояние да осъществи това, в което вярва… макар и в (много) по-малки мащаби. А това определено намалява риска на проекта. Накратко, колкото повече предприемачът може да докаже успешна история, толкова е по-вероятно да привлече инвеститор. И то на по-добра цена.
Очаквайте втората част на публикацията по тези тема…
Темата е част от Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси, която отново отваря вратите си за всички, които искат да се докоснат до практично и интерактивно висше образование – 24 май, събота, от 09:30 ч., в сградата на ВУЗФ. Този път участниците ще имат възможност да се присъединят към дискусия на тема „Анализ и оценка на инвестиционни проекти”, част от дисциплината “Оценка на бизнес проекти”. Темата ще бъде представена от Йордан Недев, главен изпълнителен директор на Bianor, гост-лектор в програмата.
Освен възможността да влязат в клас, участниците в Деня на отворените врати ще разберат какви стипендии предлага програмата, условията и процедурата за кандидатстване, и не на последно място – защо да се запишат точно в тази магистратура и какви знания и умения ще придобият след като завършат.
За да се регистрирате посетете уеб-сайта на магистърската програмата.
1 Comment
Хубава статия – точна и разбираемо поднесена информация. Дано повече стартъпи да осъзнаят това.