Само преди няколко месеца заплахата от новия „китайски“ вирус изглеждаше като поредната „буря в чаша вода“, но ситуацията ескалира много бързо и вече се отразява негативно върху икономиките на почти всички страни по света. Въпреки че сме още в началото на тази криза, едно е ясно – тя ще засегне нашите лични финанси и инвестиции.

В тази статия съм синтезирал моите наблюдения върху случващото се, какви са очакванията ми за развитието на световната и българската икономика, както какви стратегии и тактики може да приложиш, за да излезеш с минимални загуби (а защо не и с добри печалби) от сегашното положение.

Какво се случи досега?

В началото на 2020 години светът все още получаваше не много ясна картина за новия вирус от Китай. Основната версия за това информационно затъмнение е, че самите китайски ръководители не са били наясно за мащаба на случващото се и са предпочели да не всяват паника с идеята да не пострада икономиката им (както и се случи).

През февруари все повече учени и лекари алармираха, че заразата ще се разпространява с бързи темпове и ще засегне много страни по света. Политиците и управляващите ги чуха и от началото на март 2020 година, световните лидери започнаха да налагат ограничения, с цел да намалят броя на заразените и починалите хора, а и за да издържат здравните им системи.

Първият случай на заразен с COVID-19 (както се нарича заболяването, а вирусът се казва SARS-CoV-2) в България беше регистриран на 8 март, като броят на заразените, починалите и оздравелите се увеличава непрекъснато. За любителите на статистиката, в този сайт има информация по страни, която се актуализира своевременно.

Социалната изолация и карантината доведоха до много ограничения и за бизнеса. По този въпрос всяка страна избра различна стратегия. Някои като България заложиха на „по-твърди“ мерки, като бяха затворени всички търговски обекти, с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеките, банките, застрахователите, бензиностанциите и някои други, а останалата част от бизнеса продължи да работи при спазване на предпазни мерки.

В други държави (като Швеция, например) предпочетоха да не се парализира живота, като се вземат мерки само за най-застрашените групи от населението – възрастните хора и тези с хронични заболявания. Не липсваха и леко комични примери като този във Великобритания, където първо искаха да изграждат „стаден имунитет“ (като се заразят минимум 70% от населението) и позволяваха да се провеждат масови събития с десетки хиляди души. След като случаите там започнаха драстично да се увеличават и се разболяха дори техния премиер Борис Джонсън, принц Чарлз и здравния министър, промениха тактиката и възприеха първия модел.

Кой от тях ще се окаже по-сполучлив и работещ, ще разберем когато кризата свърши. Аз не се наемам да го коментирам, защото сегашната ситуация е прецедент. Това, което мога да направя е да спазвам мерките за социална дистанция, да нося маска навън и да се информирам от официални и достоверни източници (а не от съмнителни статии и видеа, както правят много хора).

Коронавирусът и икономиката

В последните седмици едно нещо стана кристално ясно – тази пандемия ще се отрази на почти всички икономики по света, независимо какви мерки са взели управляващите. Дори да няма ограничения и бизнесът да работи на пълни обороти, заведенията и хотелите пак ще са полупразни, а огромна част от останалите фирми ще търпят загуби заради затворените граници, блокирания транспорт и спрелите дейност доставчици и клиенти. Колкото повече време в борбата с вируса, толкова повече ще са загубите за бизнесите.

За разликата от повечето пишман икономисти и финансисти, аз няма да коментирам взетите мерки от българското правителство за подпомагане на бизнеса в тази трудна ситуация. Ще кажа само, че ако някой се надява да излезе „сух“ от тази криза и да не реализира загуби (или те да бъдат поети на 100% от правителството) е или прекалено голям оптимист, или наивник.

Умните бизнеси си заделиха добри резерви, когато икономиката вървеше нагоре и сега ще преминат този тежък период с по-малко загуби. За много от тях това е добър период да дигитализират дейността си и да навлязат смело в онлайн пространството. Фирмите, които работят месец за месец, нямат заделени резерви и собствениците им са предпочели не да реинвестират в бизнеса, а да си купуват потребителски стоки, ще пострадат от задаващата се икономическа криза. Дори да оцелеят, бизнесът им вече няма да е същият, защото хората ще са различни, както и техните потребителски навици.

Какво ни очаква в следващите месеци и години?

Здравната криза, която всички ние виждаме и следим, вече прераства в икономическа. Все още е рано да правим каквито и да е прогнози за влиянието на пандемията от коронавирус върху българската икономика, но е ясно, че почти всички сектори ще бъдат засегнати, а десетки (дори стотици) хиляди хора у нас ще останат без работа.

Всъщност, това се случва вече. В бюрата по труда у нас са се регистрирали над 60,000 души от началото на извънредното положение, а в САЩ за същия период има близо 17 милиона нови безработни само за последните 3 седмици. И това е още в началото на ограничителните мерки.

Ако се сбъднат най-мрачните сценарии за спад в икономиката, безработицата у нас може да достигне пиковите си нива от над 13% (дори по-високи) при 3.7% през ноември миналата година. Дори да останем на работа, е възможно нашата заплата да бъде намалена, както се случи при много хора при предишната криза.

Тази несигурност и по-ниските доходи ще се отразят върху цените на стоките и продуктите. С изключение на тези от първа необходимост и част от лекарствата, всички останали активи ще поевтинеят. Това се отнася за имоти, автомобили, машини, мебели, техника и други. Хората с пари (или достъп до кредитиране) ще са в изчаквателна позиция, за да могат да придобият инвестиции на възможно най-ниските цени.

