Всеки от нас в ежедневието си извършва действия от чуждо име и за чужда сметка. Често пъти ние без да обръщаме внимание извършваме действия по упълномощаване на друго лице да извърши нещо от наше име и за наша сметка, след което се ползваме от тези права.

Какви са последиците и ефектите от упълномощаването? Настъпват ли те в чужда правна сфера? Възможно ли е да представляваш този, който те е упълномощил и лично себе си едновременно? Законосъобразно ли е да представляваш две различи компании като управител или пълномощник, без да е налице конфликт на интереси? Какъв е предела на представителната власт? Възможно ли е оттеглянето на упълномощаването.

Всички тези въпроси имат важно и преди всичко практическо значение в ежедневното управление на бизнеса. По тази причина е добре да познаваме не само различните бизнес процеси и цели поставени пред нас, но и обема на представителната власт, с който разполагаме или можем да овластим друго лице.

Каква е същността на упълномощаването?

Първото нещо, което трябва да се отбележи за упълномощаването, е че то е доброволен и правомерен  (позволен от закона) юридически факт. Като вид действие упълномощаването е едностранно волеизявление, с което едно лице, наречено упълномощител, овластява друго – наречено пълномощник, да извърши от негово име и за негова сметка определени действия. Тези действия най-често се обективират и конкретизират в документ наричан пълномощно.

Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания, упълномощителя. Действията, които извършва представлявания могат да бъдат както фактически, така и юридически.

[toggle title=”Какво означава терминът представителна власт?” state=”close” ]

Представителната власт е предвидена в закона възможност (право), едно лице да действа от чуждо име и действията на това лице, наричано представител, (пълномощник или още упълномощен) да проявят ефект в чужда правна сфера. Възникването на представителната власт най-често в практиката е по волята на упълномощителя. Поради това, най разпространения вид е доброволното представителство. При представителството на юридически лица и държавни органи упълномощаването възниква от други факти – избор, назначение, нормативен акт и др. Общият принцип е този: обемът на представителната власт се определя от онова, което упълномощителят е изявил. В практиката често представителната власт се ограничава във времето, с цел извършване на определени действия в рамките на съответната бюджетна година или с оглед постигането на конкретен резултат за определен период от време. Ако при упълномощаването не е предвиден срок, който да ограничава представителната власт във времето, се приема, че правата на упълномощеното лице са безсрочни, т.е. тези права не са ограничени във времето. По отношение на действието на пълномощието в пространството и спрямо субектите – в практиката се често се среща представителната власт да се ограничава само по отношение на определена територия: държава, град, община, населено място, държавен орган, институция, търговски партньор и др.

[/toggle]

За кого възникват последиците от извършените правни действия?

Последиците от извършените правни действия от упълномощения възникват направо за упълномощителя по силата на закона.

Тъй като упълномощаването е доброволно представителство, при него обемът на представителната власт на пълномощника се определя само от волята на упълномощителя за разлика от представителната власт на законния представител (родител, настойник, управителен орган на юридическо лице), която се определя от закона.

Какво означава понятието „пълномощно“?

Пълномощното е юридически термин, който означава писмено обективирано изявление за упълномощаване на друго лице. Щом изявлението е писмено, тогава с извършването на упълномощаването се съставя документ.

За упълномощаването не се изисква подписа на упълномощeното лице в пълномощното. Пълномощното се подписва само от автора на изявлението – упълномощителя, подпис на пълномощника не е нужен. По тази причина юристите казваме, че упълномощаването е едностранно волеизявление.

Когато в закон е предвидена специална форма за извършването на определени действия от чуждо име, например при сделки с дялове на търговски дружества, недвижими имоти, моторни превозни средства, въздухоплавателни превозни средства, кораби и др., освен подписа на упълномощителя се поставя и подпис на нотариус, който удостоверява обстоятелството, че именно авторът на изявлението е извършил това лично пред нотариуса и е целял тъкмо пълномощника, посочен в пълномощното да го представлява, да изявява воля от негово име и за негова сметка.

Пълномощното не е договор. Пълномощното не задължава пълномощника да извърши действията изброени в него, пълномощното създава само права, но не и задължения.

По тази причина за характера на упълномощаването се съди от някаква друга сделка, която урежда отношенията между упълномощителя и упълномощения (консултантски договор, договор за правно обслужване, договор за счетоводно обсужване, договор за доверително управление на банкова сметка, трудов договор, договор за търговско представителство, за търговско посредничество и др.).

Кои са видовете упълномощаване добили общоизвестност?

Според обема на представителната власт разграничаваме общо (житейски наричано най-често „генерално”) пълномощно и „специално” пълномощно. При „генералното” пълномощно, пълномощникът има право да извършва всички правни и фактически действия, свързани с изпълнението на най-различни цели.

При специалното пълномощно, пълномощникът е овластен от упълномощителя да извърши само изрично посочените в него правни и фактически действия, свързани с изпълнението на определена цел.

При превишаване пределите на представителната власт от пълномощника, задълженията които той поема извън пределите на пълномощието, възникват само за пълномощника, не за упълномощителя.

Те не задължават упълномощителя, но той може да ги потвърди ако реши, че това е в негов интерес. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

В каква форма се извършва упълномощаването?

Упълномощаването не е формална сделка и може да бъде извършено и устно. Ако обаче упълномощаването включва извършването на правни действия, за които законът изисква определена форма като условие за тяхната действителност, то упълномощаването трябва да има същата форма, каквато форма има и договора или сделката, с оглед на които е съставено пълномощното.