Хората без спестявания и с ниски доходи също ще ограничат потреблението си, заради същата тази несигурност и загуба (или намаляване) на възнагражденията си. Това ще доведе до нови проблеми за бизнеса – по-малко търсене, намалени мощности, още по-ниски заплати и уволняване на служители. Всички ние ще се въртим в този омагьосан кръг, докато оптимизмът в хората не се завърне и те не започнат да купуват повече и по-скъпи стоки.

Докато това се случи, най-вероятно ни очаква дефлация, т.е. намаляване на цените. Най-тежкият вариант е намаляването на потреблението и спада на Брутния вътрешен продукт (БВП) да продължат повече от две години. Тогава говорим вече за икономическа депресия. Силно се надявам да не стигнем до там, а БВП в България да е в рамките до минус 5% до 7% за 2020 година (и минус 3% до 5% за 2021 година), а след това да е около нулата и плавно да расте.

Какво следва след дефлацията?

Следващият „звяр“, който дебне след дефлацията е високата инфлация. Предишното голямо печатане на пари (основно долари и евро) беше за спасяването на икономиките и възстановяването им от финансовата криза през 2008 година. В сравнение с него, сега цифрите са в пъти повече и това е само началото.

Когато потреблението започне да се увеличава и безработицата намалее, всички тези нови пари ще доведат до увеличение на цените. Разбира се, връзката между увеличената парична маса и инфлацията не е толкова пряка, защото доларът и еврото са основните резервни валути в света, а и голяма част от правителствените (а и не само) дългове са деноминирани в тези две валути.

Тогава има опасност от хиперинфлация. За нея има различни дефиниции, но най-разпространената е, че тя съществува, ако цените растат с минимум 50% на месец. Основните причини за това явление са две. Първата е криза или бедствие (война, дефицит на стоки и други), а втората е увеличаването на парите в обръщение, т.е. печатането на пари, срещу които не стоят реално произведени стоки и услуги. Хиперинфлация е малко вероятна, но увеличение на цените ще има, според мен, когато икономиките започнат да се възстановяват.

Как аз управлявам парите си и инвестициите си в тази ситуация?

Не мога да давам универсални съвети на всички, които ще прочетат тази статия, но мога да ти кажа какво правя аз през последните два месеца. На първо място, увеличих малко аварийния си фонд. Той е достатъчен, за да покрие непредвидени разходи и липса на доходи за поне една година напред. Това е нормална реакция в ситуация на несигурност и очакване за намаляване на доходите. Стоенето вкъщи намали драстично и разходите ни, което не беше търсен ефект от тази криза, но така се получи.

Другото нещо, което правя от началото на борсовия спад (средата на февруари) е да следя по-често инвестициите си. Преди го правех между другото и веднъж на месец ги разглеждах по-подробно. Сега го правя на няколко дни. Тъй като имаше индикации за наближаваща криза (дори без черния лебед, наречен коронавирус), бях заделил известна сума от сделки с имоти и ми стоеше в инвестиционната сметка.

Освен, че продължих да инвестирам по план в ETF-ите и акциите от пасивното ми портфолио, увеличих дала на борсово търгувания фонд в злато на 20% (досега беше 15%). Поскъпването на ценния метал от 1,200 долара за тройунция (тогава го включих в портфейла си) до близо 1,650 долара, намали загубите ми от другите борсови инвестиции.

От доста време следя две компании – Walt Disney Company и Microsoft Corporation, и когато получих съобщение, че техните цени са паднали (над 20% при MSFT и над 30% при DIS), купих акции от тях, като същевременно допълних портфолиото си от акции на Amazon.com Inc., Apple Inc. и Alphabet Inc. Към активния ми портфейл (с по-спекулативни активи) добавих малко акции на български компании – главно Елана Агрокредит АД, Спиди АД и Софарма Трейдинг АД.

Дали вече сме видели дъното на фондовите пазари?

Не мисля. Засега, продължавам по план с инвестициите ми, но ще се въздържам от допълнителни. Ако цените на добри активи се понижат, ще вложа част от парите си в тях.

Аз мисля, че всеки трябва да прави това, което „проповядва“ и „прогнозира“, защото когато залагаш собствената си кожа и пари в „играта“, мнението ти струва нещо. Не мога да имам доверие на „анализатори“ и специалисти от различни компании, които инвестират и рискуват парите на клиентите си, а не собствените си.

В тази връзка, ще се опитам в периода на спад на цените, да инвестирам в реални активи (главно недвижими имоти, УПИ, земеделска земя и бизнеси), които мога да реализирам през следващите години с печалба или поне да си запазят стойността при очакваната по-висока инфлация.

Тази статия описва един възможен сценарии за развитие на текущата ситуация, базиран на моите знания и опит. Дали ще се сбъдне – само времето ще покаже. Моята молба е отделиш поне 15 минути, за да помислиш върху написаното и как може да го приложиш към твоите лични финанси и инвестиции. Сигурен съм, че след месеци ще благодариш на себе си, че го направи.

Не забравяй, че материалът не е и препоръка за покупка или продажба на ценни книжа. Това, че аз съм инвестирал в дадени активи (или планирам да го направя) не означава, че това е подходящо за теб.