Ако например договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването трябва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Според закона и утвърдената нотариална практика, в нотариалното производство вещни права върху недвижими имоти могат да се учредяват и/или прехвърлят само със специално (изрично), нотариално заверено пълномощно (на подписа и съдържанието) с точна и подробна индивидуализация на недвижимия имот и купувача: описание на местоположение, посочване на площ, съседи, идентификатор на имота, страни, цена, начин на придобиване и др.

Възможно ли е едновременно да представляваш друго лице и да договараш лично със себе си?

Според българското право е възможно да договараш сам със себе си, като от една страна си пълномощник и в същото време от друга страна си страна, действаща от свое име и за своя сметка, т.е. представлявайки сам себе си.

Ако житейски това звучи като раздвоение на личноста, то юридически такова раздвоение няма.

В законът е установено, че представителят принципно не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

Принципната забрана се преодолява с изключение, под формата на дадено от упълномощителя изрично съгласие, той да договаря сам със себе си или с друго лице което той също представлява. Ще дам следния пример от моята практика  за представляване на друго лице и договаряне лично със себе си.

Когато пред нотариуса се явава само едно лице с пълномощно и сключва сделка от името на две лица. Ако има специално, нотариално заверено пълномощно, което му дава правото да сключва сделки от името на упълномощителя и със себе си лично, тогава няма нищо необичайно – юридически това е законно.

Така например синът, може да представлява майка си и баща си при извършване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, от едната страна изявява пред нотариуса воля от името на родителите си като продавачи, а друга изявява воля от свое име като купувач.

Друг подобен пример – компания, напуска българския пазар, оттегля се поради фокусиране върху друг стратегически по-важен чужд пазар и закрива търговското си дружество в България чрез ликвидация.

Управителят на дружеството в процес на ликвидация вече е ликвидатор, той разпродава активите на дружеството, осребрява имуществото на компанията, дори купува един от активите – моторно превозно средство, което е собственост на ликвидиращата се компания.

Управителят, вече в качеството си на ликвидатор има изрично нотариално заверено пълномощно, в което е описано, че той може да продава на всички трети лица при цени и условия, които сам прецени, включително може да продава лично на себе си активите на дружеството.

Пълномощното е нотариално заверено и съдържа изрично упълномощаване за договаряне лично със себе си. В този случай ликвидаторът се явява сам при нотариус с документите на моторното превозно средство и изявява воля от името на компанията в процес на ликвидация. Но освен компанията, от друга страна, той се явява и в качеството си на купувач на актива, защото като купувач представлява лично себе си и в това качество изявава пред нотариуса воля, намерение да придобие автомобила при посочената в договора цена и условия от ликвидиращото се дружество.

Посочените примери съвсем кратко обясняват едно от възможните правни разрешения допуснати от закона, така че едно лице да има две качества: на пълномощник, представляващ една страна и от друга на страна на представляващ сам себе си, в лично качество.

Възможно ли е едно лице да договаря от името на две или повече юридически лица като техен законнен представител – управител, изпълнителен директор?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на юридическите лица са средство, чрез което волята им се формира и изразява по отношение на трети лица.

Органите на юридическите лица съвпадат със самото юридическо лице. Изразът органнен представител, означава законния представител – управител, изпълнителен директор, председател на управителния съвет на юридическото лице.

Волята на органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията им – за негови действия. Органният представител (управител, изпълнителен директор, председател на управителния съвет) извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице.

Органният представител прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице.

Във външните действия органният представител представлява юридическото лице, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от юридическото лице, а е волята на самото юридическото лице. По тази причина българското право допуска като законосъобразно представителството на две или повече юридически лица като техен законнен представител – управител, изпълнителен директор.

Когато едно лице действа като органен представител (управител, изпълнителен директор, председател на управителния съвет) на две юридически лица, няма лице – правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица. Не са налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван. Не са налице действия, извършени от лице, различно от представлявания.

Органният представител е неделима част от самото юридическо лице и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е недопустимо по българското право.

На органния представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическо лице. Той е изразител на волята на самото юридическо лице.

Поради това, българското право допуска като законосъобразно представителството на две или повече юридически лица като техен законнен представител – управител, изпълнителен директор е едно и също лице.

[toggle title=”Възможно ли е оттегляне на пълномощно?” state=”close” ]

Ако упълномощителят, реши че желае да оттегли доверието си от упълномощеното лице, упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – от своя страна може да се откаже от него. Извършването на оттеглянето и отказът се прави, така че лицата към които е насочено да прояви действие да бъдат своевременно осведомени, за да се предотврати злоупотребата с права. Най – сигурният начин на оттегляне на пълномощно е чрез изпращането на нотариална покана. По този начин се доказва: достоверността на датата на изпращане и получаване, автора на изявлението и съдържанието на оттеглянето.

[/toggle]

[toggle title=”Къде е границата на представителната власт?” state=”close” ]

Съществуват случаи и действия, за които пълномощника не може да изяви воля от името на упълномощителя.

Те се отнасят за такива изключително лични действия, които са свързани с ангажиране на лична наказателна отговорност, например деклариране от името на упълномощителя определени лични обстоятелства.

Сключването на брачен договор, подписването на акта за брак, сключването на трудов договор от името на служител, извършването на незаконни действия, нарушения или престъпления и др.

Във всички случаи отговорното отношение изисква мъдра преценка на обема права, с който ще овластим пълномощника да извършва действия от наше име и за наша сметка, защото последиците от тези действия ще възникват за нас или за нашата собствена компания.

[/toggle]